№
…………………… / ………. 2023
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети тричленен състав в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
като
разгледа докладваното от съдията Ганчева ЧКНАХД № 234 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.2
от АПК вр. чл.63в ЗАНН, чл.213, т.3 АПК чл.213а, ал.1 вр. чл.235а, предл.първо
и чл.236 АПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Т.Н.
***, чрез адв.К.С.срещу Определение № 1827/19.12.2022г., постановено по НАХД № 20223110200617/2022г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлено искането на Д.Н. за допълване на определение № 339/2022 г.,
постановено по НАХД № 20223110200617/2022 г., в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди
незаконосъобразност на оспорения акт. Излага доводи, че чрез прекратителни и
преграждащи производството определения, ВРС не е изпълнил задължението си да
защити правата на частния жалбоподател и да осигури справедлив процес.
Въззивния съд толерирал административен произвол, узаконявайки избирателното
прилагане на закона от органа. Сочи, че жалбоподателя е подал жалба срещу
влязъл в сила на 3.02.2022 г. електронен фиш, въззивния съд не е посочил на коя
дата е бил анулиран фиша, което е оправдаване на административнопроизводствена
грешка. АНО е анулирал влязъл в сила електронен фиш, едва след като е
установил, че за същия има депозирана жалба, това действие е превишаване на
правомощия, тъй като влязъл в сила електронен фиш може да се отмени само по
съдебен ред. Моли да се отмени определението.
Ответната страна ОД на МВР –
Варна не изразява становище по частната жалба.
Въз основа на изложените в
частната жалба твърдения и приложените към нея писмени доказателства
Административен съд – Варна формира следните изводи:
Частната жалба е подадена от лице
с правен интерес и в срока по чл. 230 от АПК. Същата е насочена против подлежащо
на оспорване определение и се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
С определение № 339/17.03.2022г. ,
постановено по НАХД № 20223110200617/2022г ВРС е прекратил производството по
делото, като е приел, че обжалвания фиш серия К, № 4450060 на ОДМВР – Варна е
бил анулиран, поради което жалбата е недопустима.
С определение № 2805/3.10.2022 г.
постановено по ЧКНАХД № 2163/2022 г. на АС – Варна, определението на ВРС е оставено
в сила. Касационната инстанция в мотивите си е приела, че с подадена жалба пред
ВРС Н. е направил искане за анулиране на електронния фиш, след проведена
процедура по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, а не претендира неговата отмяна. Преценено
е, че правилно ВРС е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен
обект за обжалване и липса на правен интерес у жалбоподателя да обжалва този
акт.
С оспореното в настоящото
производство определение № 1827/19.12.2022г., ВРС е приел, че постановено по НАХД
№ 20223110200617/2022г. по описа на ВРС, определение
№ 339/2022 г. за прекратяване на производство е влязло в сила. Производството по НАХД е било образувано от Н.
с искане издаден електронен фиш да бъде анулиран, а не за неговата отмяна. ВРС
е установил, че електронния фиш е бил връчен на 19.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 9.02.2022 г. Установил е, че срещу електронния фиш е налице
подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, която е заведена в ОДМВР на
31.01.2022 г. Констатирал е, че не е налице отказ за анулиране на електронен
фиш. В мотивите е посочено, че ОДМВР не е дал повод за образуване на делото към
дата 9.02.2022 /дата на която жалбата е депозирана пред ВРС/, депозираната
жалба е недопустима, поради което на жалбоподателя не се дължат разноски.
Отделно от това е преценил, че по делото е представен договор за защита и
съдействие, но не е ясно дали е по настоящото дело, липсва отбелязване за това,
отчел е и факта, че с жалбата е поискано анулиране на три броя фишове,
съответно са образувани три броя дела
Частната жалба е подадена от лице
с правен интерес и в срока по чл. 230 от АПК. Същата е насочена против подлежащ
на оспорване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
От събраните по делото доказателства
се установява, че електронния фиш е връчен на Н. на 19.01.2022 г. Н. е депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП – получена от ОДМВР – Варна на 27.01.2022 г., т.е. в законоустановения
срок.
На 9.02.2022 г. Н. е депозирал
жалба пред ВРС, а не чрез АНО, като с въззивната жалба е направено искане за
анулиране на три електронни фиша, сред които и процесния, поради подадена
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че основание и предмет на договора е
оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в защита по дело от
административнонаказателен характер, с договорено възнаграждение 300 лв.,
платено в брой. Договора е с отбелязана дата 8.02.2022 г., като липсват повече данни за
защита срещу кой електронен фиш или административен акт е договореното
възнаграждението.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно
ал.2 същата норма, подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт.
Съдът споделя доводите на
въззивната инстанция, че в случая не е налице която и да е от хипотезите на чл.
143 от АПК, не е налице и оттегляне на административен акт, тъй като
жалбоподателя се е възползвал от специалната процедура визирана в чл. 189, ал.5
от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав споделя
и доводите на ВРС, че от представеното пълномощно не може да се направи
еднозначен извод, че разноските в размер на 300 лв., са сторени, във връзка с оспорване
на процесния електронен фиш, в тази насока е и приложената молба от адв.
Сребков от 9.02.2022 г., видно от която депозирана жалба срещу3 електронни фиша, с един брой пълномощно, като
в последствие са образувани и три НАХД.
Предвид изложеното определение №
1827/19.12.2022 г. следва да се остави в сила.
Водим от горното, Варненски
административен съд, трети тричленен състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение
№ 1827/19.12.2022г., постановено по НАХД № 20223110200617/2022г. по описа на ВРС.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: