Р Е Ш Е Н
И Е
523/1.7.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б. Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№654 по описа за 2013г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство във фазата по допускане
на делбата с предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.34 от Закона за
собствеността, чл.30 от ЗН и чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗН, чл.42 б.”б”, във връзка с
чл.25 ал.1 от ЗН, във връзка с чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД, на осн.чл.43 ал.1
б.”а” и б.”б” от ЗН и чл.23 ал.2 от СК. .
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Н.Р.Н., ЕГН **********,***, срещу Р.П.Р. с ЕГН **********,*** конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на недвижим
имот, както следва: Апартамент № 8,
във вход 1, на 3 жилищен стаж в ЕЖБ, находящ се на ул. «***» №
*** в град Шумен, квартал 357, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 61.30 кв.м., заедно с
прилежащото му Избено помещение № 8, с полезна
площ от 3.90 кв.м, заедно с 1,140 % от общите части на сградата и също толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно
кадастралната карта на град Шумен представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 83510.668.65.3.8., с адрес на имота град Шумен, улица «***» №
***, самостоятелният обект се намира в сграда № 3 с
идентификатор 83510.668.65.3, разположена
в Поземлен имот с идентификатор 83510.668.65. Ищцата
основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които съсобствеността
между страните е възникнала на основание наследяване на общия на съделителите
наследодател Р. Н. Р., б.ж. на гр. Шумен,
починал на 04.01.2011г. Приживе, по време на
брака си с ответницата Р.П.Р., наследодателят е
придобил правото на собственост върху процесното жилище на основание договор за
покупко-продажба от 16.11.1990 г.,
по реда на Наредбата за държавните имоти. Навежда твърдения, че
съгласие за доброволна делба на съсобствения имот не могат да постигнат с
ответницата, поради което претендира да бъде допусната съдебна делба на същия
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността 1/4 ид. части за ищцата Н.Р.Н. и 3/4 ид.част за ответницата Р.П.Р..
В отговор на исковата молба,
депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата поддържа
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
факта, че процесният имот е придобит по време на брака й с наследодателя Р. Н. Р., като след прекратяване на СИО с неговата
смърт, е станала собственик на 1/2ид.ч. от имота. Оспорва наличието на
съсобственост между страните. Навежда твърдения, съобразно които със саморъчно
завещание от 14.12.2010 г., обявено с Протокол от 10.01.2011г. на Нотариус с
район на действие ШРС, общият наследодател се
е разпоредил със собствените му 1/2 ид.ч. от собствеността
върху делбения имот в нейна полза, което изключва
правото на наследяване по закон на низходящите на разпоредилия се приживе с
имуществото
си наследодател.
Ищецът предявява главен инцидентен установителен иск с цена
12434,20лв./1/2 от дан.оценка на делбения имот/, с правно основание чл.42
б.”б”, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН, във връзка с чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за
нищожност на саморъчно завещание от 14.12.2010г., поради липса на съгласие-
същото не било написано и подписано от завещателя, който е приет за съвместно
разглеждане. Предявява в условията на
евентуалност иск за обявяване на завещанието за унищожаемо, на осн.чл.43 ал.1
б.”а” и б.”б” от ЗН, поради това, че към момента на съставянето му, завещателят
не е бил способен да завещава, поради тежко здравословно състояние и упражнена
психическа принуда по време на формиране на волята за извършване на
завещанието. Предявява в условията на
евентуалност иск, на осн.чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно
разпореждане и възстановяване на запазената част на ищеца и искане за отмяна на
издаден констативен нотариален акт, издаден въз основа на завещанието. В
отговор, ответника иска включване на задължения на наследодателя в наследствената
маса, при изчисляването й по чл.30 ал.1 от ЗН в размер на 152,90лв.- част от
дължим данък за делбения имот за 2009г. и предявява възражение за частична
трансформация по отношение на делбения имот с правно основание чл.23 ал.2 от СК, като твърди че покупната му цена- сумата 3337лв. е платена с лични
средства. Другите претенции за заплатена сума за топлинна енергия и за
погребение, предявени със същата молба се сочи, че ще бъдат предмет на
разглеждане във втора фаза по съдебната делба като претенция по сметки.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Р.Н. Р., починал на 04.01.2011г. е общ наследодател на страните, видно от
приложеното удостоверение за наследници №*** от ***.
Същият имал съпруга- ответницата Р.П.Р., сключила граждански брак с наследодателя на
23.07.1990г. и едно дете- дъщеря Н.Р.Н., която е ищец по делото.
От данните по делото се установява,
че с Договор за продажба на държавен имот от 16.11.1990г. по реда на Наредбата
за държавните имоти, наследодателят Р. Н. Р. закупил недвижим имот,
представляващ апартамент №8 ет.3, вх.1 от ЖБ “***” №***,
в кв.357 по плана на гр.Шумен със застроена площ от 61,30кв.м., избено
помещение № 8 и 1,140ид.ч. от общите части на сградата, заедно с отстъпено
право на строеж върху общинска земя с идентификатор № 83510.668.65.3.8 по Схема
№1622/14.02.2013г. на СГКК-гр.Шумен. Не се установи по делото наследодателя да
е притежавал движими вещи и други недвижими имоти. Със саморъчно завещание от
14.12.2010г., обявено с Протокол от 10.01.2011г. на Нотариус С., наследодателят
Р. Р. се разпоредил в полза на ответника със собствените си ½ ид.ч. от
имота, като на основание завещателното разпореждане, ответника се снабдила с
Нотариален акт за собственост №56 том.1, рег.№696 н.д.№33 от 2011г. за ½
ид.ч. от имота.
По отношение на предявения
главен инцидентен установителен иск с правно основание чл.42 б.”б”, във връзка
с чл.25 ал.1 от ЗН, във връзка с чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за нищожност на
саморъчно завещание от 14.12.2010г., поради липса на съгласие, съдът намира
същия за неоснователен. Видно от заключението на съдебно-графологичната
експертиза, почеркът, с който положен ръкописния текст на завещанието, както и
подписа под него принадлежи на наследодателя. Предвид отхвърлянето на главния
иск, следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск за
обявяване на завещанието за унищожаемо, на осн.чл.43 ал.1 б.”а” и б.”б” от ЗН,
поради това, че към момента на съставянето му, завещателят не е бил способен да
завещава, поради тежко здравословно състояние и упражнена психическа принуда по
време на формиране на волята за извършване на завещанието. В съдебната си
практика ВКС е разграничил хипотезите на чл. 26 ал. 2 ЗЗД и на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че първата
от тях- нищожност поради липса на съгласие е налице при пълна липса на валидно
съгласие за извършване на разпореждането, а неразбирането на свойството и
значението на постъпките е основание за унищожаемост по чл.31 ал.1 ЗЗД. За установяване на
физическото и психическо състояние на завещателя по делото са представени и
приети документи с медицинско съдържание, както и са били разпитани множество
свидетели. От събрания доказателствен материал се установява, че Р. Р. е
страдал от тежко онкологично заболяване, за което е било предприето съответно
лечение. Не се установи да са били давани медикаменти с наркотично действие,
водещи до промяна на личността, поведението и формирането на воля в пациента.
Не се установи и твърдението за
упражнявано психическо насилие, предвид безпомощно състояние. Видно от
изготвената социална оценка, датираща няколко месец преди смъртта му, степента
на увреждане на освидетелствания е 100% без чужда помощ, придвижвал се без
затруднения и бил емоционално стабилен. Поради което съдът приема, че не се
доказа към момента на съставяне на завещанието, същото да е било направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.23 ал.2 от СК,
ответника предявява възражение в настоящото производство и се позова на
частична трансформация на лични средства, представляващи заплатена първа вноска
в размер на 3337лв. лв. от придобивната цена на имота. Съдът намира, че
възражението е неоснователно. За доказването му, съдът е допуснал гласни
доказателствени средства- разпит на свидетели. Св.С.- колега на починалия
наследодател и св.И.В.- негов съсед,
свидетелстват за даването на неуточнена по размер сума за закупуването на имота
от ответницата. Същите нямат непосредствени възприятия за собствеността на
вложените средства и за предаването на пари за покупката на имота. Показанията
на свидетелите, следва да се кредитират само доколкото се подкрепят от другия
доказателствен материал по делото. Приложените вносни бележки в незаверено
копие, с непосочено основание и дата за сумата от 3205 и 132лв. са частни
документи, които удостоверяват изгодни за него факти, а именно предоставянето
на посочената сумата на “Мадара Автотранспорт”. Същите съставляват
доказателство единствено за факта, че направеното изявление за получена сума е
направено от подписалото го лице/чл.180 от ГПК/, но не и за верността на
изявлението. Копието от спестовна книжка не доказва факта на заплащане на
покупна цена. При така събраните производни доказателства, само въз основа на
тях, не може да се приеме за доказан твърдения факт за произхода на вложените
средства. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви писмени
доказателства, чрез които косвено да се провери изложеното от свидетелите.
Поради което и с оглед на събрания доказателствен материал, съдът намира за
недоказан факта, че ответникът е заплатил посочената сума и че същата
представлява лично имущество по чл.22 ал.1 от СК. За да се направи такъв извод,
не е достатъчно да се установи, че ответника е разполагала с лични
средства. Необходимо е и да се
установи, че плащането на процесния недвижим имот е станало именно с тях, като
в случая и двете предпоставки за уважаване на така предявения иск не се
доказват. Поради изложеното, съдът приема, че не е налице трансформация на
лично имущество, а процесният недвижим имот е станал съпружеска имуществена
общност.
От правна страна, по отношение на
недвижимия имот, посочен в исковата молба и за искането за намаляване на
завещателно разпореждане, съдът намира следното:
В настоящия казус страните са от
кръга на наследниците с право на запазена част, съгласно чл. 28 ЗН. За да се прецени доколко
предявените искове са основателни и съответно дали е накърнена запазената част
на наследниците, е необходимо да се формира наследствената маса. На основание чл. 31 от ЗН, за определяне на разполагаемата
част и за определяне на запазената част на наследник, следва да се образува
една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на
смъртта му- 04.01.2011г., като се извадят задълженията и увеличенията на
наследството по чл. 12 ал. 2 от ЗН. Към нея се прибавят даренията, с изключение
на обичайните такива според тяхното положение в момента на подаряване и според
стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване- за движимите. В случая се установи, че към момента на
смъртта си наследодателя Р. Р. е
притежавал имущество, в режим на СИО, което след смъртта му се е трансформирало
в дялова съсобственост, посочено по-горе като апартамент, намиращ се в
гр.Шумен. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, стойността на апартамент
№8, заедно с прилежащи избено помещение, към смъртта на наследодателя, възлиза
на 33 500.00лв., като обема на правото на собственост на наследодателя е
1/2 идеална част или сумата от 16750,00лв. е половината от стойността на имота,
която следва да се включи в наследствената маса. Към тази сума не следва да се
включи претенцията за заплатени местни данъци и такси/Удостоверение от Община
Шумен на стр.180/, като пасив, понеже от документа и от представената приходна
квитанция № 2069 от 14.01.2011г. на стр.102 е видно че задължението е заплатено
и същото следва да бъде предмет на разглеждане в производство по претенция на
сметки между съделителите във втора фаза на делбата.
Предявения
в условията на евентуалност иск, на осн.чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на
завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част на ищеца, на
основание чл.
30, ал. 1 от ЗН, е основателен. Според чл.
29, ал. 3 от ЗН, запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете, като разполагаемата част при едно дете е 1/3, или в случая,
запазените части на ищеца и ответницата са по 1/3, съответно разполагаемата
част е също 1/3. Стойностното им изражение съгласно правилата на чл. 31 ЗН,
в съответствие с прието заключение по СТЕ, е 5583,34 лева за всяка от
запазените части на страните, съответно разполагаемата част. Масата по чл. 31 ЗН,
е на стойност 16750 лева или 1/2 от стойността на делбения имот. От чистият
актив на наследството ищецът не е получила нищо, следователно запазената й част
е накърнена с 5583,34 лева или 1/3. Предвид разпоредбата на чл. 34
и чл.
36, ал. 2 ЗН, тъй като ответницата, е наследник по закон и заветник,
завещана й е идеална част от един имот, а стойността на завещания имот
надвишава сбора от запазената й част и разполагаемата част, за нея не
съществува правно основание за задържане на целия имот и възмездяване на
наследника с пари. Поради което, следва да се постанови намаляване на
завещателното разпореждане с 1/3. Следва
да бъде изменен Нотариален акт за собственост №56 том.1, рег.№696 н.д.№33 от
2011г. на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, като изписаната квота, вместо посочената 1/2
ид.ч., се чете 1/3 ид.ч.
Предявеният иск за делба е
основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен. Съдебна делба следва
да бъде допусната върху процесния недвижим имот, по отношение на които страните
са съсобственици- Апартамент №
8, находящ се на ул. «***» №
*** в град Шумен, с обща застроена площ от 61.30 кв.м.,
заедно с прилежащото му Избено помещение № 8, заедно с 1,140 % от общите части
на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, с
идентификатор 83510.668.65.3.8., чието връщане в наследството се постановява с настоящото
решение. Безспорно се установиха и притежаваните от всеки един от
съсобствениците квоти от правото на собственост.
Ето защо, съдът намира, че сочените недвижими имоти следва да се допуснат до
делба между страните при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за
ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове от Н.Р.Н., ЕГН ********** срещу Р.П.Р. с ЕГН ********** с правно основание чл.42 б.”б”, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН, във връзка с чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на
саморъчно завещание от 14.12.2010г., поради липса на съгласие и с правно
основание чл.43 ал.1 б.”а” и б.”б” от ЗН за обявяване на завещанието за
унищожаемо, поради това, че към момента на съставянето му, завещателят не е бил
способен да завещава, като неоснователни.
Намалява, по предявения от Н.Р.Н., ЕГН ********** срещу Р.П.Р. с ЕГН ********** иск, с правно основание чл.
30 ал. 1 ЗН, по реда на чл. 343 ГПК, завещателно разпореждане извършено с Акт № 174 том.1 №13/14.01.2011г.,
в полза на Р.П.Р. с ЕГН **********, на 1/2 идеална част от
съпружеска имуществена общност върху недвижим имот - Апартамент № 8 /осем/, във вход 1/първи/, на 3 /трети/
жилищен стаж в ЕЖБ, находящ се на ул. «***» №
*** в град Шумен, квартал 357 /триста петдесет и седем/,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от
61.30 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра и тридесет квадратни дециметра/,
заедно с прилежащото му Избено помещение № 8 /осем/, с полезна площ от 3.90 кв.м /три квадратни метра и
деветдесет квадратни дециметра/, заедно с 1,140 % /едно цяло и четиринадесет
стотни процента/ от общите части на сградата и също толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, който имот съгласно кадастралната карта на
град Шумен представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.668.65.3.8. с
1/3 ид.ч., представляваща запазена
част на Н.Р.Н., ЕГН ********** и възстановява запазената част на Н.Р.Н., ЕГН ********** от наследството на Р. Н. Р., б.ж. на гр. Шумен,
починал на 04.01.2011г., на стойност
5583,34лева, съответна на 1/3 идеална
част от наследството.
Допуска съдебна делба между страните по
отношение на следния недвижим имот:
Апартамент № 8 /осем/, във вход 1/първи/, на 3 /трети/ жилищен стаж в ЕЖБ,
находящ се на ул. «***» № *** в град Шумен, квартал 357
/триста петдесет и седем/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
с обща застроена площ от 61.30 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра и
тридесет квадратни дециметра/, заедно с прилежащото му Избено помещение № 8
/осем/, с полезна площ от
3.90 кв.м /три квадратни метра и деветдесет квадратни дециметра/, заедно с
1,140 % /едно цяло и четиринадесет стотни процента/ от общите части на сградата
и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи за
жилището: от ляво- апартамент №7, от дясно- апартамент №9, отгоре- апартамент
№11 и отдолу- апартамент №5 и на избеното помещение: от ляво- изба № 9, отдясно
- изба № 7, който имот съгласно кадастралната карта на град Шумен представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.668.65.3.8., с адрес на
имота град Шумен, улица «***» № ***,
самостоятелният обект се намира в сграда № 3 с идентификатор 83510.668.65.3, разположена в Поземлен имот с идентификатор
83510.668.65, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж
самостоятелни обекти с идентификатори 83510.668.65.3.9; 83510.668.65.3.7, под
обекта самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.3.5 и над обекта
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.3.11.
при следните квоти: 1/6 ид.ч. за Н.Р.Н., ЕГН **********,*** и 5/6 ид.ч. за Р.П.Р. с ЕГН **********,***
Изменя нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по завещание
Нотариален акт за собственост №56 том.1, рег.№696 н.д.№33 от 2011г. на
нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, като на стр. 1, ред 13, изписаната квота 1/2 идеална
част, се чете 1/3 идеална част.
Отхвърля предявеното от Р.П.Р.
с ЕГН ********** на
основание чл.23 ал.2 от СК, възражение за частична трансформация на лични
средства, представляващи заплатена първа вноска в размер на 3337лв. лв. от
придобивната цена на имота, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: