Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 29.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на петнадесети юли, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 644 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № НП –
243/04.06.2019 г. на Десислава Жекова Танева – министър на земеделието, храните
и горите, на М.К.Ж., ЕГН ********** *** на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във вр. с
чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.4 от Закона за опазване на земеделските земи е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева,
за това, че към 18.04.2019 г. е унищожил хумусния пласт, като е извършено
следното: поставил е гаражна клетка от бетон с площ около 29 кв.м. върху отлята
бетонова основа в имот №по плана на новообразуваните имоти на местност „Синан
тепе”, в землище гр. Ловеч, населено място от втора категория по ЗАТУРБ, община
Ловеч, имот с площ 2.355 дка, 55 бонитетен бал и пета категория, неполивна,
собственост на М.К.Ж., с което М.К.Ж., ЕГН **********, е нарушил разпоредбите
на чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.3, ал.2, изр.
първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят М.К.Ж., който го обжалва в срок
и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при
издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е
нарушено правото му на защита. Излага, че закона повелява АНО подробно да
посочи датата и мястото, където е извършено на решението и обстоятелствата при
които е извършено, както и доказателства който го подкрепят. Сочи, че в НП е
посочено, че е унищожил хумусния пласт в собствения си имот, като е поставил
гаражна клетка от бетон вече отлята бетонова основа, като според него му е
вменено, че е извършил поставянето на гаражна клетка, като по този начин не
ставало ясно как точно е унищожил хумусния пласт с поставянето на клетката.
Сочи, че гаражната клетка безспорно е преместваем обект по смисъла на легалната
дефиниция дадена в нормата на &5, т.80 от ДР на ЗУТ. Сочи, че е ясно, че
ако е налице унищожаване на хумусен пласт, то това ще да е в следствие на
отлятата бетонова основа, но по начина
по който словесно е изписано изпълнителното деяние на нарушението, такива
действия – отливане на бетонова основа, не му били вменени. На следващо място
излага, че посочената от АНО правна квалификация е по чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и
чл.3, ал.2, изр. 1 от ППЗОЗЗ, но че нормата на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ не съдържала
състав на нарушение, а прокламирала целите на закона и за какво следва да се
използва. Сочи, че разпоредбата на чл.3, ал.2, изр. 1 от ППЗОЗЗ забранява
строителството на обекти, несвързани с ползването на земеделски земи, без преди
това да е извършена промяна на предназначението им. Сочи, че легалната
дефиниция за строеж е дадена в нормата на &5, т.38 от ДР на ЗУТ, а съгласно
т. 40 от същия текст, „Строителни и монтажни” са работите, чрез които строежите
се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват. Сочи, че поставянето на преместваем обект не попада в нито една
от тези законово дефинирани категории, т.е. вмененото му изпълнително деяние не
се субсумира под нормата на чл.3, ал.2,
изр. 1 от ППЗОЗЗ. Сочи, че като дата на извършване на нарушение е посочено към
18.04.2019 г., като не е посочена точна дата кога е извършено нарушението,
което според него представлява съществено процесуално нарушение довело до нарушаване
на правото му на защита. Сочи, че на 18.04.2019 г. била извършена проверка на
имота му с оглед депозирано от него искане за смяна на предназначението на
имота, като в последствие това се било случило видно от Решение № ПО-10-4 от
23.04.2019 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Сочи, че освен това
имота го бил закупил година преди това, за което представя съответното
доказателство. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Депозирал е писмена молба, с която е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е посочил, че изцяло
поддържа посочените в жалбата аргументи и моли да бъде отменено обжалваното НП.
Ответникът – Министерство на земеделието,
храните и горите гр. София, редовно призовани, се представляват от гл. юриск. Н.,
която излага, че жалбата е неоснователна и недоказана, а издаденото НП правилно
и законосъобразно. Сочи, че в НП са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН като
е посочено изрично и точно нарушението. Сочи, че в НП е направено описано
нарушението, посочена е датата на която е извършено същото и мястото на което е
извършено. Сочи, че са посочени и доказателства, които потвърждават
нарушението. Счита, че са спазени законовите изисквания при съставяне и
връчване на АУАН и при издаване на обжалваното НП. Излага, че не следва да
бъдат уважени съображенията изложени в жалбата относно качеството на изградения
обект, а именно, че той е преместваем обект, тъй като съгласно & 5, т.38 от
допълнителните разпоредби на ЗУТ преместваем обект е такъв чието премахване не
изменя трайно начина на ползване на земята, а в случая точно в това се състояло
нарушението, което е извършено с поставяне на бетоновите основи и поставения
върху тях бетонов гараж. Сочи, че по този начин вече е налице изменено
предназначение на земята, като същата е
загубила качеството си на земеделска земя определена за трайно ползване нива. Сочи,
че по този начин я не можело да бъде ползвана за оран и по предназначение като
нива. Сочи, че всичко това е извършено от нарушителя преди издаване на решене за
промяна на предназначението точно на тази земя, с което е изпълнен състава на нарушението по
чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ. Моли съда да остави НП в сила.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Д.Х.Р., Г.П.В. и Д.В.Н., от молбата
на жалбоподателят, и становището на процесуалният представител на ответника,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2019 год., бил съставен
АУАН с №ПД-02-2 от 22.04.2019 г. от св. Д.Х.Р., в присъствието на св. Г.П.В. и
св. Д.В.Н. против М.К.Ж., ЕГН ********** ***, за това, че към 18.04.2019 г. е
унищожил хумусния пласт, като е извършено следното: поставил е гаражна клетка
от бетон с площ около 29 кв.м. върху отлята бетонова основа в имот
№43952.537.57 по плана на новообразуваните имоти на местност „Синан тепе”, в
землище гр. Ловеч, населено място от втора категория по ЗАТУРБ, община Ловеч,
имот с площ 2355 кв.м. земеделска земя от пета категория и 55 бонитетен бал, неполивна,
собственост на М.К.Ж., без да е променено предназначението на земята, съгласно
изискванията на Закона за опазване на земеделските земи, с което е нарушил
разпоредбите на чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи. В акта в графа възражения е вписано
„Нямам”. АУАН е връчен на нарушителя на 22.04.2019 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Жалбата е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
От
правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. В процесния казус,
актосъставителят Д.Х.Р. – Директор на ОД „Земеделие” гр. Ловеч /видно от трудов
договор №РД-15-1374/08.12.2016 г. – л. 50 от делото/ е определена на основание
чл.44, ал.1 от ЗОЗЗ, чл.71, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.25, ал.4 от Закона за
администрацията със Заповед №РД 46-1129/15.09.2008 г. на Министъра на
земеделието и храните за длъжностно лице, което има правомощията да съставя
актове, с които се установяват нарушения по ЗОЗЗ, а издалият обжалваното
наказателно постановление Десислава Жекова Танева – министър
на земеделието, храните и горите е компетентно длъжностно лице, съгласно
чл.44, ал.2 от ЗОЗЗ. Проверката на място в имот № по плана на новообразуваните имоти на местност
„Синан тепе”, в землище гр. Ловеч, населено място от втора категория по ЗАТУРБ,
община Ловеч, също е извършена от компетентни лица, а именно от св. инж. Н. –
определен със Заповед №РД-12-242/16.10.2017 г. на Директора на ОДЗ Ловеч, да
извършва проверки и св. В. – гл. експерт в ОД „Земеделие” гр. Ловеч.
От
фактическа страна в хода на съдебното следствие по делото се установи следното:
С
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 19.04.2018 г.
жалбоподателят закупил новообразуван поземлен имот с идентификатор №, с площ от
2355 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на местност „Синан тепе”, гр.
Ловеч, ЕККАТТЕ 43952, община Ловеч, вид територия – селско стопанство, начин на
трайно ползване – ниви /орна земя/, категория на имота V, местност Синан тепе.
На 26.03.2019 г. жалбоподателят депозирал Заявление с вх. №К33-08-22 за
утвърждаване на площадка или трасе за проектиране/промяна на предназначението
на земеделска земя за неземеделски нужди, с искане да бъде променено
предназначението на горепосочената земеделска земя за изграждане на
„Нискоетажна жилищна сграда”. На 18.04.2019 г. във връзка с депозираното от
жалбоподателят заявление комисия в състав св. инж. Н., св. В. и Д. Т. извършили
оглед на поземлен имот с идентификатор №, с площ от 2355 кв.м. по плана на
новообразуваните имоти на местност „Синан тепе”, гр. Ловеч, ЕККАТТЕ 43952,
община Ловеч и констатирали, че в имота е построена гаражна клетка от бетон с
площ около 20 кв.м. върху отлята бетонова основа. Във връзка с тази констатация
на 22.04.2019 г. в присъствието на жалбоподателят бил съставен процесния АУАН,
с който му е вменено, че е нарушил разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените
административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното. Съгласно чл. 42,
т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат
посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице
правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в
акта, съставен на жалбоподателят, така и тази отразена в НП. В конкретния
случай обаче видно от АУАН съставен на жалбоподателят като нарушена е посочена само
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, докато в НП е посочено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи и
чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на
земеделските земи. Недопустимо е за първи път в наказателното постановление да
се твърдят нови обстоятелства или да се дава правна квалификация извън тази
посочена в АУАН, тъй като административно наказателното производство е строго
формално и като не е бил запознат нарушителят с правната квалификация на
извършеното от него още при съставянето на акта, се лишава от възможността да
направи обосновани възражения, с което се нарушава правата му на защита. Един
от основните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и
НП съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното
нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с
неговите фактически белези, под онази административно наказателна норма, която
е нарушена. Това включва задължително да се даде административно наказателната
квалификация на нарушението, т.е. да бъде посочено, точно коя административно
наказателна норма е нарушена, с оглед фактите приети за установени. В
настоящият случай на жалбоподателят е бил съставен АУАН за нарушение на чл.2,
ал.1 от ЗОЗЗ, която е диспозитивна и обща и предвижда, че „Земеделските земи са
основно национално богатство и се използват само за земеделски цели”. Вярно е, че в НП като нарушена е посочена и разпоредба
на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ, която предвижда забрана да се извършва строителство на
обекти върху земеделски земи, несвързани с ползването на земеделските земи без
промяна на предназначението същите, но в описанието на нарушението в НП липса
вменено извършено строителство върху земеделски земи без да е променено тяхното
предназначение. Освен това видно и от АУАН и от НП се твърди нарушение на чл.2,
ал.1 от ЗОЗЗ, т. е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, а
жалбоподателят се санкционира за унищожаване на хумусен пласт в земеделска
земя. Несъмнено е, че използването на земеделска земя извън основната цел не
винаги има за резултат унищожаване на хумусния пласт. Освен това при
извършената от съда служебна проверка на акта за установяване на
административното нарушение и наказателно постановление, се установява, че в
случая са нарушени и императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, предвиждащи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП се посочва датата
на извършване на нарушението. Отразяването в АУАН и НП, кога е открито нарушението,
не освобождава актосъставителят, а в последствие и АНО да посочи датата на
извършване на нарушението. Датата на която е извършено нарушението е от
съществено значение в административно наказателното производство. Непосочването
й води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и реализиране
правото му на защита в пълен обем. Това е така, защото от една страна е
задължителен както в акта, така и в НП съдържателен реквизит, изискуем от
законодателят с императивните норми на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а
от друга съставлява елемент от фактическият състав на извършеното нарушение,
липсата на който води до невъзможност да се установи кога точно е извършено
вменяваното административно нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност. Наред с това датата на извършване на нарушението е
необходима да присъства в съдържанието на акта и НП и поради прилагане на
общите правила за ангажиране на административно наказателната отговорност с
оглед решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на
издаване на акта материален и процесуален закон, наличие на компетентност на
издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.34
от ЗАНН. В процесния случай от данните по делото се установява единствено
датата на съставяне на процесния АУАН, но не и друга дата, от която е възможно
да бъдат изчислени коментираните по-горе преклузивни срокове, респективно да
бъде правилно определен приложимия материален закон. Разбира се датата на
съставяне на акта може и да съвпада с датата на извършване на нарушението, но
това следва изрично да е посочено, както от актосъставителя в АУАН, така и от
административно наказващия орган в НП.
Констатираните
пропуски, допуснати при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
от категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и
водят до неговата отмяна. Същите не могат да бъдат отстранени и запълнени
последствие от решаващият състав на съда. В обичайното производство по
констатиране и установяване на административни нарушения по ЗАНН, разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират
недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, но подобна
разпоредба законът не е предвидил за издаденото в последствие наказателно
постановление. Административно наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните
актовете за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на
административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН
реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството.
Предвид
на изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
При
този изход на процеса въпроса за
разноските не следва да се обсъжда, тъй
като такива не са претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП – 243/04.06.2019 г. на
Десислава Жекова Танева – министър на земеделието, храните и горите, с което на М.К.Ж., ЕГН **********
*** на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.4
от Закона за опазване на земеделските земи е наложено административно наказание
– глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева, за нарушение на разпоредбите на
чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.3, ал.2, изр. първо
от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд, в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: