№ 5210
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. М.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. М. Гражданско дело №
20221110159495 по описа за 2022 година
Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника ЗД „Б..“ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 452.00 лв., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 12.04.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, е изплатил сумата от 437.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за ремонтиране на щетите
по лек автомобил с марка „Хюндай” с рег. № ..., застрахован по имуществена
застраховка – „Каско” при „Д...“ ЕАД, със застрахователна полица №
440121215003552/04.03.2021 г., валидна към момента на застрахователното
събитие, и е направил разноски по неговото определяне в размер на 15.00 лв.
Поддържа, че ответникът е обезпечил гражданската отговорност (ГО)
на виновния за ПТП-то водач Г. А. и. - Ц., управлявал МПС с марка „Дачия
Логан” с рег. № ... Ищецът твърди, че след извършеното плащане по
имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и
претендира сумата от 452.00 лв., представляваща дължимо от ответника
застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Б..“
1
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил с
марка „Хюндай” с регистрационен № ... и произшествието, както и виновното
поведение на лек автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № ... Навежда
възражение за съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.02.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № .., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Хюндай” с регистрационен № ..., настъпили във връзка с
реализирано на 12.04.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 452.00
лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
12.04.2021 г. (лист 12 по делото), се установява, че на 12.04.2021 г., в 18.30 ч.,
в гр. София, кръгово кръстовище на Паметник „Васил Левски” водачът на лек
автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № .. при навлизане в кръстовището
реализира ПТП, като удря отзад движещият се в дясно от него лек автомобил
с марка „Хюндай” с рег. № ..., в резултат на което са причинени материални
щети и на двете превозни следства, като протоколът е подписан от водачите и
двете горепосочени МПС-та без възражения.
Установява се от показанията на свидетеля М. В. Б. (водач на лек
автомобил с марка „Хюндай” с рег. № ...), че през месец април 2021 г. гр.
София, свидетелят управлявал лек автомобил с марка „Хюндай” с рег. № ... и
при навлизане в кръгово кръстовище на Паметник „Васил Левски” се движел
в най-дясната лента за движение. При предприемане на маневра завой на
дясно свидетелят усетил удар в лявата задна част на автомобила си. Сочи, че
се е движил с не повече от 5 до 10 км/ч, като движението било натоварено, а
автомобилът, който го ударил се движил в средната лента за движение, до
2
него, и също предприемал маневра завой на дясно.
Установява се от показанията на свидетеля Г. А. и. - Ц. (водач на лек
автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № ..), че през пролетта на 2021 г. в гр.
София, свидетелят управлявал лек автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. №
.. и при навлизане в кръгово кръстовище на Паметник „Васил Левски” се
движел в средната лента за движение. Свидетелства, че не е забелязала, дали
има автомобили в крайната дясна лента за движение, както й, че забелязала
другия автомобил в момента на удара. Сочи, че в резултат на ПТП-то били
причинени щети и на двата автомобила.
Застрахованият е уведомил на 16.04.2021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 44012132110577. Към преписката са приложени още
опис на заключение по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 437.00 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Хюндай” с рег. № ... са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в размер на
499.68 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
3
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 440121215003552/04.03.2021 г. В
срока на действие на договора на 12.04.2021 г., в 18.30 ч., в гр. София, на
кръгово кръстовище на Паметник „Васил Левски”, е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е било
увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на Г. А. и. - Ц.,
управлявала лек автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № .., още повече, че
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за
отремонтиране на щетите по застрахования лек автомобил с марка „Хюндай”
с рег. № ... във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в
размер на 437.00 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на
15.00 лв.
Недоказано остана, направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като от свидетелските показания се
установява, че процесното ПТП е предизвикано по вина на Г. А. и. - Ц.,
управлявала лек автомобил с марка „Дачия Логан” с рег. № .., която при
навлизане в кръгово кръстовище на Паметник „Васил Левски” поради
неспазване на необходимата дистанция, застига и удря попътно движения се
лек автомобил с марка „Хюндай” с рег. № ....
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
4
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„Хюндай” с рег. № ... в следствие на процесното ПТП са в размер на 499.6 лв.
и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., както и
че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с процесното ПТП,
ищецът е заплатил сума в размер на 437.00 лв., то искът е основателен и
доказан до пълния предявен размер от 452.00 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 650.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. .., да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 452.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „Д...” ЕАД по
щета № 44012132110577, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. .., да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
650.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6