Решение по дело №108/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3846
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20201100500108
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на  дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                                       Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №108 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д.Х. М.срещу решение от 05.06.2018 г. по гр.д. №72246/2016 г. на Софийския районен съд, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. ф. частичен иск с правно основание чл.558 ал.5 КЗ за разликата над сумата от 1500,00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.02.2016 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът за лихви, считано от 28.07.2016 г. до датата на предявяване на иска – 09.12.2016 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, като присъденото на ищеца обезщетение е в изключително занижен размер. Сочи, че съдът не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД и на трайно установената съдебна практика. Поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични увреждания и не е съобразил социално-икономическите условия в страната. Твърди също, че първоинстанционният съд неправилно му е присъдил законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, а не от датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск и искането за законна лихва, считано от 28.07.2016 г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. ф. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание  чл.558 ал.6 КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане, е уважен до размера на сумата от 1500,00 лв. не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради следното:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и от коя дата на пострадалия се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, управлявало МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер. В негова тежест е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на обезщетението.

По делото е представена епикриза, издадена от МБАЛ „Хасково“ АД, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 18.02.2016 г. по повод процесното ПТП, като окончателната и диагноза е: комоцио церебри, контузио капитис ет корпорис, като му е проведено медикаментозно лечение и е изписан на 19.02.2016 г.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: лекостепенно мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние и повърхностни наранявания – охлузване в дясната хълбочна област и оток в областта на лява лакетна става. Вещото лице сочи още, че няма медицински документи за настъпили усложнения или остатъчни явления.

От показанията на свид. В.М.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница в гр. Хасково, като дясната му страна е била охлузена и наранена. Свидетелят сочи още, че ищецът е имал нужда от грижи месеци наред, не е могъл да ходи сам, а към настоящия момент все още има болки в главата.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 27 години, т.е. касае се за млад човек в трудоспособна възраст, както и че прогнозата е напълно благоприятна – липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 4000,00 лв.

По отношение лихвите за забава, дължими от Гаранционния Ф., разпоредбата на чл.558 ал.1 изр.2 КЗ препраща към разпоредбата на чл.497 КЗ, съгласно която срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Доколкото не се установява от ищеца датата по чл.407 т.1 КЗ /изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ/ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от съда /и ищеца/ доказателства, съгласно чл.161 ГПК, то настоящият въззивен състав приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл.497 т.2 КЗ – с изтичане срока по чл.496 КЗ, т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.

По делото не е спорно, напротив – налице е изрично признания от страна на ответника, направено в отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, че Ф.ът е бил сезиран от ищеца с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди на 28.04.2016 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 28.07.2016 г., от която дата същият е в забава и от която дата на ищеца се дължи законната лихва върху определеното му обезщетение.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която частичният  иск е отхвърлен за сумата над 1500,00 лв. до 4000,00 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 2500,00 лв., а в останалата част, в която искът е отхвърлен  до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., решението следва да бъде потвърдено. Решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която искането за законна лихва е отхвърлено за периода 28.07.2016 г. - 09.12.2016 г. и вместо него бъде постановено друго, с което на ищеца бъде присъдена законната лихва и за този период. Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над сумата от 407,00 лв.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 93,33 лв., и сумата от 205,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, както и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 207,79 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 162,96 лв., представляваща юрисконсулстко възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №422694 от 05.06.2018 г., постановено по гр.д. №72246/2016 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Г. Ф., адрес: ***, иск с правно основание чл.558 ал.5 КЗ за разликата над сумата от 1500,00 лв. до сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.02.2016 г., в частта, в което е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 1500,00 лв. за периода 28.07.2016 г. - 09.12.2016 г., и в частта, в която Д.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Ф., адрес: ***, разноски за разликата над сумата от 407,00 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Г. Ф., адрес: ***, да заплати на Д.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.558 ал.5 КЗ допълнително сумата от 2500,00 лв. /или разликата над присъдените 1500,00 лв. до 4000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 1500,00 лв. за периода 28.07.2016 г. - 09.12.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Г. Ф., адрес: ***, да заплати на Д.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 93,33 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 50,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Г. Ф., адрес: ***, да заплати на адв. П.К., адрес: гр. Казанлък, ул. ********, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА допълнително сумата от 205,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 207,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА Д.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Г. Ф., адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 162,96 лв., представляващ разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.