№ 1662
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501773 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК
********* /с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда
6, чрез пълномощника по делото адвокат З.Ц., против Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 136/09.05.2022г.
по ч.гр.д.№ 77/2022г. по описа на Районен съд Първомай, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от жалбоподателя против М. Н. К., ЕГН **********, за сумата от 75,23 лева
– представляваща начислена еднократно неустойка, поради предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* / 20.12.2019 г. за
мобилен номер *********, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС по 21,66 лева всяка – общо 64,98 лева, с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план до края на Договора
от 10,25 лева; и за сумата от 85,20 лева – начислена еднократно неустойка, поради
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение №
********* / 20.12.2019 година към договор за мобилни услуги за мобилен номер
*********, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
ДДС по 24,99 лева всяка – общо 74,97 лева, с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план до края на Договора от 10,23 лева.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон,
и за необоснованост. Оспорват се изводите на заповедния съд за нищожност на
клаузата за неустойка в договорите, въз основа на която се претендират вземанията, и
изводът за нейната обоснована неравноправност. Поддържа се, че са налице всички
законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което се иска
от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане. Претендира се присъждането
на разноските по делото.
На осн.чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на М. Н. К..
1
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт,
подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за претендираните суми в размер
на 75,23 лева и 85,20 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент по съображенията, че е нищожна, поради накърняването на
добрите нрави, и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 6, предложение
2 от Закона за защита на потребителите.
Въззивният съд намира за правилно разпореждането в обжалваната част по
следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка
на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
В обжалваната част на разпореждането, заявителят „Теленор България“ ЕАД /
сега „Йеттел България“ЕАД / е поискал за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника М. Н. К. за вземане за неустойки по Договор за
мобилни услуги № ********* / 20.12.2019 г. за мобилен номер ********* и по
Допълнително споразумение № ********* / 20.12.2019 г. към договор за мобилни
услуги за мобилен номер *********, в които видно от представените заверени копия
от тях с приложения, са договорени са идентични клаузи, регламентиращи
отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяването на
договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той
дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти.
Посочено е, че месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на посочените
неустойки, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент
според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5
от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за
изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се претендира
неустойка за прекратяване на договорите, равняваща се на най-високите месечни
абонаменти според плана, ведно с разликата между най-високия и най-ниския месечен
абонамент за оставащия срок на договора . Следва в един състезателен процес да се
провери дали така договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не
отчита размера на евентуалните вреди. Съдът намира, че тези вреди не следва да
бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти в
2
техният най-висок размер, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на
договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора
вече не се предоставя. Вредите не следва да се определят и като съвкупност от най-
високите месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни
абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума, представляваща разликата между
най-високата и най-ниската вноска за оставащия срок на договора. С оглед на това,
едва в исково производство следва да се провери дали договорената неустойка се явява
необосновано висока. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована
вероятност или възможност за наличие на такива неравноправни клаузи, без да е
необходимо това да е доказано по категоричен начин, както правилно е преценил
заповедния съд.
Ето защо настоящият съдебен състав на ПОС намира, че след като районният
съд е отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочените суми, районният съд е постановил правилно разпореждане, което
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 136/09.05.2022г. по ч.гр.д.№ 77/2022г. по
описа на Районен съд Първомай, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Йеттел
България“ЕАД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/
против М. Н. К., ЕГН **********, за сумата от 75,23 лева – представляваща начислена
еднократно неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
Договор за мобилни услуги № ********* / 20.12.2019 г. за мобилен номер *********,
представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС по 21,66
лева всяка – общо 64,98 лева, с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план до края на Договора от 10,25 лева; и за сумата от 85,20
лева – начислена еднократно неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на
потребителя на Допълнително споразумение № ********* / 20.12.2019 година към
договор за мобилни услуги за мобилен номер *********, представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС по 24,99 лева всяка – общо 74,97 лева,
с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план
до края на Договора от 10,23 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3