П Р О Т О К О Л № 260037
гр. Пловдив, 06 октомври 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
ИВАН РАНЧЕВ
Членове: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Божидарка Попова, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 459 по описа за 2020
година.
На основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента, относно разглеждане на наказателни
дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване
и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Раздел ІІ.5. от Правила и мерки за работата на съдилищата
в условията на пандемия на ВСС (протокол № 16 от 19 май 2020 г.) и
установеното наличие на техническа възможност за осъществя-ване на
видеоконферетна връзка чрез Skype на
Началника на ареста в П. е разпоредено да осъществи такава и обвиняемите да не
бъдат конвоирани, а да бъдат осигурени в съответно помещение за видеоконферетна
връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:14 часа на
линията са жалбоподателите (обвиняеми) Й.Л.А., К.Б.К., С.С.Х. и И.А.С..
За тях в качеството на защитници
в съдебната зала се явяват адвокатите, както следва:
адв. Т.Д. – М., упълномощена
от обвиняемия Й.Л.А. на
досъдебното производство (представя сега пълномощно),
адв. К. E, упълномощен
от обвиняемия К.Б.К. на
досъдебното производство,
адв. С. А.,
упълномощен от обвиняемия С.С.Х. (сега представя пълномощно),
адв. К. Н.,
упълномощен от обвиняемия И.А.С.
на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият А.:
Да се даде ход на делото.
Адв. Е.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Х.:
Да се даде ход на делото.
Оттеглил
съм пълномощията си от адв. К. Д. и сега ще ме представлява адв. С. А..
Адв. Н.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С.: Да се даде ход на делото, независимо че не се
явява другият ми защитник.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. А.: Поддържам
жалбата и нямаме искания за отводи.
Представям и моля да приемете 2 експертни решения на ТЕЛК за бабата и
дядото на подзащитния ми С.Х.. Ще се позоваваме на тези доказателства във
връзка с искането ни за изменение на мярката за неотклонение.
Обвиняемият Х.: Също не възразявам вие да
гледате делото и нямам други искания по доказателства, освен направените такива
от защитника ми – адв. А..
Адв. Д.: Поддържам депозираната жалба. Нямаме искания за
отводи към състава. Представям и моля да приемете доказателство за трудовата
ангажираност на подзащитния ми – трудов договор, както и две епикризи от
миналата година на подзащитния ми, който е претърпял оперативно лечение -
операция на киста на опашната кост, като и към настоящия момент същият
продължава да е с влошено състояние.
Обвиняемият А.: Също не възразявам този
състав да гледа делото ми и нямам искания за други доказателства, освен тези,
които сега представя защитника ми.
Адв. Н.: Поддържаме
жалбата и нямаме искания за отводи.
Във връзка с нашите твърдения за добри характеристични данни на подзащитния
ми, представям и моля да приемете копие от дипломата му за средно образование,
2 свидетелства за професионална квалификация и правоспособност, както и 2 бележки
от работодателя му, нар. препоръки – от „К.“ и другото място, където е работил.
Освен това, правя и едно доказателствено искане. След произнасянето на
първоинстанционния съд, а преди това не сме били в състояние да реагираме,
предвид кратките процесуални срокове, по наша инициатива и по настояване на
клиента ни С. в петък – на 02 октомври, същият се яви за разпит като обвиняем в
хода на така провеждащото се разследване и твърдим, че е направил пълни и
искрени признания, с които сме убедени, че значително е допринесъл за
разкриване на обективната истина. Позволяваме си да считаме, че в контекста на
всичко онова, което доказваме с другите доказателства по адрес на клиента ни,
това е поредното доказателство за неговата характеристика на положителен човек,
именно на базата на което молим за вашето произнасяне по жалбата.
Аз ви моля да изискате тези обяснения, за да бъдат приобщени, защото
твърдим, че са в наш интерес, както и в интерес на разследването въобще.
Обвиняемият С.: Също поддържам жалбата. Не
възразявам вие да гледате мярката ми за неотклонение.
Поддържам исканията, направени от защитника ми - адв. Н..
Адв. Е.: Поддържам
жалбата и нямам искания за отводи към състава и за други доказателства по
делото.
От
това, което чух от колегата Н. считам, че е редно този протокол да ни бъде
предоставен по някакъв начин по делото, за да можем да се запознаем и ние с
него.
Достатъчно
е само защитниците да се запознаем с този протокол, за да можем да обосновем
доводите си. Това смятам, че може да се организира бързо. Не считам, че е
необходимо да се запознаят и обвиняемите с тези обяснения.
Обвиняемият К.: Поддържам жалбата, нямам възражения по състава
и споделям становището на адвоката ми относно доказателствата.
Адв. Д.: Също считам, че е достатъчно само защитата да се
запознае с тези доказателства, не е необходимо и обвиняемите.
Обвиняемият А.: Не държа лично да се запознавам
с разпита.
Обвиняемият К.:
Също.
Обвиняемият Х.: Не
държа лично да се запознавам с разпита
ПРОКУРОРЪТ:
Не възразявам да се приемат писмените доказателства.
След кратко
съвещание съдът намира, че следва да бъдат приети така представените днес от защитата на
обвиняемите писмени доказателства, които главно касаят характеристични данни,
данни за здравен, социален и семеен статус и т. н., които са относими към
настоящето производство.
С оглед направеното
доказателствено искане, предвид извършеното процесуално следствено действие –
разпит на обвиняемо лице, касаещ повдигнатото обвинение и изложените доводи от
адв. Н., съдът намира, че действително същото е основателно.
С оглед изявленията
на защитниците и обвиняемите, ще
е достатъчно да се представи само в съдебната зала този протокол, който може да
се изиска от Прокуратурата и да се представи не само на адв. Н., който вероятно
е присъствал на този разпит, а и на останалите защитници на обвиняемите лица, с
оглед процесуална икономия.
ПРОКУРОРЪТ: Аз в прокурорското си дело имам
копие от протокола за разпит на този обвиняем, както и от извършените до момента
процесуално следствени действия, свързани с възложената СМЕ и извършения оглед
на веществени доказателства - на мобилен телефон. Единствената причина, поради
която не ги представих е именно, с оглед на това дистанционно разглеждане на
мерките за неотклонение, при желание обвиняемите да се запознаят с тях, пак да се отложи делото.
Малко съм подраскала - подчертавала, но няма пречка да се запознаят защитниците
с тях. В 1 екз. са, но така ми са изпратени от Окръжната прокуратура, не съм ги
размножила.
Представям СМЕ на
К. Ч., изг. на 21.09.2020 г. – 11 часа, с постановление, с приложени
образно-диагностично изследване от Отделение по образна диагностика,
рентгенография на череп, допълнителен лист за преглед на пациент, резултати от
клинични лаборатории, допълнителен лист от спешно отделение, болничен лист,
протокол за оглед на веществени доказателства – 5 бр. мобилни телефони, копия
на фотоалбумите от огледа на мобилните телефони, протоколи за разпит на
обвиняемия И.С., проведен на 02.10.2020 г. от 11:10 часа до 13 часа в
присъствието на защитник – адв. И. С..
С оглед изявлението
на прокурора, съдът счита, че няма пречка да се предостави възможност на защитата да се
запознае с представените от прокурора доказателства, за да вземе становище, с
оглед на тяхното приобщаване и обяви, че ще продължи съдебното заседание в 11
часа.
Заседанието се
прекъсна в 10:44 часа.
Съдебното заседание
продължава в 11:11 часа, при участието на същия съдебен
състав, секретар, прокурор и явяващи се лица, като за обвиняемия С. се явява и
вторият му защитник – адв. И. С..
Адв. Д.: Запознах се с материалите, предоставени от
прокурора.
Нямам
други доказателствени искания. Да се даде ход по същество.
Обвиняемият А.:
Също нямам други искания. Разбирам, че защитникът ми се е запознал с
представените доказателства.
Адв. Е.:
Запознах се с протокола за разпит и останалите документи. Няма да соча други
доказателства.
Обвиняемият К.: Няма да соча доказателства.
Адв. А.:
Запознах се с протокола за разпит на обвиняемия С. и останалите предоставени от
прокурора доказателства.
Нямам
други доказателствени искания.
Обвиняемият Х.:
Също няма да соча доказателства.
Адв. Н.: Запознат съм с материалите. Нямам други искания.
Адв. С.: Също.
Обвиняемият С.: Също нямам други искания.
С оглед становищата на страните, че нямат други искания, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Прочита и приема представените днес от страните писмени
доказателства.
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите
определението на Пловдивския окръжен съд като обосновано и законосъобразно, а
жалбите на техните защитници да оставите без уважение.
На първо място относно наличието на
обосновано предположение за извършване на престъплението от четиримата
обвиняемия в никакъв случай не мога да се съглася с написаното във въззивните
жалби, че то се крепяло единствено и само на показанията на пострадалия и на
майка му – св. С.а. Показанията на този
свидетел са в абсолютен синхрон със заключението на вече извършената медицинска
експертиза, както относно причинените му телесни увреждания, не само с
нанесения му побой, а и с нанесения побой с вила и брадва, за това как е бил
съблечен, за това кой кога го е удрял, както и с показанията на разпитаните
свидетели Б. К., М. Р. и В.Ф. – жената, с която живее на семейни начала бащата
на обвиняемия К. и това е така на първо място, защото нанасянето на побой се
потвърждава от показанията на К. а свидетелката Ф. включва и третия обвиняем
Й., която в разпита си е казала, че Д. е пляскал К.по врата с шамари.
Пострадалият е категоричен, че е влезнал в автомобила, управляван от С., защото е бил заплашван и множество
заплахи за убийство са му били отправени, вкл. и затова, че ще бъде хвърлен в
язовир. Изречението продължава – „защото бях заплашен от тримата влезли в дома
ми“. След това – относно грабежа. Имаме предадени вещи, намирали се в двете
чанти, предадени от свидетелката М. Р., на която С. е оставил мобилния си
телефон. Там имаме предадени и лични карти, и дебитна карта – всичко намирало
се в чантите на обвиняемите. Всъщност имаме и предаден мобилен телефон от К..
Това е телефон „Н.“, което всъщност потвърждава, че трайната фактическа власт
върху вещите, предмет на отнемането, и то посредством упражнена сила и принуда,
са предадени от обвиняемите или от лица, на които те са били дадени от друг
обвиняем. В този смисъл считам, че няма никаква пречка да се приеме, че е
налице обосновано предположение за извършване на двете престъпления, за които
са привлечени обвиняемите в това им качество.
Сега ще се спра на протокола за разпит, проведен в петък. Виждате, че
всъщност С. потвърждава това, което казва и пострадалият като се има предвид
обаче, че обясненията на обвиняемия са както доказателствено средство в процеса,
така и средство за защита. Първият му приятел не е намесен в нанесения побой на
Ч. - това име се спестява. На второ място, обвиняемият твърди, че когато във
вилното място до ресторант „Р.“, където живее бащата на К., му взема вещите, и
то посредством принуда, те му били върнати. Но и това се опровергава от
протоколите за доброволно предаване. Очевидно не са върнати. Имаме извършен
оглед на веществени доказателства, от които се вижда ясно състоянието на
пострадалия в 4:10 часа чисто гол в колата и как така постъпва С., който е на
една зряла възраст и не може да не му стане ясно. Абсолютно е наясно какво се
случва, защото М. Р.сочи, че всички са били при нея преди да тръгнат към дома
на пострадалия, всички са наясно къде отиват и защо – заради някаква моторна
резачка, която струва 100 лв. и била китайска. Няма как С. да говори за
лекомислие като вижда какво се случва на въпросното ранчо и на С.. Видно от
протокола за оглед са намерени и обувката,ь и разкъсаната тениска на
пострадалия, и сините му джинси, които са под коляното или до коляното, които
са също скъсани. Безспорен факт е, че Ч. е бил съблечен гол, че е уринирано
върху него. Не знам чия съвест може да допусне такова нещо по отношение на
човешко същество, но при всяко едно положение, с оглед съставомерността на
престъплението по чл. 142 от НК, а именно ограничаването на възможността да се
придвижва в пространството и едновременно с това да бъде преместен на друго
място принудително и противно на волята си, нямаше да бъде осъществено без
участието на С.. Той на практика е управлявал автомобила. Да не говорим, че
шофирайки той много добре вижда отзад още при тръгването как от двете страни
двамата обвиняеми нанасят побой на Ч. и как той не може да излезе нито през
едната, нито през другата врата. Така че считам, че обоснованото предположение
с проведените допълнител-ни процесуално следствени действия не се разколебава,
а се укрепва.
Относно опасността от укриване съдът
правилно е казал, че няма такава, защото независимо, че нямат адресна
регистрация, обвиняемите живеят на един и същ адрес, но самия начин на
извършване на престъплението, механизма му, продължителността му и
обстоятелствата, които уронват човешкото достойнство като цяло - бях покъртена
от въпросната брадвичка, която пострадалият трябва да си я постави в ануса, а
ако не изпълнява – в устата, дават основание да се приеме завишена степен на
обществена опасност на самите обвиняеми, поради което считам, че е налице
реална опасност от извършване на ново престъпление.
В този смисъл моля за Вашия съдебен
акт.
Адв. Д.: Аз ще ви моля да отмените
определението на първоинстанционния съд, с което на подзащитния ми е взета
най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Считам, че същата е
незаконосъобразна и необоснована. Поддържам изложеното в частната жалба от
колежката ми изцяло и ще акцентирам, че считам, че не са налице неоспорими
доказателства за това Й. да е участвал в инкриминираните деяния. Той е
привлечен по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК, а акцентът на прокурора днес беше
върху нанесения побой. По отношение на второто престъпление – грабеж, също
считам, че няма доказателство за негово участие в това деяние. Ще се ползвам от
представените днес дадени обяснения от С., където е казано изрично по отношение
на първата предпоставка – „К.и С. предложиха и казаха да отидем на х. З..“
Никъде не е посочена инициативата или участието на Й. във връзка с напускането
на вилата, където са били до определен час и по данни, събрани на ДП, същите са
пили, разговаряли са, започнали са да се закачат един друг и това е прераснало
в някакъв спор, но не и в насилие и в основание да се приеме, че той е виновен
за това отвличане. По отношение на второто обвинение във връзка с ограбването,
считам, че няма принудително действие. Накарали са го да си извади вещите от
чантичката и те съответно са изброени. Към настоящия момент считам, че от
събраните на ДП доказателства има основание да се приеме, че Й. няма отношение
към инкриминираното деяние грабеж. По отношение на двете обвинения твърдя, че
са изпразнени от каквото и да е фактологическо съдържание. По данните от делото
пострадалият е бил с група приятели вечерта. Твърди се, че по принуда е тръгнал
с тях, но ако е тръгнал по принуда няма да остане с тях на маса и да пие с тях
наравно. Някакво съгласие е имало явно в началото на вечерта и едва 3 часа
по-късно се случва онова, което сега прокурорът описва. Считам, че се
разколебава обоснованото предположение относно квалифициращия признак на
престъплението. Й. е бил на неподходящо място в неподходящо време.
Трябва да се вземе предвид нещо много
важно. Отново по данни от ДП когато започва ексцесията върху пострадалия,
същият взема брадвичката от едно лице, което е присъствало на инцидента и се е
опитва да облекчи положението на пострадалия, да го подпомогне, да го предпази
съответно от увреждане. Считам, че не може да се вземе тази най-тежка мярка за
неотклонение на едно лице, което е присъствало на инцидента поради криво
разбрано приятелство. В цялото произшествие от вечерта той очевидно има
второстепенна роля.
В това определение се твърди и наличие на реална опасност от извършване на
ново престъпление, но липсват данни, на които да се крепи тази опасност. Няма
опасност Й. да окаже въздействие на свидетели, като част от тях не са го
разпознавали и посочили по име. Горните разсъждения налагат извода, че
осъщественото в негово присъствие посегателство и отношението към него не само
не разкрива конкретна тежест, но и олицетворява дееца като лице с невисока
степен на обществена опасност. Той с чисто съдебно минало, липсват данни за
каквито и да е закононарушения, поради което се споделя извода, че според нас
опасност да се укрие или извърши друго престъпление не е налице.
Съдържат се материали в ДП, от които е видно какво е било неговото
процесуално поведение. Той се е явил след телефонно обаждане, дори не на лице,
което е служител на РПУ, а на приятелката на едно от задържаните лица и изцяло
е оказал съдействие. Същият има постоянен адрес, което не се спори - известен
на органите на ДП и прокуратурата. Същият упражнява общественополезен труд, за
което днес представих писмено доказателство. Видно от този трудов договор той е
от 4 години на едно и също работно място. Това е достатъчно показателно за
неговите качества като работник.
Същевременно подзащитният ми преди около година е опериран от киста на
опашната кост, като само месец след отново се е влошило здравословното му състояние. Сега отново има
обостряне на този здравословен проблем. Именно арестът не е подходящото място
да се извършва лечение на този деликатен здравословен проблем.
Задържането под стража не е безалтернативна мярка. Арестът е място за хора
с утвърдени престъпни навици, непоправими, рецидивисти или извършили много
по-тежки престъпления. При наличие на критерия за справедливост ще ви моля да
определите една по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ми, именно
„домашен арест“ или „гаранция“, като считам, че всяка друга мярка би допринесла
за приключването на наказателното производство. Той не би възпрепятствал
разследването по никакъв начин.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия А..
Обвиняемият Й.Л.А.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми и го
подкрепям. Няма какво повече да кажа.
Адв. А.: Аз също моля да измените
определението на окръжния съд, с което е взета най-тежката мярка за
неотклонение спрямо подзащитния ми. Считам, че разследването е в един начален
етап и така повдигнатите обвинения не са безспорно доказани и не е доказано
безспорно участието на подзащитния ми и в двете деяния.
По отношение на грабежа считам, че
няма данни за извършване на такъв от който и да е било от обвиняемите, тъй като
самият пострадал е бил доброволно помолен да покаже вещите от чантите, дали ги
е забравил в колата, но няма данни за упражнено насилие спрямо него от някой от
четиримата и да са отнети тези вещи с насилие с цел да бъдат противозаконно
присвоени.
По отношение обвинението по чл. 142 от НК също считам, че няма достатъчно данни за това, че подзащитният ми е участвал
в това деяние. Видно от показанията на В. С.а – майка на пострадалия Ч., че
след като са отишли вкъщи К. е бил помолен да тръгне с тях, тя е казала да й го
върнат. От дълги години се познават, в добри отношения са, иман някакви
неуредени финансови отношения. След като отиват в „Т.“ Ч. е почерпен, участвал
е на масата, пиел е с тях наравно и ексцесите съгласно показанията на В. Ф. са,
че започват след като започва самият пострадал да псува майката на К.. От там
нататък вече започват да го удрят, след което решават да напуснат ранчето,
качват се в колата, Дългият също се качва доброволно в колата, тръгват по
околовръстното, спират на бензиностанция. Ако погледнете описанието на Дългия ,
който е човек висок 2,20 м и тежащ над 130-140 кг. едва ли е било пречка за
него да избута един от двамата обвиняеми, седели от двете му страни в колата и
още на бензиностанцията да слезе като избута един от двамата обвиняеми, седели
от двете му страни. Напротив – кротко си е седял в колата, качили са се горе,
където също е употребявал алкохол и са станали ексцесите спрямо него. По
никакъв начин подзащитният ми не е участвал в принудителното отнемане или
лишаване от свобода и т. н. Нанесъл е само няколко удара. Затова моля да му
вземете по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, тъй като се
грижи за баба си и дядо си, с които живее и за които се грижи, а те са в
недобро здравословно състояние, на възраст са. Бабата е със заболявания и
трудно подвижна, а дядото е напълно сляп и С. ги обгрижва. В този смисъл моля
да се произнесете.
Съдът даде дума за лична
защита на обвиняемия Х..
Обвиняемият С.С.Х.: Присъединявам се към казаното от моя адвокат.
Адв.
Е.: От името на подзащитния ми К.К. поддържам частната жалба, в която съвсем
накратко съм изложил аргументи защо не приемаме мярката за неотклонение за
правилна и обоснована спрямо него. Вярно е, че към онзи етап, когато се
запознавахме пред ПОС с материалите по делото, нямаше тези доказателства, които
днес се представиха от почитаемата представителка на ПАП, нямаше СМЕ толкова
подробна за пострадалия, нямаше обясненията на един от обвиняемите, които сега
са инкорпорирани, но и без тези доказателства, които сега се представят, има
неща, които аз бих желал да споделя с вас във връзка с обосноваността на
решението на съда, за да вземе най-тежката мярка за неотклонение. Акцентира се
на стр. 14 от мотивите на това решение, че тези деяния били извършени задружно
от 4 лица, всеки с определена роля и всеки напълно наясно с дейността на
другите. Няма данни за такава синхронизация, няма данни, че всеки е съгласен с
другите. Самото разположение на лицата в лекия автомобил подсказва, че някой от
тях не би могъл да извърши това като телесни повреди на пострадалия и в
дадените днес протоколи с обяснения на един от обвиняемите, който е бил и водач
на МПС, се казва, че до него е бил К.К., т. е. трудно ще бъде на К. да се
обръща назад, да нанася такива тежки удари - било с юмруци, било с други
предмети, а данни за такива няма, на пострадалия, който е на задната седалка
заобиколен, между другите двама, които са имали възможност в чисто физически
план и са нанасяли удари – данните са такива. К. не е имал физическа възможност
да нанася удари и не е нанасял такива. За шамари има данни, за псувни – също,
за други действия – да, но не и удари. Тук бяха изтъкнати аргументи от
прокурора от гледна точка на деянията, които са извършили и най-вече на
заканите. Имало е всякакви закани. Направило е впечатление на прокурора за
завиране на дръжката на брадвата, но това са закани – неща, казани, но
неосъществени. Прокурорът твърди, че това е доказателство за обществена
опасност на деянията, на дейците. Има данни, че са искали да го закопават в
заканите си. Нищо не е реализирано. Тези дни в медиите има новини по сходен по
текстовете от НК казус – освобождават един от Н. предсрочно и К. и син и други
оцелели потърпевш разказват за преживените ужаси, заради които е и този член в
НК, по който са подведени и нашите подзащитни. Не случайно се изтъква тук и от
страна на обвинението, а се споменава и от съда за тежестта на тези обвинения.
Тежки обвинения, но за грабежа нищо не пише какво са ограбили - паднал е
телефона, но е останал в автомобила. Нямаме действия, физическо съприкосновение
между извършител, пострадал и вещта. Няма конкретна заплаха да даде телефон или
портфейл за да не му направят еди-какво си. Няма значение стойността при
грабежите, но тук тя е толкова малка - портфейла е бил празен, колко ще струва
един телефон? Не искам да омаловажавам работните обвинения, но считам, че
трябва да се знае какви са тези вещи, за да знаем за какво да се защитаваме.
Ще приключа с това,
че безспорно е укоримо това, което е станало, не са редни тези неща. Това е
пример за абсолютна правна неграмотност, защото се позволява, както в този и
много други казуси, едно лице да черпи права от противоправното си поведение.
Тук снизходително се казва една резачка, но била китайска. Ами телефона, който
ще се включи, какво производство е? Трябва ли тези вещи така да ги определяме.
Всеки не може да има скъпи и бутикови вещи, за да се нагаждат към тежкото
обвинение. Кратко беше времето ни, за да можем да реагираме като защитници, но
има данни за това, че К. се е противопоставил, когато се е размахвало. Не
всички са имали такава уравниловка.
По отношение
отвличането и поведението на потърпевшия няма да говоря повече от колегите.
Имало е безспорно почерпка. Кой отвлечен отива там. В присъствието на майката
излиза т. нар. отвлечен – казват й, чуе ще го върнат и го връщат. Съвсем
непосредствено е оставен. Няма да мерим сантиметри, но мотивната част на тези
обвинения куца и затова си бях позволил да кажа, че този казус прилича повече
на самоуправство със сила, с насилие, но това е вече работа на по-нататъшен
етап, не е такова деяние. Учехме за квази престъпления на времето. Прилича на
посочените, но степента на обществена опасност на клиента ми не е такава.
Работи редовно от 2 години, помага на фирмата на майка си, грижи се за
по-малкото си братче, представил съм документи, които са приети от първата инстанция,
но мисля, че не са оценени в достатъчна степен. Няма опасност К. да се отклони,
а и да извърши престъпление. Този човек не е осъждан, няма нито една криминална
проява, няма неприключило ДП или спряно. Вижда се, че не е лице с толкова
завишена степен на обществена опасност, че на всяка цена да е с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Смятам, че в
периода на задържане всеки един от обвиняемите си е направил изводи, вкл.
клиентът ми К.. Той се е мъчил в този ексцес да не се стигне до тази ситуация.
Колкото до анализа,
който процесуалната представителка на прокуратурата извлече от разпитания
обвиняем, че той дава обяснение, което са средство за защита и доказателствено
средство. Това е така, но той казва факти. Нормално е всеки да чете доказателства
от негова гледна точка. Или ще вярваме на този обвиняем за всички факти или
трябва да кажем, че по отношение на К. не казва истината. Не е толкоз голяма
активността на подзащитния ми и съобразно другите изложени факти по делото.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия К..
Обвиняемият К.Б.К.: Искам да продължа трудовата си
дейност, защото имам и кредити за плащане. Просто съм допуснал една грешка в
живота, която не е непоправима.
Адв.
Н.: Нашата защитна позиция още от самото начало е ясна и много семпла и
така ще пледирам. Има един набор от очевидни факти, които ние нито желаем, нито
има как да отричаме. Не можем да отречем ролята в действията на четиримата,
припознати от прокурора, на нашия клиент С.. Друг е въпросът за нейната
съставомерност, но ние тази роля не можем да отречем, нито Ю. прави опит за
това. Известно е, че оперативните обяснения, които едно заподозряно лице дава в
хода на полицейската проверка, не могат да бъдат доказателство в един процес,
но вие добре ще видите, че каквото С. е заявил в разпита си от преди няколко
дни е твърдял още в мига на задържането му, което доказва искреността и
последователността в неговата позиция.
Няма
да взема отношение по повдигнатите въпроси от колегите относно обоснованото
предположение. На мен ми е трудно да го отреча в този момент и точно затова
пледираме да видите и да оцените в правилното съотношение с правилната мяра и
пропорционалност каузалния пример на подзащитния ни С. към това, което се е
случило, неговата действителна роля и когато съпоставите всичко това с
доказателствата за неговия изключително добър характеристичен профил, да се
съгласите с нас, че специално за С. задържането под стража е тежка процесуална
репресия и да го освободите с по-лека мярка за неотклонение.
Много
моля да видите и да се убедите, че по това дело вече практически са събрани
почти всички възможни доказателства, може би без обясненията на другите
съпроцесници, които не са дали обяснения – въпрос на тяхна воля е и може би
някакви разпити, които прокурорът прецени за необходими, но аз съм абсолютно
убеден, че всичко, на базата на което един ден прокурорът ще изгради вътрешното
си убеждение вече е факт , т. е. и по тази
линия не можем да допуснем, че някак може да се влияе.
Адв.
С.:
Поддържам изцяло казаното от колегата Н. и се присъединявам изцяло към него.
Моля за по-лека мярка за неотклонение, с която наистина биха се постигнали
целите на закона.
Съдът даде дума за лична
защита на обвиняемия С..
Обвиняемият И.А.С.: Подкрепям казаното от адвокатите ми и няма какво да добавя.
Съдът даде последна дума на
обвиняемите.
Обвиняемият Й.Л.А.: Моля, ако може да ми определите мярка
за неотклонение „домашен арест“. Не съм искал да се укривам, за 25 минути
стигнах до І районно. Нито съм бягал, нито съм се укривал, нито нищо.
Обвиняемият С.С.Х.: Моля
мярката ми за неотклонение да бъде сменена с „домашен арест“, тъй като се
притеснявам за баба ми и дядо ми, които са на възраст и аз се грижа за тях.
Обвиняемият К.Б.К.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият С.С.Х.: Моля мярката ми за неотклонение да бъде сменена с
„домашен арест“, тъй като се притеснявам за баба ми и дядо ми, които са на
възраст и аз се грижа за тях.
Обвиняемият И.А.С.: Моля за по-лека мярка за неотклонение и ако може
тя да е „домашен арест“.
След тайно съвещание, съдът приема
за установено следното:
Въззивно наказателно производство по чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
Предмет на въззивен контрол е Протоколно
определение № 260053 от 23.09.2020 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ЧНД № 17994/2020 г., с което на
обвиняемите Й.Л.А.,
К.Б.К., С.С.Х. и И.А.С. са взети мерки за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 604/2020 г. по описа на II РУ на МВР – П..
Недоволни от така постановеното
определение са останали четиримата обвиняеми, които чрез своите защитници –
адв. М. М., адв. К. E., адв. К. Д., адв. И. С. и адв. К. Н., всички от АК –
Пловдив са го обжалвали в законоустановения 3 –дневен срок с искане да бъде
отменено, като им се изменят мерките за неотклонение в по-леки такива.
В съдебно заседание
обв. Й.А. и упълномощеният му нов защитник - адв. Т.М. *** заявяват, че
поддържат подадената жалба. Намират на първо място, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обосновано предположение за участието на А.
в повдигнатите му обвинения, тъй като затова свидетелства основно пострадалият.
На второ място, считат, че няма реална опасност от укриване, тъй като е с
постоянен адрес, не е възпрепятствал работата на разследващите органи, като
представят писмени доказателства за трудовата му ангажираност и епикризи за
претърпени в началото на 2019 г. хирургически интервенции. Затова предлагат да
се вземе по-лека мярка „Домашен арест“, с която биха се постигнали целите по
чл. 57 от НПК.
Обвиняемият С.Х. и
упълномощеният му нов защитник – адв. С. А. от АК – Пловдив заявяват, че
поддържат въззивната си жалба по същите съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на определението на съда по отношение на приетото наличие на
предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НК, като искат изменението на взетата мярка
за неотклонение в по-лека такава. Представят епикризи за неговите баба и дядо,
които са инвалидизирани с довод, че се нуждаят от грижите на своя внук.
Обвиняемият К.К. и неговият
защитник – адв. Е. заявяват, че поддържат жалбата си. Единственото
доказателство за повдигнатите му обвинения се явяват показанията на
пострадалия. Намират, че не следва реалната опасност от извършване на друго
престъпление да се извлича само от тежестта на извършените престъпления, без да
се съобрази ниската лична степен на обществена опасност на обвиняемия, който не
е осъждан, без данни за други висящи производства, постоянен адрес и
месторабота, като доброволно се е явил пред органите на МВР. В тази връзка
молят за по-лека мярка като „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
Обвиняемият И.С. с
неговите защитници – адв. С. и адв. Н., също поддържат подадената жалба и молят
да се измени взетата спрямо него мярка за неотклонение. Основният им довод е,
че обв. С. е с най-малък принос към осъщественото отвличане на пострадалия с
лекия автомобил, управляван от него, без да е бил наясно със замисъла на
останалите обвиняеми. Същевременно за него няма данни да е участвал в
извършения преди това на пострадалия грабеж, има чисто съдебно минало, добра
характеристика и трудово е ангажиран. Позовават се на събраните по делото
допълнителни гласни и писмени доказателства, акцентирайки на дадените от него
обяснения, в които е направил самопризнания, с които е спомогнал работата на
разследващите органи, данните за неговата професионална квалификация, трудова
ангажираност и положителни характеристични данни от работодателите.
Прокурорът даде
заключение, че жалбите са неоснователни и следва да се потвърди атакуваното определение,
като правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбите на защитниците, да се
оставят без уважение.
Пловдивският
апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с направените оплаквания в жалбите и
преценявайки изцяло правилността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
От подадените жалби на обвиняемите лица, основателна се явява
единствено тази на обв. И.С..
Първоинстанционният съд
е преценил, че от събраните по делото доказателства може да се направи
обосновано предположение за съпричастността на обвиняемите Й.Л.А., К.Б.К., С.С.Х. и И.А.С. към
вменената им съвместна, инкриминирана престъпна дейност, за престъплението по
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за престъплението по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
И взети в своята съвкупност, повдигнатите срещу тях обвинения са за
извършване на тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Според настоящия въззивен състав, доказателствените материали по делото,
макар и на твърде ранен етап от досъдебното производство, действително налагат
извода за наличието на обосновано подозрение за авторството на деянията, за
които са привлечени четиримата обвиняеми по отношение на квалифицирания състав
на отвличане в съучастие, извършено от повече от две лица, като за първите
трима от тях това е относимо и за осъществения грабеж по основния състав в
съучастие, за разлика обаче от съпричастността на обвиняемия С..
В тази насока са показанията на свидетелите - пострадалия К. Ч.и неговата
майка В. С.а, бащата на единия обвиняем св. Б. К. и жената, с която живее -
св.Ф., приятелката на единия обвиняем св. Р., приятелката на другия обвиняем -
св.Т., другия техен познат – свидетеля М., които са присъствали на съответната
част от инкриминираните събития. Същите са подкрепени и от писмените
доказателства - медицинската документация за проведените прегледи и изследвания
на пострадалия, протоколите за доброволно предаване на отнетите от него вещи,
протоколите за оглед на местопроизшествие, при които са открити дрехи и обувки
на пострадалия, както и е иззета трасологична следа за експертно изследване.
За изясняването на обективната истина по случая спомагат и събраните по
време на досъдебното производство допълнителни гласни и писмени доказателства,
представени в днешното съдебно заседание – обясненията на обвиняемия С. от
02.10.2020 г., в които подробно разказва за инкриминираните събития,
изготвеното съдебно-медицинско заключение за освидетелстване на пострадалия и
медицинска документация с констатации за упражнено насилие, протокол за оглед
на веществени доказателства и др.
Не се оспорва, че
реално няма опасност четирите обвиняеми лица да се укрият, тъй като имат
семейства, повечето са трудово ангажирани, с нелоши характеристични данни и с
постоянни адреси по местоживеене.
Правилно е преценено, наличието на другата кумулативна предпоставка –
реалната опасност от извършване на друго престъпление за обвиняемите Й.А., К.К.
и С.Х., която произтича от убедителните за тях данни по делото, свързани с
начина, механизма и обстоятелствата по извършване на инкриминираните деяния, от
тяхната продължителност и упоритост, от времето когато са извършени,
преместването на пострадалия от едно на друго безлюдно място против волята му,
упражненото спрямо него интензивно психическо и физическо насилие, тяхната
наситеност, граничеща на гавра и грубо издевателство над личността му,
извършени задружно от тях. Затова и съвсем резонно е съобразено, че всичко това
сочи за завишена степен на обществена опасност, не само стореното от
обвиняемите А., К. и Х., но и на тяхната личност, като за тях е налице реална
опасност от извършване на друго престъпление, включително и да се препятстват
на този ранен етап от разследването, извършваните процесуално-следствени
действия, доколкото засега повечето от свидетелите са в близкото обкръжение на
обвиняемите лица. Визираната опасност по отношение на обвиняемия Х. е свързана
и със съдебното му минало за подобни престъпления.
Но по отношение на обвиняемия И.С. подобна реална опасност се явява
твърде разколебана, най-вече при запознаване с дадените от него обяснения, в
които изяснява своя и на останалите обвиняеми принос към протеклите
инкриминирани събития. Същите в голяма степен са съответни и на показанията на
пострадалия – свидетелят Ч. на л. 6 от ДП, в които е очертана неговата
най-малка съпричастност към извършеното отвличане, съпоставена спрямо
действията на останалите трима обвиняеми.
Не се отрича, че повдигнатото обвинение за извършения в съучастие грабеж
се явява непрецизно изготвено, поради липсата на очертаване на вещите негов
предмет, но правилно, с оглед на изискванията на ТР. № 2/2002 г. на ВКС на
настоящия начален етап от разследването, очевидно се касае за работен характер
на това обвинение, като няма пречка впоследствие да се прецизира този важен
съставомерен елемент.
В заключение, по тези
съображения не могат да бъдат възприети като основателни исканията на защитата
на обвиняемите А., К. и Х. за вземане на по-леки мерки за неотклонение, тъй
като подобни мерки за процесуална принуда на настоящия ранен етап от
разследването, спрямо тях не биха отговорили на целите, регламентирани в чл. 57
от НПК.
Но с оглед на
установената най-малка съпричастност на обвиняемия С. към инкриминираните събития и
процесуалното му поведение, насочено към съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина, настоящият състав счита, че с вземането
спрямо него на по-лека мярка за неотклонение също биха се постигнали успешно
визираните в чл. 57 от НПК. Най-подходяща за този обвиняем се явява мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“, която съобразно данните за неговата трудова
ангажираност, семейно и имуществено състояние се определи в размер от 5000
лева, като след внасянето й по сметка на ОД на МВР – П. следва обвиняемият С.
да се освободи, съобразно чл. 64, ал. 9 от НПК.
Понеже са налице,
всички изрични изисквания на чл. 63, ал. 1 от НПК спрямо обвиняемите Й.А., К.К.
и С.Х., настоящият въззивен състав счита, че следва да се потвърди атакуваното
определение в частта за взетите спрямо тях мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ като обосновано, законосъобразно и правилно за разлика от частта му, с
която е взета същата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия И.С., като спрямо
него да се вземе по-леката мярка за неотклонение „Гаранция в пари“.
Предвид на изложеното и
на основание чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение № 260053
от 23.09.2020 г. по по ЧНД № 1799/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд
в частта, с която спрямо обвиняемия И.А.С.
е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА
спрямо обвиняемия И.А.С. по досъдебно производство № 604/2020 г. по описа на ІІ РУ
при ОДМВР П. мярка за неотклонение „Гаранция
в пари“ в размер на 5000 лв., като след внасянето й по сметка на ОД
на МВР П. същият да бъде освободен.
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение
в останалата му част по отношение взетите мерки
за неотклонение спрямо обвиняемите Й.Л.А., К.Б.К. и
С.С.Х. по същото досъдебно производство.
Определението е
окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Ареста П.за
сведение.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 12:11часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: