№ 369 / 6.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.06.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански
състав в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Радка Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2010 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев твърди в
исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение и последната била връчена на ответника Р.И.Ц. при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, в резултат, на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Твърди, че обстоятелството, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен кредит
№ 328324 от 17.12.2015г. между ,,Фератум България“
ЕООД като Кредитор и Р.И.Ц. *** като Кредитополучател, сключен чрез средствата
за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт)
във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между ,,Фератум
България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити.
Поддържа, че съгласно сключения
между страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия.
Заявява, че със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за
кредит № 328324 от 17.12.2015г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер
на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в 138.00 лева, за срок от 360 дни. Твърди, че поради
наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от ,,Фератум България“ ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - ,,Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и
същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. Поддържа и това, че в тази връзка, на
17.12.2015г. между Р.И.Ц. /Кредитополучател/ и ,,Фератум
Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с №
328324, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Ищецът твърди и това, че съгласно
чл.5 от Общите условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 328324,
сключен между Р.И.Ц. и ,,Фератум Банк“
ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция е 462.00 лева.
Р.И.Ц. не е изпълнил договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ,,Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на
това, Дружеството-гарант ,,Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към ,,Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Твърди, че датата на последна
вноска по кредита е била на 11.12.2016г., респективно вземането е изискуемо в
пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл.
10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране
на вземането.
Твърди, че така задължението на
ответника Р.И.Ц. към Дружеството-Гарант ,,Фератум Банк“ ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния
спрямо ,,Фератум България“ ЕООД изискуемо задължение
по Договор за кредит с № 328324, формирано от усвоената, но непогасена
част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса, ведно с
дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция, за която длъжникьт се е задължил, но не е престирал.
Ищецът заявява, че на 1.12.2017г.
е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527З41 (цесионер)
и ,,Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникьт е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от ,,Фератум Банк“ ЕООД посредством
писмо с обратна разписка.
По договора за кредит, ответникът
не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ
размер на 1 330.53 лв., от които главница: 600 лв., договорна лихва:
138.00 лв. за периода от датата на първа вноска 16.01.2016г. до 11.12.2016 г. -
датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането:
100 лв., такса за гаранция: 462.00 лв., мораторна
лихва върху непогасената главница 30.53 лв., за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 12.12.2016 г. до 17.05.2018
г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Р.И.Ц. по Договор за
кредит № 328324 от 17.12.2015г. във връзка с Договор за гаранция от същата
дата: 600 лв. - главница; 138.00 лв. - договорна лихва за периода от датата на
първа вноска 16.01.2016 г. до 11.12.2016 г. - датата на последната вноска; 100
лв. - административна такса за събиране на вземането; 462.00 лв. - такса за
гаранция; 30.53 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 12.12.2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да му бъдат
присъдени разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Р.И.Ц. ***, чрез назначения особен представител адвокат М. Миленова
е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба е нередовна.
Твърденията в нея не се подкрепени със съответните доказателства, за да се
направят обосновани изводи с оглед твърдението в исковата молба, че дружеството
- поръчител е встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниква
правен интерес за предявяването на претенции по съдебен ред срещу
кредитополучателя по реда на регреса. Това е така, защото не цесията, а неприложения по делото договор за поръчителство, както и неприложените платежни документи от поръчителя, с твърдение
, че е изпълнил дълга, пораждат въпроси на които на този етап не може да се
даде отговор съгласно разпоредбите на чл.141 ЗЗД, чл.143 ал.1 ЗЗД, чл.143 ал.2,
изречение второ ЗЗД и чл.147 ЗЗД.Именно от неприложените
платежни документи, свързани с погасването на дълга
от поръчителя може да се установи дали плащането на поръчителя, цедирал вземането си по-късно, е станало, в срока по
чл.147. Поддържа ако съдът прецени, че исковата молба е допустима, заявява, че
тя е неоснователна, защото ищецът не е доказал, с допустимите по ГПК
доказателства, размера на задължението на длъжника - не е поискана в срок СИЕ
за установяване размера на задължението на ответника.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 1203/2018 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, връчена на длъжника – ответника по настоящото дело, при условията
на чл.47, ал.7 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба,
че е подписан Договор за кредит № 328324 от 17.12.2015г. между ,,Фератум България“ ЕООД като Кредитор и Р.И.Ц. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ. По силата на сключения Договор за кредит № 328324 от 17.12.2015г. на
Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който е следвало да
бъде върнат за срок от 360 дни. Кредиторът е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - ,,Фератум Банк“ ЕООД. На 17.12.2015г. между Р.И.Ц. и ,,Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ е
сключен Договор за гаранция с № 328324, по силата на който Гарантът се е
задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл.5 от Общи условия към
Договор за гаранция № 328324, сключен между Р.И.Ц. и ,,Фератум
Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати
на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора
за гаранция. Ищецът твърди, че Р.И.Ц. не е изпълнил договорното си задължение
да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант ,,Фератум
Банк“ ЕООД. Ищецът поддържа и становище, че Дружеството
- гарант ,,Фератум Банк“
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към него –дружеството ищец ,,Фератум България“ ЕООД. Ищецът заявява също, че датата на
последна вноска по кредита е била на 11.12.2016 г., респективно вземането е
станало изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди, че така задължението
на ответника Р.И.Ц. кьм Дружеството-Гарант ,,Фератум Банк“ ЕООД, произтича от
заплатеното от страна на последния спрямо ,,Фератум
България“ ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 328324, формирано
от усвоената, но непогасена част от кредита -
главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса за
гаранция по Договор за гаранция с № 328324.
Установено е, че на 1.12.2017г. е сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД и ,,Фератум Банк“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
По делото не е поискано от страна
на ищеца назначаването на съдебно-икономическа експертиза за установяване
размера на дължимите суми от ответника, както и какви погашения е извършил по
сключения договор за кредит.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че от данните по
делото не може да се направят обосновани изводи в подкрепа на твърдението на
ищеца в исковата молба, че дружеството - поръчител, „Фератум
Банк” ЕООД е встъпило в правата на кредитор и от този
момент за него възниква правен интерес за предявяването на претенции по съдебен
ред срещу кредитополучателя по реда на регреса.
Съгласно разпоредбата на чл.143
ал.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението си, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. За да има основания гарантът към
длъжника, респективно да встъпи в правата на кредитора, то следва да бъде
установено, че гарантът е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. По
делото няма доказателства за извършено подобно плащане.
По делото са изискани на
основание чл.192 от ГПК третото неучастващо в делото лице „Фератум
банк” ЕООД да приложи процесния договор за кредит
№328324 и договор за гаранция №328324 от 17.12.2015г., като са указани и
последиците по чл.192, ал.3 ГПК в случай на непредставяне
на документите. Към датата на даване ход на устните състезания не са ангажирани
процесните писмени документи.
Ето защо съдът приема, че
дружеството – гарант „Фератум банк”
ЕООД не е встъпило в правата на кредитора и затова не е могло да прехвърля
права, с които не разполага. Сключената цесия не е породила правни последици за
ответника, тъй като дружеството – гарант няма вземане към ответника.
От тук следва единственият извод,
че исковите претенции са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Васил
Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев против Р.И.Ц. ***, ЕГН **********
установителни искове – да бъде признато за установено
между страните, че ответникът Р.И.Ц. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД – град София по Договор за кредит № 328324 от 17.12.2015г. във
връзка с Договор за гаранция от 17.12.2015г. сумата от 600 лева - главница;
138.00 лева - договорна лихва за периода от датата на първа вноска 16.01.2016г.
до 11.12.2016г.; 100 лева - административна такса за събиране на вземането;
462.00 лева - такса за гаранция; 30.53 лева – мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от
12.12.2016 г. до 17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1203/2018 година по описа на РС гр.Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :