№ 460
гр. Стара Загора, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20255530202639 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** г. Началник
отдел "Контрол и Правоприлагане" в НТУ към Агенция "Пътна
Инфраструктура" с което на И. Й. С. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
извършено нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, с неправилно приложение на
материалния закон и с нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ.
Жалбоподоталят редовно призован не изпраща представител в с. з. В
писмено становище чрез адв.С.П., АК-Пловдив поддържа жалбата и
претендира за разноски по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.
з.
В писмено становище чрез юрисконсулт А.М. взема становище, че
жалбата е неоснователна. Претендира за направените по делото разноски и
намаляване разноските на насрещната страна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка, след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 23.10.2024г. година,
И. Й. С. с ЕГН **********, в около 15.10 часа на път 1-5 километър 239 + 292,
пътен участък 5Ä-1/05-Стара Загора-23,включен в обхвата на платената пътна
мрежа, управлява специален автомобил „**********“ с рег. № **********,
без заплатена пътна такса по чл.10, ал. 1 т 2 от ЗП според категорията на ППС.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН
**********/23.10.2024г., фото снимка от 23.10.2024г., справка от
информационния масив на МВР, Справка от информационния масив на АПИ
за платена пътна такса, показанията на свидетелите Т.С. и Р.М...
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че И. Й. С. с ЕГН ********** е нарушил чл.179,
ал.3, във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП и е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Независимо налагане на горното адм. наказаниет АНО на основание
чл. 10 а, ал. 2 ЗП е определил С.С. да заплати и такса в размер на 9 лева на
основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП.
Във връзка с възраженията в жалбата и при извършената служебна
проверка съдът констатира, че жалбата се явява основателна.
По силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на
СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-
61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваното НП е издадена в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането
на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. Размерът на
наложената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата поради липса на
съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в
липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на
съда съобрази решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. СЕС.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
2
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т. 68, С-537/16 , т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на
националния съдия респективно националният съд, какъвто е и РС Стара
Загора.
В Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел,
че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай приложената санкционна разпоредба
предвиждаща глоба във фиксиран размер противоречи на принципа на
пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната
санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно
непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на
Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата
директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
По изложените съображения жалбата е основателна, а обжалваното
НП е незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд.
Видно от пълномощното и договорът за правна помощ че жалбоподателят е
заплатил сумата 400 лв., за адвокат в производството пред РС - Стара Загора.
3
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неосномвателно, тъй като е съобразено с минималното възнаграждение,
предвидено в Наредба № 1/2004г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът
намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в
поискания размер.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** г. Началник
отдел "Контрол и Правоприлагане" в НТУ към Агенция "Пътна
Инфраструктура" с което на И. Й. С. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
извършено нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати в полза на И.
Й. С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4