Р Е Ш Е Н И Е
№...
10.03.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 27.02.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К., като разгледа
докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №505 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “БНП.П.П.Ф.”
ЕАД гр.С., чрез юрисконсулт Д.В. срещу Т.Т.А. ***. С исковата молба се твърди,
че на 05.03.2014г. страните са сключили Договор за потребителски заем №***. По
силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 5000,00лв. и
застраховка в размер на 360,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата
със съответното оскъпяване на 18 месечни вноски, всяка по 379,89лв. Ответникът
е преустановил плащането на 20.11.2014г. като е платил само осем от дължимите
вноски. На основание чл.5 от договора, ако кредитополучателят просрочи повече
от четири седмични вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
пълен размер. Поради тази причина ответникът дължал сумата от 3356,60лв.,
представляваща неизплатените вноски по кредита със съответното оскъпяване.
Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответницата, с която обявил
кредита за предсрочно изискуем. След обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ответницата направила три плащания – на 20.08.2015г. сумата от
250,00лв., на 04.09.2015г. сумата от 200,00лв. и на 25.02.2016г. сумата от
100,00лв. Въпреки това ответницата дължала на ищеца сумата от 3156,27лв.
главница за погасяване на задължението си. Ответницата дължала и
възнаградителна лихва и обезщетение за забава. За тези суми ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№387/2016г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но
ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума по
сключен договор за кредит в размер на 3156,27лв. - главница по Договор за
потребителски заем №***/05.03.2014г., 198,33лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2014г. до 20.08.2015г., 228,34лв. – мораторна лихва за периода
от 20.12.2014г. до 11.09.2016г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, в срока за писмен
отговор, не изразява становище по иска, не прави възражения по посочените
доказателства и не сочи доказателства. В съдебно заседание, редовно призован,
не се явява.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №387/2016г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3156,27лв.
- главница по Договор за потребителски заем №***/05.03.2014г., 198,33лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2014г. до 20.08.2015г., 228,34лв. –
мораторна лихва за периода от 20.12.2014г. до 11.09.2016г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените
разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение
№235/05.10.2016г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение
в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника. Това обуславя за
ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копие на Договор за потребителски заем №***/05.03.2014г.,
ведно с приложения, Погасителен план по Договор №***, Покана с обратна разписка
от 23.06.2015г. се установява, че на 05.03.2014г. ответницата е сключила
договор за кредит с „БНП.П.П.Ф.” ЕАД за сумата от 5000,00лв. С подписването на
договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със
съответното оскъпяване, като общата сума, която следва да върне възлиза на
6838,00лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 18 броя вноски,
всяка от които възлиза на 379,89лв.
Ответницата е изпаднала в забава,
поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо и е
уведомил за това ответницата.
Ответницата не е направила
никакви възражения за извършени от нея плащания на претендираните суми. С
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №387/2016г.
по описа на РС-Гълъбово по реда на чл.414 ГПК, ответницата е заявила, че не е
преустановила напълно плащанията към заявителя, настоящ ищец. Представила е към
възражението копия от платежни нареждания, които обаче касаят предходен период
– преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да
установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива
твърдения.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения
договор за заем. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил
желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил
предоставената му в заем сума.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответницата
дължи на ищеца претендираните суми, а именно: 3156,27лв. - главница по Договор
за потребителски заем №***/05.03.2014г., 198,33лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2014г. до 20.08.2015г., 228,34лв. – мораторна лихва за периода
от 20.12.2014г. до 11.09.2016г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение на претенцията за
съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина
с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 154,59лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и 50,00лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази
причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното
производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №235/05.10.2016г. в
размер на 71,66лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00лв.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Т.А.,***, ЕГН **********
дължи на “БНП.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк
С., Сгр.14, тел.: ******, факс: ******, ел.поща: *********, представлявано от Н.
Н. и Д. Д. - прокуристи, изпълнение на парично задължение в размер на 3156,27лв. /три хиляди сто петдесет и
шест лева и 27 стотинки/ - главница по Договор за потребителски заем №***/05.03.2014г.,
198,33лв. /сто деветдесет и осем
лева и 33 стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от
20.11.2014г. до 20.08.2015г., 228,34лв.
/двеста двадесет и осем лева и 34 стотинки/ - мораторна лихва за периода от
20.12.2014г. до 11.09.2016г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.10.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №235/05.10.2016г.
по ч.гр.дело №387/2016г. по описа на РС гр.Гълъбово.
ОСЪЖДА Т.Т.А.,***, ЕГН ********** да заплати на “БНП.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк С., Сгр.14, тел.: ******, факс:
******, ел.поща: **********, представлявано от Н. Н. и Д. Д. - прокуристи,
направените разноски по делото в размер на 154,59лв.
/сто петдесет и четири лева и 59 стотинки/, представляващи платената от ищеца
държавна такса и 50,00лв. /петдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Т.А.,***, ЕГН ********** да заплати на “БНП.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк
С., Сгр.14, тел.: ******, факс: ******, ел.поща: ****************,
представлявано от Н. Н. и Д. Д. - прокуристи, направените разноски по
заповедното производство за държавна такса в размер на 71,66лв. /седемдесет и един лева и 66 стотинки/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
/триста лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №235/05.10.2016г. по ч.гр.дело №387/2016г. по описа на РС
гр.Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/