№ 1369
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3207953, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. Ц. К. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема становище в хода на производството.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не
може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е
представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на
1
жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата освен
това е подадена от легитимирана страна против акт, подлежащ на обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество. Нарушението съгласно посоченото в електронния
фиш е извършено на АМ Тракия км 107+600 в посока гр. Бургас, като е
служебно известно на съда, че посоченото място се намира на територията на
Община Родопи, което обуславя разглеждането на делото от РС-Пловдив по
правилата на местната подсъдност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 29.08.2019г. в 10,00 ч. АМ
Тракия, км 107+600 в посока гр. Бургас, при максимална разрешена скорост
за движение по автомагистралата - 140 км/ч, МПС с рег. № ****, при
отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 162 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 22 км.ч.
Ползвател, на когото е регистриран автомобилът, е „Ремотех-М“ ЕООД,
видно от справката за собственост на автомобила, а законен представител на
дружеството към датата на извършване на нарушението е бил управителят му
М. Ц. К., видно от служебно извършената справка на сайта на търговския
регистър.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение клип
№ 16183, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16,
ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3%. В този смисъл
следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка
проверка № 8-32-18/26.10.2018г., допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост над 100 км.ч е +/- 3%. при реални условия на измерване на
скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено,
че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 168 км.ч.
2
След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и
скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 162 км.ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 29.08.2019г., както и от
справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M № 648, представляващо преносима мобилна система
за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът на
валидност е до 24.02.2020г., т.е. към момента на датата на извършеното
нарушение удостоверението е било валидно;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокола за
последваща проверка проверка № 8-32-18/26.10.2018г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Неоснователно се явява възражението в жалбата, че издаденият
електронен фиш за налагане на глоба не представлява електронен фиш по
смисъла на § 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Видно от
3
съдържанието на процесния електронен фиш, същият е издаден вследствие на
констатирано нарушение от АТСС, като видеоконтролът е бил протоколиран
с надлежен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Протоколът е бил приет, регистриран и проверен, като впоследствие е бил
издаден процесният електронен фиш.
Следва да се посочи и че са изцяло неоснователни доводите, наведени в
жалбата, че ЕФ е порочен, поради липса на реквизити по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и поради липса на подробно индивидуализиране на нарушението. Още с
ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш. В случая извършването на нарушението е ясно
индивидуализирано по време, място и начин на извършване.
По отношение на възражението, че жалбоподателката не е управлявала
процесния автомобил, следва да се посочи, че в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
предвиден специален ред, съгласно който в 14-дневен срок от получаването
на електронния фиш собственикът следва да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Посоченият
ред напълно кореспондира и с нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
предвиждаща, че когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Така в случай, че жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство (какъвто е
настоящия случай), при това в преклузивния 14-дневен срок по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, електронният фиш, издаден срещу него, се явява законосъобразен,
4
без значение кой е бил фактическият извършител на процесното деяние. В
случай, че е подадена съответната декларация в срок, каквото обстоятелство
не е било сторено в настоящия процес, то и първоначално издаденият
електронен фиш се анулира, като се издава нов на действителния нарушител.
Касателно възражението, че не са използвани обозначителни знаци на
мястото за контрол, следва да се посочи, че към датата на извършване на
нарушението – 29.08.2019г. не е имало нормативно задължение за посочване
на мястото на осъществявания видеоконтрол със знак Е24 след предприетите
нарочни законодателни изменения, с които са отменени чл.165 ал.2 т.8 ЗДВП
(ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г.) и чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г.), поради което и вече е било отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация и на интернет страницата на МВР.
Доколкото електронният фиш представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, неоснователно се явява
възражението, че лицето, което го е обработило, не разполага с необходимата
компетентност и познания. Липсват някакви нормативно установени
изисквания по отношение на необходими качества и компетентност, знания и
умения, които следва да притежава това лице.
Видно от статичното изображение - клип № 16183 е, че на процесните 4
броя снимки липсват други автомобили, които да е било възможно да са
засечени от техническото средство, поради което и неоснователно се явява
възражението, че засеченият от АТСС автомобил не е бил автомобилът на
жалбоподателката.
Нарушението е за неспазване на общото ограничение на позволената
скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч, поради което и не са
били събирани доказателства за наличието на пътен знак, ограничаващ
скоростта, доколкото и такова твърдение не е било налично от никоя от
страните, а и не е имало такова обвинение, предмет на настоящото
производство. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21,
ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100
5
лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски са дължими на въззиваемия. Такива
обаче нито са претендирани, нито са били извършени, поради което и
разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3207953, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на М. Ц. К., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6