Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                 №.......

                        

                                                   гр.ЛОВЕЧ, ……….2019 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав   в     публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                 ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 577 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по реда на чл.258 ГПК.

 

С решение №363 от 06.08.2019 година, постановено по гр.дело № 614 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Т.Х.Т., ЕГН-********** ***, срещу В.А.Н., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.127,ал.2 от СК, за изменение на постигната с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №1379/27.07.2017 год. по описа на PC-гр.Ловеч, спогодба по чл.127, ал.1 от СК , както следва:

1.Местоживеенето на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете А. Т.Т., ЕГН-********** да бъде при майката В.А.Н., ЕГН-********** ***.

2.Бащата Т.Х.Т., ЕГН-********** да има право на лични контакти с детето А. Т.Т., ЕГН-********** всяка първа и последна седмица от месеца от петък вечер от 17.00 до 17.00 в неделя с преспиване, по време на Новогодишните и Великденските празници, на четни години, детето ще е при бащата, а на нечетни години при майката, а по време на Коледа и Гергьовден, на четни години ще е при майката, а на нечетни при бащата. През всички училищни ваканции за календарната година, родителите да поделят по равно дните, като в четните години детето първо да е при майка, а през нечетните -първо при неговия баща. През лятото бащата има право да взема детето един месец, разделен на два пъти по 15 /петнадесет/ дни, като тези дни не съвпадат с ползвания от майката годишен отпуск. На личните празници на бащата /рожден ден, имен ден/ бащата да има право да прекара с детето по 4 часа в зависимост от училищната ангажираност на детето. Бащата да има право да присъства на тържеството по случай рождения ден на детето, да организира празнуването му и прекарва с него на този ден по 4 часа.

3.Бащата Т.Х.Т. да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А.Т.Т., чрез неговата майка и законен представител В.А.Н., в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, считано от 01.01.2019 год. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Осъдил е ищеца да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 825 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от Т.Х.Т., чрез адвокат В.К., който обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно. Поддържа, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява нуждата от промяна на режима на лични контакти между бащата и детето.Оспорва извода на съда, че периодът, който е изминал от постигнатата спогодба – 2 години, е кратък. Твърди, че с оглед ниската възраст на детето и бързото развитие в този период, промените настъпват изключително бързо. Според въззивника съдът не е отчел събраните доказателства във връзка с отношенията между баща и син, полаганите от него грижи и необходимостта от по-тяхна връзка между тях. Не на последно място твърди, че одобрената от съда спогодба не се спазва от страна на отглеждащия родител, детето се манипулира от майката.

На следващо място счита, че незаконосъобразно съдът е отхвърлил искането му за изменение на издръжката на 140 лева, какъвто е минималния размер на дължима издръжка.

Възразява и срещу решението в частта за разноските, като счита, че адвокатското възнаграждение на адв.В. е завишено и че неправилно е присъдено възнаграждение и за втори адвокат.

Моли решението на Ловешкия районен съд бъде отменено като неправилно и вместо него- постановено друго, с което бъде уважен предения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  въззиваемата е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че постановеното решение е правилно, обосновано, не са допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че съдът е съобразил интереса на детето А. Т.Т. и че спазва одобрената спогодба.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от адвокат В.К., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата страна, лично и чрез упълномощения адвокат И. моли да бъде изменено решението на РС единствено в частта за издръжка, като бащата бъде осъден да и заплаща издръжка в размер на 200 лева, а в останалата част- да бъде потвърдено.

От Дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч е представен актуален социален доклад.

От представените доказателства по гр.дело № 614/2019 на Ловешкия районен съд, от събраните в настоящето въззивно производство доказателства, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, но е недопустимо в частта относно издръжката.

Т.Х.Т. е предявил срещу В.А.Н. обективно съединени искове за изменение на постановените по гр.дело № 1379/2017 г. на Ловешкия районен съд мерки относно режима на лични отношения и издръжка на детето А. Т.Т., ЕГН-**********.

С отговора си по чл.131 ГПК ответницата е оспорила основателността на искането и счита ,че няма промяна в обстоятелствата, при които е определен режимът на лични контакти на детето с бащата.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото Т.Х.Т. и В.А.Н.  са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство имат родено на *** година дете- А. Т.Т..

В производството по гр.дело № 1379/2017 година на Ловешкия районен съд двамата са постигнали споразумение, което е одобрено от съда, относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето. Страните са се съгласили родителските права върху детето да се упражняват от майката В.А.Н. , като детето ще живее заедно с нея на постоянния и адрес в гр. ****, ул.”******” №**** 3. Бащата Т.Х.Т. се задължил да заплаща на майката, като законен представител на детето по 130,00 лева месечна издръжка, считано от 15.07.2017 г, до настъпване на законна пречка за прекратяване или изменяне на издръжката. Режимът на лични контакти между бащата и детето е определен както следва:

До навършване на 6 години :

Да го взема всяка първа събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; всяка трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа без приспиване; да го взема в половината от почивните дни по случай официалните, националните и религиозните празници – с преспиване; по 4 часа преди обяд, когато детето има рожден ден /ако в този ден детето не посещава детско заведение/, да го взема по 15 дни през лятната ваканция, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

След навършване на 6 години:

Всяка първа и трета събота и неделя от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, първата половина от всички официални, национални и църковни празници – с преспиване; по 4 часа преди обяд, когато детето има рожден ден /ако в този ден детето не посещава училище/; първата половина от училищните ваканции, както и да го взема по 30 дена през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Споразумението е влязло в сила на 04.08.2017 год.

            Няма спор между страните, че в изпълнение на споразумението майката полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитаването на детето А. Т., а бащата заплаща издръжката.

            За установяване на отношенията между родителите и детето са събрани гласни доказателства, които съдържат и противоречиви данни, доколкото са депозирани от близки и роднини на страните и които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.

            Според показанията на свидетелите, посочени от ищеца- Т.И.Д. и Т.И.Д., бащата е полагал грижи за детето през времето, когато е при него.Свидетелят Д. е баща на жената, с която ищецът има връзка и твърди, че дъщеря му рядко си идва в България, а по принцип Т. ходи при нея в Лондон. Придружавал е ищеца, когато е ходел да вземе сина си и заявява, че той е спазвал графика за контакти.Когато детето е при Т., бабата е ходела в дома му, за да готви.Свидетелят М. е бил приятел със страните.Твърди, че бащата и детето имат добри отношения и детето се отнася към баща си с обич.  Разказва за случай, при който Т. е вземал при себе си детето и то е било облечено със стари дрешки и баща му е искал да го преоблече.Свидетелят е присъствал на покупката на нови дрешки за детето от бащата при едно ходене на разходка до В.Търново, когато и той е закупил дрешки за дъщеря си.Макар да знае за връзката на ищеца с Д., която живее в Англия, не е виждал първия свидетел (неин баща) да посещава дома на Т., не се е засичал с него.

Свидетелят А. Н. е баща на ответницата и твърди, че тя изпълнява стриктно споразумението за личните отношения на детето с бащата.Свидетел е, че детето почти всяка вечер провежда телефонни разговори с баща си, като В. му е давала телефона си.Твърди, че бащата не е проявил интерес, когато синът му е бил опериран в гр.Плевен, не го е посетил в болницата и не е подпомогнал финансово майката за тази операция. Според свидетеля, след посещение при бащата, детето се връща болно, мръсно и с неугледен вид, въпреки, че е било изпратено с багаж, в който е имало и други дрехи за преобличане. Свидетелят е придружил детето с майката в болницата, а бащата не е пожелал да го закара. Твърди, че детето и майката имат настоящ адрес ***, а детето ходи на детска градина в гр.Ловеч и с майката пътуват всеки ден.Свидетелят Т. С. Т. познава страните по делото и поддържа заявеното от св.Н., че след посещение при бащата, детето е връщано неизкъпано, с мръсни дрехи и гладно. За майката описва, че много добре се грижи за сина си.

От представените по делото амбулаторни листи за периода м. ноември 2017 г.- м.03.2018 г. и от Епикриза, издаденоа от УМБАЛ „д-р ****”ЕАД, гр.*****, се установява, че детето е лекувано от инфекции на ГДП и редовно е водено на лекар от майката, като са предприети необходимите лечебни процедури и мерки.

От представената по делото Декларация от В.Н., изготвена на бланка на „Детска градина „*****” –Ловеч е видно, че ответницата е декларирала, че детето ще бъде прибирано от детската градина от нея и от С. и А. Н., като са посочени мобилните им телефони.

По делото е представено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство № РП № 1008/2019 г. от 18.06.2019 г. по повод жалба на В.Н. срещу Т.Т. за нарушаване на режима на лични контакти с детето. След извършената проверка прокурорът не е намерил данни за да мотивира намесата на Районна прокуратура-Ловеч, поради липса на престъпление от общ характер.В мотивите на постановлението е посочено, че бащата не е допуснал нарушение на решението на съда.

При така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал.9 във вр. с ал.2 и 4 във вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение режима на личните отношения и издръжката на детето на страните А. Т.Т., постановени първоначално със съдебен акт по гр.дело № 1379/2017 г. по описа на РС Ловеч.

В исковата молба ищецът поддържа, че са настъпили значителни изменения на условията, при които е постигната спогодбата. Майката на детето живее и работи в гр.Ловеч, а детето посещава детска градина в гр.Ловеч, като майката е забранила с декларация, предоставена в детската градина, бащата да се среща с детето и да посещава в детското заведение. На следващо място счита, че определеното при спогодбата време за контакти с бащата е изключително недостатъчно и по този начин връзката баща-син се прекъсва за дълъг период от време, а определеното при спогодбата време за контакти противоречи на материалния закон.

            По отношение на издръжката твърди, че са налице условията за изменение на спогодбата и размерът на издръжката да бъде определен на 140 лева, с оглед минималния размер на месечната издръжка по закон.

Според Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.дело № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл.59, ал.2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Към промените, засягащи положението на детето и обстоятелствата са посочени: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, са изброени: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

Тъй като от приложения протокол по гр.дело № 1379/2017 година на РС- Ловеч не може да се направи извод относно това при какви обстоятелства са определени мерките по отношение на малолетното дете на страните, защото между тях е постигнато  споразумение по чл.51, ал.1 от СК, което е било утвърдено от съда, то тези обстоятелства следва да се преценят в настоящото производство.

Съдът приема, че докато са живели заедно ( м.юли 2017 г.) и двамата родители са полагали грижи за отглеждането и възпитаването на детето А. Т., родено на *** г., като преимуществено грижите са били на майката, предвид малката възраст на детето. Може да направи извода, че всеки от тях притежава добри родителски и възпитателски качества и то е привързано към тях. Не е без значение фактът, че бащата се е съгласил майката да упражнява родителските права след раздялата им, т.е. не е отричал нейния родителски капацитет.

Съобразявайки задължителни за съда указания в цитираното по-горе ППВС и събраните в хода на делото доказателства, настоящият въззивен състав не може да направи извод, че е налице изменение на обстоятелствата, т.е. че са настъпили нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание или изпълнението на мерките е оказало неблагоприятно въздействие върху детето.

Установява се от приложеното становище от ДСП- Ловеч, че майката осигурява подходяща битова среда за детето, то разполага с подходящи за сезона и възрастта облекло и обувки, индивидуални принадлежности, осигурена му е възможност да посещава детско заведение и занимание по интереси. В случая родителските качества на майката не се и поставят под съмнение.

Не се потвърждава от доказателствата, че майката е забранила на бащата да се среща с детето и да посещава детската градина. Декларацията, която е подписала за Детска градина„****” –Ловеч е стандартна (на бланка на детското заведение) и в нея не се съдържа забрана бащата да се среща с детето и да посещава детското заведение, каквото е твърдението в исковата молба.

Не се установява тя да отглежда детето по неподходящ начин, вярно е точно обратното- детето е обгрижвано нея, посещава детска градина, изучава и чужд език в специализиран център. Тя е търсила и най-подходящия начин за лечение, когато е било необходимо и усилията и в тази насока са безспорни.

Не се потвърждава твърдението на ищеца, че в дните, определени за срещи с бащата, детето умишлено е водено в гр.Летница, откъдето бащата трябва да го взема и връща. Писмените доказателства ( удостоверение № АО-413/05.04.2019 г. на Община *****) сочат, че в гр.****** е настоящия адрес на майката, често тя пътува с детето от там до детската градина в гр.Ловеч, което за нея не е проблем. Видно е от приложените удостоверения, че бащата притежава  лек автомобил, а разстоянието между гр.Ловеч и гр****** не е голямо ( по обществените пътища е около 37 км.) , за да бъде основание за промяна на режима на контакти с бащата и да бъде задължена майката да остава с детето в квартирата си в гр.Ловеч в края на седмицата. Следва да се има предвид, че водещи при определяне на режима на лични контакти на детето с родителя, са интересите на детето, а не удобството на родителя, който не е при него. Отделно от това бащата се е съгласил детето на живее на постоянния адрес на майката в гр.*******

Заявената в исковата молба загриженост на бащата за здравето и психическото развитие на детето сама по себе си също не е основание за промяна на режима, тъй като това чувство би трябвало да е естествено за всеки родител, независимо от това дали упражнява родителски права.

 Липсват доказателства детето да е настройвано срещу бащата, да е отчуждено от него или да е възпитавано по неподходящ начин от майката. Вярно е обратното- според св.Н. майката е предоставяла всяка вечер телефона си на детето, за да разговаря със своя баща и този факт не се отрича от ищеца.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че определеното време за контакти през лятото противоречи на материалния закон. Материалният закон не дефинира конкретни параметри за този режим, а решението на съдилищата в тази насока се основава на правото на детето да има лични отношения с родителите си (чл.124, ал.2 СК) и на създадена константна практика, насочена към защита на правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигури неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие- чл.124, ал.1 СК.

Доброволно уговорения от родителите на детето режим на лични контакти не противоречи на закона, нито на съдебната практика и поради това е одобрен от Ловешкия районен съд в производството по гр.дело № 1379/2017 г. Предложеният от ищеца нов вариант създава дори неритмичност при осъществяване на контактите на бащата и детето предвид факта, че е поискал да взема детето при себе си всяка първа и последна седмица от месеца, вместо досегашния режим- първа и трета събота и неделя от месеца. Същият твърди, че не работи, поради което няма логично обяснение желанието му за тази промяна- липсват доказателства, че това искане е продиктувано от някакви обективни причини. Наред с това, детето в момента е на 5 г. и 6 месеца и самите родители са се съгласили след навършване на 6-годишна възраст, бащата да има право да го взема по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката (вместо сегашните 15 дни), която промяна ще влезе в сила за предстоящата лятна ваканция.

Режимът на лични контакти на детето с бащата е в интерес на двете страни и затова е уреден като право, но отново водещо значение в него има интересът на детето.

Интересът на децата е обективна категория и се преценява от съда с оглед всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл.59 ал.4 от СК). Целта е да се осигури на децата тяхното правилно физическо и духовно развитие, както и социалното им формиране.

Съобразявайки горното, съдът приема, че не е в интерес на детето промяна на досегашния режим на лични контакти на бащата и детето

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд в частта досежно режима на лични контакти между бащата и детето, решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на издръжката: Активно легитимиран от името на малолетното дете да търси издръжка е родителят, който упражнява родителски права. В настоящия случай това е майката, поради което бащата не може да предяви иск за изменение- увеличение на размера на присъдената издръжка. Законът не ограничава бащата да заплаща по-голям размер от този на присъдената издръжка при желание от негова страна. В случая майката заявява, че определената по гр.дело № 1379/2017 година на ЛРС издръжка в размер на 130 лева е недостатъчна за задоволяване на потребностите на детето, но не е предявила насрещен иск, поради което съдът не е сезиран с искане за увеличение на размера на издръжката, независимо, че тя е под минималния размер, предвиден в чл.142, ал.2 СК. В тази част районният съд не е следвало да се произнася (макар и с отхвърлителен диспозитив), а е следвало да прекрати производството по делото като недопустимо. Затова решението следва да бъде обезсилено в частта досежно издръжката, а делото-прекратено.

Въззивникът е обжалвал и решението в частта за разноските, като е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение за адвокат В., както и срещу присъждането на възнаграждение за втори адвокат.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски по делото, които за производството пред РС- Ловеч са в размер на 261.10 лева, включващи: 200 лева адвокатско възнаграждение за адвокат И. и 61.10 лева такси за издаване на удостоверения. Неправилно е присъдено от съда възнаграждението за адвокат В., тъй като от приложения договор за правна помощ е видно, че хонорарът в размер на 400 лева е договорен, но не е заплатен от ответницата, поради което решението и определението по чл.248 ГПК следва да бъдат изменени в частта за разноските.Не се присъжда и платено адвокатско възнаграждение за втори адвокат.

За въззивното производство възизваемият Т.Х.Т. следва да бъде осъден да заплати на В.А.Н. разноски по делото в размер на 400 лева за възнаграждение на адвокат И., като съдът не намира, че този размер е завишен с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Въззивникът не е внесъл изцяло дължимата такса за обжалване на първоинстанционното решение, поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛОС държавна такса в размер на 100.80 лева.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

         

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, решение №363 от 06.08.2019 година, постановено по гр.дело № 614 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от  Т.Х.Т., ЕГН-********** ***, срещу В.А.Н., ЕГН-**********,***, иск за увеличение на размера на издръжката, която Т.Х. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. Т.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.Н. в размер на 140 лева, считано от 01.01.2019 г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ИЗМЕНЯ решение №363 от 06.08.2019 година и Определение № 1090/25.09.2019 г., постановени по гр.дело № 614 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд, в частта ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН-**********,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за производството пред Ловешкия районен съд  общо в размер на 261.10 лева (двеста шестдесет и един лева и 10 стотинки).

ПОТВЪРЖДАВА  решение №363 от 06.08.2019 година, постановено по гр.дело № 614 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН-**********,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН-********** *** да заплати, на основание чл.71, ал.1 ГПК по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: *** в размер на 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки).

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: