№ 526
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100900241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Г.-П.“ ЕООД (л.) твърди, че имал за предмет на дейност
разработване на устройствени схеми и планове, изготвяне на технически
експертизи, прединвестиционно проучване, инвестиционно проектиране на
строежи, консултантска дейност, и извършвал търговска дейност до 2016 г.
През 2022 г. по решение на едноличния му собственик било открито
производство по ликвидация. В хода на извършването й ликвидаторът
установил, че молителят има непогасени публични задължения, които към
30.01.2023 г. били в размер от 63 504,42 лв. Не било установено обаче
наличие на имущество, което да послужи за погасяване на задълженията, а с
оглед прекратяване на дейността не било възможно и генериране на бъдещи
приходи. Ето защо молителят счита, че е в състояние на
неплатежоспособност, а евентуално – на свръхзадълженост, и моли съда да
открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, което е осъществявало
архитектурни и инженерни технически дейности и консултации (с код на
икономическа дейност 7420).
От заключението на СИЕ се установява, че към момента на устните
състезания търговецът има задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2
- публичноправни задължения (главница и лихва) към държавата в общ
размер от 64 978,64 лв. Същите са изискуеми и към настоящия момент
няма данни да са погасени. Следва да се даде отговор на въпроса дали
неизпълнението на тези задължения се дължи на трайно влошеното
финансово състояние на длъжника, т.е. на неговата неплатежоспособност.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
1
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Презумпцията за неплатежоспособност не беше
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от
заключението на приетата СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството
не притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС, както и
че няма парични средства по банкови сметки. Ликвидността му към
настоящия момент е нулева, което е видно от представите от вещото лице
коефициенти. При тези факти може да се заключи, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице.
Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на
състоянието – от значителен период от време (от 2017 г. до края на
изследвания период) молителят не осъществява търговска дейност, която
да е източник на доходи (обстоятелство, декларирано от него по реда на чл.
38, ал. 9, т. 2 ЗСчет.), няма изразено намерение да я възстанови (същият е в
открито производство по ликвидация), нито има активи, с които да стори
това. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на
неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
ликвидността на дружеството е изгубила референтните си стойности още през
2016 г., като към тази година молителят е имал вече множество непогасени
публични задължения (падежирали от 2010 г.). Следователно през 2016 г. са
били налице и двата горепосочени елемента на неплатежоспособността.
Поради липса на конкретни данни за установяване на точния момент от 2016
г., когато е настъпила тя, същият следва да се определи към 31.12.2016 г., към
която дата чрез обявения ГФО е обобщено финансовото състояние на
молителя за съответната година.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Ответникът е в открито производство по ликвидация, което налага с
решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът да
обяви дружеството и в несъстоятелност на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ.
Впрочем, тази последица би настъпила и от приложението на чл. 632, ал. 1
ТЗ, доколкото от събраните писмени доказателства се установява липса на
средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не
са привнесени и в дадения с определението от 13.01.2023 г. срок, което налага
и спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
2
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.-П.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Г.-П.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Г.-П.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ „Г.-П.“ ЕООД, ЕИК
*******, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 241/2023 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението не представят доказателства за привнесени разноски за развитие
на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
на длъжника.
ОСЪЖДА „Г.-П.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3