№ 427
гр. Плевен, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430105783 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от ***, чрез С.С., против Н. Н. В.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 773,45 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2023 г., и
сумата от 69,60 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.01.2022
г.-05.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3292/2023 г. по описа на РС-Плевен, е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. Сочи се, че след
1
постъпило възражение на длъжника, са дадени указания до заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за назначаване на съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира
писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Постъпила е молба за даване ход на делото в отсъствие на представител на
ищеца. Излага се становище, че са настъпили обстоятелства в хода на
процеса-извършване на плащания с погасяващ ефект на част от
претендираното вземане. Ищецът сочи, че към датата на депозиране на
молбата-11.03.2024г. е останала непогасена главница в размер на 66,21 лева и
непогасени разноски в размер на 99,35 лева. Отправено е искане да бъдат
присъдени посочените суми, като претенцията в останалата част бъде
отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на процеса.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен се явява
лично. Взема становище, че не живее в жилището, но в него има тръби, чиято
такса счита за прекалено висока, тъй като не топлели. Сочи, че заплаща
занапред, както и че не може да прекрати отношенията си с „Топлофикация
Плевен“ АД. Излага доводи, че е извършила плащания и не желае да бъде
назначавана експертиза. Уточнява, че е заплатила общо сума от 840 лева /
веднъж 200 лева и втори път още 640 лева/. Не оспорва претендираната от
ищеца сума за разноски, но сочи, че не й ясно защо ищецът претендира сума
от 66 лева за главница, като счита, че не е доизплатила главницата само с 3
лева.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №3292/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 12.06.2023г. пред РС-Плевен заявление
2
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1852/13.06.2023г., която е
връчена на длъжника. След възражение на длъжника по реда на чл. 414 ГПК,
с Разпореждане на Съда, получено на 14.09.2023г., е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в
законоустановения срок – на 12.10.2023г.
Установява се по делото, че ответникът Н. Н. В., ЕГН **********, има
качество на собственик на процесния имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „***“
№***. Това се установява от приложените от ищеца писмени доказателства:
заверено копие на Решение №1804/14.11.2016г. по гр.д. №2593/2016г. по
описа на РС-Плевен, заверено копие на Постановление за възлагане на
недвижим имот от ***г. на *** Н.В., рег. №******, с район на действие ОС-
Плевен.
Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени
за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Видно е, че още през 2001г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ №*** и ***,
както и споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление без ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна следното:
При условие, че ответникът е собственик на недвижимия имот в гр.
Плевен, и че имотът е бил топлофициран, фактическото обитаване на имота е
ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия
на ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
3
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера
на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в
представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят
начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
По делото са представени от ищеца писмени доказателства за плащане
справки по партида, като Съдът приема това обстоятелство за доказано, на
първо място поради изявлението на ищеца, и на второ – доколкото това
признание от страна на ищеца е изявление за неблагоприятен за него факт.
Следва да бъде отбелязано, че в приложените писмени доказателства не
е отразено кои компоненти по пера са погасени- посочена е сума от 200 лева,
посочена е сума от 640 лева, но няма отразяване с тях каква част от главница,
каква част от лихва и каква част от разноски се погасяват. Във връзка с
гореизложеното Съдът приема, че със сумите са погасявани главница, лихви и
разноски, съответно и задължения за предходен период. Поради горното,
сумата от 66,21 лева остатък от главница е дължима, както и сумата от 99,35
лева разноски.
Поради гореизложеното, искът за главница следва да бъде уважен до
размера от 66,21 лева, като до пълния размер от 773,45 лева главница и до
4
пълния предявен размер лихва за забава от 69,60 лева, следва да бъде
отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца остатъка от направените от него разноски в
исковото и заповедно производство в размер на 99,35 лева, т.к. исковете са
били изцяло основателни при завеждане на производството.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. Н. В.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от ***, сумата от 66,21
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на последното плащане-15.02.2024г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 1852/13.06.2023г. по ч.гр.д.№3292/2023 г. по описа на РС-
Плевен,
КАТО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА РАЗЛИКАТА ДО пълния предявен размер
главница от 773,45 лева главница и до пълния предявен размер лихва за
забава от 69,60 лева, ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Н. В., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
„***” №***, представлявана от ***, направените разноски в исковото и
заповедно производство в размер на 99,35 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5