Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 736
25.06.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XV състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия Александрова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Й. Б.
и в прсъствието на прокурора Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдия Галя
Русева касационно административно дело
номер 357 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следв. от АПК вр. чл.285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна
жалба на И.Л.Г. с ЕГН **********, чрез адв. М. от САК, против Решение № 1605/07.10.2019
г., постановено по адм.д. № 1146/2019 г. на Административен съд – Бургас, с
което са отхвърлени предявените от касатора искове против Министерство на
правосъдието за сумата от 164 000 лева и Министерство на вътрешните работи за
сумата от 164 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при задържането на Г. под стража в периода от 28.12.1994 г. до 06.06.1995
г. в Следствения арест в гр. Бургас и в периода от 06.06.1995 г. до 22.03.1996 г.
в Сливенския затвор, както и при изпълнение на наказание лишаване от свобода в
периода от 22.03.1996 г. до 26.07.1996 г. в същия затвор, вследствие на
нечовешки и лоши битови условия и неосигурено медицинско обслужване и
лекарства, ведно със законната лихва от датата на задържането – 28.12.1994 г.
до датата на предявяване на иска - 01.11.2014г., в размер на по 803 790 лева за
всеки един от двамата ответници, както и законната лихва от предявяването на
иска до окончателното плащане.
Касаторът иска отмяна на
оспореното решение като неправилно и необосновано. Оспорва извода на районния
съд за погасяване на исковите претенции поради изтекла давност. Счита, че
давностният срок за предявяване на претенцията за обезщетение е започнал да
тече от датата на приключване на образуваното срещу нея наказателно
производство с Решение № 466/02.11.2011 г., постановено по н.ох.д № 2344/2011 г.
по описа на Върховния касационен съд, т.е. от 02.11.2011 г., поради което
същият не е бил изтекъл към дадата на подаване на исковата молба пред Окръжен
съд Бургас на 01.11.2014 г. Обосновава и
влошено здравословно състояние /физическо и емоционално/ вследствие на
продължилото близо 17 години наказателно производство.
Касаторът в съдебно заседание се
явява лично и с процесуален представител, поддържа касационната жалба, моли за
отмяна на решението на първоинстанционния съд и за уважаване на исковете.
Ответникът по касация - Министерство на правосъдието, редовно
уведомен, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище
по касационната жалба.
Ответникът по
касация – Министерство на вътрешните работи, редовно уведомен, в съдебно
заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХV-ти състав я намира за неоснователна по
следните съображения:
Административният съд – Бургас е бил
сезиран със субективно съединени искове против Министерство на правосъдието и Министерство
на вътрешните работи за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата Г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 164 000 лв. за всеки
един от ответниците, които вреди са претърпени от ищцата при задържането
ѝ под стража в периода от 28.12.1994 г. до 06.06.1995 г. в Следствения
арест в гр. Бургас и в периода от 06.06.1995 г. до 22.03.1996 г. в Сливенския
затвор, както и при изпълнение на наказание лишаване от свобода в периода от
22.03.1996 г. до 26.07.1996 г. в същия затвор, вследствие на нечовешки и лоши
битови условия и неосигурено медицинско обслужване и лекарства, ведно със
законната лихва от датата на задържането на ищцата – 28.12.1994 г. до
предявяването на иска на 01.11.2014г., в размер на по 803 790 лева за всеки един
от двамата ответници, както и законната лихва от предявяването на иска до
окончателното плащане.
Делото е било образувано в
Административен съд Бургас, след като исковата молба е изпратена по подсъдност от
Апелативен съд – Бургас с Решение № 22/04.04.2019 г. по в.гр.д.№ 8/2019 г. на
същия съд и в изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени с Решение №
183/09.01.2019 г. по гр.д.№ 4086/2017 г.,
с което е било обезсилено предходно решение на Окръжен съд - Бургас
против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за вреди от нечовешки и унизителни условия в ареста,
прекратено е било производството по този иск пред общите съдилища и е
постановено изпращането му на Административен съд - Бургас по компетентност.
Административният съд – Бургас е квалифицирал
иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Приел
е, с оглед доказателствената тежест в
процеса, че ответниците не са представили никакви доказателства за осигуряване
на ищцата на нормални битови условия в следствения арест в ОСлС-Бургас и в Затвора
– Сливен през исковите периоди и за спазване на изискванията, установени в Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663C(XXIV)/31.07.1957 г. и
2076(LXII)/13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичният характер на
държавите (т.10 – т.13, относно помещенията, в които затворниците са настанени,
санитарните възли и къпалните помещения). Приел е за доказано въз основа на представеното
по делото становище на началника на Затвора – Сливен, че ответникът не е бил в
състояние да осигури на Г. такива условия. Изложил е мотиви, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответниците, защото
като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по задържането под стража и изтърпяване на наложено
наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят
на ищцата такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото ú
достойнство, а именно: необходимата жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода както през деня, така и през нощта, и адекватно на нейното
състояние медицинско обслужване. Формиран е извод, че поставянето на
ищцата в неблагоприятни материални условия в Следствения арест на ОСлС-Бургас и
Затвора - Сливен през исковите периоди съставлява нечовешко, унизително
отношение спрямо нея по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС, способно да породи стрес,
емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. Независимо, че е установил наличието на
елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съдът е обосновал извод за погасяване по давност на
исковата претенция, като се е позовал на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д.№ 3/2004 г. ОСГК относно началния момент на погасителната давност за
предявяване на иска за обезщетение за вреди от незаконни фактически действия и
бездействия на администрацията.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът е
установил всички релевантни за спора факти, след подробен и задълбочен анализ
на събраните доказателства, поради което настоящият касационен състав намира за
неоснователно възражението за необоснованост на решението. Правните изводи на
съда са формирани въз основа на правилно установена фактическа обстановка и в
съответствие с материалния закон.
Изложените в касационната жалба доводи
относно влошеното здраве и психично равновесие на И.Г. като резултат от пребиваването
ѝ в Следствения арест в гр.Бургас и в Затвора в гр.Сливен по време на поддържаното
срещу нея обвинение по следствено дело № 1219/1994 г. по описа на ОСлС Бургас,
както и заради водените съдебните дела срещу нея в продължение на 17 години, са
ирелевантни за спорния по делото въпрос дали е изтекла погасителната давност за
предявяване на исковете за обезщетение за вреди, произтичащи от бездействието
на ответниците - Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните
работи, да осигурят на ищцата нормални битови условия и медицинско обслужване в
Следствения арест в гр. Бургас и в Сливенския затвор през процесните периоди,
визирани в исковата молба.
Правният спор е очертан от ищцата с
исковата молба, чрез посочване на фактическите основания на нейната претенция и
отправения до съда петитум. Съдът не може със съдебното решение да излиза извън
рамките на така очертания правен спор. В случая, така наведените твърдения и
петитум сочат на предявени искове за вреди вследствие незаконни бездействия на
затворническата администрация в гр. Сливен, респ. на администрацията в ареста –
Бургас, като правното основание на така предявените искови претенции е
разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС, която се явява специална по отношение реда
за търсене на отговорност за допуснати от специализираните органи по
задържането под стража и по изпълнение на наказанията нарушения по чл.3, ал.1
вр.ал.2 ЗИНЗС. Обстоятелствата, изтъкнати от касатора в касационната жалба и в
съдебно заседание, свързани с търпени от нея негативни последици вследствие
воденото срещу нея в продължение на 17 години наказателно производство, са
ирелеватни за настоящия правен спор, тъй като основанието на претенцията на
ищцата за обезщетяване на тези вредни последици е друго и няма връзка с
предмета, очертан с исковата молба, с който е бил сезиран първоинстанционният
съд. Съответно, различен е и началният момент на давностния срок за претенциите
за вреди от незаконни бездействия на администрацията и за вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение.
Както правилно е приел първоинстанционният
съд, началният момент, от който започва да тече давностният срок за претенцията
за вреди от бездействията на специализираните органи по задържането под стража
и по изпълнение на наказанията, е преустановяването на незаконни фактическите
действия и бездействия на тези административни органи. Този момент е определен в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2004 г. ОСГК,
което е задължително за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната
власт. Началото на погасителната давност не е предпоставено от никакви други
условия, освен от преустановяването на незаконните фактическите действия и
бездействя. В случая това е станало в момента, когато Г. е освободена от Затвора
в гр.Сливен – 26.07.1996 г. Исковата молба е депозирана в съда на 28.10.2014
г., като 5-годишният давностен срок съгласно правилото на чл.110 ЗЗД, приложимо
по силата на нормата на §1 от ЗР на ЗОДОВ вр.чл.203, ал.2 АПК вр.чл.285, ал.1 ЗИНЗС, е изтекъл още на 26.07.2001 г. Поради това, съдът намира за
неоснователно възражението в касационната жалба, че давността за вземането не е
изтекла.
Като е взел предвид възраженията на ответниците за изтекла погасителна
давност, направени своевременно с отговора на исковата молба, и като е приложил
правилно материалния закон относно началния момент на давностния срок,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен
съд – Бургас, ХV - ти състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1605/07.10.2019 г., постановено по адм.д.№ 1146/2019 г. по
описа на Административен съд – Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.