МОТИВИ към решението по н.о.х.д. № 256
по описа на Луковитския районен съд за 2017 г.
Районна прокуратура
гр.Луковит е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение на А.В.В. ***,
за това, че на неустановена дата в края на 2015год. в гр.
Луковит , Ловешка обл. в качеството си на родител на А. А. В., ЕГН **********
от с.гр., ненавършила 16 - годишна възраст, получила откуп от Г. Н. Г. от
гр.Луковит , сумата от 1200лв. за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески
с другиго - с Г. Г.Н. ЕГН ********** - престъпление по
чл.192, ал.1 от НК.
В
проведеното разпоредително заседание е констатирано наличието на основания
делото да бъде разгледано по реда на диференцираната процедура по глава
двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание" и на основание чл.252 ал. 1 от НПК съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Луковит счита, че са
налице предпоставките по чл.78А от НС за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия с налагане административно наказание глоба в неговия
минимален размер.
Подсъдимата А.В.В. участва в
производството по делото лично и със служебния си защитник адв. Н.Л. от ЛАК, който
счита, че са налице предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимата с налагане на административно наказание
глоба. Защитникът предлага на подсъдимата да се наложи глоба в предвидения от
закона минимум 1000 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата
А.В.В. е родена на *** ***, българско гражданство, българка, неграмотна, живее
на семейни начала, безработна, живее в гр.Л., ул.“Л.“ №**, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата А.В. на 12.01.2002 г.
родила дъщеря - А.А.В., като в акта за
раждане не бил вписан баща. / л.84/.
През 2015 г. А. В. посещавала
училище в с. Р., където се запознала със св.Г. Г. Н. /роден на *** г./ И
двамата не оставали да нощуват в пансиона, а всеки ден с автобус пътували до
Луковит и обратно. Харесали се и Н. предложил да се „ожени“ за нея. Тя също се
съгласила, като преди това му казала, че е на 17г. /в действителност имала
навършени 13г./ Г. Н.казал за
намерението им на своите родители, които – Г. Н.Г./ л.35/ и Й.С.П./ л.33/
посетили дома на А., за да се запознаят със семейството й, но те не били в
къщи. Два-три дни след това, в техния дом отишли подсъдимата А.В.В., А.А. В. и
бащата на подсъдимата. Разговорили
се за повода на посещението си, а именно намерението на децата, като пред тях Г.
и А.потвърдили желанието си да станат мъж и жена.Уговорили се семейството на
Найденов да даде парична сума, като поискали 1500 лв., но понеже Н. нямал
толкова, се уговорили да е в размер на 1200 лв. Скоро след това Г. Н. Г.изтеглил парите от банката и ги дал на
свой братовчед - св.П. Б. П. / л.34/. Двамата, заедно с Г. Г.и неговата майка
отишли в дома на А.В. да искат А.за снаха.
Св. П.П. дал уговорената парична
сума на дядото на А., а той от своя страна на подсъдимата А.В., и така още от
този момент взели А. А., която заживяла в дома на Г. Н., с неговия син като мъж
и жена.
На 02.03.2016 г. подсъдимата потърсила
св.П. Г. /л.85, л.13-докладна записка рег.№ 4891 от 25.03.16 г./ - полицейски инспектор „ДПС„ в РУ МВР Луковит и й заявила, че през 2015 г.
с лично нейно съгласие и, след като е получила парична сума от 1200 лв. е „оженила“
дъщеря си А.за Г.. Понеже не била доволна, искала да я вземе обратно. Св.Г.
извършила проверка на заявеното, доколкото се касаело и до непълнолетно лице, и
установила А. в дома на Н., като с протокол я върнала на майката (подсъдимата).
Пред нея и в писмено обяснение А. й
обяснила, че през м.11.2015 г. майка й я извела от дома на Н. и завела в София,
където искала да я „омъжи„ за друг. От там тя избягала и отново се върнала при
Г.Н., където продължили да живеят като мъж и жена.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на наказателното производство
по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, преценени
по реда на чл.378, ал.2 от НПК - от показанията на свидетелите Й. П., П. Б. П.,
Г. Н.Г., В.В. И., В. В. М., К.М. К., П. Н. Г., както и от обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на съдебното следствие, характеристична
справка, справка за съдимост, докладни
записки и останалите писмени доказателства.
Показанията
на посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество
помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка, е налице престъпление
по чл.192, ал.1 от НК, осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимата А.В.В. - като от обективна страна на
неустановена дата в края на 2015 год. в гр. Луковит, Ловешка обл., в качеството
си на родител на А. А. В., ЕГН ********** от с.гр., ненавършила 16-годишна
възраст, получила откуп от Г. Н.Г. от гр.Луковит, сумата от 1200 лв., за да
разреши на дъщеря си да заживее съпружески с другиго - с Г. Г.Н. ЕГН **********,
а от субективна страна деянието
е извършено от нея при условията на пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и пряко ги е целяла.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата
А.В.В. за виновна в
извършване на престъплението по чл.192, ал.1 от НК.
Тъй като,
видно от справката за съдимост, към момента на извършване на деянието подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ
характер, не е освобождавана от
наказателна отговорност с приложението на чл.78А НК, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на
възстановяване, и за извършеното
умишлено престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до две години, или с глоба до три хиляди лева, съдът на основание чл.78а, ал. 1 от НК, освободи подсъдимата от наказателна отговорност за
извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда
административно наказание „глоба” от
хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства
– чистото съдебно минало, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
и това, че е безработна и няма доходи и
определи размера на административното наказание в определения от закона минимум
- в размер на 1000 лв.
Така
определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: