Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

 

гр. К., 10.12.2019 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 09.12.2019 г., в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

           при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2329  по описа за 2019 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 2329/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № *********, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско дружество „****************“,  със съдебен адрес:***, пл. „*******“ № 4. етаж 4 срещу: М.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. ** от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД с цена на иска: 2 109,20 лева.

Процесуалния представител на ищеца сочи, че било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „А.Б.“ ЕАД, било образувано гр.д. **/2019 г. и  РС-К. издал заповед за изпълнение, като осъдил М.Я.К. да му заплати претендираните в настоящото производство суми, но заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Сочи, че между ищцовото дружество и ответника бил сключен Договор  №*******/01.08.2015 г. за предоставяне на електронни и съобщителни услуги. Номерът ******* представлявал индивидуален клиентски номер, под него се издавали месечните фактури/сметки. Другият индивидуален номер на ответника в системата бил *******, под който се завеждали всички договор и приложения.

Сочи, че  към рамковия Договор № *******(*******) от 01.08.2015 г., бил подписан Договор за електронни и съобщителни услуги от 22.11.2016 г. С Приложение № 1 към него бил  избран тарифен план за телефонен номер *******. Месечната абонаментна такса за него била в размер на 33,99 лева, като билае уговорена отстъпка от цената в размер на 20%. Срокът на ползване на услугата бил 24 месеца и изтичал на 22.11.2018 г. Към посочения договор било  подписано и Допълнение към Приложение № 1 от 22.11.2016 г. С него към тарифния план за телефонния номер бшл  избран допълнителен пакет от мобилен интернет - 3000 МВ трафик на данни. Месечната абонаментна такса за него била  размер на 4,00 лева, като същата била фактурирана като допълнение към месечната абонаментна такса за съответния тарифен план.

Сочи, че към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 22.11.2016 г.  Същият бил  сключен за срок от 23 месеца, като били  уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 48,50 лв. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия бил  Апарат НТС 10 Silver МАТ 35 23м.

Твърди, че  всички останали услуги, използвани извън избраните тарифни планове, се таксували съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор.

Сочи, че били налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 1 319,49 лв., разпределени както следва:

По Рамков Договор № *******(*******) от 01.08.2015 г. - по фактури за периода от 20.12.2016 г. до 19.06.2017 г. – 13 броя фактури в общ размер 1 319,49 лева. Тези задължения станали изискуеми съгласно т. 26.5 от Общите условия. Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосоченият договор за мобилни услуги бил прекратен едностранно от страна на А1 България.  В тази връзка била  начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 22.11.2016 г. и чл. 5.2.1 от Допълнение към Приложение № 1 от 22.11.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2016 г., сключен към рамковия Договор № *******(*******) от 01.08.2015 г.

Сочи, че  размерът на неустойката се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Когато потребителят бил физическо лице, размерът на неустойката не можело да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса по основния тарифен план. В тази връзка били начислени  следните неустойки: 84,96 лв. (3 месечни такси х 28,32 лв.) - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилни услуги за телефонен номер *******, съгласно Приложение № 1 от 22.11.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2016 г. - сметка № *******от 25.05.2017 г.; 56,61 лв. (17 оставащи месечни такси х 3,33 лв.) - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на допълнителен пакет с услуги към договор за мобилни услуги за телефонен номер *******, съгласно Допълнение към Приложение № 1 от 22.11.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2016 г. - сметка № *******от 25.05.2017 г.;

Сочи, че при предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, се дължало  възстановяване и на част от стойността на отстъпките от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, с който устройството било обвързано, съгласно чл. 6.3.2 от Приложение № 1 от 22.11.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2016 г. В тази връзка била начислена следната неустойка: 436,09 лв. - за отстъпки от цената на закупено устройство по договор за продажба на изплащане от 22 11.2016 г., сключен към рамков Договор № ******* от 01.08.2015 г. - сметка № *******от 25.05.2017 г.

Сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал на „А.Б.“ ЕАД обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. **, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Лихвата за този период възлизала на сума в общ размер на 212,05 лева.

Моли съда да признае за установено, че ответникът М.Я.К., с ЕГН **********, дължи на „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № ********* присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 1 897,15 лева - главница;Сумата от 212,05 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 319,49 лева за периода от 05.01.2017 г. до 21.12.2018 г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение -27.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника.

Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна, като я оспорва изцяло по основание и размер. Сочи, че процесните вземания се претендирали от ищеца въз основа на два договора, наречени от ищцовото дружество рамкови, като същите са при общи условия и за тях се твърдяло, че били сключени между дружеството ищец и ответника М.Я.К..

Сочи, че на представените с исковата молба преписи от Общи условия на  „А.Б.“ ЕАД липсвали подписи на М.К. и затова счита, че същите нямали  действие спрямо него. Разпоредбата на чл. 147а от Закона за защита на потребителите била изрична в този смисъл и съгласно ал. 5 на същата, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

Сочи, че  договор № *******от 01.08.2015г. не бил  подписан от потребителя на услугата- ответника. По договор № *******от 22.11.2016г. на потребителя не била представена предварителна информация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Липсвали и доведени до знанието на М.К. Общи условия. Представеното от ищцовото дружество Допълнение към Приложение №1 към договор № *******от 22.11.2016г.- Избор и условия на роуминг, в което били посочени обем на услугата и съответна такса, както и условия за ползване на услугата, не били  подписани - нито от страна на дружеството, нито от страна на потребителя на услугата.

Сочи, че ищецът не посочил  кога е извършил едностранното прекратяване на договорите. Дори да се приемело, че посочените Общи условия имат действие спрямо М.К., то следвало операторът да направи изрично волеизявление в този смисъл - съгласно Общите условия той имал право да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата. Такова волеизявление не било представено, не се и твърдяло.

Счита, че въпросът за прекратяване на правоотношението бил важен с оглед претендираните неустойки. Представените сметки за начислени неустойки били начислени и издадени преди да бъде направено волеизявление относно прекратяване на правоотношението и поради това. Счита, че вземане за претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора не било възникнало по време на издаване на представените документи.

Твърди, че начисляването на три на брой неустойки на различни стойности противоречало на уговореното в чл. 6.3 от Приложение 1 към договора, сключен между страните. Счита, че размерът на претендираните неустойки бил недоказан. Неустойките били недължими и на още едно основание - противоречие с добрите нрави.

Сочи, че съгласно т. 3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правила за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В настоящия случай било видно, че към момента на сключване на представените договори размерът на неустойката при всички случаи щял да бъде по-голям размер от дължимите месечни такси с отстъпките за сключване на срочен договор, дължими от възникване на основанието за неустойка до края на договора. Функциите на така уговорените неустойки излизали извън присъщата й такава като обезпечение, обезщетение и санкция, тъй като била пълна равностойност на точно изпълнение на договора. Размерът на отправеното искане за присъждане на неустойка в по-нисък размер не влияело на действителността на уговорената клауза.

Сочи, че клаузите за неустойка били неравноправни и по смисъла на мл. 143 от Закона за защита на потребителя. В представените договори липсвала уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния оператор при негово виновно поведение, а и защото не била дадена възможност на потребителя като страна по договора да влияе върху неговото съдържание.

Моли съда да отхвърли  така предявените искове като недоказани и неоснователи. Сочи, че няма връзка с ответника.

 

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото са представени следните договори за мобилни услуги: Рамков Договор от 01.08.2015 г. за абонатен № *******, както и приложенията към същия; Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2016 г. за абонатен № *******, както и приложенията към същия; Договор за продажба на изплащане от 22.11.2016 г. за абонатен № *******, както и приложенията към същия;

От тях е видно, че ответникът М.Я.К. e абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер и титуляр на мобилни номера. Представено е заверено  копие от Общи условия на оператора.

По делото са представени и заверени копия от фактури: № *********/20.12.2016 г.; № *******/18.01.2017 г.; № ********/17.02.2017 г.; № **********/17.03.2017 г.; № *********/19.04.2017 г.; № *********/17.05.2017 г. и № *********/19.06.2017 г.,

 които са на обща стойност 1 319,49 лева. Паради неизпълнението на задълженията в срок съгласно чл. **, ал. 1 ЗЗД е начислена лихва за забава, която възлиза на сума в общ размер на 212,05 лева. Начислена е неустойка в общ размер на 577,66 лева.

Видно от приложеното към кориците на делото  гр.д. № **/2019 г. по описа на РС-К., съдът е издал Заповед за изпълнение № **/18.01.2019 по чл. 410 ГПК, като съдът е разпоредил длъжникът М.Я.К., ЕГН ********** да заплати на кредитора „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, представляван от А. В. Д. и М.М.– заедно сумата 1 897,15 лева  главница, представляваща неизпълнение на договорни задължения, съгласно Договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № *******/01.08.2015 г., сключен между М.Я.К. с индивидуален абонатен номер (Account ID) *******и „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД); с 212,05 лева – лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 319,49 лева за периода от 05.01.2017 г. до 21.12.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 43,18 лева - разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

 

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно страните  се намират в договорни отношения. 

По делото е безспорно установено, че ответникът е подписал договори за услуги с ищеца, ползвал е мобилни  номера и мобилно устройство, предоставени по договорите и не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.  

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на РС-К., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.  

 За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във фактурите размери.

Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури.

С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договори за мобилни услуги са валидно сключени между страните. Същите  носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели и съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите,  са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължения по договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги.  Доказателство относно факта на плащане на сумите по фактурите не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене.

С оглед на изложеното, съдът намира, че исковете на ищеца към ответника за претендираните суми са основателни и доказани, а като такива следва да бъдат уважени.

 

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

  Съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, същият не е представил доказателства до приключване на  производството, че е платил задължението си към ищеца,  предвид което следва да бъдат присъдени  разноските в заповедното и в настоящото производство в негова тежест.

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 43,18  лв.

 

В производството по гражданско дело № 2329/2019 г. ищецът има разноски в общ размер на 462,21 лева, от които 84,21 лева държавна такса, в това число комисионна за банков превод и 378,00 лв. депозит за особен представител.

 

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на  462,21  лв.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

             

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Я.К., ЕГН ********** с адрес: *** , че дължи на „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № *********, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско дружество „****************“,  със съдебен адрес:***, пл. „*******“ № *. етаж *, по Заповед за изпълнение № **/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на РС-К. следните суми: сумата 1 897,15 лева,  представляваща неизпълнение на договорни задължения, съгласно Договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № *******/01.08.2015 г., сключен между М.Я.К. с индивидуален абонатен номер (Account ID) *******и „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с 212,05 лева – лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 319,49 лева за периода от 05.01.2017 г. до 21.12.2018 г. и законна лихва върху сумата от 1 319,49 лева, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА М.Я.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № *********, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско дружество „****************“,  със съдебен адрес:***, пл. „*******“ № 4, етаж 4 направените съдебни и деловодни разноски в размер на 505,39 лева /петстотин и пет лева и 39 стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.

                                                                      

          След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на РС-К..

 

                                                                

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: