Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 60
17.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Евтимова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №665 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №5327/21.09.2018г.,
от адв. Г. Керемедчиев - БАК, повереник на Е.С.И., ЕГН: **********, с адрес ***,
пл. „Баба Ганка“ №4, ап.10, срещу Решение №154 от 31.08.2018г. по гр.д. №626/2018г.
по описа на районен съд Айтос.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете Х.Е.И., роден на ***г. на майката Г.Х.И. /А./, ЕГН: **********,***.
Първоинстанционният съд е определил
местоживеене на детето Х.Е.И., роден на ***г. при майката Г.Х.И. /А./, ЕГН: **********,
на адрес: ***.
С обжалваното решение районният съд е определил
режим за осъществяване на лични контакти между бащата Е.С.И. с ЕГН: **********
и детето Х.Е.И., ЕГН: ********** както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния с
преспиване, със задължение да го взема и връща в дома на майката; както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Осъден е бащата Е.С.И., ЕГН: **********,
от с. Билка да заплаща на непълнолетното си дете Х.Е.И., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.Х.И. /А./ с ЕГН: **********,
издръжка в размер на 130 лв. (сто и тридесет лева) месечно до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Осъден е на основание чл. 69, ал.7 ГПК Е.С.И.,
ЕГН:**********, от с.Билка, да заплати по сметка на Районен съд – Айтос
държавни такси в общ размер на 187,20 /сто осемдесет и седем лева и 20ст./ лева,
съобразно размера на присъдената издръжка.
В жалбата се твърди, че с исковата
молба е претендирано заплащане на издръжка в размер на 120 лв. месечно, в този
размер е приет искът и в доклада на съда, бащата е направил признание в този
размер, но въпреки това съдът е присъдил издръжка в по-голям размер, отколкото
е бил претендиран.
Поради гореизложеното се иска от съда да
обезсили решението в частта за разликата над 120 лв., като постановено по
непредявен иск. Моли да бъде намален и размерът на присъдената държавна такса.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
Постъпила е частна жалба с вх.
№5617/09.10.2018г. от Г.Х. А. /И./, ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Ангел Ангелов – БАК, със съдебен адрес:***, с която се
обжалва Определение №717/02.10.2018г. по гр.д. №626/2018г.
С обжалваното определение районният съд
е оставил без уважение молба с вх.№ 5172/13.09.2018 на адвокат Ангел Ангелов – процесуален представител на Г.Х.И., ЕГН:**********,***,
за допълване на Решение №154/31.08.2018г.
постановено по гр.д. №626/2018г. в частта за
разноските. Постановено е определението да се счита неразделна част от Решение
№154/31.08.2018г. постановено по
гр.д. №626/2018г.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното определение е необосновано, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Твърди се, че съдът е длъжен да посочи
началната дата, от която да започне изплащането на присъдената издръжка. Към
настоящия момент бащата продължава да не се грижи за детето, да не изплаща
присъдената в размер на 130 лв. издръжка, а жалбоподателката не разполага с
изпълнително основание относно началната дата на дължимите месечни вноски.
Изразяват се оплаквания и по отношение
на неприсъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди, че в
открито съдебно заседание жалбоподателката е представила договор за правна
защита с доказателства за получено възнаграждение.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени обжалваното определение и да постанови допълване на решението в частта
му относно дължимите месечни вноски, като за начален момент на дължимата
издръжка да бъде посочена датата на предявяване на обективно съединения иск –
06.03.2018г., на която дата е входиран иска, както и допълване в частта за
разноските и адвокатско възнаграждение в размер на представените доказателства
за получен адвокатски хонорар – 600 лв.
В законоустановения срок е подаден
отговор на частната жалба от адв. Г. Керемедчиев – БАК, повереник на Е.С.И.,
ЕГН: **********, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска
да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.
Твърди се, че не е направено изрично
искане издръжката да бъде присъдена от датата на завеждане на иска. Посочва се,
че липсва основание да се претендира издръжка със задна дата.
По отношение претенцията за присъждане
на разноски се посочва, че такова искане е направено едва в хода на устните
състезания пред първата инстанция, а съгласно ТР 6/2013г. ОСГТК, такова искане
не може да се прави в хода на устните състезания. Твърди се, че самото признание
на иска е било в момент, когато е липсвала претенция за присъждане на разноски
– преди приключване разглеждането на делото.
С Определение №2209/14.11.2018г.,
Бургаският окръжен съд е прекратил производството по делото и е върнал гр.д.
№626 по описа за 2018г. на Районен съд Айтос за отстраняване на очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в липса на произнасяне в диспозитива на
определението, по молбата за допълване на решението в частта относно началния
момент на заплащане на месечна издръжка, чрез произнасяне в диспозитива на
определението по молбата за допълване на решението в частта относно началния
момент на заплащане на месечна издръжка.
С Решение №229/17.12.2018г. Районен съд
Айтос е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в текста на Решение №154/31.08.2018г.,
постановено по гр.д №626/2018г като вместо „ОСЪЖДА бащата Е.С.И. с ЕГН: **********,
от с.Билка, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Х.Е.И., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.Х.И. (А.) с ЕГН: **********, издръжка в
размер на 130 лв. (сто и тридесет лева) месечно до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане“, следва да се чете „ОСЪЖДА
бащата Е.С.И. с ЕГН: ********** от
с.Билка, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Х.Е.И., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.Х.И. (А.) с ЕГН: **********, издръжка в
размер на 130 лв. (сто и тридесет лева) месечно до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане, считано от датата на влизане на
решението в законна сила“.
Постановено е решението да се счита неразделна част от Решение №154/31.08.2018г
постановено по гр.д №626/2018г.
Срещу това решение е подадена въззивна
жалба от Г.Х. А. /И./, с вх. №402/22.01.2019г., с която решението се обжалва
като незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения и се претендира отмяната
му и постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща
месечна издръжка на непълнолетното дете Х. Е.
И.
чрез неговата майка и законен представител, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска за времето от падежа до окончателното плащане,
като за начален момент да бъде посочена датата на предявяване на иска –
06.03.2018г., както и допълване в частта за адвокатско възнаграждение в размер
на представените доказателства за получен адвокатски хонорар – 600 лв.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения и
се претендира потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
С Определение №380/28.02.2019г. Бургаски
окръжен съд е прекратил производството по делото и е върнал делото на Районен
съд Айтос за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
несъответствие между имената на съдебния секретар, участвал при разглеждане на
делото в съдебно заседание и този, посочен в текста на решението, чрез
отстраняване на посоченото несъответствие. В мотивната част на горепосоченото
определение, окръжният съд е посочил, че по подадената частна жалба ще се
произнесе с крайния си съдебен акт.
С Решение №76/03.04.2019г. районният съд
е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в текста на Решение
№154/31.08.2018г., постановено по гр.д.626/2018г., като вместо съдебен секретар
Яна Петкова следва да се чете съдебен секретар Росица Марковска.
Срещу това решение не са постъпили жалби
от страните, изтекли са преклузивните срокове за обжалване.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове.
В съдебно заседание въззивникът-ищец не се
явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание въззивникът-ответник Е.С.И. не се явява, представлява се от адв. Керемедчиев.
Не се явява представител на ДСП Руен.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваните решения за валидни и допустими.
По основателността на въззивните жалби и съществото на
спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод искова молба /предявен насрещен иск/, подадена от Г.Х.И.
срещу Е.С.И. с правно основание чл. 127, ал.2 от СК за
определяне местоживеенето на непълнолетния им син при неговата майка,
предоставяне на нея на родителските права, както и осъждане на ответника да
заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. Претендира се възстановяване на предбрачното
фамилно име на ищцата – А..
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба от Е.С.И., чрез адв. Г. Керемедчиев, с който
предявеният иск се оспорва. Твърди се, че бракоразводният процес между страните
е приключил с развод по взаимно съгласие. Посочва се, че непълнолетното дете на
страните към този момент живеело при дядо си /баща на ответника/ и се твърди
се, че е в интерес на детето да продължи да живее там. Настоява се за запазване
на съществуващото фактическо положение.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и наличните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от представеното Удостоверение за раждане, че
непълнолетното им дете Х.И. е родено преди сключването на брака между тях.
За установяване на твърденията си и
двете страни са ангажирали писмени и гласни доказателства.
Производството пред първата инстанция е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което е направено признание на
иска.
С обжалваното решение съдът е
предоставил упражняването на родителските права на майката, определил е режим
на лични отношения с бащата и е осъдил бащата да заплаща издръжка в размер на
130 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението.
По отношение родителските права,
местоживеенето на детето и режимът на лични отношения първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила. Атакува се решението от
въззивника-ответник в частта относно присъдената издръжка в размер на 130 лв.
месечно.
В този смисъл въззивната жалба, подадена
от бащата Е.И. се явява основателна. Видно от материалите по делото майката е
претендирала заплащане на издръжка в размер на 120 лв. месечно, като не е
посочен начален момент. За този размер – от 120 лв. е направено и признанието
на иска. Като е определил размер по-висок от претендирания, районният съд се е
произнесъл по непредявен иск за разликата над 120 лв. до 130 лв., поради което
в тази част решението следва да се обезсили като недопустимо.
По частната жалба на Г.И. /А./ срещу Определение
№717/02.10.2018г., съдът намира следното:
Неоснователно е оплакването, че
районният съд неправилно е приел за начален момент за дължимост на издръжката
влизане в сила на решението. В исковата молба е поискано присъждане на издръжка
в размер на 120 лв. месечно, като не е уточнено от кога се претендира. След
като не е посочен начален момент, то началният момент на дължимост е влизане в
сила на решението. Няма възможност с последваща съдебното решение молба да се
иска изменение или допълване на първоинстанционното решение в частта относно
началния момент, тъй като това представлява въвеждане на изцяло нов предмет на
спора.
Неоснователна е жалбата срещу
определението и в частта, с която районният съд е оставил без уважение искането
за допълване на решението в частта за разноските. Това е така по следните
съображения:
С исковата молба, както и с последващите
становища до съда не са претендирани разноски. Представен е списък на разноските
и договор за защита и съдействие, видно от които разноските са в размер на 600
лв. – адвокатски хонорар. В съдебно заседание, проведено пред първата
инстанция, в хода на устните състезания, с оглед направеното от ответника
признание на иска, ищецът е коригирал претенцията си за разноски, като я е
намалил от 600 лв. на 350 лв. и е заявил, че претендира разноски до размера от
350 лв.
С първоинстанционното решение разноски
не са присъдени. Такива не са присъдени и при последващите произнасяния на съда
с други актове, по повод подадените молби за изменение и допълване, с аргумент,
че искането за присъждането им е преклудирано.
Този извод на районния съд е правилен. В
тази връзка следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана
в т. 11 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г., съгласно което претенцията за разноски по
чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
В мотивната част на цитираното
тълкувателно решение е посочено, че събирането на доказателствата в исковия
процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края
на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на
устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията /устните състезания/ дават
процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното
право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения,
които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.След тази
фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които
са приключили. Следователно те не могат да
въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те
да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана
обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право
на защита и състезателност, установени с
чл.8 и 9 от ГПК.
Макар и акцесорна, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,
с което приключва делото пред съответната
инстанция, т.е. до приключване на съдебното дирене.
Ето защо, след като искането за
присъждане на разноски е направено едва в хода на устните състезания, то същото
не е валидно заявено и жалбата срещу първоинстанционния акт в тази част е
неоснователна.
Следва да се отбележи, че в обжалваното
определение районният съд се е произнесъл само в мотивите по молбата за
допълване на решението в частта относно началния момент на дължимост на
издръжката, като я е приел за неоснователна, но не е постановил диспозитив в
тази част. Това е наложило въззивната инстанция да върне делото на Районен съд
Айтос за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
горепосоченото несъответствие между мотиви и диспозитив.
След връщане на делото, районният съд е
отстранил очевидната фактическа грешка, но вместо да се произнесе с диспозитив
в определението е постановил допълнително решение.
Въпреки, че не са били спазени точно
указанията на въззивната инстанция, това не променя крайния резултат, тъй като
и определението по молбата за допълване и допълнителното решение се считат за
неразделна част от първоначалния съдебен акт. Освен това като краен резултат
изводът на районния съд в тази част – относно началния момент на дължимост на
издръжката е правилен и се споделя от настоящия състав.
Срещу допълнителното решение /с което е
отстранена очевидната фактическа грешка в текста на решението и е приет за
начален момент на дължимост на издръжката влизане в сила на решението/ е
подадена въззивна жалба от Г.И. /А./ със същите оплаквания, като тези, наведени
в частната жалба – касаещи началния момент на дължимост на издръжката и
присъждането на разноските.
По тези оплаквания настоящият състав
изложи съображения по-горе по подадената частна жалба, поради което не намира
за необходимо да ги преповтаря.
Поради гореизложеното въззивната жалба
срещу допълнителното решение също се явява неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение, а допълнителното решение – да се потвърди.
Не е направено искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция от никоя от страните, поради което такива не
следва да се присъждат.
Размерът на държавната такса следва да
се коригира с оглед коригиране размерът на присъдената издръжка. Съгласно чл.7,
т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата
държавна такса е в размер 2 на сто върху тригодишните платежи, което в
настоящия случай е 86,40 лв. Поради това първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която е осъден бащата Е.И. да заплати държавна такса
за разликата над 86,40 лв. до 187,20 лв., т.е. за сумата от 100,80 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №154 от 31.08.2018г.,
постановено по гр.дело №626/2018г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, с
която е осъден
бащата Е.С.И., ЕГН: **********, от с. Билка да заплаща на непълнолетното си
дете Х.Е.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Х.И.
/А./ с ЕГН: **********, издръжка, за разликата над 120 лв. до 130 лв., т.е. за
сумата от 10 лв., месечно до навършване на пълнолетие от детето или настъпване
на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, считано от влизане в сила на решението.
ОТМЕНЯ Решение №154 от 31.08.2018г.,
постановено по гр.дело №626/2018г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, с
която е осъден бащата Е.С.И., ЕГН: **********, от с. Билка да заплати държавна
такса за разликата над 86,40 лв. до 187,20 лв., т.е. за сумата от 100,80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№717/02.10.2018г., постановено по гр.д.626/2018г. по описа на Районен съд
Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №229/17.12.2018г.,
постановено по гр.д.№26 по описа на Районен съд Айтос, с което е допълнено Решение
№154 от 31.08.2018г., постановено по гр.дело №626/2018г. по описа на Районен
съд Айтос, в частта относно началния момент на дължимост на издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.