Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
Гр. София, 28.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, впубличнотосъдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря
Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 2721 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 20254520 от 18.11.2020 г. по гр. д. №
10382/2020 г. на СРС, 150 състав, е отхвърлен
предявеният от А.И.П. срещу „Е.Х.П.“ АД, с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД, иск
с правно основание чл. 439, ал. 1от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата 439.08 лв., представляваща главница за използвана
ел.енергия за периода от 24.09.2015 г. до 21.12.2015 г., сумата 11.80 лв.
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 28.11.2015 г. до
22.03.2016 г., както и сумата 85 лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 01.03.2017 г. въз
основа на влязла в сила на 03.01.2017 г. заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
17491/2016 г. на СРС, 64 състав, за събирането на които суми е образувано изп.
дело № 20187900401338 на ЧСИ Р. М..
Недоволна от така постановеното решение
е останала ищцата А.И.П., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва
като неправилно поради нарушение на материалния закон инеобоснованост.
Поддържа, че в разрез със събраните доказателства съдът е приел, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на деня, в който е издаден изпълнителния лист.
Счита, че тъй като вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
(която не се ползва със сила на пресъдено нещо) са периодични, същите се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111,
б.“в“ от ЗЗД, която давност в случая е изтекла на 03.01.2020 г. В тази връзка
излага и съображения, че самата висящност на изпълнителния процес не е от
естество да прекъсне давността, както не я прекъсват образуването на
изпълнителното дело и изпращането на призовка за доброволно изпълнение. Като
неправилен счита и извода на съда, че в хода на принудителното изпълнение
ищцата е признала вземанията на ответника и с това давността е била прекъсната.
Застъпва становище, че в двугодишен срок след образуването на изпълнителното
производство не са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което
същото е прекратено поради настъпила перемпция. А поради прекратяването, с
обратна сила са заличени всички изпълнителни действия. Поради това моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи иска.
Въззиваемото дружество „Е.Х.П.“ АД
оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в
срока по чл. 263, ал. 1от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и
възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е отрицателен установителениск
с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за установяване, че ищцата А.И.П. не
дължи на „Е.Х.П.“ АД сумите 439.08 лв. - главница за използвана ел.енергия за
периода от 24.09.2015 г. до 21.12.2015 г., сумата 11.80 лв. - мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 28.11.2015 г. до 22.03.2016 г., както
и сумата 85 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 01.03.2017
г. въз основа на влязла в сила на 03.01.2017 г. Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17491/2016 г. на СРС, 64 състав.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.04.2016 г. по ч.
гр. д. № 17491/2016 г. на СРС, 64 състав, е било разпоредено ищцата П. да
заплати на ответното дружество, с предходно наименование „Ч.Е.Б.“ АД, сумите
439.08 лв. - главница за използвана ел.енергия за периода от 24.09.2015 г. до
21.12.2015 г., сумата от 11.80 лв. - мораторна лихва за периода от 28.11.2015
г. до 22.03.2016 г., както и 85 лв. – разноски по делото. Не е спорно и че
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.01.2017 г., а на 01.03.2017 г. е
издаден изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изп. дело №
20187900401338 на ЧСИ Р. М. рег. № 790 на Камарата на ЧСИ. След проучване
имущественото състояние на длъжника, изпращане на уведомление до НАП, както и на
запорни съобщения до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и
покана за доброволно изпълнение, на 08.10.2018 г. върху сметките на ищцата
е наложен запор от съдебния изпълнител. Въз основа на Обезпечителна заповед,
издадена по гр. д. № 10382/2020 г. на СРС, на 09.03.2020 г., производството по
принудително изпълнение е спряно.
При тези данни съдът намира от правна
страна, че правилно първоинстанционният съд е счел така предявения иск за
неоснователен. Предмет на специалния
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК е
съдебно признаване между страните, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
такива факти, които погасяват изпълняемото право, предмет на изпълнението. Само
в този случай длъжникът може да не се подчини на процесуалната принуда на
съдебния изпълнител, като оспори с иск изпълнението. В конкретния случай ищцата
П. в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20187900401338 на ЧСИ Р. М.
оспорва по-нататъшното развитие на изпълнителния процес, тъй като изпълняемото
право на взискателя, включващо главница, лихви и разноски, междувременно е
погасено по давност. Това твърдение, за настъпил погасителен ефект на
изтекла в полза на ищцата давност, не само не се доказва, но и е пряко
опровергано от събраните по делото доказателства. Давността е прекъсната
първоначално с влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като по този
начин вземанията за главници и лихви са станали безспорни, като от този момент
е започнала да тече нова давност. Действително, издаването на изпълнителен
лист, образуването на изпълнително производство и изпращането на покана за
доброволно изпълнение, както и проучването на имущественото състояние на
длъжника, не прекъсват давността, както това е разяснено и с Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК. Но в т. 10 от същото ТР изрично е посочено, че налагането на
запор е именно такова действие, което прекъсва давността. В случая
от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 03.01.2017 г. до налагането на
запор върху сметките на ищцата на 03.10.2018 г. не е изтекъл срокът нито на
кратката, нито на обикновената погасителна давност, както тези срокове не
са изтекли от налагането на запора до спирането на изпълнението на 05.08.2020
г. по силата на издадената Обезпечителна заповед. Тъй като неблагоприятните
правни последици на погасителната давност санкционират кедиторовото
бездействие, в случаите, в които развитието на изпълнителния процес е спряно на
законово основание, каквото е това по чл. 432, ал. 1, т.1 вр. чл. 397, ал. 1,
т.3 предл. последно ГПК, давностният срок също не може да продължи да тече,
както е приел и първостепенният съд. При това положение е без значение
дали заповедта за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо или не, както
и дали вземанията по тази заповед се погасяват с три-годишна или с пет-година давност. Неоснователен се
явява и последният релевиран с въззивната жалба довод за настъпила перемпция.
Това е така, защото изпълнителното производство би се прекратило по право на
основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК ако в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, а в случая след
образуването на изп. дело на 14.09.2018 г. е поискано налагане на запор,
какъвто съдия-изпълнителят е наложил на 03.10.2018 г. Тъй като това действие е
достатъчно, за да прекъснe давността и
срока по последната цитирана разпоредба, е правно ирелевантно за изхода на
спора дали молбата на ищцата от 11.12.2018 г., в която е заявила, че „ще плати задължението
изцяло до 31.03.2018 г.“, съдържа признаниена вземането, годно на собствено
основание да прекъсне давността. Искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 20254520 от 18.11.2020 г. по гр. д. №
10382/2020 г. на СРС, 150 състав.
ОСЪЖДА
А.И.П. с ЕГН-********** с адрес: ***, да заплати на „Е.Х.П.“ АД с ЕИК-******с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, Бенч Марк Бизнес Център, на основание чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК сумата 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.