Решение по дело №2431/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е прието по подсъдност от А..

Образувано е по жалба от Е. С. С., гражданин на Руска Федерация, ЛНЧ **********, с адрес [населено място], к-с „З.“ № 14, ет.15, ап.4 против Решение № 20-В/27.10.2023г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците. Иска се отмяна на решението, връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.

С обжалваното решение в рамките на процедура по предварително разглеждане по реда на чл.76а от Закона за убежището и бежанците не е допусната последваща молба № УП 3033/10.10.2023г. от Е.Санина до производство по предоставяне на международна закрила.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението, връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.

В с.з. жалбоподателя Санина се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, поддържат подадената жалба на изложените основания, както и отправеното с нея искане. Ангажират писмени доказателства.

По делото е постъпило писмено становище от ответната страна, с което се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа се извода, сторен в обжалбаното решение, че жалбоподателят не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход по см. на чл.13, ал.2 ЗУБ.

Представена е административната преписка.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя Е. С. С. е подала молба вх.№ 176/25.03.2022 г. до Регистрационно - приемателен център/РПЦ/ Бяла, ДАБ, където е регистрирана за предоставяне на международна закрила.

В рамките на това производство е съставен протокол рег.№УП 3033/10.08.2022г./л.110-114 по а.д. № 10986/23г. на А./ за проведено интервю със Санина. Видно от съдържанието на протокола тя е посочила пред интервюиращия орган, че на 02.07.2021 г. заедно с приятелката си К. Г. е напуснала легално със самолет Р. Ф. със задграничен паспорт и пристигнала в Република България с туристическа виза с пребиваване три месеца в продължение за една година. След тримесечен престой и след като купили апартамент в [населено място], двете заминали през месец септември 2021 г. за Турция, където останали около месец. Оттам отишли в Република Северна Македония, където останали около два месеца, след което отново влезли легално в Република България, за да подадат документи за постоянно пребиваване в страната. Нямали намерение да се върнат в Р., тъй като чувствали напрежение там. След началото на войната с Украйна, брат й загубил бизнеса си в Р., заради наложените санкции. Планирал да регистрира фирма в Република България, а тя да му съдейства за оформянето на документите. Занимавал с видеопродуциране и искал да излезе на европейския пазар, а двете с Ксения рекламирали в България неговите услуги. Междувременно визите им изтичали, поради това те посетили дирекция „Миграция“ в [населено място], от където ги пратили в РПЦ Баня. Санина е посочила, че още като студентка през 2004 г.- 2005 г., нейният преподавател й казал, че трябва да отидат на митинг, тъй като ако не отидат щели да им вземат сградата на театъра. Управниците искали активност и затова организирали празници или различни мероприятия безплатно. Техният преподавател, който бил и директор ги използвал, за да може да се издигне в кариерата си. Още тогава започнала да се замисля и да се интересува от политика. След като завършила образованието си започнала работа в детски театър. Децата които били на 12-13 години, поискали да бъде направен рок спектакъл. Е. С. организирала такъв като използвала обикновени текстове на руски рок изпълнители, а руският рок бил с текстове за опозиция - искали промяна. Твърди, че началничката й се страхувала да пусне спектакъла, а децата искали да го изиграят. Веднъж изиграли спектакъла пред родителите. Разбрала, че не може да прави това което харесва; че ще бъде цензурирана, а това в момента се увеличило многократно. Затова напуснала доброволно работа и започнала да обучава индивидуално ученици. Където и да работели с приятелката й Ксения, им казвали какво да правят; да събират подписи за член на определена партия или пък да ходят на митинги по нареждане на началниците им. Посещавала различни митинги, докато не започнали да бият хората, а след това започнали да преследват присъстващите. Полицията арестувала участниците и дори случайни минувачи. Споделила е, че се страхувала да не бъде бита в резултат, на което да получи сътресение на мозъка. Посочила е, че Р. е полицейска държава и във всеки момент личните данни на всеки могат да бъдат предоставени на спецслужбите; страхува се от полицията, защото „може да те спре на улицата или докато си в кола и да ти кажат, че приличаш на някого, да ти подхвърлят наркотици, да ти наложат наказание“. Пред интервюиращият орган Санина е заявила, тя лично не е била закачана от полицията; не е била арестувана или осъждана; от органи на държавата не са й отправяни заплахи, нито е имала проблеми заради принадлежност към етническа група или заради изповядваната от нея религия. Счита, че законите, приети през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., са срещу нея, тъй като нарушават правата на гражданите. По документи не е член на политическа партия или организация, но счита своето обкръжение за опозиционно настроено, като твърди, че е ходила на митинги за мира и Навални. През 2014 г. снимала филм за жените, за мира и срещу войната в Украйна, който все още бил качен в „you tube“. Освен това подписали петиции в сайта „[интернет адрес]“, който съдържал личните им данни и в момента те били в ръцете на спецслужбите. Имало предвидено наказание- лишаване от свобода, ако някой отиде и не хареса или напише донос срещу определен спектакъл. Заявява, че с приятелката й Ксения живеят като двойка и работят заедно от девет години, но в Р. трябвало да мълчат и да не говорят за сексуалната си ориентация. Ако кажела някъде каква е, щели да я помолят да напусне, тъй като държавата създавала закони, че ако се говори за сексуална ориентация се предизвиква агресия. Заявява, че не е засягана затова от държавата или хората, но нагласата им била негативна и те доносничели един за друг.

Твърди, че в Р. започвало да има култ към личността на Путин, като повторение на култа към личността на С.. Ако в момента човек живеел в Р. трябвало да поддържа така наречена „спецоперация“, в противен случай ставал противник на държавата. Според службите в Р., всичко което не съвпада с официалните версии на властта било обявявано за „фейк“ новини. Правила публикации в интернет, тъй като имала свое мнение по въпроса. Поддържала връзка с нейни колеги в Р., които напускали работа и не можели да изкажат мнението си. Тя не можела да работи така. Р. за нея била фашистка държава. Посочва, че ако се завърнела в страната си, отчитайки своето емоционално състояние щяла да бъде „морално умряла“. Сигурна била, че щели да започнат да я разпитват на границата, тъй като не се намирала в Р., нейното име щяло да бъде в списъците на неблагонадеждните и щели да я преследват. Искала да бъде свободен човек, който да има възможност да твори, да прави живота на хората по- добър и да изказва свободно мнението си. В Р. това в момента било невъзможно. Чувствала се творчески човек и можела да даде много на хората, което било нейната мисия. Вече работила в [населено място], където водела, заедно с Ксения, безплатни актьорски тренинги.

По тази молба с решение № 15508/24.10.2022г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/ на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ на Санина е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Горното решение е обжалвано от Санина, като с решение № 131/10.02.2023г. по адм.дело № 1987/2022г. на Административен съд – Бургас жалбата е била отхвърлена. По реда на инстанционния контрол първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 6701/21.06.2023г. по адм.дело № 3552/2023г. по описа на ВАС, IV отделение.

Подадена е молба вх.№ УП3033/10.10.2023г. по описа на РПЦ-София от Е. С. до ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. В молбата се сочи, че Санина изпитва основателен страх, че в Р. ще бъде преследвана заради сексуалната си ориентация и политическо мнение. Посочва, че е участвала в митинги в подкрепа на Навални. Твърди, че е сигурна, че ако се върне в Р. я грози опасност. От 2013г. когато разкрила сексуалната си ориентация е чувала само обиди по неин адрес. Твърди, че благодарение на одобрението на властите за хомофобията и войната, баща й и нейни познати й обръщат гръб. Доносите се насърчавали и приветствали в Р., като там репресиите били вече масови. Твърди, че в Руска федерация е била преследвана заради ориентацията и политическата си позиция; че педагозите и културните дейци, които имат различна от правителството позиция са вече активно преследвани в Р.. Посочва, че с К. Г. са двойка от десет години. През 2018г. работили заедно в държавна културна институция и когато ръководството разбрало че двете са двойка и имат опозиционни възгледи, двете били уволнени. Допълва, че в Р. всичко било така организирано, че не може да се докаже преследване, тъй като учителите се уволнявали по собствено желание или поради дребни административни нарушения. Твърди, че двете с Ксения имали собствен театър, който бил закрит по донос.

С молбата е извършено и позоваване на изменения в законодателството на Руска Федерация през 2023г., чрез които се преследват ЛГБТИ представителите и тези с опозиционни нагласи и изяви, а Санина е представител именно на тези общности, поради което счита, че е застрашена от държавно преследване, ако се върне в Р.. Като нови доказателства са представени доклад за състоянието на ЛГБТИ правата в Руска Федерация и нотариален акт за закупуване на недвижим [имот номер]/15.09.2021г., нот.дело № 129/2021г. по описа на нотариус с рег.№ 342 на нотариалната камара с район на действие РС-Бургас.

Със съобщение рег.№ УП3033/10.10.2023г./л.53 по а.д. № 10986/23г. на А./, връчено на 10.10.2023г. лично, Санина е уведомена, че преди да пристъпи към разглеждането на подадената последваща молба за международна закрила с оглед преценка нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 ЗУБ се предоставя 3-дневен срок от връчване на съобщението за представяне на писмени доказателства. със съобщението са връчени указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила на руски език, съгласно саморъчно отразяване при връчването.

С обжалваното тук решение № 20-В/27.10.2023г. от интервюиращ орган към ДАБ в рамките на процедура по предварително разглеждане по реда на чл.76а от Закона за убежището и бежанците, последващата молба на Санина не е допусната до производство по предоставяне на международна закрила. Видно от решаващите мотиви административният орган е приел, че в последващата молба не се сочат нови доказателства и Санина не се позовава на никакви нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход. Прието е, че представените доказателства и посочените обстоятелства вече са разгледани в предходното производство и е направен извод, че чуждият гражданин в случая се позовава на общоизвестни факти единствено с цел допускане до разглеждане на последващата му молба до производство за международна закрила.

В представената административна преписка по последващата молба не се установява да е извършена справка или да е наличен доклад относно актуалната обстановка в страната на произход въз основа на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Видно от преписката, такива са били изготвени само при първоначалната молба.

При така установените факти и като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.

Решението е обективирано в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон. В случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган интервюиращ орган, изрично определен от П. на Държавната агенция за бежанците при МС със Заповед № ЦУ-РД 05-110/03.04.2023г. на основание чл.48, ал.1, т.10 от Закона за убежището и бежанците/л.27 по дело/.

Съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а наведените в тази насока възражения в жалбата са неоснователни.

С оспореното решение интервюиращият орган се е произнесъл относно допустимостта на подадена от Е.Санина молба за предостяване на международна закрила на 10.10.2023г., която се явява последваща такава по смисъла на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, при наличие на влязло в сила решение, с което е отказано да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Молба за закрила отговаря на определението за последваща молба по § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ като подадена, след като чужденецът има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение и той не е напускал територията на Република България. За тези случаи нормите на чл. 76а и сл. ЗУБ уреждат т. нар. производство по предварително разглеждане на молбите за закрила - преценка на тяхната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУБ, според който подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава Шеста, раздел ІІІ – Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за закрила. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл. 76а ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждане по същество на последващата молба за международна закрила, да се прецени нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУБ.

Аналогично на това чл. 33, ал. 2, б. "г" от Директива 2013/32/ЕС обявява последваща молба за недопустима, ако не са се появили или не са представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждане на това дали лицето отговаря на условията за предоставянето на международна закрила по Директива 2011/95/ЕС. Разпоредбата на чл.40, § 1 от Директивата сочи, че когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава-членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава-членка, тази държава-членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба. По силата на чл. 40, пар. 2 от Директива 2013/32/ЕС с цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което да бъде предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС. Ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността той да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II (чл. 40, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС).

За нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУБ следва да се приемат, не само тези, които са възникнали след приключване на предходното производство за предоставяне на закрила по ЗУБ, но и такива, които не са били изложени в него, с уточнението да са от съществено значение за личното положение на чужденеца или страната му на произход, т. е. релевантни за правилното решаване на основния спор относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ за предоставяне на международна закрила. В тази връзка нови факти и обстоятелства следва да се тълкуват като новооткрити факти, т. е. самото откриване и навеждане на съответния факт или елемент от бежанската история следва да е станало след влизане в сила на предходното решение, респ. тогава те не са преклудирани при предходното разглеждане на молбата за закрила.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че проверката, която следва да извърши в производството по съдебен контрол за законосъобразност на предварителното разглеждане на последваща молба за международна закрила, протича в две стъпки: 1. Наличие на новооткрити, непреклудирани при предходното разглеждане на молбата за закрила, факти и обстоятелства и 2. Дали те са от съществено значение за личното положение или относно държавата на произход на кандидата, т. е. такива, които увеличават в значителна степен вероятността той да отговаря на условията за предоставяне на международна закрила.

Видно от изложените мотиви в оспореното решение интервюиращият орган при ДАБ към МС е анализирал заявените обстоятелства както в първата, така и в последващата молба на Е.Санина за предоставяне на международна закрила и е достигнал до извод, че в последващата си молба тя не се позовава на нови факти, които да са от значение за личното й положение и за държавата й за произход, нито е представила никакви нови доказателства за такива обстоятелства, които да обуславят допускането на нейната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Този извод не се споделя от настоящият съдебен състав, тъй като видно от изложението в последващата молба са наведени твърдения за настъпили ристриктивни промени в законодателството на държавата по произход на жалбоподателката, които не са обсъдени в оспореното решение.

Съгласно чл. 42 от Директива 2013/32/ЕС държавите-членки могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 40. Тези правила могат, inter alia: а) да задължат съответният кандидат да посочи фактите и да изложи доказателствата, които оправдават новата процедура и б) да позволят извършване на предварителното разглеждане единствено въз основа на писмените сведения без лично интервю с изключение на случаите, посочени в член 40, параграф 6. Тези правила не могат да направят невъзможен достъпа на кандидата до нова процедура или да водят до ефективна отмяна или сериозни пречки за достъп.

В процесния случай на първо място, за търсещия международна закрила са създадени пречки за достъп до новата процедура, при която да се обсъдят релевираните от кандидата доводи, евентуално обосноваващи провеждане на производство по общия ред. Това се отнася най-вече до обстоятелството, че молителката с последващата молба за закрила излага твърдения за настъпили сериозни промени в законодателството на страната си произход, които поставят в риск от преследване лица с публично изразени опозиционни мнения или лица със заявена различна сексуална ориентация. Поради тези твърдени скорошни законодателни промени и публично изразяваните си позиции жалбоподателката счита, че е застрашена от преследване от органите на власт в държавата си по произход.

С оглед изложеното се установява, че в административната преписка не са събрани данни, съответно в оспореното решение липсва обсъждане на изложени мотиви както относно актуалната обстановка в държавата на произход, така и относно положението на хомосексуалните лица от женски пол, включително и обсъждане на наведените в последващата молба твърденията за въведени законодателни рестрикции и изследване и анализ на въпроса дали имат отражение за личното положение на жалбоподателката или относно държавата по произход. Предвид липсата на подобно обсъждане и мотиви в цитираното решение, не може да се приеме, че тези факти са преклудирани в настоящото производство. По тези съображения оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон. Това от своя страна обуславя, че последващата молба за международна закрила на Е. С. следва да бъде разгледана, както с оглед на индивидуалното, лично положение на кандидата, така и съобразно актуалната обществено-политическа обстановка в страната на произход в контекста на положението на хомосексуалните лица. Тези две релевантни обстоятелства не са обсъдени в оспорения административен акт, което налага неговата отмяна, тъй като е издаден при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. В това число представените в съдебното производство множество писмени доказателства от жалбоподателката следва да бъдат взети предвид и преценят от административния орган в производството по разглеждане на молбата за международна закрила.

Преписката следва да се върне на компетентния административен орган за произнасяне по същество по последващата молба на Санина за предоставяне на международна закрила като съобрази мотивите на настоящото решение в срока по чл.85, ал.5 ЗУБ.

С оглед изхода по делото жалбоподателя Санина има право на разноски и искане в тази насока е отправено, включително е представен списък включващ 300лв. за адв.възнаграждение и 10лв. за заплатена държавна такса. По делото са налични доказателства за заплатена държавна такса, но липсват доказателства за действително извършен разход за заплащане на адв.възнаграждение. На присъждане подлежат действително сторени съдебни разноски, за които са представени доказателства за извършено плащане. Тъй като в случая липсват доказателства за действително плащане на част от претендираните разноски, то искането подлежи на частично уважаване.

Мотивиран от горното и на осн.чл.173, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20-В/27-10-2023 г. на интервюиращ орган, Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което не е допусната последваща молба № УП 3033/10.10.2023г. на Е. С. С., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, с адрес: [населено място], к-с „З.“, [адрес], до производство за предоставяне на международна закрила.

ВРЪЩА преписката на председателя на ДАБ при МС за произнасяне по последващата молба вх.№ УП 3033/10.10.2023 г. на Е. С. С., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ за произнасяне срока по чл.85, ал.5 ЗУБ.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/ да заплати на Е. С. С., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ ********** сумата от 10лв. представляваща сторените по делото съдебни разноски за заплатена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. С. С., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ ********** за присъждане на разноски в размер на 300лв. за адв.възнаграждение като неоснователна.

Решението е окончателно на осн.чл.85, ал.3 от ЗУБ.