Р
Е Ш Е Н И Е
№162
Гр.
Ботевград, 23.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова
при секретаря Х.К., като разгледа гражданско дело №
1310 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество ******** сочи, че се намира в договрни отношения с
ответника ********. Посочва, че последното е регистрирано като небитов клиент
на електрическа енерегия с клиентски номер 110000143107, находящ се в ********,
въведен като бизнес партньор № 10010557451 при ********. Твърди, че ответното
дружество е ползвало за посочения обект – Цех за производство, доставена от ********
електрическа енергия в периода от 30.04.2013 г. до 30.06.2015 г. Посочва, че
същото не е изпълнило задължението да заплати стойността на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 30.04.2013г. до 30.06.2015г., на
стойност от 7698,82лева. Претендира също мораторна лихва за периода от
14.05.2013г. до 01.09.2015г. в размер на 930.35лв. и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.09.2015г.
до окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че за претендираните задължения за периода от 01.02.2013г. до
30.06.2013г. са издадени 27 броя фактури описани подробно по номера и дата на
издаване и падеж в „Приложение 1”.
Видно било от посочените фактури на стойност 8629,17
лв., че отчетният период, за който е остойностена и фактурирана доставената
електрическа енергия и мрежови услуги е от 30.04.2013г. до 30.06.2015 г. Сочи,
че за посочените суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 2561/11.09.2015г. по ч. гр. дело № 964/2015г., срещу която
длъжникът надлежно възразил. По изложените съображения иска от съда да признае
за установено, че ответникът му дължи описаните по-горе суми, представляващи
главници и лихви по съществуващия помежду им договор за доставка на
електрическа енергия. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, не е изразил становище в срока за отговор.
В съдебно
заседание се явява управителят на дружеството лично, който не изразява
становище.
Съдът, след като прецени по
вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Ищецът е доставчик на електрическа енергия за
територията, на която е адресът на ответника по силата на лицензия № Л-135,
11/29.11.2006 г.
По делото са представени и
приети като доказателство неоспорени 27 броя фактури, издадени за периода от 30.04.2013г. до 30.06.2015 г., както следва: фактура № **********/ 30.04.2013
година на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 14.05.2013г.; фактура №
**********/ 31.05.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до
10.06.2013г.; фактура № **********/ 30.06.2013 година, на стойност 281,32 лева
със срок за плащане до 10.07.2013г.; фактура № **********/ 31.07.2013 година, на
стойност 290,70 лева със срок за плащане до 19.08.2013г.; фактура № **********/
31.08.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 13.09.2013г.;
фактура № **********/ 30.09.2013 година, на стойност 281,32 лева със срок за
плащане до 10.10.2013г.; фактура № **********/ 31.10.2013 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 11.11.2013г.; фактура № **********/
30.11.2013 година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 10.12.2013г.;
фактура № **********/ 31.12.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 13.01.2014г.; фактура № **********/ 31.01.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 10.02.2014г.; фактура № *********/ 28.02.2014
година, на стойност 262,56 лева със срок за плащане до 11.03.2014г.; фактура №
**********/ 31.03.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до
10.04.2014г.; фактура № **********/ 30.04.2014 година, на стойност 281,32 лева
със срок за плащане до 13.05.2014г.; фактура № **********/ 31.05.2014 година, на
стойност 290,70 лева със срок за плащане до 10.06.2014г.; фактура № **********/
30.06.2014 година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 16.07.2014г.;
фактура № **********/ 31.07.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 15.08.2014г.; фактура № **********/ 31.08.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 10.09.2014г.; фактура № **********/ 30.09.2014
година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 14.10.2014г.; фактура № **********/
31.10.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 14.11.2014г.;
фактура № **********/ 30.11.2014 година, на стойност 281,32 лева със срок за
плащане до 12.12.2014г.; фактура № **********/ 31.12.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 14.01.2015г.; фактура № **********/ 31.01.2015
година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 12.02.2015г.; фактура № **********/
28.02.2015 година, на стойност 262,56 лева със срок за плащане до 12.03.2015г.;
фактура № **********/ 31.03.2015 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 14.04.2015г.; фактура № **********/ 30.04.2015 година, на стойност 281,32
лева със срок за плащане до 12.05.2015г.; фактура № **********/ 31.05.2015
година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 10.06.2015г.; фактура № **********/
30.06.2015 година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 10.07.2015г.
Към всяка от фактурите е
представено приложения за количеството изразходвана през съответния месец
електроенергия за обекта в ********. Отделно от това, представена е неоспорена
от ответното дружество справка от ******** към 01.09.2015 година за
консумираната от ответното дружество ел. енергия.
Установява се, от приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза (л. л. №
131-136), че ответното дружество е в облигационни отношения с ищеца ******** по
договор за доставка на електрическа енергия, като за него е открита партида с
идентификационен № ******** и клиентски № 110000143107. Видно от заключението,
ответникът е заплащал цената за ползвана електрическа енергия за период от
10.05.2010г. до 30.04.2013г. по 88 бр. предходно издадени фактури. Вещото лице,
установява, че стойността на дължимите суми по представените 27 бр. фактури за
процесния период от 30.04.2013г. до 30.06.2015 възлиза на стойност 7698,38
лева. Уточнява, че размерът на мораторната лихва е на обща стойност от 930,35
лева, изчисляван отделно върху стойността на всяка фактура, считано от изтичане
на срока за заплащането й.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
приложените по делото копия от документи, съдържащи се в частно гражданско дело
№ 964/2015 г. по описа на Районен съд – Ботевград, се установява, че на 10.09.2015г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като в негова полза срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение.
Ответното дружество ********, представлявано от управителя Д.М.М. е подало
възражение вх. № 6309/25.09.2015г. по реда на чл. 414 ГПК, което от своя страна
обуславя допустимост на производството за установяване съществуването на
вземанията, релевирани пред заповедния съд.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327 от ЗЗД.
За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валиден договор за доставка на електрическа
енергия в обекта; задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на
ел. енергия в посочения обект за исковия период; изпълнение на това задължение;
размера на стойността на доставената ел. енергия за исковия период.
При липсата на спор се
установява, че ******** и ответното
дружество са страна по договор за доставка на електрическа енергия и че за
последното е открита партида с идентификационен № ******** и клиентски №
110000143107.
Съгласно разпоредбата на
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се
установи по-горе, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
ел. енергия, като за периода 30.04.2013г. до 30.06.2015г. ответникът не е заплатил
потребена ел. енергия на стойност от 7698,38 лева по представени 27 бр. фактури.
Установи се, от приетите
като доказателства приложения към фактурите и от представената справка от ********
към 01.09.2015 година за консумираната от ответното дружество ел. енергия,
които не са оспорени от ответника, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да достави ел. енергия в обект, намиращ се в ********, за
исковия период и във фактурираните количества.
По изложените съображения,
предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е
настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. За основателността на предявения акцесорен иск за лихвата в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай съдът
приема, че за процесния период, за който се претендира лихва, а именно – 15.05.2013г.
– 09.09.2015г., ответникът е в забава. Във всяка една от фактурите е посочен
краен срок за плащане, поради което и ответното дружество е в забава от
следващия ден. Съдът се доверява в този смисъл на заключението на вещото лице
по т. 6 от заключението, представено в табличен вид за всяка една от фактурите
поотделно, което е изчислило общата стойност на обезщетението за забава в
размер на 955,38 лева. Доколкото съдът е ограничен от диспозитивното начало,
предявеният иск за лихвата следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от
930,35 лева.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
да получи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Установи, че същият е направил такива в исковото производство е
размер от 965,37 лева, както следва: 185,37 лева – държавна такса; 600,00 лева
юрисконсултско възнаграждение; 180,00 лева депозит за счетоводна експертиза.
Същите по правилото на цитираната разпоредба следва да му бъдат присъдени в
цялост.
Същевременно съдът констатира, че до настоящия
момент, ищцовото дружество не е внесло определения за допълнителната техническа
експертиза допълнителен депозит в размер на 30,00 лева, макар в последното
съдебно заседание на 25.05.2016г. за пореден път изрично да е заявило воля за
това с оглед изричните указания на съда. По тези съображения и на основание чл.
77 от ГПК, сумата следва да бъде събрана принудително.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС). Установи се, че в заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер от 672,58 лева (172,58 лева – държавна
такса и 500,00 лева – юрисконсултско възнаграждение), които следва да му бъдат
присъдени също в цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца ******** с ЕИК: ******** и
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „ Г. С. Раковски” № 140 и ответника
******** с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул.
„******** по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с ал. 415, ал. 1 от ГПК, че
„И.к.г.“
ЕООД с ЕИК: ******** и седалище и адрес на
управление в гр. Б. ул. „******** дължи на ********
с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „ Г. С.
Раковски” № 140 следните суми: на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата от 7698,38 лева, представляваща общата
стойност на потребената и незаплатена от нея електрическа енергия в периода 30.04.2013г. до 30.06.2015 по партида с идентификационен № ******** и
клиентски № 110000143107., както следва: фактура № **********/ 30.04.2013
година на стойност 281.32 лева със срок за плащане до 14.05.2013г.; фактура №
**********/ 31.05.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до
10.06.2013г.; фактура № **********/ 30.06.2013 година, на стойност 281,32 лева
със срок за плащане до 10.07.2013г.; фактура № **********/ 31.07.2013 година,
на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 19.08.2013г.; фактура №
**********/ 31.08.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до
13.09.2013г.; фактура № **********/ 30.09.2013 година, на стойност 281,32 лева
със срок за плащане до 10.10.2013г.; фактура № **********/ 31.10.2013 година, на
стойност 290,70 лева със срок за плащане до 11.11.2013г.; фактура № **********/
30.11.2013 година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 10.12.2013г.;
фактура № **********/ 31.12.2013 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 13.01.2014г.; фактура № **********/ 31.01.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 10.02.2014г.; фактура № *********/
28.02.2014 година, на стойност 262,56 лева със срок за плащане до 11.03.2014г.;
фактура № **********/ 31.03.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 10.04.2014г.; фактура № **********/ 30.04.2014 година, на стойност
281,32 лева със срок за плащане до 13.05.2014г.; фактура № **********/
31.05.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 10.06.2014г.;
фактура № **********/ 30.06.2014 година, на стойност 281,32 лева със срок за
плащане до 16.07.2014г.; фактура № **********/ 31.07.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 15.08.2014г.; фактура № **********/
31.08.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 10.09.2014г.;
фактура № **********/ 30.09.2014 година, на стойност 281,32 лева със срок за
плащане до 14.10.2014г.; фактура № **********/ 31.10.2014 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 14.11.2014г.; фактура № **********/
30.11.2014 година, на стойност 281,32 лева със срок за плащане до 12.12.2014г.;
фактура № **********/ 31.12.2014 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 14.01.2015г.; фактура № **********/ 31.01.2015 година, на стойност
290,70 лева със срок за плащане до 12.02.2015г.; фактура № **********/
28.02.2015 година, на стойност 262,56 лева със срок за плащане до 12.03.2015г.;
фактура № **********/ 31.03.2015 година, на стойност 290,70 лева със срок за
плащане до 14.04.2015г.; фактура № **********/ 30.04.2015 година, на стойност
281,32 лева със срок за плащане до 12.05.2015г.; фактура № **********/
31.05.2015 година, на стойност 290,70 лева със срок за плащане до 10.06.2015г.;
фактура № **********/ 30.06.2015 година, на стойност 281,32 лева със срок за
плащане до 10.07.2015г. и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 930,35 лева, представляваща
лихва за забава общо за периода 15.05.2013г. – 09.09.2015г.
ОСЪЖДА
„И.к.г.“ ЕООД с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление в
гр. Ботевград, ул. „******** да заплати на ******** с ЕИК: ******** и седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „ Г. С. Раковски” № 140 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 965,37 лв., представляваща разноски
в настоящото производство и сумата от 672,58 лева разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
******** с ЕИК: ********
и седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „ Г. С. Раковски” № 140 да
заплати на основание чл. 77 от ГПК по
депозитната сметка на РС-гр. Ботевград сумата от 30,00 лева, представляваща
невнесената част от определения депозит за приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: