Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 270 16.10.2019 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на прокурора: Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Г.Динкова КАН дело № 244 по описа
за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Ж.Д.Д. против Решение № 194 от 05.04.2019г., постановено по АНД № 309/
2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 384145 – F400800 от 29.11.2018г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив. В жалбата са изложени доводи за
неправилност на решението, като постановено
в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се извода на съда за неприложимост в случая на
привилегирования състав на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Сочи се, че макар препращането
в ал.4 да е само към ал.1 на чл.180 ЗДДС, следва бъде съобразено и другото
препращане – в ал.2 към ал.1, където изрично е указано прилагането на ал.1 и за
лица, които не са начислили данък, тъй като не са подали заявление за
регистрация и не са се регистрирали в срок. Твърди се, че тълкуването на
смисъла на чл.180 ЗДДС, не изключва приложението на чл.180, ал.4 от ЗДДС в
случаи като настоящия. Обосновава, че по делото беспорно е установено, че
начисляването на данъка е направено преди изтичане на 18 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което е налице
хипотезата на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Излагат се доводи, че не са обсъдени всички
налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на
извършеното нарушение, като посочената в наказателното постановление правна
квалификация съдържа множество разпоредби, и създава неяснота дали всички те са
нарушени. Твърди се, че размерът на посочения като неначислен данък, който е
съществен елемент от състава на нарушението, не е определен по
законоустановения ред, като по преписката и в самия санкционен акт липсват
данни дали е извършена ревизия и как е определен размера на дължимия данък,
съобразно изискванията на чл.102, ал.5 от ЗДДС. Въз основа на изложените
подробни съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено изцяло издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба - ТД на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се представлява и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените
в жалбата основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на Ж.Д.Д. срещу Наказателно постановление № 384145 – F400800
от 29.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр.Пловдив, с което въз основа на АУАН № F400800/ 20.08.2018г., на Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1205,83 лева, на
основание чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.180, ал.2,
във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Като административно нарушение
са преценени обстоятелствата, че данъчното задължено
лице Ж.Д.Д. не е начислило ДДС в размер на 1 205,83 лева по облагаеми доставки
на обща стойност 7 235.00 лева, извършени за данъчен период 01.06.2017г. – 30.06.2017г., когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. При извършена проверка,
приключила с акт за регистрация по ЗДДС е установено, че за периода от
01.05.2016г. до 31.03.2017г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл.96, ал.2
от ЗДДС в размер над 50000 лв. – 52 836.00лв., формиран от
търговската дейност, и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 14.04.2017г. включително, но е подал същото на 17.05.2018г., в резултат
на което е бил регистриран по ЗДДС на 29.05.2018 г. – датата на връчване на Акт
за регистрация № 240421801114877/ 29.05.2018г. Зa периода от изтичане на срока
за издаване акт за регистрация, ако лицето е било подало заявлението за
регистрация в срок – 29.04.2017г., до датата, предхождаща датата на
регистрацията му – 28.05.2018г., лицето е следвало да начислява ДДС за
извършените от него облагаеми доставки по аргумент от чл.102, ал.3
от ЗДДС. За периода 01-30.06.2017г. извършените от лицето облагаеми
доставки са на стойност 7 235.00 лв. и не е начислен ДДС в размер на 1 205,83лева
от дейността на Д., като приходите се отчитат с наложен платеж от куриерска
фирма – ЕКОНТ. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да
начисли ДДС за извършените от него през периода 01.06.2017г. – 30.06.2017г.
облагаеми доставки, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС съставки отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби
за месец 06.2017г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен
период м.06.2017г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало
да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.07.2017г.
включително. Нарушението е извършено на 15.07.2017г. На основание чл.67, ал.2
от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът
се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което
размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора на 29.05.2018г.
при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с издаване на Акт за
регистрация ЗДДС.
С обжалваното съдебно решение
Старозагорският районен съд е потвърдил
посоченото наказателно постановление. Прието е, че фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в санкционния акт, включително относно размера
на процесния ДДС, се потвърждават от приетите в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, а и не се оспорват от жалбоподателя. Обосновано е, че
процесният АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Посочено е, че за процесното нарушение е неприложим чл. 180, ал.
4 от ЗДДС, тъй като това следва от систематичното място на ал.2 в
чл.180 ЗДДС,
от препращането в нея само към ал.1 и от липсата на препратка в ал.4 към ал.2,
още повече, че ал.2 визира състав и субект на нарушение (лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок), поради което е прието, че препращането в ал.2 към ал.1 е само относно
вида и размера на наказанието.
Решението на районния съд е правилно.
Касационният състав споделя извода на районният
съда за формална и материална законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите
факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на
обжалвания санкционен акт, оглед на което изводите му се споделят напълно от
настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
За
да бъде даден отговор на направените с касационната жалба оплаквания е
необходимо да се каже, че по-леко наказуемите хипотези на чл.180, ал.3 и ал.4
не се прилагат тогава, когато субект на нарушението по ал.1 е лице по ал.2, тъй
като нормата е с административно-наказателен характер и се тълкува и прилага стриктно. Съгласно
чл.180, ал.3 и ал.4 по-нисък размер на административното наказание се налага за
нарушение, извършено от регистрирано лице,
каквото не се явява касаторът в настоящото производство.
Не
е налице и твърдяната от касатора неяснота относно дадената в НП правна
квалификация на фактите. Посочването на материалноправната норма на чл.86, ал.1
и ал.2 изпълнява изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к.
административно-наказателния състав на чл.180, ал.1 е предвиден точно за
неизпълнение на задълженията по тази разпоредба.
По тези съображения съдът намира, че не е
налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 194 от 03.04.2019г.,
постановено по АНД № 309/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.