Р
Е Ш Е Н И Е
№
68
гр. Разград, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа адм. дело № 2 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 3 ДОПК.
Постъпила е жалба от Х. Й. Х. от
гр. Ц. К. против Акт за установяване на публично държавно вземане №
17/06/1/0/02228/2/01/04/01, издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ - гр. Разград, с който е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща
второ плащане по Договор № 17/06/1/0/02228 от 31.05.2016 г. по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24447,50 лв., представляващо полученото първо плащане по договора. В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като от подробно
изложените съображения се извежда отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК - противоречие
с материалноправни разпоредби. Иска се отмяна на АУПДВ и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът
Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” - Разград счита жалбата за
неоснователна и моли оспорването да бъде отхвърлено, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-09-434 от 15.06.2015
г. на Министъра на земеделието и храните е бил определен период на прием за
заявления за подпомагане по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 14 от 28.05.2015 г./.
Жалбоподателят като физическо
лице подал Заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020 г. с УИН 17/06/1/0/02228 от 23.07.2015 г., с което кандидатствал за финансова
помощ в размер на 14 273,28 евро.
В Раздел VIII
от заявлението „Критерии за подбор“, в т. 3.1 „Проекти, подадени от кандидати,
чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са
преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла
на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) 2092/91, жалбоподателят заявил 6,17 точки, които са получени като общият
СПО /стандартен производствен обем/ към датата на кандидатстване от 4933 евро е
умножен по 0,00125. Заложил и 6 точки за планираното увеличение на СПО,
свързано изцяло с биологично отглеждане на култури.
Към заявлението представил Бизнес
план, в който е описано, че кандидатът се развива със смесено земеделско
стопанство, в което отглежда естествени ливади
260,081 дка, черуп. овощ. видове /орех/ - 1,280 дка, овце млечни – 51
бр., други овце – 13 бр., зайкини - майки – 26 бр. В раздел II от плана
„Описание на концепцията за развитие на стопанството“, т. 2 и т. 3, е
предвидено увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО/минимум
с 4000 евро СПО/, създаване на трайни орехови насаждения – 25 дка, включването
им към биологично производство и запазване броя на животните.
За обосноваване на намерението за
преминаване към биологично производство е приложил Стандартен договор №
BG-5397-2015 за Инспекция на биологична селскостопанска продукция в
съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007, сключен между жалбоподателя и
сертифициращия орган ЛАКОН – частен институт за осигуряване на качеството и
сертифициране на биологично произведени хранителни продукти. Предмет на
договора е извършване на инспекционни проверки за съответствие с валидната
редакция на Регламент (ЕО) №
834/2007 и правилата за прилагането му – Регламент (ЕО)
№ 889/2008. Обекти на инспектиране по договора са: имот № 071030 в землището на
гр. Цар Калоян с площ 260,0081 дка - естествени ливади, УПИ V-332
по плана на с. Езерче с площ 0,0740 дка - орехи и УПИ ХV-332
по плана на с. Езерче с площ 0,0540 дка – орехи.
Заявените от жалбоподателя
естествени ливади с площ 260,081 дка са му били предоставени за ползване по
силата на Договор за аренда № 70 от 12.05.2015 г., сключен с Община - Цар
Калоян.
Предложеният от жалбоподателя
проект е бил оценен с приоритет по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г., приложим за стопанства, които са в процес на
преход към биологично производство или са преминали към биологично производство
на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20
юли 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 834/2007).
Между ДФ „Земеделие“ – София и
жалбоподателя е сключен Договор № 17/06/1/0/02228 от 31.05.2016 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014-2020 г. на основание чл.
28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Одобрената помощ е в размер на
48 895 лв., платима на две части, всяка в размер на 50 на сто.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят
е получил първото плащане в размер на 24 447,50 лв.
На 27.06.2018 г. подал заявка за
второто плащане.
Към заявката за второто плащане
представил Договор за контрол и сертификация на биологично производство,
преработка и търговия с биологични продукти, сключен на 30.12.2016 г. с „Маком
Сертифициране“ ООД – гр. Велико Търново с предмет: извършване на контрол и
сертификация за спазване на правилата за биологично производство, преработка,
означаване и търговия със земеделски продукти и храни съгласно Регламент (ЕО)
№ 834/2007, Регламент (ЕО) №
889/2008, Наредба № 1/2013 г. МЗГ и Закон за прилагане на общите организации на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Обекти на инспектиране по този
договор са само орехови насаждения, както следва: УПИ V-332
по плана на с. Езерче с площ 0,0740 ха, УПИ ХV-332 по
плана на с. Езерче, имот № 77308.37.4 с площ 0,960 ха в землището на гр. Цар
Калоян, имот № 77308.36.32 с площ 0,7740 ха в землището на гр. Цар Калоян и
имот № 037003 с площ 0,8956 ха в землището на гр. Цар Калоян.
С писмо изх. № 01-170-6500/437
от 22.10.2018 г. жалбоподателят бил уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. В
писмото е посочено, че при извършване на административни проверки на
документите към заявката за второто плащане било установено неспазване на
разпоредбите на чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 17 и т. 18
и чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора за отпускане на безвъзмездната финансова
помощ, съответно чл. 13, ал. 7, чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, т.
9, т. 22 и т. 24 и чл. 42, т. 8 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. В подаденото
заявление за подпомагане бил отбелязан приоритет 3.1 в секция VIII
– проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към
биологично производство или са преминали към биологично производство на
земеделски продукти и храни. Заявените от него точки по този критерий са 6,17 с
обосновка: „СПО на кандидата към момента на кандидатстване за този приоритет
включва отглежданите по биологичен начин/в преход към такъв култури. Общият СПО
за този приоритет към датата на кандидатстване от 4933 евро. Съответно точките
са получени, като СПО е умножен по 0,00125“. Към заявлението е приложен
стандартен договор № BG-5397-2015 от 15.07.2015 г. за инспекция
на биологична селскостопанска продукция с обекти на инспектиране, участващи в
изчисляването на СПО по приоритет 3.1 -
26,0081 ха естествени ливади, 0,0740 ха орехи и 0,0540 ха орехи. Към
заявката за второто плащане е приложен договор за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти №
0357/30.12.2016 г., че имотите, за които е получил приоритет по критерий 3.1,
вече не са обект на контрол, т.е. критерият не се поддържа. Обекти на
инспектиране по приложение № 2 към договор № 0357/30.12.2016 г. са само орехи,
засяти в други имоти. Не е изпълнена посочената в приложение № 3 към договора
от 31.05.2016 г. цел „Преминаване към биологично производство“. В стопанството,
освен орехи, се отглеждат пасища и мери, овце и зайци, които не са обект на
договора за контрол и сертификация.
В предоставения му 14-дневен срок
жалбоподателят депозирал жалба вх. № 01-170-6500/437-1
от 06.11.2018 г. с характер на писмени
възражения, в която обяснил, че УПИ V-332 и
УПИ ХV-332 били заменени с имоти 77308.37.4, 77308.36.32
и 77308.37.3, защото двата урегулирани парцела били в населеното място и това
водело до трудности при осигуряване на достатъчно буферни зони за опазване на
био статуса на орехите. Посочил, че е създал ново насаждение, общо 26,296 дка
орехи, с което изпълнил целите в бизнес плана. Жалбоподателят възразил, че не
се е задължил стопанството му да е
изцяло биологично и обект на сертификация са само парцелите, засети с орехи.
Относно имот № 071030 с площ 260,081 дка обяснил, че с оглед изменението на
ЗСПЗЗ с ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г. Община – Цар Калоян прекратила договора за
аренда, което не се дължи на неговото виновно поведение. Представил
Споразумение № 41/01.03.2016 г. за прекратяване на Договор за аренда №
70/12.05.2015 г. и нов Договор за аренда № 89/18.06.2016 г., с който му били
предоставени за ползване 46,822 дка общински земи или 18% ид.части от имот №
77308.71.30 с цяла площ от 260,081 дка. Обяснил, че след проведени разговори и
консултации със сертифициращата организация стигнали до общото мнение, че ще е
най-удачно стопанисваните идеални части да бъдат изключени от договора за
сертификация.
С оспорения АУПДВ е отказано
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №
17/06/1/0/02228 от 31.05.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24447.50 лв., представляващо полученото
първо плащане. В акта са преповторени констатациите, отразени в писмо изх. № 01-170-6500/437
от 22.10.2018 г. за откриване на производството по издаване на акта. Направените
от жалбоподателя възражения са били преценени като неоснователни. Административният
орган е приел, че Договор за аренда № 70/12.05.2015 г. е бил прекратен на
01.03.2016 г., а Договор № 17/06/1/0/02228 за отпускане на безвъзмездната
финансова помощ е бил сключен на 31.05.2016 г. и към датата на подписването му
СПО е променен на 7642,93 евро, което е под минималния СПО от 8000 евро, който
следва да се поддържа съгласно чл. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г.
Административният орган е счел, че цялото стопанство на ползвателя следва да е
биологично или в преход към биологично. Предвид горните обстоятелства е прието,
че е налице неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1,
т. 2, т. 9, т. 17 и т. 18 и чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора за отпускане на
безвъзмездната финансова помощ, съответно чл. 13, ал. 7, чл. 33, ал. 2 във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 22 и т. 24 и чл. 42, т. 8 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г.
За доказване на факта, твърдян от
жалбоподателя, че икономическият интерес на кредитора е осъществен в размер,
който надхвърля първоначално уговорения и констатираното неизпълнение е незначително
с оглед интереса на кредитора, по делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице по нея заключава, че съгласно заложената информация в
договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ и приложения бизнес
план началният икономически размер на стопанството на жалбоподателя, измерен в
СПО, е 17 266,12 лв. или 8828,02 евро, а към крайната дата на периода за
проверка на изпълнението на бизнес плана – 04.07.2018 г. е 27 916,12 лв.
или 14 273,28 евро. При изпълнението на договора началният икономически
размер на стопанството, измерен в СПО, е 15 534,28 лв. или 7 942,55
евро, а към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес
плана е 30 815,10 лв. или 15 755,51 евро. Завишението на
икономическия размер на стопанството е в резултат на увеличения брой овце.
Заложените по бизнес плана за стопанската 2017/2018 г. 51 бр. млечни овце са
достигнали 83 бр., а заложените за същата стопанска година 13 бр. други овце са
достигнали 21 бр.
В съдебно заседание вещото лице
сочи, че след подаване на заявлението получените при подбора точки са намалели,
защото договорът за аренда с общината е бил прекратен. Именно заради
намаляването на пасищната площ, към
момента на сключване на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ
СПО е бил занижен на 7942,55 евро. Според вещото лице целта за преминаване към
биологично производство не е била изпълнена, защото са били сертифицирани
по-малко площи – само орехи, без естествени ливади.
Заключението на
съдебно-икономическата експертиза като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните се възприема от съда изцяло.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от
оспорването, което е неблагоприятно засегнато от постановения акт. Подадена е в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При проверката, дължима съгласно чл. 168,
ал. 1 АПК, съдът констатира, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. В чл. 166, ал. 2 ДОПК е предвидено, че ако в съответния закон не е
определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител на
администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл. 20а, ал.
1 ЗПЗП е изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. По делото е представена
Заповед № 05РД-286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“
правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по
чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020
г. Разглежданият АУПДВ е издаден от
Директора на Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ - гр. Разград на основание на горната заповед.
Съдът се съгласява с възражението
на жалбоподателя, че принципно АУПДВ има удостоверителна функция и с него не се
създава или изменя парично вземане на държавата. В случая обаче се касае до
специфичен индивидуален административен акт, с който административният орган е
констатирал неизпълнение
на нормативно определено задължение, в резултат от което едновременно е отказал
второто плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е
постановил връщане на полученото първо плащане. Възможността за това е уредена
в чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съгласно който ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ при наличие на съответните основания. Задължението на
ДФ“Земеделие“ да пристъпи
към възстановяване на платената вече безвъзмездна финансова помощ и да откаже
второто плащане произтича пряко от чл. 63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013 г., съгласно
който ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член
21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.
Както е указано в Решение № 4633
от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2018 г., VIII о., именно
неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило като основание
за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението
на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за
публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. А съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 8 ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените
и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Оспореният АУПДВ е в
предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59,
ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му.
Съдът не констатира да са били допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е бил уведомен за
започване на производството по издаване на акта, депозирал е възраженията си и
те са били обсъдени от ответника.
АУПДВ е издаден при правилно
приложение на материалния закон.
Административният
орган е приел, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на
чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 17 и т. 18 и чл. 14, ал. 1,
т. 7 от Договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, инкорпорирани
в чл. 13, ал. 7, чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 22 и т.
24 и чл. 42, т. 8 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба
№ 14, когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1,
т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от
критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от
датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от
датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Безспорен е
фактът, че проектът на жалбоподателя е бил оценен по критерия за подбор по чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 като проект от кандидат, чието стопанство е в
процес на преход към биологично производство на земеделски продукти и храни по
смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007. Спорно е дали цялото стопанство е следвало
да бъде в процес на преход към биологично производство или само земеделските
култури, без животните. Договорът за отпускане на безвъзмездната финансова
помощ не съдържа ясен отговор на този въпрос. В раздел II,
т. 3 от бизнес плана „Очаквани резултати за развитието на дейностите на
земеделското стопанство“ е отразено, че включването на новосъздадените трайни
насаждения черуп. овощ. видове /орех/ - 25 дка към биологично производство ще
осигури и гарантира процентът за биологично производство в стопанството да бъде
увеличен. Към заявлението за подпомагане е бил приложен договор за инспекция на
биологична селскостопанска продукция, в който като обекти на сертифициране са
били посочени единствено естествени ливади и орехи. По преписката е представена
Декларация от жалбоподателя като оператор в процедура по сертификация, че е
запознат със задълженията си да осъществява операциите в съответствие с
разпоредбите за биологично производство, да контролира борбата с вредителите и
болестите само с посочените в разпоредбите за биологичното производство
субстанации, да поддържа и представя програма и дневник за агро-технологични
мероприятия, да поддържа и представя счетоводни документи с всички закупени
торове и препарати за растителна защита и др. В хода на процедурата за
разглеждане на заявлението за подпомагане кандидатът не е бил уведомен за
несъответствия и/или нередности с указание да ги отстрани чрез представяне на
договор за контрол относно животните,
което е още един аргумент, че проектът е предвиждал само земеделските култури в
стопанството да се отглеждат по правилата за биологичното производство.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредба
№ 14 условието по ал. 1, т. 3 се счита за изпълнено, когато част или всички
площи/животни в стопанството на кандидата са в процес на преход към биологично
производство или са сертифицирани за биологично производство на земеделски
продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007. Регламент (ЕО) №
834/2007 също допуска не всички единици в рамките на дадено стопанство да се
използват за биологично производство. Следователно, не може да бъде споделено
становището на ответника, че цялото стопанство на ответника е следвало да бъде
биологично или в преход към биологично, за да получи точки по критерия по чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14. В случая проектът е отговарял на този
критерий, макар и само относно земеделските култури. За жалбоподателя не е
възниквало задължение да отглежда и животните по биологичен начин, поради което
не е налице неизпълнение на такова задължение.
Вън от горното, съдът намира, че
са налице основанията за издаване на оспорения АУПДВ. Безспорно е по делото, че
от 01.03.2016 г. жалбоподателят не е стопанисвал естествените ливади с площ
260,081 дка, които е заявил като елемент от земеделското си стопанство. Те са
били обект на сертифициране за биологично производство и с оглед на тяхната
площ икономическият размер на стопанството му, измерен в СПО, е надхвърлил
допустимия минимум от левовата равностойност на 8000 евро. Ползването на
естествените ливади с горната площ за биологично производство е един от
критериите, оценен при подбора на проектите, с което жалбоподателят е получил
предимство.
След подаване на заявлението за
подпомагане е последвала законодателна промяна на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ (изм. и
доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), съгласно която жалбоподателят
не е имал право на пасища с площ 260,081 дка. С оглед на това договорът за
аренда е бил прекратен на 01.03.2016 г. Жалбоподателят не е уведомил Фонда за
това и договорът за финансово подпомагане е бил сключен на 31.05.2016 г. На
18.06.2016г. е бил сключен нов договор за аренда, но само за 46,822 дка
общински земи или 18% ид.части от първоначалната площ.
Съгласно чл. 5, ал. 8 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. цялата налична в земеделското стопанство земя по ал. 2,
т. 4 /собствена, наета или под аренда/ трябва да се стопанисва от кандидата. В
чл. 38, ал. 1, т. 22 от Наредба № 14 е
предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане и
дължи връщане на първото, когато в периода от датата на подаване на заявлението
за подпомагане до подаване на заявката за второ плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ е нарушил изискването по чл. 5, ал. 8,
включително и по отношение на земеделската земя, която участва в изчислението
на нарастването по чл. 15, ал. 1, т. 2. Несъмнено жалбоподателят е нарушил
изискването по чл. 5, ал. 8, което съставлява неизпълнение и на задължението му
по чл. 9, ал. 1, т. 17 от Договора за отпускане на безвъзмездната финансова
помощ и обосновава материалната законосъобразност на АУПДВ. Фактът, че не е стопанисвал
заявените ливади с площ 260,081 дка, предвид които е ползвал предимство, сочи
на неизпълнение и на условието по чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14, инкорпорирано
в чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ,
което влече последиците по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14.
АУПДВ е издаден и поради
неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 14 и/или едно или
повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на
финансова помощ - чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 24 от наредбата,
което е общо основание. В случая са доказани конкретни такива.
Съдът констатира липса и на
отменителното основание по чл. 146, т. 5 АПК – несъответствие с целта на закона.
Актът е издаден при спазване на принципа за добро финансово управление.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на АУПДВ поради това, че е налице
невиновно неизпълнение на договора и че даденото изпълнение отговаря изцяло на интересите на
кредитора. Тук режимът по чл. 87 ЗЗД е неприложим. Материалното правоотношение
по повод отпускане на безвъзмездната финансова помощ има административен
характер. То възниква между административен орган и подпомаганото лице, които
не са равнопоставени субекти. Възникналите между тях въпроси се решават с
издаване на индивидуални административни актове по силата на нормативно
установени правила, а не по волята на страните /вж. Тълкувателно решение № 8 от
11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия/. Разглежданият
договор е сключен на основание чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и
Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане на Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, и е подчинен на правилата по наредбата и условията на Регламент
(ЕС) № 1305/2013. Жалбоподателят не сочи и не доказва основания за
освобождаване от отговорност, предвидени в наредбата или в други относими норми
от европейското право.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Акт
за установяване на публично държавно вземане № 17/06/1/0/02228/2/01/04/01,
издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Разград.
ОСЪЖДА Х. Й. Х. да заплати на Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ - гр. Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.