Р Е Ш Е Н И Е № 199
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 13.07.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №194 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод въззивна жалба от П.Г.Н. и С.А.Д., чрез процесуалния им
пълномощник адвокат Г. Б., против постановеното решение №1 от 03.01.2020 г. по
т.д.№16/2019 г. по описа на Окръжен съд П., с което са отхвърлени предявените
искове за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно за сумата от
120 000 лв., претендирана от първата жалбоподателка, и за сумата от 5 000 лв., претендирана частично от сумата от 120 000 лв., от
втората жалбоподателка.
Жалбоподателките П.Г.Н. и С.А.Д.
са останали недоволни от постановеното решение, с което са отхвърлени исковете
им за заплащане на застрахователно обезщетение. Считат, че решението е
постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и
утвърдената съдебна практика. При прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът
не се е съобразил със събрания и приложен по делото доказателствен материал.
Неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП,
както и че не са налице предпоставките
за уважаване на предявените искове
за неимуществени вреди. В тази връзка са изложили подробни съображения във въззивната жалба.
Молят да се отмени решението и се уважат
предявените искове до пълния им претендиран размер, ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2016 г. Претендират направените разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор
от ЗК Л.И. АД, чрез процесуалния
представител адвокат В. Д. Л.И., в който се счита същата за неоснователна. Моли
се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част по
подробно изложени съображения.
Третото лице помагач А.В.Г. не е подал
отговор, но в с.з. поддържа отговора и счита въззивната жалба за
неоснователна.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 22.01.2020 г. Въззивната жалба срещу него
е подадена по пощата на 31.01.2020 г. в срок от надлежни страни срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищците са майката и сестрата на П. А. П., починал на 13.08.2016 г. в
резултат на ПТП от 30.07.2016 г., при което
водачът на лек автомобил М., модел * *** *** с рег.№ ** **** ** А.В.Г., блъснал
пострадалия, като движещ се велосипедист.
Ищците
твърдят, че отношенията им с починалия П. А. П. били много топли и близки,
основани на привързаност и разбирателство. След смъртта му скърбят силно за
загубата на техния близък и не могат да повярват, че той вече не е между
живите.
Тъй
като виновният водач за ПТП попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вреди се покрива от застраховка Гражданска отговорност, сключена с
ответното застрахователно дружество – застрахователна полица №****************,
валидна от 14.08.2015 г. до 13.08.2016
г., предявяват субективно съединените искове
за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния родственик.
Ответникът оспорва исковете.
Счита,
че предявеният иск от С. А.Д. е изцяло
неоснователен, тъй като същата не попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, както и претенциите не съответстват на
Тълкувателно решение №1/2016 на ВКС и на посочените кумулативни предпоставки в
него за обезщетение за морални вреди. Счита, че майката и сестрата на починалия
са живеели в отделни домакинства, че той е имал съпруга и син, които са
определяли най-близкия му родствен кръг.
Прави възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като посочва, че починалият велосипедист е
допуснал множество нарушения на правилата за движение: движение в тъмната част
на денонощието и при органичена видимост с велосипед, който не е бил снабден с
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светло отразител отзад или устройство за излъчване на червена светлина
отзад, нито с бели или жълти светло отразители или светло отразяващи елементи
отстрани на колелата, без светло
отразителна жилетка при управлението му и отнемане предимството на водача на
МПС.
Третото
лице помагач А.В.Г. се присъединява към отговора.
Няма спор между страните за наличието на валидна
застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното застрахователно
дружество, както и че П. А. П. е починал от тежки травми в резултат на ПТП. Съобразно оплакванията във въззивната жалба,
спорни са въпросите дали се дължи обезщетение за неимуществени вреди на ищците
за претърпените от тях морални вреди и дали
има съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка от
значение са събраните от първата инстанция доказателства, а именно показанията
на разпитаните свидетели и изготвената съдебно-техническа експертиза за
механизма на ПТП.
По
първия въпрос са събрани свидетелски
показания.
На
страната на ищците е разпитан свидетелят И. А. К., зет на С.Д.. От показанията
му се установява, че отношенията между майката, сестрата и починалия брат били
малко сложни. Семействата на брата и на сестрата били в конфликт, най-вече
заради съпругата на брата - З., която имала възражения те да поддържат близки отношения. Семействата
не се виждали по празници. Имали спорове за имоти и земи. П. поддържал нормални
отношения с майка си и сестра си, но се криел от З., виждали се тайно.
Свидетелят съобщил на ищците за смъртта на П.. Приели го тежко, даже заради
скандалите със З. не могли да отидат на погребението. Доколкото знае, ищците
ходели на гроба на П. често. Скърбели, тежко им е. С. се посъвзела, но П. го
приемала по-тежко, страдала, плачела.
На
страната на ответника са разпитани свидетелите
З. П., съпруга на починалия П., и А. П., негов син. От показанията на
първата свидетелка се установява, че след сватбата и с П. майка му и сестра му
не го искали изобщо. Майка му го биела с бастуна си, защото взел вдовица. Не
контактували, не искали да го видят. Никога не са се събирали на празници. След
смъртта на баща му, майката и сестрата взели всичко. След като починал П., не
дали да го погребат в гроба на баща му. Затова той е погребан в гроба на
нейните родители. Никога не са ходили на гроба му. След смъртта му отишла в
селото на майката и сестрата - с.Ц.А. с предаването Съдебен спор да си търси
имотите. Преди смъртта му не ги е притеснявала за имоти, тъй като с П. били
решили майка му да си живее спокойно в нейната си къща. Не е имало случаи да не
пуска мъжа си да види близките си.
От показанията на разпитания свидетел А. П.,
се установява, че баща му не бил в хубави отношения със сестра си и майка си. Имали кавги. Карали
се. Ставало въпрос за пари-около 6 000 лв. негови пари. От там не си
говорили – около 2010-2011 г. Баща му
ходил няколко пъти в с.Ц.А., но баба му го гонела. Това продължило до смъртта
му. След като починал, искали да го погребат в гроба на баща му, но баба му и
леля му не дали. Не отишли на погребението, като знаели за часа и датата от
тях. Не знаел майка му и баща му да са се карали по причина, че баща му тайно
искал да се вижда с майка си и сестра си. Майка му не е имала против той да се
вижда с тях, но те го гонели. После той самичък вече се отказал да ги търси.
Така
събраните свидетелски показания са непротиворечиви относно факта, че след около
2010 г. - 2011 г. отношенията между
починалия и неговите майка и сестра са сложни, а съответно между семействата им
не са хубави. Не си говорили, не общували по-между си вследствие имуществени
разногласия. Имали конфликти. Установяват се различни причини за недобрите
отношения – от една страна, поведението на съпругата на починалия, от друга
страна – обстоятелстваата, че той е сключил брак с вдовица, както и възникнал
имуществен спор. Каквито и да са причините, отношенията са сложни, като това
обстоятелство е несъмнено установено по делото. Твърденията на първия свидетел,
че починалият се виждал тайно с ищците и имал нормални отношения с тях, са
едностранни и не се подкрепят от останалите доказателства. В тази връзка при
преценката за отношенията от значение са показанията на третия свидетел А. П.. Същият е син на
починалия, най-млад и най-непредубеден
към отношенията между възрастните му роднини, не се е явил доброволно да
бъде разпитан, а е бил призован на местоработата, за да се яви в с.з. Установява се, че ищците тежко приели смъртта
на П., още повече че не могли да отидат на погребението. Скърбели, било им
тежко. С. се посъвзела, но П. го приемала по-тежко, страдала, плачела.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост. В разпоредбата не са посочени лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика
– Постановление №4/1961 и Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС това са
най-близките лица - низходящи, съпруг и родители, отглежданото, но неосиновено
дете, съответно, отглеждащият го, лицето, което
живее на съпружески начала с починалия. С Тълкувателно решение №1/2016
г. на ВКС този кръг е разширен, като материално
легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди са и всички други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Така, в кръга на
материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смърт са включени всички близки лица, които са се намирали с починалия в
дълготрайни и близки родствени или семейни връзки и са изпитали болки и
страдания от неговата смърт.
Несъмнено първата ищца, майка на починалия П.,
е измежду най-близките роднини и има
право на обезщетение за неимуществени вреди, ако се установи, че ги е
претърпяла. Втората ищца е негова сестра и също има право на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, ако се установи особено близка житейска връзка и болки и страдания в резултат на смъртта, които
са сериозни като интензитет и продължителност. Ето защо, ищците попадат в кръга
на материално легитимираните лица до получат обезщетение за неимуществени
вреди.
Следва да се прецени дали е налице
фактическият състав на чл.52 от ЗЗД, като се имат предвид от една страна,
отношенията между ищците и починалия приживе, от друга страна, настъпилите
болки и страдания, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. При преценката не следва да се подхожда
формално. Фактът на родствени връзки сам по себе си не е достатъчен, за
да се присъди обезщетение. Необходимо е между лицата да са съществували дълготрайни и емоционални
отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение. В случая такива
не се установяват. Тримата разпитани свидетели са категорични, че между
майката, сестрата и брата имало сложни отношения, не се събирали по празници,
спорили за имоти. Между майката и брата не е имало дълбоки емоционални и лични
отношения на близост и уважение. Между сестрата и брата е липсвала особено
близка житейска връзка. Не са имали изключителни отношения на привързаност,
обич и грижа. Всичко това води до извод, че не е справедливо ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на П.. Изпитаните болки и страдания от тях в
резултат на тази смърт, сами по себе си не водят до основателност на
претенциите. За да е завършен фактическият състав на чл.52 от ЗЗД, необходимо е
да са установени действителните
фактически отношения приживе и как се е отразила смъртта на близкия
върху ищците. Липсата на която и да е част от фактическия състав и на причинна
връзка между тях води до неоснователност на претенциите.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съответно особено близка
житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, каквито
обстоятелства по делото не се доказват. Ето защо, настоящите претенции са
неоснователни, тъй като не е налице фактическият състав на чл.52 от ЗЗД. При
положение, че се достига до този резултат по първия, повдигнат въпрос в
настоящото въззивно производство, не следва да се обсъжда и излагат съображения
по втория въпрос относно съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед гореизложеното и тъй
като първата инстанция е достигнала до
същите изводи за неналичието на хипотезата на чл.52 от ЗЗД и е отхвърлила
предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не се установяват оплакванията във въззивната
жалба за нарушения на чл.235 от ГПК. Първоинстанционният съд при изграждане на крайните си изводи е
разгледал събрания доказателствен материал по-отделно и в съвкупност. Не се е
достигнало до погрешни негови убеждения. Не е приложил формално разпоредби на
закона. Затова и въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №1 от 03.01.2020 г. по т.д.№16/2019 г. по описа на
Окръжен съд П..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.