Р Е Ш Е Н И Е № 115
гр. Сливен, 26.06.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Е.И.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0804-000961/12.11.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Е.И.М. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който
са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. С нея се игнорират и не се
приспадат отнетите контролни точки с наказателни постановления на ОД на МВР -
Стара Загора поради унищожаване на архива на тази дирекция. Счита, че неправилно
е изчислен двугодишния срок за служебно възстановяване на контролните точки.
Твърди, че към настоящия момент М. е с налични 39 контролни точки. След
приспадане на цитираните в заповедта наказателни постановления 36 контролни
точки на М. оставали налични 3 точки. Моли съда да постанови решение, с което
отмени обжалваната ЗППАМ.
В с.з. оспорващият,
чрез пълномощника си адв. Х.Х.
поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган в писмено становище оспорва подадената жалба, няма искания по
доказателствата, счита че правилно е приложен законът.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Издаването на
оспорения административен акт е започнало по инициатива на административния
орган след извършена проверка по влезли в сила Наказателни постановления, по
които се отнемат контролни точки, при която се установило, че Е.И.М. с ЕГН/ЛНЧ **********
*** , води се на о. в ОДМВР Сливен, е изчерпал всички налични контролни точки.
Водачът е възстановявал контролни точки с Протокол № 23/21.08.2004 г. и
Протокол № 103/20.03.2006 г., като след второто възстановяване на контролни
точи, видно от картон на водач, наличните точки са 31 (тридесет и една). С
влизане в сила на НП № 4469/2006 г. на РУ-Сливен, по което са отнети 10 к.т.,
НП № 5004/2006г. на РУ-Сливен, с което са отнети 10 к.т. и НП № 9444/2006 г. на
РУ-Сливен, с което са отнети - 16 к.т., М. е останал на минус 5 контролни
точки. Не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 от ЗДвП, а именно: 1)
водач на когото са отнети всички контролни точки, не е върнал свидетелството за
управление на МПС в съответната служба на МВР.
Въз основа на тези
констатации Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000961/12.11.2019 г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Е.И.М. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Тази заповед е връчена на оспорващия на 12.11.2019 г..
Против тази
заповед оспорващия подал жалба с вх. № 804000-11404/22.11.2019 г. по описа на
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Сливен, до горестоящия
административен орган – Директора на ОДМВР Сливен. С Решение рег.№ 343000-10867
от 12.12.2019 г. тази жалба е отхвърлена като
неоснователна. Решението е съобщено на жалбоподателя на 16.12.2019 г.
По делото е
представена карта на водача Е.И.М. от която е видно, че с Протокол №
23/21.08.2004 г. са му възстановени 18 к.т., а с Протокол № 103/20.05.2006 г. –
31 к.т..
С писмо рег. №
804р-4076/23.10.2019 г. е изискано заверено копие от НП № 3828/07.04.2006 г. на
РУ Стара Загора, като в отговор е изпратено писмо изх.№ 1228р-12034 от
05.11.2019 г., че архива с НП до 2009 г. е унищожен.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 27.12.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта. По аргумент на противното в разпоредбата на
чл.145 ал.2 т.2 от АПК на оспорване подлежи първоначалният индивидуален
административен акт, след като с решението на по-горестоящия
административен орган, не е изменен актът по т. 1 или не е отменен и въпросът
да е решен по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т.4 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният
акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му. Заповедта е издадена от компетентен орган определен със
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Сливен.
Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага като принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал.4. Последната разпоредба предвижда задължение за
водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата
правоспособност. Следователно отнемането на свидетелството за управление на МПС
на основание чл. 171, т.4, във вр. с чл. 157, ал.4 от ЗДвП може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения на
правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и
свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на свидетелството и определен брой контролни точки за
отчет на извършените нарушения. Според чл. 157, ал.3 от ЗДвП, Министърът на
вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на
контролните точки и условията и реда за отнемането и възстановяването им.
Съгласно Заповед № I-215 от 1999 г. на министъра на
вътрешните работи, чл. 2 от Наредба № I-167 от 26.06.2001 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и
нарушенията, за които се отнемат и чл.2 от последващата
Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., първоначалният максимален размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39, считано от 01.01.2000 г.
За процесния
период - 2004 - 2006 година е действала Наредба № I-139/16.09.2002 година за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от
министъра на вътрешните работи. Съгласно
тази наредба, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на
моторни превозни средства е 39, като отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Този размер не е
променен и в сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн.ДВ,
бр.1 от 2013 г., в сила от 04.02.2013 г.).
От административната преписка е видно, че до
възстановяване с Протокол № 23/21.08.2004 г. на 18 к.т., на оспорващия по
влезли в сила НП са отнети 30 к.т. Следователно към 21.08.2004 г. същият е
разполагал с 9 к.т. Съгласно чл. 158 ал.1 ЗдвП (в относимата към този момент редакция) броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява 1. чрез частично
увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително
обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година 2. служебно, до максималния размер, 2 години след
последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. 1/3 от
първоначалния размер се равнява на 13 к.т., следователно след 21.08.2004 г. е
разполагал 22 к.т., а не както е посочено в карта на водача с 18 к.т.. След тази дата обаче на оспорващия
са отнети общо 22 к.т. по НП № 5185/2004 г. на ОДМВР Сливен и от НП №
3828/07.04.2006 г. на РУ Стара Загора, като след 10.05.2006 г. не е разполагал
с к.т.
С Протокол №
103/20.05.2006 г. на оспорващия са възстановени 31 к.т. В чл. 159, ал.1, т.3 от ЗДвП е регламентирано, че Министърът на вътрешните работи определя условията и
реда за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените
им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за
управление и този ред също е уреден в сега действащата Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. Според чл. 25, ал.1 от същата, частичното възстановяване на
контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор
"Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет
на водача, след получаване на протокола за преминато допълнително обучение, а
според чл. 25, ал.2, броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни
точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна
полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача
и се отразяват в автоматизираната информационна система. Наличието на
възстановени на водача общо 31 контролни точки към 20.05.2006 г. се установява
от приложената по делото карта на водача, която не е оспорена по предвидения
процесуален ред.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че не
следва да се зачитат отнетите к.т. с НП № 5039 от 18.09.2003 г. и НП №
3828/07.04.2006 г. на ОДМВР Стара Загора, както и НП 68/2002 на ОДМВР Пловдив,
тъй като били унищожени. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, наказателните постановления, в които наред с
наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват
до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. Както
бе посочено по-горе контролни точки са възстановявани на оспорващия след
влизане в сила на тези НП с Протокол № 23/21.08.2004 г. и Протокол № 103/20.05.2006 г., като са
изминали повече от пет години от влизането им в сила. В този смисъл органите на
МВР не са имали задължение да ги съхраняват.
От Справката на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Сливен (л.29-31 от
делото), която представлява официален неоспорен от страните писмен документ за
воден о. спрямо жалбоподателя се установява, че броят на отнетите точки по тези
НП.
С влизане в сила
на НП № 4469/2006 г. на РУ Сливен, по което са отнети 10 к.т., НП № 5004/2006
г. на РУ Сливен, по което са отнети 10 к.т. и НП № 9444/2006 г. на РУ Сливен, с
което са отнети 16 к.т,, М. е останал на минус 5 контролни точки. Същият не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - не е върнал СУМПС в
съответната служба на МВР след като са му отнети всички контролни точки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в редакцията й обн.
ДВ, бр. 43/2002 г. и приложима към посочения период, броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до
максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са
отнемани точки. В случая законът не поставя изискване да са изминали повече от
2 години от влизане в сила на едното НП до влизане в сила на другото, а е
необходимо за възстановяването на контролните точки до пълния им размер да са
изминали 2 години след последното нарушение, за което на водача са отнемани
точки. Видно от приложените към преписката документи, нарушението, за което е
издадено НП № 5185/2004 г. на РУ Сливен, е извършено на 20.07.2004 г.. а
нарушението, за което е издадено НП № 4469/2006 г. на РУ Сливен, е извършено на
02.06.2006 г. Междувременно е извършено и нарушение на 26.03.2006 г., за което
е издадено НП № 3828/07.04.2006 г. на ОДМВР Стара Загора. Изминалият период от
време, в рамките на който са извършени нарушения, за които се отнемат контролни
точки, е по-малък от 2 години. Следователно, не е налице основание за прилагане
на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в редакцията обн. ДВ,
бр. 43/2002 г., действала докато е изменена с ДВ, бр. 51/2007 г., респективно
не е налице основание за възстановяване на контролните точки до пълния им
размер от 39 к.т. В този смисъл, правилно е възприето от издателя на заповедта,
че водачът е бил с налични 31 к.т. към датата на влизане в сила на НП №
4469/2006 г. и съответно след приспадането на отнетите точки с него, както и на
тези, отнети с НП № 5004/2006 г. и НП № 9444/2006 г., той е останал на минус 5
к.т. Тъй като броят на контролните точки, отнети на жалбоподателя в резултат на
влезлите в сила НП надхвърля наличните му контролни точки, той е загубил
правоспособността си да управлява МПС и не е възможно при липсата на контролни
точки изобщо те да бъдат възстановени до първоначалния им максимален размер
предвид липсата на извършени нарушения в двугодишен период след последното
отнемане на точки.
Тълкуването на
разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага
извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им
отнемане, до първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно
изчерпване на определения им лимит. В последната хипотеза водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване. Изпълнението
на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква служебно отразяване
на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, но само ако
водачът не е изчерпал определения с подзаконовия нормативен акт лимит на
контролните точки.
С оглед влязлата в
сила заповед за прилагане на ПАМ фактът на изчерпаните контролни точки е
доказан за целите на настоящото производство, образувано пред административния
орган. Не са представени доказателства по делото, че след 06.03.2007 г.
оспорващия е положил изпит за придобиване на правоспособност.
Отнемането на
контролни точки е последица от извършване на нарушение. То не е вид санкция и
не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по
нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички
контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП жалбоподателят е изгубил
придобитата правоспособност и според чл. 157, ал. 5 ЗДвП има право да бъде
допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. В тези случаи се явява
неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата
регламентира възможности за служебно възстановяване на контролните точки само
при частичното им отнемане до пълния им размер. ( В този смисъл Решение № 12924 от 24.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.,)
Предвид
гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата, която следва да
се отхвърли. Процесният административен акт е издаден
от компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазена е
целта на закона.
При този
изход на правния спор е неоснователно искането на оспорващия за
присъждане на разноски.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.М., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000961/12.11.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, потвърдена с Решение рег. № 343000-10867 от 12.12.2019 г. Директора на ОДМВР Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: