Р
Е Ш Е Н И Е
София, 07.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 392/2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от К.Б.И., ЕГН **********,***, Адвокатско дружество „Д.и Х.“, Булстат *******, представлявано от адвокат Г.Б.Х.,
съдебен адрес:*** ОБЩИНА, София, ул. *******с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за сумите, както следва: - 30 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2018 г. до окончателното изплащане и – 2 976 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 24.11.2018 г. до окончателното
изплащане и за двете претенции сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2018 г. в София, в ж. к. Люлин, ищецът е стъпил
на счупена и необезопасена тротоарна плочка, находяща
се на стълби на пешеходната алея, непосредствено до блок 816, в резултат на което
загубил равновесие и паднал, като, вследствие на настъпилия инцидент е
претърпял сериозна телесна увреда.
Веднага след инцидента
пострадалият бил приет във II-ра Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с оплаквания от силни болки, подуване, посиняване
и изкривяване. След извършване на необходимите изследвания, прегледи и
консултации, лекарите му поставили диагноза „счупване на долния край на бедрената кост, закрито вляво“. В хода
на проведеното лечение, наблюдаващият лекарски екип взел решение за извършване
на оперативна интервенция, а именно - образувалият се костен дефект се запълнил
с костен заместител, след което лекарите са стабилизирали фрактурата чрез
поставяне на 6 - дупкова плака, а менискът
е пришит към латералната ставна капсула.
След изписването си от лечебното
заведение на 30.11.2018 г., ищецът продължил възстановяването си в домашни
условия при постелен режим. През първите седмици след
събитието той изпитвал интензивни болки в областта на фрактурата, силно
главоболие и обща отпадналост. Това му попречило да спи нормално и наложило
прием на обезболяващи средства и антибиотични
лекарства. През възстановителния период изпитвал значително затруднение за
посрещане на битовите си нужди, което налагало да ангажира близките си.
По – нататък ищецът заявява,
че влошеното му здравословното състояние и преживения инцидент се отразили негативное на психиката му - изживял силен стрес, който
рефлектирал и на последващото му емоционално
състояние, страдал от тревожност, нарушения на съня и вниманието и не желаел да
излиза навън. Понастоящем ищецът продължава да изпитва болки в крака при
натоварване и влошаване на времето в областта на фрактурата, което ще му
напомня за преживения инцидент до края на живота му.
Отделно от това и във връзка с
извършената оперативна интервенция и проведеното лечение, ищецът е направил разходи
на стойност 2 976 лв., за които са му издадени следните счетоводни документи:
Фактура № **********/28.11.2018 г., касаеща
консумативи, необходими във връзка с проведената оперативна интервенция,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ведно с фискален бон.
Според отразеното в исковата
молба, пътният участък, на който се е случил процесният
инцидент, е публична общинска собственост. Според чл. 11 Закона за общинската
собственост, имоти й вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а от чл. 31 Закона за пътищата, произтича задължението на общините за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Същото задължение
произтича и от чл. 28, ал. 1 от Наредба за управление на общинските пътища на
територията на С.О., според текста на която общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя.
Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища, част от които
са и тротоарите и другите пешеходни участъци, е задължение на С.О.. Тя е тази,
която следва да съблюдава състоянието на пътя и съответно, да предприема
необходимите действия за неговата поддръжка, почистване и обработване.
Ищецът твърди, че противоправното бездействие на
служителите на С.О.е станало причина за настъпване на процесния
инцидент и това ангажира отговорността на С.О., съгласно чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, а за него е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди от процесния
инцидент, ведно със законните последици - лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на
свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът С.О.оспорва предявения иск по основание и размер.
Заявява, че в тежест на ищеца е да докаже в хода на
производството твърдените от него фактически обстоятелства, както и че при
тяхното настъпване е получил заявените увреждания.
Според него за претърпените от него болки и страдания
ищецът следва да получил сумата до 300 лв.
Прави възражение за причиняване, респ. съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат и
допринасяне с поведението си за него, като не е положил достатъчно внимание при
придвижването си.
Не сочи доказателства.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално – да се
приеме съпричиняване от страна на ищеца и процент на самоучастие 1/3.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че 24.11.2018 г. в София, в ж. к. Люлин ищецът, движейки се по тротоара пред блок 816, стъпил на счупена и необезопасена тротоарна плочка, находяща
се на стълби на пешеходната алея, загубил
равновесие и паднал. След падането бил приет по спешност във Втора Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където се установило
счупване счупване на долния край на бедрената кост, закрито вляво, и претърпяла операция.
За доказване механизма на
станалия инцидент и претърпените от
ищцата неимуществени вреди, по нейно искане съдът допусна и изслуша като свидетел В.П.Т., негов приятел, работили са заедно.
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал на 24.11.2018 г.
Двамата били заедно в механа „Къщата“, в близост до дома на И. и около 22,30 ч.
тръгнали да се прибират. Хапнали, И. консумирал безалкохолно, Било много тъмно,
единственото осветление било от апартаментите, в които светело. Говорели си
когато минали покрай бл. 816 по тротоара, който води към бл. 810, където има
тротоарни плочки и две стъпала и той изведнъж се строполил и изохкал.
Свидетелят се опитал да го вдигне, до болките му били много силни. Обадил се на
брат му, двамата го вдигнали и го занесли вкъщи. Според свидетеля двете стъпала
на мястото са в много лошо състояние, плочките много се клатят. Двамата вървели
един до друг, като ищецът пръв стъпил на стъпалата.
От назначената и неоспорена от
страните съдебно – медицинска експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на станалия инцидент, ищецът е получил счупване на долния
край на бедрената кост - закрито вляво, причинило му
трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено е комплексно лечение в болнични и
домашно амбулаторни условия. След инцидента пострадалият по спешност е бил
приет и хоспитализиран във Втора КОТ-УМБАЛСМ"Пирогов". Направени са изследвания,
консултации, диагностициран и опериран с отложена
спешност на 26.11.18 г. по повод на счупване на долния край на бедрената
кост-закрито в ляво/фракрура на латерален кондил на бедрената кост/. Извършено е кръвно наместване,
запълване на костия дефект с костен заместител,
метална фиксация с 1 плака и винтове, менискът е пришит към ставната капсула, назначена е медикаментозна
терапия. Изписан е с подобрение и с препоръки да ходи с патерици без
натоварване на оперирания крайник, назначена е обезболяваща и антикоагулантна терапия, 2КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията.
Според експерта описаните увреждания при ищеца
са в причинна връзка с процесния инцидент-стъпване върху
счупена тротоарна плочка, находяща се на стълби на
пешеходна алея и падане от собствен ръст с посукване
на лява колянна става.
Възстановяването на ищеца е продължило 5-6
месеца. Болките и страданията, които са му причинени от
получените увреждания, са били най -интензивни непосредствено след травмата,
след оперативната интервенция и началото на раздвижването. За в бъдеще при
натоварване, промени във времето пострадалият може да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на счупването.
Понастоящем ищецът се
оплаква от болка и скованост в лява колянна става при
натоварване, промени във времето.
Вещото лице е направило извод, че направените от И.
разходи по приложената по делото фактура № **********/28.11.18г. са били
необходими и целесъобразни за лечението му вследствие получените травми.
За доказване
на претърпените от него болки и страдания вследствие получените увреждания от
инцидента ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетелката Бетина Красимирова Иванова, негова дъщеря.
В показанията
си тя заяви, че на посочената дата баща й паднал и си счупил крака. Довели го
вкъщи чичо му и негов приятел, изпитвал силни болки, но смятал, че не е толкова
сериозно. За това извикали едва на сутринта Бърза помощ. По – късно
свидетелката го видяла в болницата, където претърпял операция и престоял около
седмица. След болницата още два – три месеца се възстановявал, като първият
месец е бил обслужван от дъщеря си и съпругата си, бил с патерици. В началото
трябвало да му се бият противосъсирващи лекарства, по
– късно и болкоуспокоителни. Дъщеря му сменяла
превръзките в домашни условия.
И сега баща й още изпитва дискомфорт при качване по
стълби, при вдигане на тежко. По време на болничния престой не е можел да
става, дори да отиде до тоалетна. Приел всичко много тежко, чувствал се зле и
физически и психически, бил депресиран. Вкъщи отношенията били обтегнати,
защото не можел да работи и да се грижи за семейството, а преди инцидента е
работел в строителния бранш. Това довело до развод между родителите й – през
лятото на 2019 г. В момента, според Иванова, пълно възстановяване не е налице,
ищецът все още изпитва болка, не може да ходи нормално, да изкачва стълби, не
може да сяда нормално.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата,
във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
/действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат
в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента/; 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищеца са причинени вреди.
В хода на производството
ответната страна оспори факта, че именно С.О.е отговорна за поддържането на
тротоарите на територията на София, но не представи никакви доказателства в
тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал на тротоара пред
бл. 816 в ж.к. Люлин, който следва да бъде поддържан от ответника, а, в случай
на необходимост от ремонт – да бъде ремонтиран от него.
Ответникът заяви, че в тежест на
ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма, посочен в исковата молба, както и че
описаните в исковата молба от него телесни увреждания претърпените от тях болки
и страдания,, са получени вследствие именно на този инцидент, като направи
възражение за причиняване, респ. съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
тъй като ищецът не е положил достатъчно внимание при придвижването си, не е
видял своевременно стълбите, където е станало събитието, и – по тази причина, -
не е успял адекватно да ги преодолее.
С оглед тези оспорвания от ищцовата страна бяха ангажирани описаните по – горе доказателства
– свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, които доказаха по
недвусмислен начин станалото събитие – падането на ищецана
тротоара на посоченото място поради счупени или разместени тротоарни плочки на
съществуващите на място две стъпала и необезопасяване на тротоара, довело до
получаването от негова страна вследствие на това падане, на описаните травми,
предприетото лечение, включително и оперативно, и понесените болки и страдания.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, намира възражението на ответника за наличие на причиняванне, респ. съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния в резултат в съотношение !8+ за
неоснователно. Във възражението си ответникът се позова на свидетелските
показания на разпитания по искане на ищеца свидетел В.Т., според които по време
на инцидента той и ищецът са вървели по тротоара и са си приказвали, връщайки
се от заведение наблизо. Съдът не приема тезата на ответника, че ищецът е бил
разсеян, поради което не е могъл да избегне съприкосновението си с разместените
или счупени плочки. Още повече, че от страна на ответната община, чието
задължение е да се грижи за обезопасяването на тротоарите, по които гражданите
се движат и, при необходимост, да ги ремонтира и да ги поддържа в изправност,
не бе направено възражение, ч„е тротоарът е бил в изправно състояние и не бяха
опровергани твърденията, че плочките са били счупени. По тази причина и при липсата
на достатъчна видимост, с оглед, според свидетелските показания, липсата на
осветление на мястото, пострадалият ищец не би могъл нито да знае, нито да има
вина за факта, че плочките на стълбите са били счупени, той може да се
подхлъзне и да падна, за да е необходимо да върви с повишено внимание, а и
такова задължение не би могло да му бъде вменено. Принцип в правото е, че никой
не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, каквото съдът
констатира, че е налице от ответника, пред вид неизпълнение на задължението му
за поддръжка на тротоарите.
С оглед на това съдът намира оспорванията на ответната страна за недоказани, а исковата
претенция – за доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът намира
следното:
Съдът счита, че размерът на обезпечението за причинени неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване
на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията и последиците от тях, периодът за възстановяване, и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания
размер 30 000 лв. би било адекватна обезвреда на
претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За тази сума
предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен,а,
в останалата част – за разликата до 60 лв. – отхвърлен, като неоснователен.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Искът в
частта за присъждане за обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да
бъде уважен изцяло така, както е предявен – за сумата Отделно от това и във връзка с извършената оперативна интервенция и
проведеното лечение, ищецът е направил разходи на стойност 2 976 лв., пред вид
приетите като писмени доказателства Фактура № **********/28.11.2018 г., за
закупени консумативи, необходими за проведената операция и фискален бон към нея
и с оглед заключението на медицинската експертиза, че изразходваните и описани
във фактурата средства са именно във връзка с операцията.
Законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди следва да се присъди, считано от датата, на
която разходът е извършен – 28.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 159,04 лв. – д. т., а на неговия адвокат – повереник
– адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 718 лв.с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата
държавна такса за производството пред СГС по уважения иск
в размер 1 319,04 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., София, ул. ******да
заплати на К.Б.И., ЕГН **********,***,
Адвокатско дружество „Д.и Х.“, Булстат *******,
представлявано от адвокат Г.Б.Х., съдебен адрес:***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следните суми, представляващи обезщетение за претърпени вреди за сумите, както следва:: 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.11.2018 г. до окончателното изплащане и 2 976 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 28.11.2018 г до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер 159,04 лв. – д.т
ОСЪЖДА С.О.да заплати на адв. Г.Б.Х., съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА в размер 1 718 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА С.О.да заплати по сметка на СГС държавна такса за производството пред СГС по уважения иск
в размер 1 319,04 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: