№ 707
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500635 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от А.А.П., ЕГН **********, адрес: гр.*** ул.*** №
*, чрез адв. Станимир Тасев Стоичков, срещу Решение № 482/21.03.2022 по
гр. д. № 4163/2021 г. на Районен съд Бургас, с което е уважен предявеният от
„ЮБЦ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, против въззивника,
установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД за
сумата в размер на 92,44 лв. (деветдесет и два лв. и четиридесет и четири ст.),
представляваща неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги
през периода 02.12.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор с клиентски №
16261266001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е
предмет на Заповед № 260118/13.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 172/2021 г. по описа на РС-
Бургас. Със същото решение въззивника е осъден да заплати на въззиваемия-
ищец сумата в размер на 505 лв. представляващи разноски по делото.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
птрвоинстанционното решение. Твърди се, че неоспорването на
представените от ищеца фактури не би могло да породи неблагоприятни
последици за ответната страна, както и че бил неправилен изводът на съда в
тази насока. Оспорва се извършеното съобщаване на цесията на длъжника,
тъй като то било направено от новия кредитор, а законът изисквал
1
задължително съобщението да изхожда от цедента. Твърди се, че
уведомлението за извършените цесии е връчено на лице непритежаващо
необходимата пасивна представителна власт – особеният представител
назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК. Твърди, се, че не са индивидуализирани
спорните вземания в предоставеното потвърждение за прехвърляне на
вземания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от „ЮБЦ"
ЕООД. В него се изразява становище за допустимост на въззвината жалба, но
се оспорва нейната основателност. Твърди се, че таксата по процесните
договори се дължи независимо от това дали абонатът реално е ползвал
уговорените услуги и независимо от техния обем. Аргументира се
становището, че доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението на длъжника за
сключеният договор за цесия, нямало пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с
оглед извършеното упълномощаване от страна на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД до „С.Г.Груп" ООД, с което на
последното било предоставено правото от името на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД да извърши уведомяване на длъжника
за извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието на упълномощаване на
новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името на стария
кредитор не било незаконосъобразно, доколкото това действие не било лично
и незаместимо. Заявява се, че съобщаването на цесията следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба, като
валидно било дори и съобщаването на назначения по чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и се
претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
предявения от „ЮБЦ” ООД против А.А.П. иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 92,44 лв., представляваща неплатена
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги през периода 02.12.2017 г. –
28.02.2018 г. по договор с клиентски № 16261266001, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 172/2021 г. по описа на БРС. Ищецът
твърди, че на 23.12.2017 г. между ответника и „БТК“ ЕАД е бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
16261266001 за ползване на мобилна услуга за номер ***********, при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна
2
такса от 21,80 лв. с ДДС и със срок на действие 24 месеца. Твърди също така,
че за ползваните през периода 02.12.2017 г. – 28.02.2018 г. услуги са били
издадени ф-ра № **********/02.01.2018 г. на стойност 48,84 лв., ф-ра №
**********/01.02.2018 г. на стойност 21,80 лв. и ф-ра №
**********/01.03.2018 г. на стойност 21,80 лв., или общо 92,44 лв., като
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил
едностранно сключения с ответника договор и на 20.03.2018 г. е деактивирал
процесния абонамент. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.
Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. тези вземания са били
прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на
ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба
уведомление, изходящо от „С.Г. Груп“ ООД.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор
от назначения от съда особен представител на ответника, в който искът е
оспорен като неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен. Оспорена е
валидността на посочените в исковата молба два договора за цесия на
процесното вземане, като се твърди, че предметите им не са
индивидуализирани и не може да се установи дали процесното вземане е
предмет на тези договори. Твърди се също така, че цесиите не са
противопоставими на ответника, тъй като уведомлението за първата цесия не
изхожда от надлежна страна, както и поради факта, че и двете цесии не са
били съобщени валидно на ответника. Особеният представител на ответника
се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
От приетото по делото ч. гр. д. № 172/2021 год. се установява, че
същото е образувано на 12.01.2021 год., като по заявление на ищеца на
основание чл. 410 ГПК срещу длъжника /сега ответник/ е издадена заповед за
изпълнение за сумите, предмет на настоящото исково производство, на
същото правно основание, която е връчена на длъжника на 13.03.2021 г., по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на кредитора е указано да предяви установителния
3
иск за вземането си, съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е идентичност
на вземането по основание и размер в заповедното и в исковото производство.
Неоснователно е възражението на въззивника, че цесията не е съобщена
надлежно на длъжника. В съдебната практика последователно се приема, че
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК, като това връчване следва да бъде
съобразено от съда като нов факт на основание чл.235, ал.3 ГПК (в този
смисъл - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е така, защото самото
уведомяване не е елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява
противопоставимостта на договора (сключен между други лица) на длъжника,
с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно изпълнение. Затова, както
моментът, така и начинът на уведомяването на длъжника ще имат значение за
легитимацията на цесионера само, ако ответникът е изплатил вече дълга на
първоначалния кредитор или друг негов правоприемник, но не и принципно,
ако възражения за погасяване на вземането изобщо не се предявяват. Поради
това, всъщност няма значение дали и кога длъжника е получил
уведомлението за цесията, ако представителят не упражнява възражението за
предходно удовлетворяване на цедента, както е и в настоящия случай. Това
положение не се променя и в хипотезата на фингираното връчване на
исковата молба на ответник, който не е намерен от съда, въпреки пълното
изчерпване на процедурата по връчване по чл.47, ал.5 ГПК. Задължението на
съда в този случай да назначи особен представил по чл.47, ал.6 ГПК
произтича от необходимостта да се гарантира справедлив процес по делото и
цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе
участие в него. При това, в съдебната практика е прието, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на
кредитора, от което следва извода, че е надлежно връчването на
уведомлението за станалата цесия и на особения представител на длъжника.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоящият съд намира, че липсват основания това разрешение да не намери
приложение и по отношение на уведомяването на длъжника за извършена
цесия чрез връчване на особен представител. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
4
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на
длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е. без да се
назначава особен представител на адресата на нотариалната покана, въпреки
че същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание, следва да се
приеме, че уведомяването за цесия е надлежно, ако е извършено в хода на
исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда за защита правата и законните интереси на
отсъстващия ответник.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея
до длъжника чрез връчването й на особения представител, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради това,
цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и ищецът е легитимиран
кредитор, придобил вземанията срещу ответника.
Процесното вземане произтича от сключен договор за
далекосъобщителни услуги, за който намират приложение правилата за
договор за изработка. Съобразно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение по
договора се дължи след доставяне на уговорената услуга. Затова в тежест на
ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по
договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на
ответника.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол, подписан от
ответника, видно от който устройствата необходими за осъществяване на
процесната услуга са предадени на длъжника.
По делото са приети писмени доказателства - процесния договор и
четири броя фактури, от които се доказва, че между страните е налице
валидно облигационно отношение и ищецът е предоставил
далекосъобщителни услуги на ответника срещу задължението му да заплаща
месечна такса съобразно изразходваните от него услуги. В случая особеният
представител във въззивната жалба оспорва тези фактури. Следва да се
отбележи, че това възражение е направено за първи път с въззивната жалба
/не е направено с отговора на исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство/ и с оглед характера на заявеното от
ответника /оспорване на верността/, то е преклудирано и въззивният съд не
следва да го разглежда и да се произнася по него. Въпросните фактури са
издадени за доставени далекосъобщителни услуги и няма доказателства тези
задължения да са погасени.
При тези съображения въззивния съд намира, че оператора е бил
изправна страна по договора за далекосъобщителна услуга, предоставил е
процесната услуга на ответника, който не е заплатил дължимото
възнаграждение. Това вземане е валидно прехвърлено в патримониума на
ищеца, поради което предявеният иск е основателен.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е
5
неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/21.03.2022 по гр. д. № 4163/2021 г.
на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, адрес: гр.*** ул.*** № *, да
заплати на „ЮБЦ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
сумата от 480 лв. – съдебно-деловодни разноски
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6