Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3742 15.10.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4229 по описа на ПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
С.Т.Т., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.” № *, чрез пълномощника адв. А.И. е предявил
срещу ответника „Армада груп ИНТ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица” № 5, вх. Б, ет. 4,
ап. 407, представлявано от управителя А. Д. обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 215 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща
неплатени трудови възнаграждения за периода м. януари 2014г. – м. февруари
2014г. включително, по 500 лева на месец, сумата от 1260 евро неплатени
командировъчни пари за м. януари 2014г. за 30 дни по 42 евро на ден, сумата от
1176 евро - неплатени командировъчни пари за м. февруари 2014г. за 28 дни по 42
евро на ден, законната лихва върху сумите и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника
от 31.08.2013г. до 28.02.2014г. на длъжност „шофьор товарен автомобил”
(международни превози), като ТПО било прекратено по взаимно съгласие на
страните. При прекратяване на договора му останали неплатени тр. възнаграждения
за 2 месеца – януари и февруари 2014г. по 500 лева, общо 1000 лева, като не му
били платени и дължимите командировъчни пари – 1260 евро за м. януари 2014г. за
30 дни командировка, по 42 евро на ден, и 1176 евро - командировъчни пари за м.
февруари 2014 г. за 28 дни по 42 евро на ден. Твърди се и двата месеца ищецът
да е бил командирован да изпълнява служебните си задължения в чужбина, поради
което сумите му се дължат. Трудовите възнаграждения се изплащали по банков път,
а командировъчните в брой срещу разписка, като сумите не били платени.
Ето
защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, ведно със
законна лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното плащане,
като претендира и присъждане на разноски по делото.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни.
Ответникът
оспорва исковете за заплащане на тр. възнаграждение само по размер, тъй като не
е посочено дали ищецът претендира нетна или брутна сума за получаване. Исковете
за трудово възнаграждение по основание се признават, като се признава, че за
процесния период ответникът не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на
ищеца, който е полагал труд. Претенцията за изплащане на командировъчни пари се
оспорва изцяло – по основание и по размер. Признава, че между страните е
съществувало ТПО, че същият е заемал посочената длъжност с ОМВ 414 лева, което
е прекратено по взаимно съгласие на страните, като признава, че през януари и
февруари 2014г. ищецът е полагал труд и не му е платено тр. възнаграждение за
тези два месеца, като за същите претенцията се оспорва само по размер. Оспорва
се обаче ищецът да е бил командирован в чужбина, както и да му се дължат
командировъчни пари в посочения размер. Ето защо се моли исковете да се
отхвърлят.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. И. моли исковете като
основателни и доказани да се уважат, претендира разноски за адв. възнаграждение
в р-р на 100 лева.
Ответникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по събраните
по делото доказателства.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание.
За
да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил
командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни
пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да
опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му,
а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния
период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор от
31.08.2013г., трудова книжка, заповед за прекратяване на ТПО от 28.02.2014г. се
установява, че в периода 02.09.2013г. – 28.02.2014г. между страните е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор
товарен автомобил” в отдел „Международен превоз на товари” при ответника, с
уговорено основно месечно възнаграждение 414 лева и доп. такова за тр. стаж – 1
% за година, като тр. възнаграждение се плаща до 25-то число на всеки следващ
месец. Договорът е безсрочен, с 6-нмесечен срок за изпитване. В трудовата
книжка на ищеца е записано основно месечно възнаграждение 637, 84 лева.
За
установяване твърденията на ищеца, че в процесния период същият е бил в
командировка и е изпълнявал трудовите си задължения извън страната е
представена разпечатка от тахограф, която е оспорена от ответника и е изслушан
един свидетел. В разпечатката от тахограф са посочени дати извън процесния
период, поради което същата не следва да бъде коментирана, като неотносима. От
показанията на свидетеля Ц. Т. Ц., бивш колега на ищеца се установява, че в процесния
период двамата са работили като международни шофьори при ответника и са
управлявали един и същ товарен автомобил при условията на двойна езда. Почивали
са само през месец декември около 10 дни, през цялото останало време
изпълнявали служебните си задължения в чужбина, като превозвали товари, което
било основното им задължение съгласно трудовия договор. В задълженията им се
включвал международен превоз на товари в рамките на Европейския съюз, с начална
и крайна дестинация извън Република България, като изцяло работели извън
страната. През м. януари двамата стигнали до гр. Инсбрук с личен превоз, оттам
се качили на камиона и правели курсове Австрия – Германия – Франция. Изобщо не
се прибирали в България. Изпълнявали курсовете до края на февруари включително,
когато напуснали по взаимно съгласие. При изпращане на курс работодателят
отказвал да издаде командировъчна заповед, не им издавал такива и ги пращал да
работят в чужбина без да им издаде заповеди. И през двата месеца – януари и
февруари 2014г. свидетелят работил с ищеца на един и същ камион, през цялото
време били на път и не са се връщали в България. Върнали се на 28.02.2014г.,
като първо си потърсили заплатите за януари и февруари от офиса в Инсбрук. Заявили,
че няма да продължат работа и ще напуснат, ако работодателят не им изплати
заплатите и командировъчните. Управителят на дружеството ги държал два дни на
паркинга в Инсбрук, след което казал, че отказва да им плати и ТПО били
прекратени.
От
изслушаното заключение на допуснатата ССЕ на в. л. М.М., което съдът кредитира
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява,
че начисленото ТВ на ищеца за процесния период е както следва – за м. 01.2014г.
500 лева нетна сума за получаване, за м. 02.2014г. – 475 лева, общо 975 лева,
която сума към момента на извършване на проверката не е била заплатена.
Установява
се, че в счетоводството на ответника не са били представени на в. л. заповеди
за командировка, въпреки че са били поискани от вещото лице, като са отговорили,
че не са издавали такива. Според вещото лице в случай, че ищецът е бил в
командировка в посочените периоди при условията на уговорка за размера на
командировъчните от 42 евро на ден, в случай, че командировъчните са дължими,
размерът им би бил, както следва – за м. 01.2014г. – 1260 евро и за м. 02.2014г. – 1176 евро, общо 2436 евро
с левова равностойност 4764, 40 лева.
При така установените факти, съдът достигна до следните
изводи:
По иска за заплащане на неплатено ТВ на осн. чл. 128, т.
2 от КТ:
Установи се, че за процесния период януари-февруари
2014г. вкл. ищецът е полагал труд, и му е начислявано тр. възнаграждение, като
ТВ на ищеца възлиза на 975 лева, която сума не му е заплатена. Ето защо искът
ще се уважи в този размер, като за разликата до пълния предявен размер от 1000
лева ще се отхвърли като неоснователен.
По иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГ за
2013г. на осн. чл. 224 от КТ:
Касателно иска за присъждане на дневни командировъчни
пари на осн. чл. 215 от КТ, съдът намира следното:
Съдът намира за безспорно доказано по делото за целия
период на съществуване на ТПО ищецът да е изпълнявал служебните си задължения
извън страната, поради което командировъчните пари му се дължат, независим дали
работодателят е издал или не командировъчна заповед. Това се установява от една
страна от самия трудов договор, в който изрично е записано, че ищецът е
международен шофьор и работата му включва извършване на международни превози,
от друга – от факта на начисление на
трудови възнаграждения от работодателя, следователно ищецът е изпълнявал
задълженията си, и от трета – от показанията на свидетеля Ц., видно от които
трудовите задължения на ищеца са изпълнявани изцяло извън страната при
извършване на международни превози в страни от Европейския съюз при условията
на двойна езда.
Съгласно чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3. Съгласно т. 1 от
Приложение № 3 на наредбата, командировъчните пари на персонала на сухоземни
превозни средства при условията на двойна езда са в размер на 21 евро на ден
при автомобилни превози за шофьорите. Доколкото между страните липсва писмена
уговорка за по-голям размер на командировъчните пари, то на ищеца следва да се
присъдят командировъчни в посочените в това приложение размери - по 21 евро, а
не по 42 евро на ден, както е претендирано в исковата молба, а именно – за м.
01.2014г. – 630 евро и за м. 02.2014г. – 588 евро, общо 1218 евро, с левова
равностойност 2382, 20 лева. Ето защо искът за заплащане на командировъчни пари
ще се уважи в този размер и за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 2436 евро ще се отхвърли като неоснователен.
Ищецът е претендирал законна лихва върху главниците, като
същите са лихвоносни. Ето защо такава ще се присъди върху уважената част от
исковете, до окончателното плащане на сумите.
С оглед изхода на спора, ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Същият претендира и доказва размер на разноските от 100 лева платено адв.
възнаграждение, при договорено такова от 250 лева, като няма данни останалите
150 лева да са платени. Съразмерно на уважената част от исковете му се следват
разноски в р-р на 58, 24 лева (петдесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки).
Ответникът не е претендирал и
не доказва да е извършил разноски в производството. Ето защо такива не му се
следват.
Предвид дотук изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважената
част от исковете, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 145, 28 лева, от които 50
лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 95, 28 лева ДТ по иска по чл. 215 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда
разноски за ССЕ в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Армада груп ИНТ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица” № 5, вх. Б, ет. 4, ап.
407, представлявано от управителя А. Д. да заплати на С.Т.Т., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.” №
*, чрез пълномощника адв. А.И. следните суми: сумата от 975 лева (деветстотин седемдесет и пет лева), представляваща
неплатено трудово възнаграждение за
периода м. януари 2014г. – м. февруари 2014г. включително, сумата от 1218 евро (хиляда двеста и осемнадесет
евро), с левова равностойност 2382, 20 лева, представляваща неплатени командировъчни пари, по 21
евро на ден за осъществена командировка в страни от Европейския съюз в периода м.
януари 2014г. – м. февруари 2014г. вкл., общо 58 дни, ведно със законната лихва върху главниците от
подаването на исковата молба – 18.03.2014г. до окончателното им плащане, както
и сумата от 58, 24 лева (петдесет
и осем лева и двадесет и четири стотинки) – разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128 от КТ за
разликата над сумата от 975 лева до пълния предявен размер от 1000 лева и иска
по чл. 215 от КТ за разликата над сумата от 1218 евро до пълния претендиран
размер от 2436 евро, както и искането за присъждане
на разноски за разликата над сумата от 58, 24 лева до пълния предявен размер от
100 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Армада груп ИНТ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица” № 5, вх. Б, ет. 4, ап.
407, представлявано от управителя А. Д. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 145, 28 лева (сто четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки)
– дължима държавна такса върху
исковете, както и сумата от 50 лева (петдесет
лева) – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Таня
Асп. Георгиева/
Вярно с оригинала.
В.А.