Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №8101/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от А.А.Д. – длъжник по изп.д. №20167860401643, срещу постановление
от 30.04.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №20167860401643.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето
е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на период, превишаващ 2 години – за периода от образуване на
изпълнителното дело 23.12.2016 г. до 25.04.2019 г. не са искани и извършвани
изпълнителни действия.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са извършени
изпълнителни действия – справки в регистри на БНБ и НОИ и наложен запор върху
банкови сметки на длъжника.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на Т.С.ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжници А.А.Д. и Т.Г.Д.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. №80910/2015 г. на СРС
за сумата от 2095,99 лв. главница, законна лихва, 72,45 лв. изтекли лихви и 349,27
лв. съдебни разноски. Молбата за образуване на изпълнителното производство е
входирана при съдебния изпълнител на 23.12.2016 г. и с нея на основание чл.18,
ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. С молба
от 23.04.2018 г. взискателят е отправил искания за извършване на справка в НАП
и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Със запорно
съобщение от 31.05.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите
сметки на длъжника А.Д. в Банка Пиреос България АД. На 25.04.2019 г. длъжникът
е поискал прекратяване на производството поради настъпила перемпция преди
налагане на запора. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел,
че молбата е неоснователна.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти, а именно: „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години“ (виж диспозитива на т.10). Видно от изпълнителното дело, същото
е образувано на 23.12.2016 г., а последното поискано изпълнително действие (за
налагане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника) е с молба от
взискателя от 23.04.2018 г. Тази молба е подадена след срок, по-кратък от две
години от образуване на изпълнителното дело. От този момент до обжалваното
постановление е изтекъл срок, също по-кратък от изискуемия по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Междувременно на 31.05.2018 г. е извършено и изпълнително действие –
наложен е запор върху банковите сметки на длъжника, но от получения отговор от
банката е видно, че по сметката няма наличност за изпълнение на задължението.
Неправилно жалбоподателят сочи момента, от който
започва да тече срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното извършено
изпълнително действие в рамките на определен способ. Извършването на
изпълнително действие има значение при течение на погасителната давност – „нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“ (ТР №2/2013 г.) – за давността има значение
всяко действие на страна, с което е поискала предприемане на изпълнителен
способ и всяко действие на съдебния изпълнител по налагане на такъв (всяко от
двете прекъсва давността). За преклузивния
срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по силата на самия закон, имат значение
действията на взискателя – искане от негова страна, отправено до съдебния
изпълнител, за извършване на изпълнителни действия. Това е така, защото за
разлика от съдебното производство, в изпълнителния процес давността не спира да
тече и взискателят има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия – като
иска извършване на изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски
за това. Ето защо съдът приема, че с молбата на взискателя от 23.04.2018 г. е
прекъснато течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от запорното
съобщение от 31.05.2018 г. е започнал да тече нов срок, който към постановяване
на обжалвания акт не е изтекъл.
По изложените съображения жалбата е неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на А.А.Д. – длъжник по изп.д.
№20167860401643, срещу постановление от 30.04.2019 г. на съдебния изпълнител, с
което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20167860401643.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.