№ 18547
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110109834 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от ХР. Т. М. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 524.36 лева – недължимо платена на ищеца сума по договор за
потребителски кредит от 03.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.02.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 03.05.2019г. е получил заемна сума от ответника в размер на
1200.00 лева срещу насрещното му задължение да ги върне в срок до три месеца от
отпускане на сумата. Заявява, че е получил паричната сума на същата дата и в изпълнение
на договора е превел на кредитора 1724.36 лева преди изтичане на крайния падеж за
плащане. Уточнява, че с плащането е заплатил, освен чистата заемна сума, договорна лихва
и възнаграждение за поръчителство, тъй като съгласно договора заемът е следвало да бъде
обезпечен от заемополучателя след получаване на заемната сума с двама поръчители –
физически лица или банкова гаранция, а при непредставяне на обезпечението – с поръчител,
посочен от кредитора. Счита, че с плащането на сумата от 524.36 лева е предал на кредитора
недължимо платени суми за договорна лихва и за възнаграждение по договора за
поръчителство с посочения от заемодателя поръчител, поради което иска връщането им,
като платени без основание. Излага аргументи, че договорът за заем и договорът за
поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на
императивни норми на Закона за потребителския кредит, а именно – не са сключени в
писмена форма, на хартиен или друг носител; не са написани по ясен и разбираем начин,
шрифтът на договорите (въпреки твърдението за липса на писмена форма) е с шрифт под 12;
че договорът за кредит не съдържа общия размер на заема; че в него не се сочи ГПР,
евентуално, че същият е погрешно изчислен и не включва разходите по договора за
1
поръчителство, които е следвало да бъдат взети предвид, щом поръчителят се сочи от
кредитора; че не става ясно от кои компоненти е съставен ГПР; че той надхвърля
максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК; че не е посочен лихвения процент по кредита (ГЛП);
че няма погасителен план, нито информация за броя погасителни вноски, размер на същите,
периодичност и падеж за плащане; че не включва правото на потребителя да се откаже от
договора. Твърди се, че евентуално договорът за поръчителство е нищожен на основание
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – липса на основание, евентуално поради невъзможен предмет –
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално като съдържащ неравноправни клаузи. Евентуално се
твърди, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща задължение за
заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми, вкл. такива на Директива 2008/48/ЕО,
евентуално нищожна, като накърняваща добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално
нищожна като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, както и
като неравноправна. Поддържа се още, че клаузата за възнаградителна лихва също е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, доколкото надхвърля разумния размер.
Представя доказателства и прави искане за задължаване на ответника да представи
документите, съставени между страните, вкл. договора за поръчителство, за задължаване на
трето за спора лице да представи намиращи се у него документи, от значение за спора, както
и за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията като недопустима с твърдение, че за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иска, тъй като е платил задълженията си по договора за
заем. Евентуално счита исковата претенция за неоснователна, тъй като договорът не страда
от твърдените пороци. Счита, че не са представени доказателства от ищеца за сключен
договор за поръчителство за обезпечаване на заема, поради което ищецът не би могъл да се
позовава на такова правоотношение. Твърди, че по процесния договор за заем ищецът е
заплатил сума в общ размер от 1272.72 лева, от които 1200.00 лева отпуснат заем и 72.72
лева възнаградителна лихва. Представя доказателства и претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл.140, ал.3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима. Извършеното плащане не прегражда правото на
ищеца да търси платени към ответника суми, ако твърди, че плащането е без основание, в
което е същността на института на неоснователното обогатяване – чл.55 ЗЗД. Позоваването
на т.1 от ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС не е относимо. Правният интерес при
осъдителните искове дори се презюмира.
В тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.
Ответникът следва да установи, че има правото да задържи търсената сума, като
докаже, че плащанията са направени на валидно правно основание.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК се уважава, както и искането за допускане на
2
счетоводна експертиза, с оглед наведените от ответника възражения.
Искането му по чл.192 ГПК се отклонява – въпросите, за чието изясняване е заявено
искането, са поставени в основата на експертизата.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните по делото, най-късно в насроченото съдебно заседание, да
уточнят дали договорът за заем е сключен чрез използване на средства за комуникация от
разстояние, с оглед обстоятелството, че приложените към отговора на исковата молба
документи не са подписани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл.190 ГПК, най-късно в насроченото съдебно
заседание, да представи заверен препис от договора за поръчителство, с който се
обезпечават вземанията по процесния договор, или да заяви, че такъв договор за
поръчителство не е бил сключван.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
материалите по делото и проверка в счетоводството на ответника „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД и на поръчителя „Кредит гаранция“ ЕООД, да посочи: отпускан ли е на ищеца заем в
размер на 1200.00 лева и кога сумата му е била предадена; какви плащания са осъществени
от ищеца по договора за заем с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и какви вземания са погасени с
тях по пера; какви плащания са осъществени от ищеца по договор за поръчителство с
„Кредит гаранция“ ЕООД и на кого са преведени сумите по този договор, ако има такива
плащания; платено ли е възнаграждението на поръчителя от кредитора, ако плащането, в
случай, че има такова, е направено от ищеца по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Вещото лице да отговори и на задачите, поставени от ищеца с исковата молба, пункт V от
нея.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: 0898 877 453, 0878
527 681.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 600.00 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.192 ГПК, като не необходимо.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
3
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2022г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца бъде връчен и
препис от отговора на ответната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4