Решение по дело №322/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260070
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                      гр. Казанлък – 29.10.2020г.

 

                             В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                        Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 322/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                   М     О     Т     И     В     И    ;

 

Обжалвано е наказателно постановление №  20- 0284-000185 от 04.02.2020г. на Началник РУ към  ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание- глоба.

Недоволен от това останал жалб. Ю.Й.Ч. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че   фактическата обстановка не е  изяснена.

В съдебното заседание чрез пълномощника си, поддържа жалбата и допълнително към нея , твърди,че МПС е било в престой, а не паркирано, към датата на нарушението не е имало организация на движението на съответното място от Община Казанлък, както и ,че АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства  и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на 04.01.2020г. около 13.23ч. , нар. Ч. като водач на лек автомобил „Хонда ЦР В“  с рег. № СТ 8271 ВТ в  гр. Казанлък  ж.к. „Изток“ до бл.15 вх.Д е паркирал в посока север-юг върху тротоара от източната страна на ул. „Кап.Петко Войвода“ извън разрешението за това места, определени от администрацията или собственика на пътя с което е извършил ;

1.В населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя с което виновно е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДП.

На основание чл.178Е от ЗДП е наложил административно наказание , глоба в размер от 50 лв..

По делото не е спорно,че автомобила който е управлявал жалб. е бил паркиран на прието и посочено от АНО място.

Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача според разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДП.

Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение според разпоредбата на ал.2 от същия законов текст.

В съдебното заседание св.Димитър Методиев заяви,че действително  жалб. Ч. е бил спрял автомобила на тротоара.

Спирането на тротоара било с цел да бъдат пренесени  негови алуминиеви джанти които той  заедно със жалб. разтоварвали във входа на блока в който той живеел .Автомобила бил спрян на разстояние  15-20метра от входа на блока.

В показанията си св. И.С. който подал сигнал до ОДМВР-Стара Загора за неправилно паркиране върху тротоара  заявява,че е престоял до автомобила около 3 минути като е направил снимки които е приложил към сигнала подаден до ОДМВР Стара Загора. Времето през което бил там, водач на автомобила нямало.

Към административно-наказателната преписка са приложени четири броя снимки направени от св. С..

Снимките на се  изготвени по ред на НПК и не представляват веществени доказателства по смисъла на чл.125 ал.1 от НПК.

Последователната и непротиворечива съдебна практика обаче приема,че случайно създадените  фотоснимки видеозаписи и др., които отразяват или съдържат информация  за обстоятелства включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК тъй като представляват предмети върху които има следи от престъплението /Р-390/09г. на 2-ро ВКС и др../. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща изрично към НПК / производство пред съда за разглеждане на жалби  срещу НП/.

От снимките се установява,че  във или около паркирания автомобил на жалб. не се извършват товарно-разтоварни дейности съобразно разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДП.

Предвид изложеното съдът приема,че на мястото, датата и часът приети от АНО, жалб. Ч. е паркирал управлявания от него автомобил върху тротоар извън разрешено за това място от администрацията или собственика на пътя и не приема възраженията на пълномощника му съдебното заседание,че се касае престой а не паркиране.

В съдебното заседание жалб. не ангажира доказателства от които да се установяват ,че съответното място на което е паркирал не е имало организация от Община Казанлък.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Няма нарушена изрична законова разпоредба.

НП отговоря изцяло  на изискванията на чл.57 от ЗАНН, посочено е мястото на осъществяване на деянието, кой е извършителя, как е било извършено нарушението, посочена е нарушената материално-правна норма, както и нормата въз основа на която се определя административната санкция  и др. поради което съдът приема,че обвинението е ясно и точно формулирано.

Административното наказание е определено от АНО към предвидения в закона минимален размер поради което  не подлежи на индивидуализация от съда.

Съобразно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актосъставителя е съставил констативния акт за нарушение като е посочил изрично,че св. С. е очевидец поради което същия също отговоря на изискванията на ЗАНН.

Съдът обмисли и възможността за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН но не намери основания за това.

От установената фактическа обстановка се установи,че жалб. е паркирал автомобила си върху тротоара и по този начин е възпрепятствал движението на пешеходците, които ще трябва да се движат по платното за движение на МПС с което се създават предпоставки за настъпване на ПТП.

Това обстоятелство според съдът препятства приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление  следва да бъде потвърдено.

В хода на съдебното производството са направени  разноски – изплатени пътни разноски на св. С. от 32 лв., поради което същите ще следва да се заплатят от жалб. Ч.  в полза  на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък съобразно разпоредбата на чл.84 ЗАНН вр. чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горните мотиви  съдът,

 

                                             Р     Е     Ш     И   ;

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0284-000185 от 04.02.2020г. на Началник РУ към ОДМВР  Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание чл.178Е от ЗДП е наложено административно наказание  глоба в размер от 50 лв. на Ю.Й.Ч. *** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

Осъжда Ю.Й.Ч. с установена по-горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер от 32 лв.- пътни разноски за св. И.С. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ ;