Решение по дело №1455/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 175, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К.К.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Е.Х., БАК, против заповед за прилагате на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-4635-000079 от 27.06.2023 г. на полицейски инспектор в Районно управление (РУ) – Приморско към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“. Със заповедта е отнето свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС) № TODOR910270K99ZL 32.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че е издадена от некомпетентен орган и в противоречие с материалноправните разпоредби по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адвокат Х.. Поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски за които представя списък.

Ответникът по жалбата – С.А.О.– полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОД на МВР - Бургас, представя административната преписка, с искане за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 961283 от 26.06.2023 година, констатациите по който се свеждат до следното:

На 26.06.2023 година, в 14:50 часа, в гр.Приморско, ул. „Азине“ пред „Спиди“ с посока на движение към ул. „Трети март“, К.Т. управлява личното си МПС марка „БМВ“, модел „318“ с рег. № А 65 03 МХ, като при движение направо губи контрол над управляваното МПС и завива наляво, удря се в бетонна ограда, в последствие в пожарен хидрант на тротоара, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали лица. Посочено е, че водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер, ARNJ 0009, като пробата е отрицателна. Прието е, че с описаното деяние е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Посоченият за нарушител К.К. Димитров е подписал АУАН.

За установеното ПТП е изготвена докладна записка до началника на РУ – Приморско, от И. Г. Ив. - мл. автоконтрольор в група „ОП“ при РУ – Приморско, който на 26.06.2023 г. за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. е бил назначен АП в екип с мл.инспектор Ст. П.. В докладната е посочено, че при пристигане на място е установено настъпилото самостоятелно ПТП, като при обследването му е установено, че водача на автомобила К.Т. по време на движение в гр.Приморско по ул. „Азине“ пред „Спиди“ губи контрол над управлението на МПС завива вляво, удря се в бетонна ограда, продължава и се удря в хидрант на тротоара. Посочено е, че на място пристига и екип на ФСМП Созопол, който е прегледал Т. и е установил, че същия е получил тежък епилептичен пристъп и това е най-вероятната причина за настъпилото ПТП. Т. бил отведен и прегледан в УМБАЛ Бургас, където било установено, че няма наранявания и било потвърдено, че е получил епилептичен шок и това е причината за ПТП. Сочи, че при проведен разговор с водача, същият е заявил, че за втори път получава епилептичен шок докато управлява МПС и катастрофира. Предложено е с цел превенция за недопускане на тежко ПТП, на водача да бъде издадена заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1 , б. „а“ от ЗДвП, тъй като счита, че поради здравословното му състояние не може да управлява МПС (л.10).

Към административна преписка е приложено сведение от жалбоподателя, в което същият е посочил, че му е прилошало и се е блъснал и не помни нищо друго (л.11). Приложено е и сведение от Д. Т. В., който на 26.06.2023 г. около 14:40 ч. на ул. „Перун“ е бил на работното си място в бистро „Рокси“, намиращо се на адрес – ул. „Перун“ № 8, когато е чул силен удар от към кръстовището и е видял автомобил - сиво БМВ с рег. № А 65 03 МХ, което се е ударило самостоятелно в противопожарен кран. Когато се приближил е установил, че момчето е с епилептичен пристъп. На място е била линейка, която е извикана по – рано от Т-маркет (л.12).

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000079 от 27.06.2023 г. издадена от полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОД на МВР - Бургас, на жалбоподателя К.Т. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е посочено, че на 26.06.2023 г. около 14:50 часа в гр.Приморско, ул. „Азине“ с посока на движение към ул. „Трети март“, К.Т. управлява личния си лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ТД“ с рег. № А 65 30 МХ, като губи контрол над управляваното МПС, напуска пътното платно в ляво, удря се в бетонна ограда, в последствие в пожарен хидрант на тротоара. Посочено е, че от извършения медицински преглед е установено, че причината за настъпило ПТП е епилептичен гърч по време на управление на горепосочения автомобил, поради което е счетено, че Т. не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ № 23-4635-000079 от 27.06.2023 г., в т.ч. заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР - Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л. 15 и л.30); АУАН серия GA № 961283 от 26.06.2023 г. (л.13); наказателно постановление № 23-4635-000209 от 19.07.2023 г. (л.14); докладна записка с рег. № Н635р-5063 от 27.06.2023 г. (л.10); сведение на К.Т. от 26.06.2023 г. (л.11); сведение от Д. В.в от 26.06.2023 г. (л.12) и справка за нарушител/водач (л.16 - 17) и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), сред които са и полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР – Бургас. Следователно обжалваната заповед № 23-4635-000079 от 27.06.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в РУ - Приморско при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от полицейския инспектор в РУ - Приморско при ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Предвид цитираната разпоредба, предпоставка за налагането на посочената ПАМ е установено несъответствие с медицинските или психологически изисквания по отношение на водача на моторно превозно средство. Законодателят е допуснал установяването на това несъответствие да се извърши от лице без специални знания в областта на медицината, което „видимо“ може да прецени по дадени признаци в поведението на водача наличието на визираното несъответствие. Тази възможност по закон е предоставена с оглед превантивния и преустановителен характер на принудителните административни мерки, за тяхното бързо и внезапно прилагане, с цел защита на обществения интерес. Но законовата регламентация за видимо установяване не следва да се тълкува ограничително като задължително изискване административният орган да възприеме лично поведението на визирания водач на МПС, каквито доводи се излагат от жалбоподателя. „Видимо установяване“ означава, че този орган следва да установи несъответствието въз основа на собственото си възприятие относно физическата годност на водача. Това възприятие може да се базира на медицински преглед, а не задължително на лично видени от административния орган прояви от поведението на водача на МПС. Противното тълкуване на разпоредбата не би съответствало на целта на закона, регламентиращ прилагането на принудителни административни мерки, тъй като би дало правно значение само на личните възприятия и субективни преценки на органа, но не и на събраните и преценени от него други доказателства, отнасящи се до съответствието на водача с медицинските и психологически изисквания. Ето защо съдът намира, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е приложима във всички случаи, когато са налице данни за поведение или състояние на водача, несъответстващо на нормативно въведените изисквания, като източникът на тези сведения може да е различен. В настоящия случай ПАМ е наложена в резултат на извършена проверка по повод настъпило самостоятелно ПТП, на което е пристигнал и екип на ФСМП Созопол, който екип след извършен преглед на водача е установил, че същият е получил тежък епилептичен пристъп. Това състояние е било потвърдено и след извършения преглед на водача в УМБАЛ – Бургас, за който по делото е представен консултативен лист № 116 от 26.06.2023 г. в 16:41 часа. Състоянието на водача се установява и от снетото сведение на Д. В., работещ в близост до настъпилото ПТП, както и от сведението на самия водач. Настоящият състав приема, че при тези данни правилно административният орган е счел, че е налице обосновано предположение, че лицето не отговаря на изискванията на водач на МПС и е приложил процесната ПАМ.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от МЗ, водачите на МПС, на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ от ЗДвП, преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус. Цитираната норма регламентира за адресата на ПАМ възможността годността му да бъде водач на МПС да бъде установена от съответните медицински специалисти. Временният характер на приложената ПАМ означава, че правото на адресата й като водач на МПС е временно ограничено до установяване по предвидения законов ред на съответствието му с приетите медицински и психологически изисквания. По този начин е гарантирано правото на защита на този адресат, което се реализира на последващ етап след издаване на ЗППАМ, тъй като законодателят е дал приоритет и засилена защита на обществения интерес. Следващата ал. 5 от цитираната подзаконова разпоредба повелява, че в случаите по ал. 3 и 4 заключението по чл. 3, т. 2 за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност, се дава от общопрактикуващия лекар, въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти и се отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2 от същата Наредба.

Представеното от жалбоподателя по настоящото дело удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с дата 08.07.2023 г., т.е. след издаване на оспорената заповед за ПАМ, не може да обори приетите и установени фактически и правни основания на заповедта към момента на издаването й – 27.06.2023 г. Доколкото приложението на процесната ПАМ е регламентирано от законодателя под прекратително условие – „до отпадане на основанието за това“, то процесното удостоверение следва да бъде разглеждано единствено като основание за прекратяване на действието й.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради наличието на необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно издадена при правилното приложение на материалния закон, а жалбата за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Е.Х., БАК, против заповед за прилагате на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-4635-000079 от 27.06.2023 г. на полицейски инспектор в Районно управление – Приморско към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: