Определение по дело №887/2020 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……..

гр. София, 16.06.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

като разгледа търговско дело № 887/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН вр. чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „*****“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „*****, действащи като процесуални субституетни на кредиторите на несъстоятелността срещу СДРУЖЕНИЕ „А.И.“, Булстат *****, със седалище гр. София,  конститутивен иск с правна квалификация чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за спонсорство, сключен на 17.10.2011 г., като искът е предявен в рамките на срока, предвиден в § 7 ПЗР на ЗБН (Обн, ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) вр. § 3.

Разглеждането на спора е насрочено в съдебно заседание на 13.10.2020 г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. В срока за произнасяне на съда, с определение от 20.10.2020 г. постановено по образувано конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният съд на Република България, е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на следните разпоредби: § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1- 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.,  в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1 - 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.,  в сила от 16.03.2018 г.).

Доколкото процесуалната допустимост на иска, предмет на настоящото производство е обусловена от спазването на установения в чл. 62, ал. 1 ЗБН преклузивен срок, която разпоредба е изменена с § 3 на ЗИДЗБН (ДВ, бр.22/13.03.2018 г.) и срокът от 2-годишен е трансформиран в 5-годишен, като на изменението е придадено обратно действие с § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, даденият ход на устните състезания е отменен с определение от 21.10.2020 г. и  производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на Конституционния съд по конст. дело № 9/2020 г..

С решение № 8/27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г., за противоконституционни са обявени разпоредбите на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Влезлите в сила решения на КС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (erga omnes) и съдът е длъжен служебно да я зачита, така както той е длъжен да зачита служебно и силата на пресъдено нещо на съдебните решения според обхвата й в отношенията между страните или по отношение на всички, съгласно чл. 299 ГПК. Както съдът не може да приложи закон извън присъщото му действие във времето, така той не може да не зачете и действие на решение на КС, с което е обявена противоконституционността на закон.

Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, актът, обявен за противоконституционен или съответната негова част, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, а по силата на чл. 151, ал. 3 КРБ частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Поради това влязлото в сила решение на КРБ се отразява на действащото право и води до неприложимост на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, което означава, че изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН не се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, а би било приложимо по отношение на бъдещи такива, т.е. образувани след 13.03.2018 г., когато е приет § 3. За производството по несъстоятелност на „*****“ АД (н), открито преди 13.03.2018 г. е приложима редакцията на чл. 62, ал. 1 ЗБН преди изменението, съобразно която иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете по чл. 60 (какъвто е процесният), по чл. 60а и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете по чл. 60, ал. 5 - в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието.

Приложимата в настоящото производство редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН установява 2-годишен срок за провеждане на отменителен иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, който срок тече от откриването на производството по несъстоятелност, осъществено със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС и съответно е изтекъл на 24.04.2017 г. – първи присъствен ден след неприсъствения 22.04.2017 г.. Исковата молба е предявена на 19.05.2020 г. и е процесуална недопустима, тъй като приложимият 2-годишен срок за упражняване на процесуалното право за провеждане на отменителен иск е изтекъл и това е довело до погасяване на самото право на иск на ищците, в качеството им на синдици. Предявената в упражняване на прекратено процесуално право искова молба е недопустима и се налага връщането й.

Пречката за развитие на настоящото производство е отпаднала, затова същото следва да бъде възобновено, за да бъде постановено връщане на исковата молба, което означава прекратяване на производството. При това положение в полза на ответника СДРУЖЕНИЕ „А.И.“, Булстат *****, неоснователно въвлечен в съдебното производство, по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК, се поражда правото да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лева, с включен ДДС, каквито претендира и доказва да е извършил. Ищците релевират неоснователно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, по следните съображения.

В определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е прието, че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на съответното производство, а разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения по делото разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. В случая, приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата установява при интерес от 10000 лева до 100000 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение да е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева или при интерес от 50000 лева, минималният размер е 2030 лева без ДДС или 2436 лева – с включен ДДС, какъвто именно е размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника и затова същото не подлежи на намаляване.

В тежест на масата на несъстоятелността на „*****“ АД (н) следва да се възложи дължимата за предявяване на иска държавна такса в размер на 2000 лева (4 % от 50000 лева), която не е събрана предварително.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по търговско дело № 887/2020 г. на СГС, VI-16 състав.

ВРЪЩА искова молба, вх. № 41979/19.05.2020 г., предявена от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „*****“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „***** и прекратява производството по т. д. № 887/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-16 състав.

ОСЪЖДА „*****“ АД (н), ЕИК *****, да заплати на СДРУЖЕНИЕ „А.И.“, Булстат *****, със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 2436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) лева – разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „*****“ АД (н), ЕИК *****, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 2000 (две хиляди) лева – държавна такса за предявения преклудиран иск, която да се събере от масата на несъстоятелността.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: