Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 190 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-001316 от 11.01.2019 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415,
ал.1 от КТ на „Г.” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кракра” № 17.
Срещу наказателното постановление е
подадена в срок жалба от „Г.” АД, в
която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание от страна на
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се изпраща законен или
процесуален представител.
От ответника по жалбата - Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез
процесуалния му представител се оспорва жалбата, ангажират се писмени
доказателства и се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 17.05.2018 г. при
извършване на проверка от Г.Й.- на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ”
Пазарджик и негови колеги – в обект на
дружеството-жалбоподател „Г.” АД, представляващ Цех за производство на доломит
в гр. Белово било констатирано, че не разполага със санитарни помещения. В хода
на проверката били установени и други нередности, поради което бил съставен
Протокол № ПР1818020/28.05.2018 г., с който били дадени предписания за
изпълнение към дружеството с различен срок на изпълнение. В т.5 и т.6 били
дадени указания за осигуряване на санитарно-битови помещения за работниците и
служителите. Конкретно т.5 гласи:
„Работодателят да осигури в цех за производство на доломит в гр. Белово
санитарно-битови помещения за работници и служители съгласно чл.230 от Наредба
№ 7 – ДВ 88/99 г.“ Срокът за изпълнение бил до 31.07.2018 г. На 28.05.2018 г.
дружеството-жалбоподател „Г.“ АД е входирало писмо в Д „ИТ“ Пазарджик, с което
ги уведомявали, че всички предписания, извън тези по т.5 и т.6 са изпълнени.
Молили срокът за изпълнение да им бъде удължен с още два месеца по т. 5 и т. 6,
тъй като се касаело за строително-монтажни работи. Макар и да не бил изпратен
официален отговор от Д „ИТ“ Пазарджик, там приели, че действително дадения
първоначално срок е недостатъчен, поради което не пристъпили към повторна
проверка дали предписания са изпълнени в този първоначален срок. Такава била
извършена едва на 26.11.2018 г., когато и допълнителния срок бил отдавна
изтекъл. Последващата проверка била извършена от свидетеля Р.М. - на длъжност ст. инспектор в Дирекция „ИТ”
Пазарджик и негови колеги. На място
установили, че въпреки реално дадената отсрочка от близо четири месеца, няма
изпълнение на дадените задължителни предписания по т.5. Нямало дори индикации на
място за започване на такова изпълнение. Не били започнати и не се извършвали
никакви строително-монтажни работи във връзка с изпълнението на това предписание.
Освен, че не констатирали санитарни помещения, проверяващите не установили в
близост друг обект, който може да се използва за санитарен. В същото време на
място полагали труд между 5 и 8 работници - мъже и жени. За констатираното неизпълнение
свидетелят М. съставил на 04.12.2018 г. на дружеството-жалбоподател АУАН, който
е подписан от надлежно упълномощен юрисконсулт от изпълнителния директор без
възражения. В дадения срок е постъпило писмено възражение, че в даденото
предписание не било посочено какви по вид са помещенията, които работодателят е
следвало да осигури и кои са нормите от трудовото законодателство, които ги
изискват. Като възражението е взето за неоснователно и въз основа на съставения
АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така
описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства
по делото – писмени и гласни. По
делото е разпитан като свидетел актосъставителя Р.М., който в показанията си потвърждава
описаната фактическа обстановка. Показанията му са ясни, категорични, логични и
се подкрепят и от писмени доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от
страна на дружеството-жалбоподател „Г.“ АД. Не се спори по делото, че
дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Доказа се безспорно, а и страните по делото не оспорват, че на 17.05.2018 г. служителите на Дирекция „ИТ” Пазарджик извършили
проверка на дружеството-жалбоподател, в която връзка съставили Протокол №
ПР1818020/28.05.2018 г.., с който на основание чл.404 ал.1, т.1 от КТ са
наложили на дружеството ПАМ, изразяваща се в даване на задължителни предписания
на работодателя за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство. Протоколът е надлежно връчен на дружеството-жалбоподател. Не е
оспорен и не е обжалван. За дружеството-жалбоподател е било напълно ясно какво
се изисква от него да изпълни, видно от подаденото писмо в Дирекция „ИТ” Пазарджик
на 28.05.2018 г. Установи се, че по т.5 от същия протокол, предписанието е било
работодателят да осигури в цех за производство на доломит в гр. Белово
санитарно-битови помещения за работници и служители съгласно чл.230 от Наредба
№ 7 – ДВ 88/99 г. със срок за изпълнение до 31.07.2018 г. Установи се, че това
предписание не е било изпълнено в посочения срок, а и близо четири месеца след
това. Липсата на изпълнение се доказа от показанията на свидетеля Р.М., който със
свои колеги извършили проверка дали са изпълнени предписанията на 26.11.2018 г.
Предписанието по т.5 не било изпълнено, за което съставили протокол от
проверката и впоследствие М. съставил АУАН. С оглед изложеното съдът намира, че
дружеството-работодател от обективна страна е осъществило състава на
административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, при което правилно е била
ангажирана отговорността му. Съгласно императивната норма на чл.415 ал.1 от КТ:
„Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 10 000 лв.” Налице са всички елементи на административното
нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин по делото от
събраните доказателства.
По отношение на доводите в жалбата, съдът намира
следното: Установи се категорично, че нарушението е извършено на 01.08.2018 г.,
след като на 31.07.2018 г. е изтекъл дадения срок за изпълнение на
предписанията, но това е било установено от контролните органи едва на
26.11.2018 г. в хода на проверката, извършена от свидетеля М. на място в цеха за производство
на доломит в гр. Белово. Неоснователно е възражението, че не било ясно мястото
на нарушението. То е ясно и категорично посочено - цех на „Г.“ АД за
производство на доломит в гр. Белово. Това, че в НП е посочено, че на
26.11.2018 г. е извършена проверка в цех на „Г.“ АД за производство на доломит
в гр. Белово в местността „Гайтановец“, а последният се намирал в местността
„Крайчинец“ е абсолютно ирелевантно, тъй като това посочване изобщо не касае
мястото на извършване на нарушението. Освен, че последното е ясно посочено
по-напред в обстоятелствената част на НП, следва да се отбележи и още нещо.
Дори и мястото на последващата проверка според съда е ясно посочено – отново цех
на „Г.“ АД за производство на доломит в гр. Белово. Не се установи в гр. Белово
дружеството-жалбоподател да притежава друг такъв цех за доломит, но по-важното
е, че дори да е погрешно посочена само местността, то това е само в частта за
последващата проверка, а не и за мястото на нарушението. В крайна сметка не
всички процесуални нарушения са съществени и водят след себе си като последица
отмяна на атакувания акт, а само тези, които ограничават или затрудняват
правото на защита на наказаното лице. В случая, дори и да се приеме, че е
налице процесуално нарушение, касаещо мястото на последващата проверка, то
категорично не е съществено такова. Това е така, тъй като дружеството е
наказано за неизпълнение на дадени предписания по законовия ред, които са му
били ясни. Последното е видно от подаденото от дружеството писмо до Дирекция
„ИТ” Пазарджик на 28.05.2018 г. Именно това прави и неоснователно възражението,
че в даденото предписание не било посочено какви по вида са помещенията, които
работодателят е следвало да осигури и кои са нормите от трудовото
законодателство, които ги изискват. Освен, че от посоченото писмо е видно, че
за дружеството тези обстоятелства не са били загадка към 28.05.2018 г., то също
така следва да се отбележи, че контролните органи не са длъжни да разясняват
законовите разпоредби. В предписанието е изрично посочено, че работодателят е
следвало да осигури в цех за производство на доломит в гр. Белово
санитарно-битови помещения за работници и служители съгласно чл.230 от Наредба
№ 7 – ДВ 88/99 г. Последната разпоредба е обща и само сочи, че за осигуряване
на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения
съгласно изискванията на нормативните актове, но това в никакъв случай не
означава, че инспекторите от ДИТ е следвало да опишат какви следва да са точно
помещенията и съгласно кои нормативни актове, свързани конкретно с дейността на
дружеството, са необходими. Последното, както е видно, разполага с юрисконсулт
и ако за изпълнителния му директор не е ясно (макар и да няма такива данни от
писмото му), то юрисконсултът е назначен именно заради това – да му разясни
какви са тези нормативни изисквания и въз основа на кои нормативни актове. Неоснователно
е възражението, че по нотариален акт дружеството разполага със санитарни
помещения. След като такива на място не са установени от два екипа проверяващи
от ДИТ, то формалното им присъствие в НА не покрива законовите изисквания за
тяхното наличие. В случая отново опираме до това каква е същността на
нарушението – а то е неизпълнение на дадено по установения ред предписание.
Всякакви други обстоятелства, включително и дали предписанието е ясно, не са предмет
на това производство. Ако за дружеството е било неясно какво трябва да изпълни
или е смятало че има такива помещения, е следвало да оспори предписанията по
съответния ред пред ИД на ИА „ГИТ“ София или да ги обжалва пред съда. След като
не го е сторило, а и не само това – ясно е показало, че ги разбира с изходящото
от изпълнителния директор писмо до Д „ИТ“ Пазарджик, то
административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение е правилно
ангажирана.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати
процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Посочени са дата и
място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е
подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци.
При комплексна преценка на обстоятелствата по делото
съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в,
ал.1 от КТ и не са налице предпоставките за преквалификация на деянието
като маловажно по смисъла на чл.415в,
ал.1 от КТ, тъй като нарушението все още не е отстранено. Доколкото
нарушението уврежда обществените отношения, осигуряващи здравословните условия
на труд на работниците, то деянието разкрива висока степен на обществена
опасност. В този смисъл настоящият състав счита, че в случая е неприложима и
разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието,
определени в чл.12
от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение, като е наложил съответното наказание малко над
минимален размер. Съдът счита, че подобно наказание е справедливо, дори и само
с оглед обстоятелството, че към момента на последващата проверка, няколко
месеца след изтичане на всякакви дадени срокове, дори не е било започнато
изпълнението на предписанието.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 13-001316 от 11.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на „Г.” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кракра” № 17.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: