№ 25903
гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151201 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „АКПЗ“ АД срещу Я. Т. Х., която е редовна и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
посочени от него задачи, което съдът счита за допустимо и необходимо, поради което следва
да се допусне.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 31.10.2023 г. от 13,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице В. Д. П., специалност „Счетоводство и контрол“.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит
ПРИЛАГА към делото ч.гр. дело № 21041/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „АКПЗ“ АД срещу Я. Т.
1
Х. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи следните суми:
1 033,03 лева – непогасен остатък от главница по Договор за стоков кредит № .... от
24.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, 200,61 лева договорна
лихва за периода от 24.07.2019 г. до 24.12.2020 г.; 62,54 лева мораторна лихва за периода от
01.04.2020 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.05.2021
г. по ч.гр.д. 21041/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен
Договор за стоков кредит № .... от 24.06.2019 г. Сочи се, че вземането произтичащо от
процесния договор е прехвърлено на ищеца по силата на сключен Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и допълнително споразумение към него от
28.10.2020 г. с Приложение № 1.1/28.10.2020 г. Излага се, че банката е упълномощила
ищцовото дружество да уведоми длъжника за сключената цесия, като към исковата молба се
прилага Уведомление за извършено прехвърляне на вземания и се развиват съображения, че
длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата
молба. Поддържа, че съгласно процесния договор за кредит, банката е отпуснала стоков
кредит в размер на 1 700,21 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани
от „ТБ“ ЕАД, която сума сочи, че е усвоена еднократно по сметка на „ТБ“ ЕАД. Сочи, че
кредитът е следвало да се върне на 18 месечни вноски, 17 от които в размер на 117,41 лева, а
остатъкът в размер на 117,40 лева се дължал с последната погасителна вноска. Излага, че
съгласно чл. 6 от Договора ГЛП е в размер на 28,77 %, като останалата непогасена
договорна лихва за периода от 24.07.2019 г. до 24.12.2020 г. възлизала на сумата от 200,61
лева. Аргументира, че е дължима и мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до
26.03.2021 г. Поддържа, че задължението по процесния договор е изцяло падежирало на
24.12.2020 г., като сочи и че за периода на извънредното положение, обявено в страната, не
са начислявани лихви за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът излага, че клаузите от процесния договор не са индивидуално уговорени. Сочи,
че липсва ясно разписна методика досежно формирането на ГПР и развива съображения за
нищожност на клаузата, в която е посочен размерът. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното:
възникване на правоотношението по Договор за стоков кредит № .... от 24.06.2019 г. с
твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в
размера, посочен в исковата молба; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита; размер на дълга за главница; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният размер; сключването на договора за цесия;
съобщаването на цесията на ответника.
По иска за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства : че
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит № .... от
24.06.2019 г., по силата на който банката е отпуснала стоков кредит в размер на 1 700,21
лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТБ“ ЕАД, която сума е
усвоена еднократно по сметка на „ТБ“ ЕАД; че кредитът е следвало да се върне на 18
месечни вноски, 17 от които в размер на 117,41 лева и последна в размер на 117,40 лева, че
ГЛП е в размер на 28,77 %; че задължението по процесния договор е изцяло падежирало на
24.12.2020 г.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3