РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500327 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 32/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 314/2023г., при
участие на трето лице-помагач на страната на ответника, ОС – Шумен е
осъдил Гаранционен фонд, гр. София да заплати на Е. Г. Б., ЕГН ********** и
на А. Б. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Е. Г. Б.,
сумата от по 180 000 лева на всеки един, представляващи обезщетения за
претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
техния наследодател, съответно съпруг и баща, Б.А.Б., настъпила при ПТП на
09.04.2023г., виновно причинено от С. А. Д., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.04.2023г., като исковете им за горниците над
присъдените суми до предявения размер от 250 000 лева по иска на Е. Г. Б. и
от 300 000 лева по иска на детето А. Б. А. са отхвърлени. Със същото решение
Гаранционен фонд е осъден да заплати на Е. Г. Б. и сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на получени при същото ПТП телесни увреди, ведно със законната
лихва, считано от 17.05.2023г., като за горницата над присъдените 15 000 лева
до предявения като частичен размер от 50 000 лева тази искова претенция е
отхвърлена, както и Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Б. А.,
действащ чрез законния си представител Е. Г. Б. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на получени при същото ПТП телесни увреди, ведно със законната
1
лихва, считано от 17.05.2023г., като за горницата над присъдените 2 000 лева
до предявения като частичен размер от 60 000 лева искът му е отхвърлен.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
1.Ищците Е. Б. и А. А., чрез процесуалния си представител обжалват
решението в частта, в която са отхвърлени исковете им за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на наследодателя им до
размер на сумата от 250 000 лева по предявения от всеки един от тях иск. В
жалбата си излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази му част, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърдят, че определените размери на обезщетенията не
съответстват на изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, тъй като
съдът не е обсъдил и отчел в съвкупност всички относими обстоятелства
/привързаността към починалия, обстоятелството, че и двамата ищци са били
свидетели на смъртта му, възрастта на починалия и на ищците, установеното
им психоемоционално състояние както след загубата, така и към настоящия
момент и др./. Сочи се също така, че не са съобразени лимитите на
отговорността, предвидени в КЗ, както и инфлационните процеси. Излагат се
аргументи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на искове
с присъждане на обезщетения за тези неимуществени вреди в размер на по
250 000 лева на всеки един.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Гаранционен
фонд, в който се излага становище за нейната неоснователност.
Третото лице С. Д. не е депозирал отговор.
2.Гаранционен фонд обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която е осъден да заплати обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на Б.А.Б. за
горницата над 120 000 лева до присъдените 180 000 лева на ищцата Е. Б. и за
горницата над 140 000 лева до присъдените 180 000 лева на детето А. А.,
както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва
върху уважените главници по предявените искове.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на съдебния акт. Счита, че присъдените от първоинстанционния съд
обезщетения са прекомерни с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установените
по делото обстоятелства. Излага аргументи, че съответните нива на
застрахователното покритие са само ориентир за определяне на дължимото
обезщетение, като увеличеният им размер от законодателя е в изпълнение на
договорните задължения на страната като член на ЕС, а не са израз на
конкретната икономическа конюнктура в страната, която следва да бъде взета
предвид. Относими към последната според съдебната практика били
минималната работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на
българското население. Относно определената начална дата на дължимата
законна лихва се сочи, че решението противоречи на материалния закон и
трайната съдебна практика, излагайки аргументи, че дължи такава от
29.06.2023г., когато е отказал да изплати обезщетения по заявените пред него
от ищците претенции.
2
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в така
обжалваните части и отхвърли исковете за горниците, над обжалваните
размери, респ. да определи начален момент на следващата се лихва от
посочената в жалбата му дата.
Отговор срещу тази жалба не е подаден от ищците.
В частта, в която искът на детето А. А. за заплащане на обезщетение
за вреди от смъртта на баща му е отхвърлен за горницата над 250 000
лева до предявения размер от 300 000 лева, в частта, в която исковите
претенции за обезщетения от смъртта на наследодателя са уважени до
размер на сумата от 140 000 лева в полза на детето А., съответно до
размер на 120 000 лева в полза на Е. Б., както и в частта, в която
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от двамата
ищци искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вр. получените от тях при ПТП травматични увреди,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При разглеждане на делото от настоящата инстанция всяка една от
страните поддържа подадената въззивна жалба, съответно отговор.
При извършената проверка съобразно чл.269 ГПК съдът намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
ОС – Шумен се е произнесъл по предявени от Е. Г. Б. и А. Б. А.,
действащ чрез законния си представител Е. Б., искове с правно основание
чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от тях като
наследници на Б.А.Н. и като пряко увредени за получените травматични
увреждания от процесното ПТП.
Относимите към настоящия предмет на спора фактически основания,
наведени в исковата молба, са че на 09.04.2023г. в гр.Шумен, път І-2 е
настъпило ПТП с участието на управлявания от наследодателя им Б.А.Н. л.а.,
в който пътували и те. В резултат на това ПТП наследодателят им починал, а
те получили подробно посочени телесни увреди. Сочат, че виновен за ПТП е
водача на л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, С. А. Д., излагайки подробни
твърдения за механизма на настъпване на процесното ПТП. Посочено е, че
към момента на настъпване на автопроизшествието виновният водач е нямал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
и на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ са предявили пред Гаранционен фонд
претенциите си за заплащане на обезщетения за претърпените от смъртта на
наследодателя им неимуществени вреди, а впоследствие и за вредите от
получените от тях телесни увреди. Въпреки представените доказателства и
изискани документи ответникът не се е произнесъл, поради което считат, че
същият е отказал изплащането на претендираните обезщетения, обосноваващо
правният им интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, ведно с
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на
сезиране на Гаранционния фонд. Считат, че дължимите обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди като наследници на починалия
Б.Н. са в размер на 250 000 лева за ищцата Е. Б. и в размер на 300 000 лева за
А. А.. В тази връзка са изложени твърдения, че внезапната и безвъзвратна
3
загуба на техния съпруг, съответно баща, е едно от най-тежките житейски
събития, болката и мъката от нея не могат да бъдат преодолени, а негативните
последици ще останат като един дълбок и болезнен отпечатък в живота им
занапред. Сочи се, че до инцидента са били едно задружно семейство, всеки е
бил щастлив, водили спокоен живот, а наследодателят бил тяхната опора.
След смъртта му освен болката и тъгата, която изпитвали, ищците станали по-
уязвими, неуверени и несигурни, сприхави и избухливи, затворили се и
отказвали да контактуват с други, освен с най-близките си, появили се и
физически неразположения – безсъние, сърцебиене, изпотяване, нарушения в
концентрацията и паметта. Сочат също така, че обстоятелството, че са били
свидетели на смъртта му засилвало интензитета на техните болки и страдания.
Детето А. изпитвало и чувство за вина за смъртта на баща си, защото
процесното ПТП се случило докато пътували за негов мач. Твърди се, че към
настоящия момент психотравмата от загубата е преминала в тревожно-
депресивно разстройство с присъщите му психически и физиологични
проявления.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор Гаранционният
фонд е оспорил предявените искове с възражения за тяхната неоснователност.
Оспорва се сочения в исковата молба механизъм на ПТП, размера на
претендираните обезщетения, както и началния момент на претендираната
законна лихва върху главниците. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия – управлявал автомобила след
употреба на алкохол, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
евентуално и без поставен предпазен колан.
На основание чл.219, ал.1 ГПК по искане на ответната страна е
конституиран като трето лице – помагач водачът на л.а. „Рено Сценик“, рег. №
****, С. А. Д.. Същият е оспорил предявените искове, поддържайки
възраженията на Гаранционен фонд. Навел е и твърдения, че процесното ПТП
е настъпило след внезапно влошаване на здравословното му състояние,
поради което не е налице виновно поведение от негова страна. Не оспорва
твърдението, че към датата на автопроизшествието е нямал действаща
застраховка „Гражданска отговорност“.
На основание чл.15, ал.6 ЗЗкрД е уведомена компетентната ДСП, която
не е изразила становище.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното производство и становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Към настоящия момент между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.558, ал.5 КЗ,
ангажиращи отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на
техния наследодател Б.А.Б. /съпруг, съответно баща/, починал на 09.04.2023г.:
1/ виновно противоправно поведение от страна на незастрахован водач
/третото лице-помагач С. Д./ и настъпилата в резултат на причиненото от него
ПТП смърт на наследодателя им, установени по задължителен за гражданския
съд с влязлата в сила присъда по НОХД № 1/2024г. на ОС – Шумен и
проведените по делото СМЕ и САТЕ; 2/ претърпени от ищците
4
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от загубата на техния
близък; 3/ предявени претенции пред Фонда и липса на плащания към датата
на депозиране на исковата молба, видно от представените по делото писмени
доказателства, които обстоятелства съставляват процесуалното условие за
предявяване на настоящите искове.
Съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания спорните
въпроси са относно справедливия размер на следващите се обезщетения и
относно началния момент на дължимата лихва за забава върху тях, респ. по
присъдените обезщетения за претърпените неимуществени вреди като
пострадали пътници.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД определянето
на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, каквито при причинена от деликта
смърт са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, в т.ч. и получените
телесни увреждания, възрастта и общественото положение на пострадалия,
родствената връзка и съществувалите отношения между пострадалия и
лицето, претендиращо обезщетение, специфичните за всеки отделен случай
обстоятелства относно конкретното отражение на настъпилата смърт,
определящи характера и интензитета на негативните изживявания и
страдания, тяхната продължителност и дали същите продължават да се търпят
към момента на постановяване на решението. При произнасяне по размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната
към момента на увреждането, а като ориентир за това служат и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са
относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния
фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.
Аргумент за това е нормата на чл.558, ал.1 КЗ, съгласно която размерът на
изплащаното от ГФ обезщетение не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай –
10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
съобразно чл.492, т.1 КЗ/. Доколкото жизненият стандарт в страната към
датата на деликта е относим към определянето на справедливия размер на
обезщетението, то безспорно, а в тази насока е и съдебната практика, че
установената минимална работна заплата, покупателните възможности и
инфлационните процеси, са все фактически обстоятелства, които също следва
да бъдат отчетени, в съвкупност и с останалите критерии /в частност
застрахователните лимити/, определящи икономическата конюнктура към
датата на увреждането.
В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства
относно релевантните обстоятелства, съдът приема за установено, че в
резултат на процесното ПТП пострадалият Б.Б. е получил съчетана травма,
включваща множество увреждания, подробно описани в заключението на
СМЕ, които са били несъвместими с живота, смъртта му е настъпила веднага
5
след удара /същият е починал на място/.
Към датата на ПТП Б. е бил на 43 години, в брак с ищцата и по време на
който през 2013г. е родено детето им – ищецът А..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени от съда като
взаимно кореспондиращи си, възпроизвеждащи непосредствени възприятия
относно релевантните към спора факти и съобразно разпоредбата на чл.172
ГПК по отношение на св. К.В. /майка на ищцата/ и св. Х.Т. /сестра на ищцата/,
се установява, че починалият Б. бил изключително грижовен баща и съпруг;
съвместното съжителство с Е. започнало, когато тя била на 19 години, след
нейния бал, а към датата на смъртта му съжителството им е с
продължителност от 10 - 11 години, през който период са живели задружно и в
хармония; между тримата съществувала изключително здрава връзка –
съпрузите взаимно си помагали, разчитали един на друг, а детето разчитало и
получавало подкрепата на баща си; в деня на катастрофата пътували, за да
гледат футболен мач по желание на детето; след инцидента Е. и А. са били в
шок, не само заради получените от самите тях травми. Св. В. сочи, че когато е
посетила същия ден дъщеря си в болницата, тя е плачела и повтаряла, че не е
могла да събуди Б., надявайки се да е жив, детето също било в шок и се
надявало да са изкарали баща му жив, впоследствие се обвинявало, че то е
виновно за смъртта на баща си, защото предприели пътуването заради
желанието му да гледа мача на батковците. За последното свидетелстват и
другите две свидетелки.
От коментираните показания на тримата свидетели се установява още,
че след инцидента ищците са се променили, тъгували, станали затворени, не
искали да контактуват с други хора, Е. и към настоящия момент ограничавала
контактите си, все още не е свалила брачната си халка /св.Р./, наложило се да
посещават психолог, детето А. изпитвало страх да се вози в автомобил, както
и се страхувало да не загуби и майка си, налагало се да бъдат подпомагани
финансово от своите близки.
Изложеното от свидетелите относно психоемоционалното състояние на
ищците кореспондира и на установеното от вещото лице по проведената СПЕ.
В заключението си експертът посочва, че внезапната загуба на близък е
стресогенна ситуация от най-висок ранг, психологичната наука я определя
като екстремална ситуация, свързана с преживявания на интензивен страх,
безпомощност, ужас, породени от сблъсъка със смъртта. Това е тежко
разстройство, което има кратка продължителност – от часове до няколко дни.
Следва т.нар. Траурна реакция – скръб, преминаваща през различни
психоемоционални състояния /тъга, плач, изолация, страхове и др./ и които
вещото лице сочи, че са описани от свидетелите, като в конкретния случай
екстремалността на тези им преживяванията според експерта безспорно е по-
висока поради обстоятелството, че и двамата ищци са били преки свидетели
на инцидента и безсилието, което са изпитвали в този момент. При ищцата Е.
Б. като проявление на депресивната симптоматика в първите дни и месеци е
имало и безсъние, поради което същата е посетила психиатър и е назначена
медикаментозна терапия. Към датата на изготвяне на експертизата траурната
реакция продължава, при отчитане недългия период от време след процесното
ПТП, но вещото лице е категорично, че при извършеното освидетелстване на
ищците не са установени признаци на психично разстройство. Поведението
6
им е подредено, съзвучно, емоциите са съответни на преминаването през
траурната реакция, налице са елементи на лабилност при коментиране на
преживяваното, в съдържанието на мисловния процес все още присъстват
тревожни изживявания, кореспондиращи на преживяната загуба, липсват
активни психологични феномени, волево са с добър контрол на подтици и
импулси, интелектуално-мнестичните функции са интактни. В отговор на
поставен му въпрос вещото лице е отговорила, че към настоящия момент не
могат да се правят прогнози за в бъдеще, а що се отнася до последиците за
детето от загубата на баща му е посочено, че фигурата на бащата безспорно
има своята роля във формирането и личностното развитие на детето и
неговата загуба /при отчитане установените по делото присъщите на връзката
баща – дете взаимоотношения/ безспорно съставлява значима за детето загуба.
Съвкупната преценка на така установените релевантни обстоятелства
обуславя и извода на съда, че присъдените от първоинстанционния съд
обезщетения в размер на по 180 000 лева на всеки един от ищците са
справедлив еквивалент на претърпените от тях неимуществени вреди. При
отчитане продължителността и съществувалите хармонични
взаимоотношения в семейството, взаимната опора, подкрепа и
разбирателство, внезапната загуба на съпруга/баща се явява за ищците
изключително стресогенно събитие, причинило значими негативни
изживявания на стрес, страх, безсилие и болка, най-интензивни в първите
часове и дни, последвани от тъга, мъка и отчаяние. В тази връзка съдът
отчита, че обстоятелството, че и двамата ищци са били свидетели на смъртта
на своя наследодател е засилило екстремалността на преживяванията им, а за
детето интензитета на болката от загубата е обусловен и от чувството за вина
за инцидента /предприетото пътуване е било за удовлетворяване на негово
желание/.
И двамата ищци са загубили безвъзвратно своята духовна и материална
опора – ищцата своя съпруг, с когото е заживяла веднага след завършването
си, а детето своя баща, чиято фигура безспорно е щяла да оказва значима роля
в неговото бъдещо развитие. В тази връзка е безспорно е, че болката от
загубата не е преодоляна и към настоящия момент, но следва да се държи
сметка, че изминалия период от инцидента не е голям, а описаното от
свидетелите и установено от СПЕ психо-емоционално състояние на ищците не
сочи за проявление на скръбната реакция, надвишаващо присъщото за една
нормално психологично протичаща траурна реакция.
Съдът приема, че така определените размери на обезщетенията
кореспондират на общественото възприятие за справедливост, както и на
икономическия стандарт на живот към датата на ПТП, при съобразяване
увеличените лимити на застрахователите обезщетения, средния годишен
доход в страната за 2023г. /10 846 лв./ и настъпилите инфлационни процеси, в
т.ч. и увеличаващия се размер на МРЗ /780 лв. за 2023г. и 1 077 лв. към
настоящия момент/.
Относно заявеното пред първоинстанционния съд и прието за
неоснователно възражение за съпричиняване от страна на починалия не са
наведени оплаквания във въззивната жалба на Гаранционния фонд, поради
което и съдът не обсъжда същото.
Представените в настоящата инстанция доказателства за извършени
7
доброволни плащания от страна на Фонда касаят необжалваната от тях част от
уважените искове, поради което и са неотносими към предмета на настоящия
спор.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени до посочените размери от по
180 000 лева, като за горниците до претендираните суми съобразно
подадената от ищците въззивна жалба /250 000 лв. за всеки един/ исковите
претенции са неоснователни.
Относно началния момент на дължимата законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.1 КЗ Гаранционния фонд дължи
лихва за забава по реда на чл.497 КЗ.
Настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд и
кореспондиращо на константната съдебна практика /цитираните в решението
му актове, а също решение № 128/08.05.2025г. по т.д. № 750/2023г., ІІ т.о. на
ВКС и др./, че отговорността по чл.497 КЗ регламентира собствената забава на
застрахователя, респ. Гаранционния фонд. Покривайки отговорността на
деликвента, както застрахователят, така и ГФ, отговарят и за дължимата от
него законна лихва, но само за периода от датата на уведомяването им от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по
чл.430, ал.1, т.2 КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липсата на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава /чл.497 КЗ/.
В настоящия случай претенциите за заплащане на обезщетения за вреди
от смъртта на наследодателя им са предявени пред Гаранционния фонд на
дата 12.04.2023г., заведени като щета № 23210059/12.04.2023г. и щета №
23210060/12.04.2023г. Претенциите за обезщетения за вредите, претърпени
като пътници в участвалия в ПТП л.а. са заявени на 19.04.2023г. - щета №
23210061/19.04.2023г. и щета № 23210062/19.04.2023г.
Следователно и това са датите, от които Гаранционен фонд дължи
законната лихва върху присъдените на ищците обезщетения.
Предвид съвпадането на изводите относно изхода от спора с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ищците са претендирали разноски за настоящата инстанция чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., което
искане предвид изхода от спора следва да бъде оставено без уважение. По
делото са подадени въззивни жалби и от двете страни по спора, които с оглед
постановения резултат са оставени без уважение. С оглед на това и съобразно
правилото на чл.78 ГПК ищците, респ. техните процесуални представители в
хипотезата на чл.38 ЗАдв, биха имали право на разноски съобразно уважената
част от исковете им, по отношение на която въззивната жалба на ответната
страна е отхвърлена /за сумата от 60 000 лева по иска на Е. Б. и за 40 000 лева
по иска на детето А./. В същото време съдът отчита, че нито един от тримата
процесуални представители /общи за двамата ищци/ не е взел лично участие в
проведеното о.с.з., депозирали са само молба по хода, в която са заявили, че
поддържат жалбата си и оспорват насрещната, без да е подаван писмен
8
отговор на последната, а в подадената писмена молба не са изложени каквито
и да било правни доводи и аргументи срещу въззивната жалба на ГФ или по
съществото на правния спор. Следователно не е осъществена процесуална
защита, обуславяща основателност на искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
От страна на Гаранционен фонд е претендирано юрисконсултско
възнаграждение за подадената от тях въззивна жалба и отговор по въззивната
жалба на ищците. Предвид изхода от спора искането е основателно само за
процесуалната защита по подаване на отговора, с оглед на което и съдът
определя като дължимо от ищците в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25а,
ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/25.02.2025г. на ОС - Шумен,
постановено по гр.д. № 314/2023г., при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Е. Г.
Б., ЕГН ********** и на А. Б. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Е. Г. Б., обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на техния наследодател, съответно съпруг и
баща, Б.А.Б., настъпила при ПТП на 09.04.2023г., виновно причинено от С. А.
Д., в частта за сумата над 120 000 лева до присъдените 180 000 лева по иска
на Е. Г. Б. и в частта за сумата над 140 000 лева до присъдените 180 000 лева
в полза на А. Б. А., в частта, в която са отхвърлени исковете им за горниците
над присъдените суми от по 180 000 лева до предявения размер от 250 000
лева по иска на Е. Г. Б. и от 300 000 лева по иска на детето А. Б. А., както и
частта относно началните дати на дължимите законни лихви върху
присъдените обезщетения за претърпени вреди от смъртта на Б.А.Б. и
обезщетенията за претърпени от ищците неимуществени вреди от получените
травматични увреждания като участници в процесното ПТП.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Г. Б., ЕГН ********** и А. Б. А., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител Е. Г. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на
Гаранционен фонд, гр. София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10