Решение по дело №5841/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На двадесет и осми май                                                              две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 5841 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „Тияра - ВМ” ООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 477817-F521456/18.11.2018г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се посочва, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП не се съдържа достатъчно ясно и точно описание на фактическото положение, което съставлявало нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН. С оглед на изложеното се моли за отмяна на издаденото НП, евентуално за намаляване на размера на наложената санкция.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло на заявените в нея основания. В условията на евентуалност пледира за намаляване на размера на наложената санкция, като претендира сторените в производството разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно и на свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2019 година служители на НАП и в частност св. Д.Б.Б. извършил оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“/“Братя Миладинови“/, стопанисван от „Тияра – ВМ“ ООД

При проверката било установено, че на 28.10.2019 г. дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, тъй като св. Б. е възприел извършено плащане на сумата от 4 лева, за което не бил издаден съответен касов бон.

Посоченото е констатирано в резултат на покупка от страна на друг служител на НАП на 1 бр. помело на стойност от 4 лева, платени в брой с банкнота с номинал 5 лева (и върнато ресто в размер на 1 лев), при която не е била издадена фискална касова бележка от лицето приело плащането- Виолетка Неделчева - продавач, нито касова бележка от кочан.

С оглед установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението било извършено за първи път.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. Д.Б.Б. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

 В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетелката Д.Б.Б., заемаща длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което съдът намира, че същият е бил компетентен да състави процесния АУАН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на фактическото описание.

 В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.

 По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:

           Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово, като в случая е платена цялата сума по договора за покупко-продажба на 1 бр. помело/, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 2 000 лв.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът на 28.10.2019г. е продал един брой 1 бр. помело, без да издаде касова бележка, с което е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение.

По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е била наложена законосъобразно.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в посочения смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.

 За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС.

Съдът счита обаче, че наложената санкция на търговеца не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата се явява несправедлива по размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното нарушение. По преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО, които да обусловят определяне на размер на имуществената санкция различен от минималния.

 Съдът като съобрази, че не са констатирани други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, счита че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от 700 лева на 500 лева, който се явява съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл. 

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН на страните следва да се присъди адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение в съответен размер, като се съобрази уважената, респ. отхвърлена част от претенцията за всяка от страните, като след извършване на съответните аритметични изчисления, съдът намери, че при претендирано адвокатско възнагражение от 300 лева, което е съобразено със законоустановените изисквания, при този изход на производството на дружеството – жалбоподател се дължи възнаграждение в размер на сумата от 214 лева. Що се отнася до юрисконсулското възнагражение за ТД на НАП – Варна, което при потвърждаване на НП би възлизало на сумата от 80 лева (доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност), при сегашния развой на производството, съдът намира, че следва да присъди сума в размер на 57 лева.

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 477817-F521456/18.11.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Тияра- ВМ” ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 лева.

            ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Тияра- ВМ” ООД сумата от 214 лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА „Тияра- ВМ” ООД да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 57 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: