№ 4187
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110102251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия, за абонатен № ....
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците оспорват предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Релевират възражение за изтекла давност.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по
безспорен начин, че ответниците са собственици или носигели на вещно право на
ползване върху топлоснабдения недвижим имот за процесния период.
Представеният договор за продажба на държавен недвижим имот е от 1974г. и не
установява принадлежността на правото на собственост върху имота към
процесния период м.05.2018г. до м.04.2020г. Тези изводи на съда не се променят и
от представеното решение на 113 състав, с което единият от ответниците е осъден
да плати цена на доставена ТЕ за периода м.9.2015г. – 30.04.2016г. за имота с аб.
№ ..., доколкото същото не касае собствеността върху топлоснабдения имот към
процесния период. Предвид това, предявените искове са недоказани, от там –
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени само на това основание,
без да се обсъждат останалите доводи на ответниците, поддържани в отговора на
ИМ.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу С. Г. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ..., искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 2269,29 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. за аб.№ ...,, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, 385,89 лв. лихва за забава от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. , както и
сума за дялово разпределение за периода м. 12.2019 г. -м.04.2020г. в размер на
6,78 лв. - главница и 1,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.11.2021г. върху главницата за дяловото разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Д. Е. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ..., ..., искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
2
сумата от 756,43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. за аб.№ ..., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, 128,63лв. лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г. , както и
сума за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. -м.02.2020г. в размер на
2,26 лв. - главница и 0,38 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до
15.11.2021 г. върху главницата за дяловото разпределение.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски
по делото.
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3