№ ... / ... г.
№ 260090 / 5.11.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 29.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 794 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК от М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx против Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а.. Ищцата отправя искане до МРС, да: предостави в нейна полза упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx; местоживеенето на детето да бъде при нея на адрес: гр.Монтана, б.к.,,Плиска‘‘, бл.7, вх.Б, е. ап.38; да определи подходящ режим на лични отношения на детето Аделина с баща му-отв. Д.; да бъде осъден ответника да заплаща на чрез майката и законен представител на детето ежемесечна издръжка за детето в размер от 200,00 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановени причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа й вноска. В исковата молба е направено и искане съдът да се произнесе по реда на чл. 127, ал.3 от СК с привременни мерки, като съдът е постановил определение в този смисъл, като: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx на неговата майка М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като и определя местоживеенето на детето при майката на адрес: гр.Монтана, б.к.,,Плиска‘‘, бл.7, вх.Б, е. ап.38 КАТО ПРИВРЕМЕННА МЯРКА –до приключване на производството по гр. д. № 794/2020 г. по описа на РС-Монтана с влязло в сила решение.ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. с неговото малолетно дете Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 17:00ч. за двата дни, без преспиване, по местоживеене xxx, КАТО ПРИВРЕМЕННА МЯРКА –до приключване на производството по гр. д. № 794/2020 г. по описа на РС-Монтана с влязло в сила решение; ОСЪЖДА Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. да заплаща за детето си Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ежемесечна издръжка в размер по 152.50 лв., дължима до 10-то число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, КАТО ПРИВРЕМЕННА МЯРКА до приключване на производството по гр. д. № 794/2020 г. по описа на РС-Монтана с влязло в сила решение.
В исковата молба се твърди следното:
Страните живеели на съпружески начала през периода от 2015г. до 2020г. От съвместното си съжителство на 14.12.2018г. се родило общото им дете АДЕЛИНА ХРИСТОВА РОМАНОВА, ЕГН xxxxxxxxxx, като и за двамата детето е първо и единствено. За детето се грижила ищцата от самото й раждане, а бащата работел, за да осигурява издръжката.
Три месеца след като се родило детето, ответникът Д. спрял да работи, спял до обяд, след което излизал и се връщал вечер. Започнал да тормози ищцата физически и психически. Д. започнала да обмисля преместването си в гр.Пловдив, където можела да разчита на помощта на близки. Тя вече веднъж си била ходила в Пловдив, но се върнала в Монтана, защото искала детето да расте в присъствието и на баща си, като вярвала, че той ще се промени.
В края на 2019г. Х.Р.Д. започнал да уговаря ищцата да подпишат споразумение, съгласно което той да получи родителските права по отношение на детето Аделина. Предложил на ищцата Д. текст на споразумение, което последната отказала да подпише, тъй като не искала да се отказва от родителските права. Ответникът й обяснил, че това е само фиктивно. Двете страни се срещнали с адвокат, който се представил като Минков, който обяснил на ищцата, че това споразумение няма никаква стойност. Отишли при нотариус, който заверил подписите им под споразумението.
Страните подали споразумението в РС-Монтана, за да бъде утвърдено. Един ден отв. Д. й казал, че трябва да отидат в съда, тъй като ще се разглежда делото. Ищцата Д. не била призована лично, не била търсена от призовкар и не била подписвала съобщение да се яви в съда. Въпреки това, отишла с ответника в съда в часа, който той й казал, но се оказало, че делото е минало без тяхно участие. По-късно получила решението на съда, с което споразумението било утвърдено.
Ищцата потърсила съдействие от ДСП-Монтана, отдел,,Закрила на детето‘‘, като оттам й казали, че трябва да се обърне към съда.
Въпреки съдебното решение, тя продължила да се грижи за детето, а ответникът не се грижел за него. Един ден Д. взел детето, като отишъл в Козлодуй, където живеят и работят неговите родители, но след няколко дни се върнал.
Ответникът продължил да я тормози физически и дори сексуално, като й заявявал, че ако не прави каквото иска, ще си тръгне с детето.
След решението по делото, с което споразумението между страните било утвърдено, отв. Д. започнал да се държи още по-лошо с ищцата, обяснил й ехидно, че се е консултирал с много адвокати, като ищцата нищо не може да направи, дори й казал, че е обмислял как да я убие, ако не се съгласи да подпише споразумението.
Подала жалба в полицията, като било образувано досъдебно производство Дошли служители, за да задържат ответника, но той по-късно бил освободен, тъй като съгласно споразумението следва да се грижи за детето. От полицията ги предупредили да не подават повече сигнали вечерта, като в противен случай ще уведомят социалните службикато въпреки това ответникът се обадил на тел.112 и при идването на полицаите им казал, че иска да тръгне с детето за Козлодуй, но техните колеги не му разрешавали.
Въпреки всичко, Х.Д. останал в Монтана няколко дни, след което решил да тръгне за Козлодуй. Ищцата го молила да не води детето през този период заради вируса, като ответникът не я послушал. Единствено й изпратил адреса в гр.Козлодуй, където да ходи, ако иска да види детето.
Ищцата имала силна емоционална връзка с детето си Аделина, тъй като се грижела за нея от самото й раждане. Никога не е имала желание да се откаже от грижите за детето си. Що се касае до споразумението, което била подписала, освен, че била заблудена от ответника и от мнимия адвокат, не е имала намерение да се отказва от родителските си права, тъй като след постановяване на съдебното решение продължила да се грижи за Аделина, за което знаят всички познати и съседи.
Във връзка с горното счита, че е в интерес на детето да продължи да живее с нея, както с оглед неговата възраст и пол, така и с оглед факта, че от раждането му ищцата се грижи за него. Намира също, че ответникът е в обективна невъзможност да се грижи за Аделина, тъй като наскоро е сключил трудов договор с фирма с месторабова в гр.Враца, което предполага ежедневни пътувания извън гр.Козлодуй.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, прави се искане за допускане на свидетели. Претендира деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като недопустим и неоснователен.
На първо място твърди, че искът се явява процесуално недопустим, тъй като съдът е сезиран по вече разрешен гражданскоправен спор с Решение № 118/11.03.2020г. по гр.д.№ 99/2020г. с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК. Съдът бил сезиран въз основа на чл. 59, ал.9 от СК, без да е налице изменение в обстоятелствата. От постановяването на посоченото съдебно решение до сезирането на съда с процесната искова молба бил изминал времеви период от по-малко от 3 месеца, през което време отв. Д. бил до детето си Аделина.
На следващо място искът се оспорва, като неоснователен:
Оспорва се фактическата обстановка, изложена в исковата молба, тъй като същата не отговаря на действителността.
След раждането на детето ответникът полагал грижи за Аделина като родител, като до постановяването от съда на определението за привременни мерки по настоящото производство той основно се е грижил за детето.
Независимо, че страните живели толкова години заедно, ищцата Д. винаги поставяла собствените си интереси пред интересите на семейството и детето им. Смятала, че както отв. Д., така и неговите родители били длъжни да изпълняват нейните желания и капризи.Аделина била силно привързана към баща си и ответникът като родител желае да го отглежда и възпитава. Ищцата не се справяла с отглеждането на детето и възпитанието му.
Отрича твърдението, че три месеца след като се родило детето е спрял да работи, че спял до обяд, излизал и се прибирал вечер, без да дава обяснения. През този период основно той полагал грижи за Аделина. Напротив, М. била тази, която спяла до обяд. Предпочитала да си говори по телефона или да ползва социалните мрежи. Само ответникът къпел детето вечер, само той се грижел за издръжката на семейството, подпомогнат и от своите родители. Работел. Съобразявал се с режима на детето. Наистина е отсъствал от вкъщи, но само, за да изпълни ангажимент. Често ответницата му заявявала, че трябва да гледа Аделина, тъй като тя била решила да ходи на маникюр, фризьор и т.н.
Към края на м. юли 2019г. отишъл да помогне за ремонт на колата на негов приятел в с.Крапчене, когато се върнал вкъщи, детето и ищцата ги нямало. Свързал се с майката по телефона и от нея разбрал, че е в гр.Пловдив при баба й и дядо й. След два дни отишъл в Пловдив, за да види Аделина и да й занесе дрешки, а на следващия ден ищцата му се обадила да отиде да я вземе, тъй като възникнал поредния конфликт с баща й. Веднага заминал.
Установили се на квартира в гр.Монтана и ответникът започнал работа в гр.Враца.През този период от време детето действително било с ищцата Д., но тя успяла да промени режима на детето, като то спяло до обяд с нея. Ответникът звънял през деня, за да се интересува как е детето. Прибирайки се от работа, трябвало да полага грижи и за детето. Често М. се затваряла в другата стая, като водела интимна кореспонденция с други мъже, а на отв. Д. заявявала, че щом толкова иска Аделина, той трябва да я гледа.
През ноември 2019г. ищцата поискала от ответника Д. да имат отворена връзка, т.е. да се среща и с други мъже. Тъй като не бил съгласен, ищцата го заплашила, че ще вземе детето и ще замине за Пловдив. Ответникът продължил основно да се грижи за него. Д. му оставяла детето и заминавала за София. Ищцата го манипулирала, използвайки неговата любов и привързаност към Аделина.
Ищцата никога не била готвила на детето. Тя не полагала едни нормални грижи като майка. Ответникът или купувал на Аделина храна или пък му готвел храна, която детето обича.
Ищцата Д. била показвала на ответника кореспонденцията й с друг мъж, снимки и клипове минаващи границата на еротиката, като заявила, че ще се среща с този мъж и заминала за гр.София. В този момент и ответникът и детето били болни от грип, но това не спряло ищцата да замине. Нямало я два дни.
Всичко това довело до решението на ответника да се разделят с майката на детето. Бил принуден да излезе в неплатен отпуск, за да се грижи за Аделина.
След гореизложените събития, на 10.01.2020г . между страните било изготвено споразумение, нотариално заверено на 20.01.2020г., след което било утвърдено от съда. Съдържанието на споразумението било отв. Д. да упражнява родителските права и да продължи да се грижи за детето.
След като МРС постановил своето решение по утвърждаване на споразумението, страните продължили да живеят заедно. Ответникът се грижел за детето, като от работата му предложили да се премести в гр.Враца, като му осигурили служебна квартира. След като уведомил ищцата за споразумението, последната му заявила, че детето е само негова грижа и ако тръгне на работа, няма кой да го гледа, а тя възнамерява да ходи в гр.София за 3-4 дни. Станала агресивна, започнала да крещи и да удря ответника, което станало в присъствието на детето. Отново го заплашила, че ще вземе детето и ще напусне и той нищо не може да направи.
На следващия ден дошла полиция, дал обяснения, тъй като му обяснили, че ищцата Д. е подала жалба срещу него. Отрича да е удрял ищцата и да е проявявал към нея каквото и да е насилие. След час го освободили. В образуваното досъдебно производство било установено, че не е упражнил насилие над ищцата.
След този случай, отв.Д. преценил, че повече не може да живее с ищцата в едно жилище, като заминал за гр.Козлодуй при своите родители. Напуснал работа, за да е близо до детето и да се грижи за него. Когато пристигнали в Монтана, ищцата крещяла, посегнала да удари ответника, не искала да види детето.
Ответникът отрича да е ограничавал контактите на майката с детето. Желае да продължи да упражнява родителските права над детето си. Смята, че може да полага по-добри грижи за него от майката. Може да разчита и на своите родители за подкрепа. Има силна емоционална връзка с дъщеря си.
Предвид горното, моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
ДСП-Монтана е подала писмено становище по делото. ДСП-Монтана, на 24.06.2020г. е провела чрез свой служител среща с майката, като детето е при нея и видимо е добре и спокойно.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото са приети писмени доказателства, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: Антония Янева Янева, Гинка Богомилова Николова, Борис Йорданов Вихрийски и Пламен Георгиев Георгиев.
По делото не се спори и видно от приложено на л.6 от делото Удостоверение за раждане на Община Монтана, детето Аделина Христова Романова е с биологични родители: М.А.Д. и Х.Р.Д..
Съдът служебно следи за съблюдаване на ,,най-добрия интерес на детето‘‘. Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет, ,,най-добър интерес на детето‘‘ е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Критериите за преценка от съда-относно родителските права и местоживеенето на детето, са заложени в чл. 59, ал.4 от СК и Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на ВС, със задължителна сила и ръководно начало за съдилищата. Обстоятелствата, които съдът съобразява, са: полът на детето, възрастта му, грижите и отношението на родителите към него, възпитателските и моралните качества на родителите, привързаността на детето към родителите, жилищно битовите и други материални условия на живот.
1.Пол на детето:
ВС поддържа: ,,Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол‘‘.
Детето Аделина е момиче и по този критерий, майката е с предимство при отглеждането на детето пред бащата.
2.Възраст на детето:
По този въпрос становището на ВС е: ,,Възрастта на децата е от значение, когато, наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст/пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето‘‘.
В настоящият случай се касае за дете на две години-,,дете в първите години‘‘, която възраст изисква непосредствени майчини грижи.
Поради горното, съдът намира, че по този обективен критерий майката отново е с предимство пред бащата.
3.Грижи и отношение на родителите към детето:
Според Върховния съд ,,Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях‘‘.
По делото безспорно се установи от показанията на разпитаните свидетелки Антония Янева Янева и Гинка Богомилова Николова, че ищцата е добра майка, като полага адекватни грижи за своето дете-спокойна майка е, не му се кара, не го удря, осигурява му подходяща храна и облекло, води го редовно на разходка.
Свидетелите Борис Йорданов Вихрийски и Пламен Георгиев Георгиев, от друга страна, имат наблюдения относно полагани също и от бащата Х.Р.Д. грижи за детето Аделина-детето е било спокойно в негово присъствие, отговорен е като баща, знае от каква храна и облекло има нужда детето и ги осигурява, води го на разходка.
По този критерий съдът намира, че и двамата родители според своите възможности полагат адекватни грижи и отношение към детето.
4. Възпитателски и морални качества на родителите:
По този въпрос ВС поддържа:,, Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата‘‘.
,,Моралният лик на родителя също така е от значение за приложението на чл. 29 от СК. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им‘‘.
По делото се установи, че ответникът е лице склонен към агресия и насилие:
Видно от СМУ № 98/2017 г. издадено от д-р Ивайло Д.-началник отделение ,,Съдебна медицина‘‘ при МБАЛ ,,Д-р Стамен Илиев‘‘АД-гр.Монтана, на ищцата, по нейни данни й е нанесен побой от отв.Д., от който е получила кръвонасядания по цялото тяло.
Видно е от приложено ДП№ 337/2020г. по описа на РУ-МВР-Монтана, че срещу ответника Д. се води наказателно производство за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК/изнасилване/, извършено срещу ищцата Д..
От друга страна съдът намира, че не са налице данни по делото относно прояви на агресия от страна на ищцата Д. или неморално поведение.
Съдът намира във връзка с изложеното, че отглеждането на детето от бащата би крило известен риск за детето, най-вече като лош родителски пример. Тогава детето би било в риск относно своето правилно психологическо и нравствено развитие.
Относно моралният лик на родителите,съдът намира, че майката е по-пригодният да отглежда детето родител.
5.Относно привързаността на детето към родителите:
ВС поддържа,, взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права‘‘.
По делото се установи, че детето, въпреки своята младенческа възраст, изразява привързаност и желание за контакт и с двамата си родители, спокойно и щастливо е в тяхно присъствие.
6. Жилищно-битови и други материални условия на живот:
ВС поддържа:,,Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността‘‘.
По делото се установи/социален доклад на ДСП-Стамболийски/, че майката понастоящем живее в гр.Стамболийски, обл.Пловдив, при своя баща. Къщата, в която живее, е собственост на баща й-Александър Василев Додов. Къщата представлява двуетажна масивна тухлена постройка. Първият етаж се обитава от бащата на ищцата Д., а вторият е на разположение на майката и детето. В жилището има всички необходими материално-битови условия, нужни за отглеждането на детето, като няма условия и предпоставки за наличие на опасности за живота и здравето на детето.
Видно от социален доклад на ДСП-Козлодуй: бащата Х.Р.Д. xxx в жилище, което представлява тристаен апартамент. Хигиената в жилището е много добра, обзаведено е с всичко необходимо за отглеждане на детето Аделина.
Съдът намира, че по този критерий и двамата родители са еднакво пригодни за отглеждане на детето.
Относно реализираните от родителите доходи: бащата е все още безработен към момента, въпреки твърдения за бъдещо сключване на трудов договор с АЕЦ-Козлодуй, а майката получава доходи по реда на чл. 50, ал.1 и ал.5 от КСО в размер около МРЗ за страната.
Водим от всичко гореизложено, съдът намира, че майката е по-пригодният да отглежда детето родител, поради което родителските права и местоживеенето на детето следва да бъдат определени в полза на майката М.Д..
Следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето, при който да се даде възможност на бащата да осъществява пълноценни контакти с детето си, за да се избегне отчуждаването на детето от неговия баща. Съдът намира, за оптимален следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 17:00ч. за двата дни, по местоживеене на детето при майката; за 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуска на майката.
Относно месечната издръжка:
Издръжката за едно дете се определя като съвкупност и при баланс между нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава. По въпроса за издръжката, която бащата следва да заплаща за детето, съдът намира, че тъй като не се установи по делото бащата да реализира месечни доходи, респективно какви са реалните му възможности да дава издръжка, определянето на всеки друг размер на издръжката, различен от минималния по чл. 142, ал.2 от СК, би било недопустимо. Поради което искането за издръжка следва да се уважи до минимално допустимия към момента размер от 152,50 лв., а в останалата си част до 200,00лв. да се отхвърли като неоснователно.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК отвеникът Д. следва да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски съгласно приложен списък в общ размер от 352,00 лв.- за държавна такси и адвокатско възнаграждение.
Бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената издръжка по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт, определен от 4% от размера за тригодишните платежи на издръжката- в размер от 219,60 лв..
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.143 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx на неговата майка М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като определя местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. Стамболийски, обл.Пловдив, ул.,,Оборище‘‘№ 2.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. с неговото малолетно дете Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 17:00ч. за двата дни, по местоживеене на детето при майката, както и за 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуска на майката.
ОСЪЖДА Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. да заплаща за детето за детето си Аделина Христова Романова, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ежемесечна издръжка в размер по 152.50 лв., считано от датата на постановяване на решението/05.11.2020 г./, дължима до 10-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част, над уважения до предявения размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 352,00 лв. деловодни разноски, реализирани за заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Х.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ,,Жилищен комплекс‘‘2. б. в. е. а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 219, 60 лв. държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК решението, в частта му относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: