Р Е Ш Е Н И Е
№ V-21 8.06.2020 г. Град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети
въззивен състав
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №2022 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба вх.№50926/12.11.2019г. по описа на БРС, подадена от
юрисконсулт Ирина Колева, пълномощник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ответник в
първоинстанционното производство, против Решение № 2602 от 18.10.2019г.
постановено от БРС по гр.д.№5062/2019 по описа на същия съд.
С
посоченото решение е прието за установено, че ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, дължи на ищеца И.В.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, сума в размер от 339,77 лева, платена от ищеца в полза на ответника
без основание на 25.04.2018 год., представляваща цената на потребена
електрическа енергия за периода 29.06.-27.09.2017 год., за обект на потребление
в гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 8, ап. 13 (ИТН: 2662456), съгл. Фактура №
**********/28.03.2018 год., която сметка е едностранно коригирана от ответника
на основание Констативен протокол № 1747/13.12.2017 год. на БИМ –
РДМИУ-РО-София, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на сумата, начиная от 10.04.2019 год. до окончателното ѝ
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 3021/11.04.2019 год. по ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив.
Ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 325 лв. – разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 5653/2019 год. на РС-Пловдив, както и
сумата от 325 лв. – разноски, направени по гр. д. № 5062/2019 год. на БРС.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на
обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото
били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати
важни обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно
решение.
Намира за неправилен извода на съда, че ищецът е заплатил процесната сума,
въпреки че по делото не е представен документ, доказващ нейното плащане. Понеже
предявеният иск е за установяване, че се дължи сума, платена без основание по
издадена заповед за изпълнение, в тежест на ищеца е да докаже, че е платил тази
сума, което не е сторено по делото. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
извършеното преизчисление на сметките е лишено от правно основание, понеже
дружеството не е изпълнило задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметката и на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неточно и неправилно
измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
ел.енергия. Сочи, че в чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден реда, по
който снабдителят уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена
корекция на сметка. Цитира практика на ВКС, според която съдът е приел, че в
чл.24 от Общите условия на „Енерго-про Продажби“ АД се съдържа ред за
уведомяване на потребителите, като и двете разпоредби на ОУ и на ЕВН ЕС, и на
„Енерго-про Продажби‘ АД са еднакви. Настоява, при постановяване на решението,
съдът да съобрази най-новата практика на
ВКС /Решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. и Решение №150 от 26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г
/ според която за да се извърши корекция на сметка не е задължително да е
изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да е предвиден реда за
уведомяване на клиента в ОУ на дружеството. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски пред двете
инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се иска същото да бъде редуцирано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.В.Д.,
ЕГН **********, чрез адв.Марин Чушков, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Петко
Каравелов“ № 26, Делови Център Европа, ет.3, офис 16. С него жалбата се оспорва
като неоснователна. Намира, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано. Постановено е при правилно разпределение на доказателствената
тежест и при пълнота на доказателствата. Фактическите констатации на съда
съответстват на обективната истина, а правните изводи- на материалния закон.
Изтъква се, че въззивникът не е успял да проведе пълно и главно доказване на
твърденията си за наличие на правно основание за получаването на процесната
сума. Сочи, че при извършване на проверката на 29.03.2016г. са били нарушени
разпоредбите на чл.47, ал.2, чл.47, ал.4 и ал.5 от ПИКЕЕ. Електромерът не бил замерен с уред-еталон, за
да се установи процентния измерител на грешката му, респективно- каква част от
енергията се измерва или не. От приложената от ищеца „обратна разписка“ не може
да бъде направен обоснован извод, че с въпросната пратка са били изпратени
сочените от въззивника документи. Освен това в известието за доставяне е
отразено, че пратката не е достигнала до адресата. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран на 27.09.2017г. и е предаден в БИМ едва на 03.11.2017г,
като не се знае през този период от време, как е бил съхраняван и при какви
условия, поради което бил нарушен чл.47, ал.5, предл.2 от ПИКЕЕ. Намира за
правилен извода на съда, че е налице несъответствие на общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС с изискванията на ЗЕ,
както и липсата в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента, като са
развити пространни доводи в тази насока. На следващо място се акцентира, че
средствата за търговско измерване са собственост на ответното дружество и не може отговорността за състоянието на
една чужда вещ да се прехвърля върху потребителя на ел.енергия, без да бъдат
доказани виновните му действия, още повече, че същият няма достъп до
измервателното устройство. Коригирането на сметка само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно измерване противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Твърди, че в тежест на
ответника е да установи законосъобразното определяне на периода, за който е
била начислена допълнителната енергия, като в случая не се установява да са
спазени правилата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Намира за правилен извода на съда,
че е налице противоречие на ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС с ЗЗП. Намира за
абсурдно твърдението на въззивника, че не е установено по делото плащането на
процесната сума да е извършено именно от ищеца, като сочи доводи в подкрепа на
становището си. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Въззиваемият И.Д. е предявил установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и във
връзка с чл.86 ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че ответникът
му дължи сумата от 339,77 лв., представляваща платена на 25.04.2018г. от ищеца
сума по корекционна фактура №********** от 28.03.2018г. за допълнително
начислена, неизмерена ел.енергия за периода от 29.06.2017г. – 27.09.2017г. /89
дни/ за имот /обект/ с ИТН 2662456, с адрес гр.Бургас, ул.“Юрий Венелин“ №8,
ап.13, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението
по чл.410 ГПК до съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че е битов клиент на ответника и получава
ел.енергия в описания по-горе имот. Заявява, че е платил без основание
процесната сума /с ДДС/ на 25.04.2018г., но не разполага с фактура, защото
такава не му е изпращана. Опитал се да се снабди с фактурата и с другите
документи, въз основа на които била извършена едностранната корекция на
сметките в офис на ответното дружество, но това му било отказано по
съображения, че сумата била заплатена. Предоставили му уведомително писмо,
справка за коригиране на сметката за ел.енергия и устно му потвърдили датата на
извършеното плащане- 25.04.2018г. Заявява, че ответникът е коригирал
едностранно и без правно основание с процесната сума сметката му за минал
период- 89 дни от 29.06.2017г. до 27.09.2017г. за имот с ИТН 2662456-
гр.Бургас, ул.“Юри Венелин“ №8, ап.13. Заявява също, че въпреки извършеното
плащане, не признава съществуването на вземането на ответника на валидно, годно
законово основание и счита същото за недължимо платено без правно основание.
Заявява, че начисленото количество
ел.енергия по фактурата никога не е било доставяно до имота му и не е било
ползвано от него. Заявява, че не са налице предпоставките на раздел IX от ПИКЕЕ за извършването на едностранна корекция на
сметката. Не било установено непълно, неточно и неправилно измерване на
ел.енергията вследствие на външно въздействие върху СТИ. Върху електромера не
била извършвана никаква нерегламентирана човешка намеса за промяна на
техническите и метрологичните му характеристики от страна на ищеца. В случай,
че е имало каквото и да било несъответствие на електромера, то се дължало на
изначална негодност- производствен дефект, за който доверителят му не следвало
да отговаря. Сочи, че СТИ са собственост на Електроразпределение Юг ЕАД, което
дружество отговаря за начина на ел.измерване, видът, характеристиките и мястото
на монтажа на измервателните уреди. Затова ако е имало грешка в измерването,
вина за това следвало да носи електроразпределителното дружество, което следва
да следи за техническата изправност на собствените си вещи. Развити са
съображения, включетилно, че електромерът не е от одобрен тип и нее вписан
регистъраза одобрените средтва за измерване към БИМ, поради което използването
му в България е незаконосъобразно. На следващо място се сочи, че корекцията на
сметките за минал период само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно измерване на доставянето ел.енергия, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако
не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане. Цитирана е съдебна практика. Изтъква, че всички разпоредби на ПИКЕЕ
/с изключение на чл.48-52/ са отменени с решение №12897/1.12.2015г. по адм.дело
№9462/2014г. и решение по адм.д.№2385/16г. на ВАС. Последните четири разпоредби
са отменени с решение №2315/21.02.2018г. по адм.д.№3879/2017г. на ВАС,
потвърдено с решение №13691/8.11.2018г. по адм.д.№4785/2018г. на ВАС. Заявява,
че към момента на подаването на иска КЕВР не е прием нови ПИКЕЕ. На следващо
място се акцентира на това, че в ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР липсва каквато и
да била специална процедура за уведомяване на клиентите в случаите на
едностранна корекция на сметките, каквито са изискванията на чл.98а, ал.2, т.6
и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ. Счита, че и да има уведомяване за корекцията, то е
пост фактум, т.е. след извършването ѝ, без клиентът да има възможност да
направи възражения, поради което е принуден или да заплати сумата в посочения
краен срок или да търси правата си по съдебен ред. Така потребителят е
поставен в положение на изненада, което
не говори за честност, откритост, добросъвестност в поведението и търговската
практика на ответника като доставчик на услуга от обществен интерес. На
следващо място се изтъква, че клаузите в ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР за
едностранна корекция на сметките на потребителите, които следва да се прилагат
след отмяната на ПИКЕЕ са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от
ЗЗП, поради което са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД.
Затова те не намират приложение в отношенията между страните. Развити са и
съображения, че неправилно е определен и периода, за който е извършена
корекцията, като се позовава на разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./, съгласно
която 90 дни е максималния период, но начислението следва да се извърши за
периода от датата на констатиране на неправилното /неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка
на СТИ. За връщането на неправилно начислена и получена без основание процесна
сума ищецът уведомил ответника с покана за доброволно плащане. Срокът за
изпълнение изтекъл на 9.04.2019г., без да има плащане от ответната страна.
Затова претендира да се установи вземането му срещу ответника за посочената
сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска
като неоснователен. Сочи, че процесните суми били начислени правомерно, като се
акцентира на това, че процесната сума е дължима на основание чл.51, ал.1 ПИКЕЕ
във връзка с чл.48, ал.1, т.2, б. „а“ ПИКЕЕ, които разпоредби представляват
законното основание за извършване на корекцията. Заявява, че ответното
дружество няма задължение до доказва виновно поведение от стана на ищеца,
понеже отговорността на клиента според цитираните норми е безвиновна. Заявява
също, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при
извършена корекция- чл.28, ал.2 от ОУ, който следва да бъде прилаган наред с
чл.42 от ОУ. Намира за несъстоятелна практиката на бургаските съдилища,
изискваща промяна в ОУ на дружеството след измененията в ЗЕ, с които са
въведени изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Изтъкват, че е налице практика
на ВКС, по идентичен спор между клиент на друго електроснабдително дружество
/чиито ОУ- чл.24/ са идентични с тези на ответника по делото, в който спор е
прието, че изискването за уведомяване на клиента за корекцията е спазено, макар
ОУ също да са били приети през2008г.,
т.е. преди приемането на ПИКЕЕ и на измененията в ЗЕ. Акцентира на
разрешенията, дадени с актуалната практика на ВКС, според която задължението на
клиента да плати цената на доставената ел.енергия, следва от разпоредбата на
чл.183 от ЗЗД независимо, че поради допусната грешка същата е била отчетена в
по-малък размер и съответно- заплатена по-малка цена от дължимата /Решение №150
от 26.06.2019г. по гр.д.№4160/18г./, както и ако в нарушение на чл.98а,ал.2,
т.6 ЗЕ в ОУ липсва ред за уведомяване на клиента, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да плати
корекцията, но е може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред /Решение №124 от
18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г./. Заявява, че в случая са налице всички
необходими предпоставки за едностранна корекция на сметката на потребителя.
На 27.09.2017г., служители на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД са извършили проверка на електромер №********* в обекта на ищеца.
Електромерът бил демонтиран поради съмнения за манипулация, поставен бил в
безшевен чувал и бил запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер.
Всички действия при проверката били закрепени в констативен протокол, който бил
подписан от двама свидетели, които не са служители на ответника, понеже ищецът
не бил открит въпреки настоятелните опити на служителите на дружеството да
сторят това. Протоколът бил изпратен с препоръчано писмо до ищеца, но същото се
върнало с отбелязване, че не е потърсено Извършена била експертиза на БИМ, в
която било описано техническото състояние на електромера: „Осъществен е достъп
до вътрешността на електромера, към електронната платка има допълнително
присъединени два броя електронни компоненти, има изменение на електрическата
схема.“ Поради товапреминаващата през СТИ ел.енергия се измервала с отклонение,
извън границите на допустимото. Електромерът отчитал с грешка -77,41%, т.е.
по-малко от от консумираната ел.енергия. Затова намира, че процесната сума е основателно начислена и дължима на
ответното дружество. Признава, че е постъпило плащане на процесната сума, но
оспорва, че това плащане е извършено от ищеца /липсват фактура или касов бон/,
като се изтъква, че плащането може да бъде установено само с писмени документи.
Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Преди откритото съдебно заседание, проведено от
първоинстанционният съд, ищецът е депозирал писмено становище по повод
твърденията и доказателствата в отговора на ответника. Оспорени са твърденията,
че електромерът е бил манипулиран, както и верността на констатациите, отразени
в съставените в отсъствие на ищеца констативни протоколи, като се изтъква още,
че същите са съставени на основание разпоредби на ПИКЕЕ, които са били отменени
към този момент.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени
от страните, като е оставил без уважение исканията им за допускане на СТЕ и
СИЕ, по съображения, че не са необходими за правилното решаване на делото.
С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил
иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските по заповедното
и първоинстанционното исково производство.
Приел за безспорно установена фактическата обстановка
във връзка с извършената корекционна процедура така, както е изложена в
отговора на ответника. Приел е също, че твърдението на ищеца за плащането на
процесната сума е доказано посредством признанието на ответника, който оспорвал
единствено, че платец е ищецът. Въпреки това е счел, че искът е основателен,
понеже ответникът не е провел пълно и главно доказване на наличието на
законовите предпоставки за извършена едностранна корекция на сметката за
потребена ел.енергия. За ответника не било възникнало право едностранно да
коригира сметката на ищеца, тъй като не бил изпълнен фактическия състав за
надлежно определяне по реда за уведомяване на клиента при наличие основание за
корекция на сметката по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Цитирана е практика на ВКС в
този смисъл. По делото не били представени общи условия на ответника, действащи
към момента на извършване на корекцията, които съдържат конкретни и подробни
правила за уведомяване на клиента, нямало и данни за надлежното одобряване на
тези ОУ от ДКЕВР.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Ищецът има интерес от предявяването на иска, тъй като
в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №3021 от 11.04.2019г. по ч.гр.д.№5653 по описа за 2019г. на РС-Пловдив,
за процесната главница и законна лихва от подаване на заявлението, срещу която
заповед своевременно е подадено възражение от ответника по делото. Искът за
установяване на вземането е подаден в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори, че въззиваемият е потребител на
ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за процесния
обект. На 27.09.2017г. при проверка на
електромера, отчитащ потребената ел.енергия за този обект, извършена в отсъствието
на представител на абоната, от служители на ЕВН България Електроразпределение-юг
ЕАД, същият бил демонтиран за служебна експертиза по данни на СДО и бил заменен
с друго СТИ, като изрично е посочено, че електромерът не може да се измери. Сваленият
електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба /посочен номер/
за предаване за експертиза. Тези обстоятелства и данните от извършеното
измерване са обективирани в констативен протокол №386737 от същата дата, който
е подписан от служителите на ЕВН ЕР и от двама свидетели. В текста на
констативния протокол е отразено, че същият е съставен на основание чл.42 и
чл.44 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98 от 2013г./, както и че пломбата на клемния блок е
била скъсана.
На 13.12.2017г. е съставен констативен протокол №1747,
издаден от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел- София,
сектор ЕВРО. При извършения оглед преди експертизата е установено, че СТИ се
намира в платнена торба, пломбирана с пломба, съответна на тази, поставена при
демонтирането на електромера. Посочени са показанията на тарифите към момента
на проверката, като първите две от тях /1.8.1 и 1.8.2/ съвпадат с данните по
констативния протокол на ЕВН ЕР. В констативния протокол на БИМ е отчетена и
трета тарифа- 1.8.0, с показания 7900 kWh.
/каквото отразяване липсва в първия констативен протокол/. Изрично е посочено,
че отсъстват механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на
електромера. Налице били необходимите обозначения на табелката на електромера.
Наличната пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера била унищожена, със срязана пломбажна тел и допълнително лепена.
В протоколът за експертизата, извършена от БИМ е
отразено още, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, изваден
бил куплунгът на датчика за регистриране отворен капак на клемния блок,
залепена била пластината на датчика за регистриране отваряне на основния капак
на електромера. Към електронната платка имало допълнително присъединени два
броя електронни компоненти. Констатирано е изменение в електрическата схема. По
този начин били изменени техническите характеристики на електромера и
преминаващата през него ел.енергия се измервала с отклонение, извън границите
на допустимото, с грешка – 77 %.
По делото е приложена справка за коригиране на
сметката на ищеца, съставена от ЕР юг, съгласно която за процесния период
количеството неотчетена ел.енергия е 1854 kWh, на стойност 337,77 лв.
От ЕВН ЕС ЕАД е издадено писмо до ищеца за
констатираните обстоятелства при проверката, в резултат на което съгласно на
основание чл.48 /1 и чл.51 /1/ от ПИКЕЕ
ще бъде коригирана сметката му за ел.енергия за периода от 29.06.2017г. до
27.07.2017г. Посочено е още, че сумата, която следва да се заплати е в размер
на 339,77 лв. Писмото, както и останалите документи не са били връчени на
ищеца, понеже пратката до него е била върната невръчена.
Не се спори между страните, че е налично плащане на
процесната сума по партидата на ищеца в счетоводството на ответното дружество.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд
приема следните правни изводи:
Този въпрос е разрешен с множество решения на ВКС,
постановени преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, както и след приемането
на тези правила.
В нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от
17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,
ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда
на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на
сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към
17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация,
съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата
ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР
през 2013г. ПИКЕЕ /отм./. Уреден е и редът
за извършване на съответните проверки и документирането им- чл.40-51 от ПИКЕЕ
/отм./.
Съгласно трайно установената съдебна практика по
приложението на ПИКЕЕ /отм./, налице е законово основание за извършване на
корекция на сметките на потребителя за минал период едва след изменението на ЗЕ
от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, (респективно действащите понастоящем), като отговорността на потребителя на ел.енергия в
тези хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същия е извършил
манипулацията на СТИ/. Но, именно с тази практика е въведено допълнително
изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите
условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно
новите ПИКЕЕ. В този смисъл виж решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г.
на ВКС, ІV г.о., решение №111 от
17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о., включително актуална такава-
решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г., II т.о. на ВКС.
Съгласно чл.43 ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, в редакцията преди
отмяната през 2017г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на
измервателните системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ, а според
чл.44 от правилата извън проверките по чл.43 операторът на мрежата (собственикът на СТИ) извършва технически проверки на място на
измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя констативен протокол
на основание чл.47 ПИКЕЕ /отм. 2017г./, който се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при
отсъствие на последните- от двама свидетели.
Чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм. 2018г./ предвижда специален ред за едностранна
корекция в случай на констатирана промяна в схемата на свързване на електромера
/ според протокола на БИМ касае се именно за такава хипотеза, макар в първия
констативен протокол това да не е отразено, както и нарушената пломба на
електромера/.
Чл.45 от ПИКЕЕ /отм./ предвижда, че когато при
проверка по чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно
наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и
не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел.енергия се
определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ /отм./ за оператора на разпределителната мрежа.
Тази разпоредба съдържа основанията за безвиновната отговорност на потребителя-
грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване, неизмерване. Тези
предпоставки за отговорността следва да са установени по надлежния ред- от лицата,
описани в чл.47 /отм. 2017г./ и чл.48 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./, като
констатациите им следва да се съдържат в съответните протоколи.
На следващо място, принципно правилен е извода на районния
съд, че в действащите ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, които са приети през 2008г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г., липсва ред
за уведомяване на потребителите за корекцията на сметките, извършена на
основание ПИКЕЕ от 2013г. /отм./. Това е така, понеже предвидения в чл.28 и
чл.42 от ОУ ред касае корекциите, извършвани по реда на общите условия.
Що се касае до цитираните от въззивника в отговора на
исковата молба и въззивната жалба решения на III г.о. на ВКС, следва да се отбележи, че същите все още
представляват изолирана съдебна практика /преобладаваща е цитираната от
районния съд, както и в настоящото изложение, която очевидно е съобразена с
разпоредбата на чл.183 ЗЗД, която норма не е търпяла изменения/ по въпроса дали
е необходимо в ОУ да се съдържа ред за уведомяване на клиента /т.е. да е
предвидена потребителска защита/, за да възникне правото на крайния снабдител
да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период при
неточно отчетено количество ел.енергия и не се споделя от настоящия съдебен
състав. Решение №124 е постановено при различна фактическа обстановка,
доколкото съдебният състав на ВКС, постановил цитираното от въззивника решение
е приел, че манипулацията на СТИ е извършена от потребителя /т.е. презюмира се
неговото виновно поведение/, което обаче не може да се каже за настоящото
производство.
Решаващото за въззивната инстанция обстоятелство в
случая е, че въззиваемият своевременно преди първото съдебно заседание е
оспорил истинността на всички приложените по делото протоколи, а ответникът,
който не е взел участие в откритото заседание пред БРС дори пред въззивната
инстанция не ангажира каквито и да било доказателства за установяване верността
на констатациите в тях.
При това положение не може да се направи обоснован извод,
че действително електромерът е отчитал с посочената от ответника грешка, както
и че посоченото в справката за коригиране на сметката за ел.енергия
допълнително количество ел.енергия е било действително доставено на
потребителя, за да дължи същия заплащането му.
С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че начисляването
на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в тежест на потребителя е извършено без
правно основание, поради което същия не дължи на ответника процесната сума.
Безспорно по делото е, предвид признанието в отговора
на исковата молба, че тази недължима сума е била заплатена на въззивника /без
значение е кой фактически е извършил плащането/. Разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.3 ГПК в случая е неприложима. Очевидно е, че касовият бон, издаван при
заплащане на каса /в банков салон/ няма реквизитите на писмен акт по смисъла на
сочената от въззивника разпоредба.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лв., включващи платеното адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на същото, тъй
като е в рамките на предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения
минимум към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие и
тази на приключване събирането на доказателствата.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2602 от 18.10.2019г. по гр.д.№5062
по описа за 2019г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати
на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 300 лв., представляваща деловодни разноски по в.гр.д.№2022/19г. на ОС-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.