Р Е Ш Е Н И Е
№296/9.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1164 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на „Народно
читалище Пробуда-1914“ с Булстат: ********* против Решение №
13/322/01056/3/01/03/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта по
т. II.
С атакуваното решение на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ в частта по т. II е отказано частично изплащане на
финансовата помощ в размер на 39 265,46 лв. по подадена заявка за плащане
№ 13/322/01056/3/01, във връзка с установени недопустими разходи на договор за
финансова помощ № 13/322/01056 от 10.12.2013 г. по мярка 322 „Обновяване и развитие
на населените места“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., сключен с бенефициента „Народно читалище Пробуда-1914“ с Булстат
*********, седалище и адрес на управление с. Д.., ул. „П..“ № .., общ. Л….
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания отказ, издаването му при съществени процесуални
нарушения. Иска се
отмяната му в атакуваната част.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на
атакувания отказ. Излага доводи и в писмена защита. Претендира сторените по
делото разноски. Представя списък на разноските.
Процесуалният представител на ответника
в писмена молба моли да се отхвърли жалбата и да им се присъдят сторените
разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че жалбоподателят
е сключил договор на 10.12.2013 г. на основание чл.30, ал.2 и 3 от Наредба № 24/2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. От читалището е подадена
заявка за окончателно плащане № 13/322/01056/3/01. На основание чл. 36, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от
29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от
Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е извършена
проверка на място в периода 16.09.2015 г. - 17.09.2015 г., резултатите от която
са обективирани в контролен лист за проверка на място в присъствие на
представител на бенефициента, на когото е връчено и копие от контролния лист на
23.09.2015 г. Проверката на място е назначена със Заповед № 297684/14.09.2015 г.
В резултат на проверката е установено, че са налице недопустими за плащане
разходи, заявени за възстановяване с подадената заявка за плащане. Те са
групирани в атакувания акт, както следва:
- строително-монтажни работи, извършени и заявени
съгласно представен към заявка за окончателно плащане № 13/322/01056/3/01
приемо- предавателен протокол (образец 19) от 30.01.2015 г., за които са
констатирани по-малки количества изпълнени при извършената проверка,
- строително-монтажни работи, за които по време на
проверката не е установено да са извършени и
- строително-монтажни работи, за които е констатирано,
че са извършени с параметри, различни от одобрените.
При извършената проверка на място бенефициентът е
посочил в контролния лист, че има възражения във връзка с констатираните
несъответствия. Входирано е писмо с допълнителни обяснения по направената
проверка на място с вх. № 01-162-2600/341 от 05.10.2015 г. След извършване на
анализ на предоставените възражения, от страна на дирекция „Технически
инспекторат“ към ДФ „Земеделие“ е извършена допълнителна административна
проверка, вследствие на което е установено, че извършената проверка на място е
коректна и отразява действителното състояние на инвестицията и реално
изпълнените видове CMP. С докладна записка с вх. № 01-162-2600/341 #4 от
14.10.2015 г. дирекция „Техническа инспектор“ е предоставила цитираното
становище, като в допълнение е посочено, че не е необходимо и целесъобразно
извършване на повторна проверка на място. От НЧ „Пробуда 1914“ чрез
уведомително писмо с вх. № 01-2600/6573 от 14.10.2015 г. са предоставени обяснения
от инж. С.. С… (в качеството си на строителен надзор), С.. Г.. (проектант на
обекта) и Е. О.. (управител на фирмата изпълнител „ЕИС-строителна компания“
ООД) относно констатираните разминаване между одобрени и заявени за плащане
параметри на инвестицията и реално изпълнени, констатирани при проверка на
място. При дирекция „ОППМРСР“ е изготвена докладна записка с вх. № 03-0416/5249,
чрез която са предоставени констатираните промени в характеристики на позиции
от КСС, ведно с обясненията предоставени от бенефициента към дирекция „ДПМРСР“
с оглед преценка на допустимостта на извършените промени и оценка на
обосноваността на разходите спрямо одобрените по договор с ДФ „Земеделие“. Във
връзка с посочената докладна не са признати за законосъобразни и не били
допустими за финансиране разходите „Водомер 10 м3“ , „Водомер 5 м3“ и „Ревизионен
отвор 100/110“.
Така се е стигнало и до издаване на процесното
решение, в което редукциите са определени в общ размер на 32 721,21 лв.
без ДДС, като общата сумата с добавен невъзстановим ДДС, заявен за плащане, е в
размер на 39 265,46 лв. В атакуваното решение е посочено още, че редукцията е
наложена на основание допустимите реално извършените разходи съгласно чл. 37 от
Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените
места" във връзка с неспазени договорни задължения съгласно т. 4.24 от
договор 13/322/01056 от дата 10.12.2013 г. във връзка с т. 1.3.4 от същия
договор и с оглед нормативните разпоредби на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №
24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места"
от Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването, на което е отказано частично изплащане на финансовата помощ в
размер на 39 265,46 лв. по подадена заявка за плащане № 13/322/01056/3/01,
във връзка с установени недопустими разходи на договор за финансова помощ №
13/322/01056 от 10.12.2013 г. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспореното решение е издадено от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност.
Процесното решение отговаря на изискванията за форма. Съдът счита, че оспорваното
решение съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК.
Решението
обаче е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила.
В
атакувания административен акт е формиран извод, че бенефициентът не е изпълнил
договорни задължения съгласно т.
4.24 от договор 13/322/01056 от дата 10.12.2013 г. във връзка с т. 1.3.4 от
същия договор и с оглед нормативните разпоредби на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените
места" от Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г. е наложена редукцията на основание чл. 37 от Наредбата.
Съгласно т.4.24 от договор
13/322/01056 от дата 10.12.2013 г.: „Ползвателят се задължава да използва и да
не се отклонява от одобрените и предоставени от Фонда Техническа спецификация
и/или Количествени сметки“. Последните са изброени по позиции в Приложение № 4
към договора.
Както
се посочи по-горе отказът е мотивиран вследствие на установено несъответствие
между заявените и реално извършените разходи при извършена проверка на място по
определени позиции. На първо място следва да се отбележи, че никъде в
атакуваното решение няма посочване на това какви и в какво количество е
следвало да бъдат изпълнени отделните СМР по позициите, за да се формира извод
защо установените при проверката са по-малко. Много важно е в случая да се
отбележи, че в атакуваното решение не се съдържа цитиране или препращане към
друг документ - в случая Приложение № 4 към договора, за да се направи
евентуално връзка, че тези СМР са изпълнение в отклонение от уговореното там. Нещо
повече – към договора са налице анекси, един от които – от 26.11.2014 г.
заличава одобрените количествени сметки по Приложение № 4 от договора от 10.12.2013 г и се създава ново Приложение № 4 за
одобрени количествени сметки. Това още повече налага ясното и точно посочване
на договорените стойности на СМР в атакувания акт или поне на документа, в
който са договорени и посочени.
Реално
по този начин липсва изложение на част от фактическите обстоятелства, послужили
за издаването на акта. Няма пречка при неизлагането на тези отделни СМР по
позиции в решението да се препрати към Договора и Приложение № 4, но такова
препращане също липсва. Дори съдът при първоначално запознаване с акта бе
затруднен да разбере откъде се получава разминаване с договорените и установени
реално СМР, след като няма ясно изложение какви са били заложените по договор
СМР и няма евентуално препращане към Приложение № 4 на договора. Нешо повече -
в атакуваното решение всъщност е посочено, че е налице разминаване не между
договорените СМР и реално установените при проверката, а между заявените за плащане съгласно представен към заявка за
окончателно плащане № 13/322/01056/3/01 приемо-предавателен протокол (образец
19) от 30.01.2015 г. и реално установените при проверката на място. Така в
атакуваното решение не само липсват изложени мотиви за част от релевантните
обстоятелства – какви са били заложените СМР за изпълнение и къде те са
заложени, но дори е налице реално разминаване между мотивите и диспозитивната
част, защото в мотивите се сочи единствено разминаване между заявените за
плащане СМР съгласно представен приемо-предавателен протокол от 30.01.2015 г. и
реално установените в проверка на място, а в диспозитива се сочи, че е нарушена
т. 4.24 от договор 13/322/01056 от дата 10.12.2013 г., във връзка с т. 1.3.4 от
същия договор, които задължават бенефициента да използва и да не се отклонява
от одобрените и предоставени от Фонда Техническа спецификация и/или
Количествени сметки. Така остава неясно в крайна сметка – установените на място
СМР с приемо-предавателния протокол от 30.01.2015 г. ли се разминават или с
договорените СМР в договор 13/322/01056 от дата 10.12.2013 г. (или евентуално в
анекса от 26.11.2014 г. към него).
Административният акт следва да
съдържа ясно изложение на фактическите основания, при наличието на които, на
съответното правно основание, е издаден отказ за частично плащане по договора,
за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи адекватен
съдебен контрол. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. От мотивите към оспорваното решение следва да е пределно ясно
какви са определените разходи по всяко перо, както и да бъде посочен актът, в
които тези разходи са определени, за да може след това да се посочи какви са
реално установените при проверката на място
и съответно по какъв начин се определя размерът на отказаното плащане на
база на установената разлика. Последното също не е сторено в атакувания акт,
като само се сочат някакви установени на място СМР и съответно левова равностойност
на недопустимия разход. При липса обаче на част от параметрите в „условието на
задачата“, то отново няма как да се провери, че тази левова равностойност е правилно
определена. Само пълното посочване на тези обстоятелства би позволило на
жалбоподателя да упражни ефективно правото си на защита срещу оспорваната
заповед. Освен това би дало възможност на съда да извърши контрол за
законосъобразност, като провери дали и с колко стойностите на заявените разходи
са различни от договорно установените и определени такива.
В този ред на мисли на следващо
място следва да се отбележи и, че тези твърдения за установени реално на място
количества СМР по-малко от предвидените в хода на делото дори останаха и
недоказани от страна на административния орган. Съгласно чл. 170,
ал. 1 от АПК и разпределената доказателствена тежест по делото от съда в
определението за насрочването му, върху административния орган лежи да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед това в хода на
съдебното производство дори не бяха ангажирани доказателства от негова страна,
че действително е налице разминаване между реално извършените СМР и
договорените. Съставения контролен лист, още повече при наличието на възражения
срещу него от жалбоподателя, не се ползва с материална доказателствена сила за
изложеното в него. В атакуваното решение само се сочи, че извършената проверка
на място е коректна и отразява действителното състояние на инвестицията и
реално изпълнените СМР. По какъв начин обаче се достига до този извод и дали
той е правилен, пред съда не бяха ангажирани доказателства.
В тази връзка
следва да се отбележи и, че правно основание за постановения отказ за частично
изплащане е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за Развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно тази разпоредба разплащателната агенция може да откаже
изплащането на част или цялата помощ, когато се установи несъответствие с
целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата. В този ред на мисли
липсват каквито и да е мотиви в тази насока, а именно какви несъответствия с
целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, са налице в случая и
са установени от административния орган. Това предполага отново да се гадае
волята на административния орган.
И на последно място административният
орган се е позовал на чл. 37 от Наредбата, съгласно който: „Плащанията се
изчисляват въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след
извършване на проверките по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на
разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за
контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) №
65/2011) и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15
декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за
създаване на ЕО по отношение на минималната помощ, за договори за
отпускане на финансова помощ, сключени до 30 юни 2014 г.“ Видно е, че
законодателят е посочил ясно, че плащанията се изчисляват въз основа на
приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките
и при спазване на разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011.
Съгласно чл.30, изречение последно от Регламент (ЕС) № 65/2011: „Намаление
обаче не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен за
включването на недопустимата сума“. Това предполага не само да се вземат
предвид констатациите от извършените проверки, но и да се даде възможност
бенефициентът да докаже твърденията си за включване на определените суми като
разход. В преписката се съдържа писмо от
бенефициентът с допълнителни обяснения по направената проверка на място с вх. №
01-162-2600/341 от 05.10.2015 г., като те се свеждат най-общо не само до
твърдения за неточности при извършването на проверката на място по отношение на
част от извършените СМР – например неотчетена точна конфигурация и площ на
покрива, двустранно обръщане около отворите съгласно изискванията, но и замяна
на определени СМР с други заради възникнали в хода на реконструкцията обстоятелства
– например заради противопожарни изисквания или поради съществуващата носеща
конструкция на сградата, наличие на кабелно-комуникационни линии и невъзможност
да се използват например част от елементите с размери, така както са заложени в
договора, поради което са използвани и такива с по-малки. В тази насока са и предоставените
обяснения от инж. С. С.. (в качеството си на строителен надзор), С. Г.. (проектант
на обекта) и Е. О. (управител на фирмата изпълнител „ЕИС-строителна компания“
ООД) относно констатираните разминавания между одобрени и заявени за плащане
параметри на инвестицията и реално изпълнени, констатирани при проверка на
място. Въпреки тези твърдения от страна на бенефициента и посочените лица,
които по същество навеждат именно на това, че бенефициентът реално няма вина за
включването на тези разходи, от страна на административния орган е посочено
само, че е извършен на анализ на предоставените възражения от дирекция
„Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“, вследствие на което е установено,
че извършената проверка на място е коректна и отразява действителното състояние
на инвестицията и реално изпълнените видове CMP и в крайна сметка е достигнато до
извод, че не е необходимо и целесъобразно
извършване на повторна проверка на място. По този начин реално административният
орган не е дал възможност на бенефициентът да докаже твърденията, както по
отношение, че не са заснети реалните параметри по време на първоначалната
проверка, така и относно извършването на различни СМР с оглед настъпили в хода
на реконструкцията промени, касаещи обективни обстоятелства за конструкцията на
сградата и т.н. Видно е, че бенефициентът излага обстоятелства именно в тези
две посоки и ако за част от тях административният орган може да не извършва
допълнителна проверка, то за друга част, касаеща конструктивни особености на
сградата например или преминаващи трасета на кабели и комуникации, тя се явява наложителна.
Органът е приел, че няма нужда да се извършва такава допълнителна проверка. Това
е съществено нарушение на разпоредбата на чл.
30 от Регламент (ЕС) № 65/2011, съответно на процедурата по издаване на
атакуваното решение, тъй като административният орган по същество е игнорирал изначално тези
твърдения на бенефициента, подкрепени с обясненията на строителния надзор, проектанта и
управителя на фирмата изпълнител, като ги е приел за неоснователни и се е
произнесъл с атакуваното решение без да извърши допълнителна проверка дали те
отговарят на истината. По този начин той е нарушил редица основни принципи в
административния процес – на чл.9, ал.2 АПК, съгласно който административният орган събира всички необходими
доказателства, на чл.7, ал.2 АПК – съгласно който на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая и чл.8, ал.1 АПК, съгласно който всички лица, които са заинтересовани от изхода на
производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в
тях за защита на своите права и законни интереси. Именно игнорирайки твърденията
на адресата на акта и без да извърши допълнителна проверка за това дали те
отговарят на истината, административният орган е лишил от възможност
жалбоподателя да защити интересите си. Подобни обстоятелства не би било пречка
да бъдат изследвани и от съда в съдебното производство посредством
назначаването на техническа експертиза например, но само ако не бяха налице
гореизложените съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на
акта. Нещо повече – в атакуваното решение отново липсват мотиви защо тези
твърдения на бенефициента не следва да се възприемат, защо не следва да се
кредитират обясненията на строителния надзор, проектанта и управителя на фирмата изпълнител и защо в
крайна сметка се приема от административния орган, че бенефициентът не е доказал по смисъла на чл. 30 от Регламент (ЕС) №
65/2011, че не е виновен за включването на недопустима сума.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че е постановен незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката ще
следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по подадена заявка за
окончателно плащане № 13/322/01056/3/01 от страна на жалбоподателя в частта на
постановения отказ при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да ги
заплати. Същите са в общ размер на 3 714,12 лева, от които 314,12 лв. държавна такса и 3 400 лв. адвокатско
възнаграждение, за които са представени и доказателства – вносна бележка,
договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Съдът намира
искането на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя за неоснователно. Съгласно
предвиденото в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В конкретния случай
материалният интерес е в размер на финансовата корекция, която е 39 265,46
лв., като минималният адвокатски хонорар следва да бъде в размер на 1 707,96
лв., но поради фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия на представителя на жалбоподателя, съдът намира, че така
заплатеният реално хонорар не е прекомерен.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно решение № 13/322/01056/3/01/03/01 на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта по т. II, с което е отказано
частично изплащане на финансовата помощ в размер на 39 265,46 лв. по
подадена заявка за плащане № 13/322/01056/3/01, във връзка с договор за
финансова помощ № 13/322/01056 от 10.12.2013 г. по мярка 322 „Обновяване и
развитие на населените места“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., сключен с бенефициента „Народно читалище Пробуда-1914“ с
Булстат *********, седалище и адрес на управление с. Д.., ул. „П..“ № .., общ.
Л...
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за ново
произнасяне в частта, с което е отказано изплащане на
финансовата помощ в размер на 39 265,46 лв. по подадена заявка за плащане №
13/322/01056/3/01, във връзка с договор за финансова помощ № 13/322/01056 от
10.12.2013 г. по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен с
бенефициента „Народно читалище Пробуда-1914“ с Булстат *********, седалище и
адрес на управление с. Д.., ул. „П.“ № ., общ. Л.., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на „Народно читалище Пробуда –
1914“ с Булстат *********, със седалище и адрес на управление с. Д., ул. „П.“
№., общ. ., сторените по делото разноски в размер на 3 714,12 лева (три
хиляди седемстотин и четиринадесет лева и дванадесет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 11775 от 18.11.2021 г. на ВАС СОФИЯ, ЧЕТВЪРТО ОТД. ПО АД № 7191/21 Г. -
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 296 ОТ 09.04.2021 Г. ПО АД № 1164/20 Г. НА АДМ. СЪД ПАЗАРДЖИК
И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪЩИЯ СЪД. РЕШЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО.