Протокол по дело №50/2025 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 209
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20255420100050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 209
гр. Златоград, 10.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100050 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. М. Н. - редовно призован, лично, представлява се от адв.
Е. В..
ИЩЕЦЪТ Р. М. Н. - редовно призован, лично, представлява се от адв.
Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, не изпраща
представител.
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради
неявяване на представител на общината.
СЪДЪТ пристъпи към изяснява на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищците, че са собственици на процесния имот с
идентификатор 51319.502.138.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
1
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищците е да докажат, че владеят процесния имот от
1960г., когато са изградили жилищната и селскостопанската сграда в
процесния имот.
Следва да докажат, че имат имота от родителите си, като от 1975г. го
владеят те двамата, а преди това са го владели техните родители.
Фактическата власт осъществяват, като държат сгради в имота, който има
трайно материализирани граници към съседните имоти.
Имотът представлява дворно място към жилищната сграда на ищците,
които винаги са обработвали мястото.
Следва да докажат, че през месец януари 2025г. са предприели
процедура за снабдяване с документи за собственост на процесния имот, но
община Н. е отбелязала в молбата декларация, че за процесния имот има
съставен акт за държавна собственост, поради което нотариус Д. Б. е отказал
да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Следва да докажат, че община Н. не е придобила процесния имот на
горно правно основание и не е провеждана отчуждителна процедура, свързана
и със заплащане на обезщетение.
Следва да докажат, че процесният имот е актуван като държавен през
1987г.
Следва да докажат, че в тяхна полза е изтекла над 10г. придобивна
давност, като владението е било явно, спокойно, необезпокоявано и
непрекъснато.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 97/02.04.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-97004-21.01.2025 г. за ПИ с
идентификатор 51319.502.138;Молба-декларация, изх. №94-00-82/28.01.2025
г.; Пълномощно от 23.01.2025 г. от Р. М. Н.; Пълномощно то 23.01.2025 г. от Д.
2
М. Н. и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, изх. №
**********/04.03.2025.2025 г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед депозираното признание
на иска от ответника по спора, чрез изрично упълномощен процесуален
представител, то от името на доверителите ми заявявам, че ще се ползваме от
същото, именно във връзка с това аз ще моля, да бъде прекратено съдебното
дирене, постановен съдебен акт по същество на спора, съгласно направеното
признание, а именно доверителите ми да бъдат признати за собственици на
процесния имот, като в случая считам, че не са налице и отрицателните
предпоставки, визирани в т. 1 и 2 от ал. 2 на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
Ще моля, в полза на доверителите ми да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски, съгласно списъка за разноски и договор за
правна помощ и съдействие, който представям.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 10.07.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
3
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:14ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________

4