РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бургас, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20242100900065 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агроринг инвест“
ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Винарско, п.к. 8118, Стопански
двор, чрез законния си представител Стоян Петков Димов, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул."Васил Левски““ № 16, ет.З, офис № 318, ет.3, чрез адв.Галина Найденова против „АЛСИ
8” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Пробуда“
№ 79-81, с представляващ Николай Филпов Филипов за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите в размер на 46 220,09лв. (четиридесет и шест хиляди двеста и двадесет
лева и девет стотинки), представляваща сбор от неплатените задължения по фактури за
доставени горива, ведно с мораторната лихва за забава в общ размер от 3 784,54лв. (три
хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки), произходящи
както следва: по Фактура № 19752/04.07.2023г. - главница в размер на 23 759,87лв. ведно с
лихва за забава за периода от 14.07.2023г. до 27.02.2024г. в размер на 2 008,60лв. и по
Фактура № 19806/20.07.2023г. - главница в размер на 22 460,22лв. ведно с лихва за забава за
периода от 29.07.2023г. до 27.02.2024г. в размер на 1 775,94 лв., ведно със съответната
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице
са активна и пасивна легитимация за предявяване на исковете.
Последвала е редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
В исковата молба се твърди, че с договор за цесия от 18.12.2023 год., ищцовото
1
дружество закупило от „Д.С.П.”ООД, вземане от ответника „АЛСИ 8“ ЕООД в общ размер
на 46 220,04 лева, представляващо сбор от неплатени задължения по два броя фактури за
доставени горива, ведно с лихвите за забава в общ размер на 2 538,68 лева. Заявява се, че
ответникът бил поучил доставките на посочените във фактурите дати, но не бил заплатил
доставените му горива. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 294 от ТЗ, като заявява,
че между търговци лихви се дължат, освен ако не е уговорено друго, а в случая
допълнителна уговорка нямало.
На основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, ищцовото дружество било надлежно
упълномощено от цедента „Д.С.П.”ООД да уведоми длъжника – ответник за прехвърленото
вземане. Ищецът възложил на ЧСИ да връчи уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но
ответникът не бил намерен на адреса на дружеството, въпреки трикратното посещение.
Ищецът счита, че съобразно нормата на чл. 50,ал. 2 от ГПК увледомлението се счита за
връчено на длъжника. Независимо от това го прилага и към исковата молба, с оглед
практиката на съда, че по този начин длъжникът се явява надлежно уведомен за
прехвърленото вземане.
С отговора на исковата молба ответникът приема иска за допустим, но го
оспорва като неоснователен. Заявява, че сочените от ищеца обстоятелства не отговаряли на
действителното фактическо положение и кореспонденцията между страните.
Ответното дружество сочи, че действително имали търговска сделка по покупка
на гориво, като по фактурите бил ползван данъчен кредит. Твърди, че между страните не е
имало договорка за дата на плащане по фактурите. В тази връзка заявява, че дата на плащане
по фактурите следва да бъде определена по правилата на Закона за задълженията и
договорите и пъдежът не бил настъпил, поради което не се дължат лихви. Позовава се на
разпоредбата на чл. 294 от Търговския закон, като сочи, че за да тече лихва, се изисквало
покана до длъжника, но до момента такава нямало.
На следващо място, ответникът твърди, че не бил надлежно уведомен за
цесията. За нея той научил едва с получаването на исковата молба и приложенията.
В заключение се твърди, че ответникът не бил дал основание за съдебно
предявяване на претенции от страна на ищеца. Изразява се предположение, че ищецът
вероятно не бил уведомен за фактите и обстоятелствата свързани с облигационните
отношения между „Д.С.П.”ООД и „АЛСИ 8“ ЕООД.
С допълнителна искова молба, ищцовото дружество изразява становище за
бланкетност на отговора на исковата молба. Във връзка с падежа на процесните фактури се
позовава на разпоредбите на чл. 200, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и на чл.
327, ал. 1 от Търговския закон. По отношение на дължимостта на претендираните лихви
сочи, че те се дължат по силата на закона и не е необходимо длъжникът да бъде поканен.
Ищецът твърди, че бил положил всички усилия да уведоми ответника за прехвърленото
вземане, като сочи че включително към исковата молба е приложил уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, но независимо от това ответното дружество не е направило дължимите
2
плащания. За неоснователно е счетено и възражението, че ищецът не бил запознат с всички
факти и обстоятелства по облигационните отношения между ответника и цедента досежно
условията на доставка.
С отговора на допълнителната искова молба, ответното дружество поддържа
направените възражения. Счита, за неясни твърденията на ответника относно датата на
плащане – дали е при доставка или е отложена. Заявява, че в случая е приложимо правилото,
че задължението става изискуемо след покана, поради което датата на плащане не е
настъпила. Излагат се съображения за наличие на разлика между понятията „дата на падеж“
(посочено във фактурите) и „дата на плащане“. Навеждат се и доводи за неоснователност на
претенциите за лихви, поради липсата на покана за плащане от страна на ищеца. Подчертава
се обстоятелството, че в текста на съобщенията по чл. 99 от ЗЗД няма покана за плащане, а в
тях се сочело само къде да се плати.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема
предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с
оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.288 от Търговския закон.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл.86
от ЗЗД от „Агроринг инвест“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с.
Винарско, п.к. 8118, Стопански двор, чрез законния си представител Стоян Петков Димов,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул."Васил Левски““ № 16, ет.З, офис № 318, ет.3, чрез
адв.Галина Найденова против „АЛСИ 8” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81, с представляващ Николай Филпов Филипов
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите в размер на 46 220,09лв. (четиридесет
и шест хиляди двеста и двадесет лева и девет стотинки), представляваща сбор от
неплатените задължения по фактури за доставени горива, ведно с мораторната лихва за
забава в общ размер от 3 784,54лв. (три хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки), произходящи както следва: по Фактура № 19752/04.07.2023г. -
главница в размер на 23 759,87лв. ведно с лихва за забава за периода от 14.07.2023г. до
27.02.2024г. в размер на 2 008,60лв. и по Фактура № 19806/20.07.2023г. - главница в размер
на 22 460,22лв. ведно с лихва за забава за периода от 29.07.2023г. до 27.02.2024г. в размер на
1 775,94 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
От представените и неоспорени от ответника писмени доказателства –
процесните две фактури № 19752/04.07.2023г. и № 19806/20.07.2023г., договор за цесия от
3
18.12.2023 год., съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно от цедента на цесионера за
извършване на съобщаването на цесията на длъжника, от името на цедента, се установява,че
с договор за цесия от 18.12.2023 год., ищцовото дружество е закупило от „Д.С.П.”ООД,
вземане от ответника „АЛСИ 8“ ЕООД в общ размер на 46 220,04 лева, представляващо
сбор от неплатени задължения по два броя фактури за доставени горива, ведно с лихвите за
забава в общ размер на 2 538,68 лева. Ответникът не оспорва, че е поучил доставките на
посочените във фактурите горива, на посочените във фактурите дати, като не отрича, че не е
заплатил доставените му горива. Видно от текста на фактурите, във всяка от двете е посочен
падеж, като доказателствата не са оспорени от ответника. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 294 от ТЗ, като заявява, че между търговци лихви се дължат, освен ако
не е уговорено друго, а в случая допълнителна уговорка не е доказано да е съществувала
между доставчика и купувача, следователно вземането е придобито от ищеца ведно с
изтеклите лихви, съобразно чл.99, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства, както и от
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури са отразени в
счетоводствата на доставчика – цедент. От справка в информационната система за контрол
на горивата, извършена от вещото лице Ж. К., се установява, че по двете фактури както
доставчика – цедент „Д.С.П“ООД, така и ответното дружество, са създадени електронни
акцизни данъчни документи с уникален контролен номер. Не се спори от ответника, че по
фактурите е заявен и е ползван дънъчен кредит от ответника, като същото се установява и от
вещото лице чрез справка в информационната система за контрол на горивата, както и от
съдържанието на електронните акцизни документи и дневниците за покупки на ответника,
регистрирани в НАП.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че задължението за
лихва не е възникнало , защото ответникът не е поканен да плати, защото видно от
представените и неоспорени фактури в същите е посочена дата на падежа на задължението
за плащане по фактурата, като фактурата е подписана и осчетоводена от ответника,
следователно такава уговорка е налице и същата е доказана. Последното е съответно и на
общото правило на чл.294 от Търговския закон, че между търговци лихва се дължи , освен,
ако не е уговорено друго, каквото „друго“ не се твърди и не се доказва. В този случай , при
наличие на уговорен падеж на задължението за плащане, срокът кани и не е необходима
допълнителна покана, за да изпадне длъжникът в забава.
Съдът намира за неоснователнен и довода , че ответникат не е уведомен за
цесията, защото видно от приложената нотариална покана същият не е бил намерен на
адреса на управление, където няма негов офис или служители, поради което е приложена
нормата на чл.50, ал.2 от ГПК. Независимо от което и предвид обстоятелството, че
ответникът не спори, че не е платил, то и уведомяването чрез преписа на исковата молба
следва да се зачете като надлежно уведомяване, доколкото задължението по главницата е
лихвоносно и не е заплатено.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано и твърдението на ищеца,
4
че придобитото от него чрез договора за цесия вземане съществува в предявения размер.
До настоящия момент горепосочените задължения не са били заплатени,
оборването на което твърдение е в тежест на ответника е не е сторено в производството.
Сключеният между цедента и ответника договор и изпълнението по същия, е
породил право на вземане на цедента , което е прехвърлено на цесионера – ищец, за
процесните суми, което право не е удовлетворено своевременно и доброволно от ответника,
затова и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД , претенциите следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските, с оглед основателността на претенциите, съдът
намира, че дължими в настоящото производство са разноски съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, в общ размер на 7023.60 лева.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛСИ 8” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81, с представляващ Николай Филпов Филипов
да заплати на „Агроринг инвест“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
с. Винарско, п.к. 8118, Стопански двор, чрез законния си представител Стоян Петков Димов
сумата от 46 220,09лв. (четиридесет и шест хиляди двеста и двадесет лева и девет стотинки),
представляваща сбор от неплатените задължения по фактури за доставени горива, ведно с
мораторната лихва за забава в общ размер от 3 784,54лв. (три хиляди седемстотин осемдесет
и четири лева и петдесет и четири стотинки), произходящи както следва: по Фактура №
19752/04.07.2023г. - главница в размер на 23 759,87лв. ведно с лихва за забава за периода от
14.07.2023г. до 27.02.2024г. в размер на 2 008,60лв. и по Фактура № 19806/20.07.2023г. -
главница в размер на 22 460,22лв. ведно с лихва за забава за периода от 29.07.2023г. до
27.02.2024г. в размер на 1 775,94 лв., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.02.2024 год. до датата на окончателното изплащане
на сумата, както и разноски по делото в размер на 7023.60 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5