РЕШЕНИЕ
№
град Стара Загора
03.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Трети Октомври през Две хиляди и Осемнадесета година
в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията Чиликов
А.Н.Д. 1943 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228 -002357 /18 от 19.06.2018 година на началник сектор при
ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят в с.з. чрез
адвокат Ч поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно
призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема
за установено следното :
Жалбата е подадена в
срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл.
59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че жалбоподателят И.П. на 15.06.2018 година около 02.00 часа в село
Ракитница , община Стара Загора на път ІІ-66 до кметството на селото в посока
изток управлява МПС „ Ауди
Водачът не представя СУМПС.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. С.Д. / актосъставител/,талон за
медицинско изследване, протокол за
техническа изправност на техническото средство „ Дрегер „.
В с.з. жалбоподателят не
сочи доказателства, които оспорват фактическата обстановка посочена в
обстоятелствената част на наказателното постановление и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз
основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за
доказана по несъмнен и безспорен начин.
Концентрацията на алкохол в
кръвта на нарушителя е установена по надлежния ред съгласно Наредба № 30/2001
г.
При така посочената
фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че при условията на съвкупност е нарушен чл. 5,ал. 3
т. 1 ЗДП и на основание чл. 174, ал. 1 т. 1 ЗДП е наложил административно
наказание – глоба в размер 500 лева и шест месеца лишаване от право да
управлява МПС и чл. 100 , ал. 1 т. 1 ЗДП
и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е наложил административно наказание –
Глоба в размер на 10 лева.
Установената в с.з. фактическа
обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта, от което следват изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят П.
като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.
-
Това деяние е
противоправно – в нарушение на чл.5, ал. 3 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно
управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата
на чл. 174, ал. 1 ЗДП е обявено за
наказуемо.
-
Деянието е
извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено
опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС след като е употребил
алкохол / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им
/ въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е
управлявал МПС /.
Следователно жалбоподателят П.
с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени
всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3 т. 1 ЗДП .
Изложеното
до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 ЗДП .
От обстоятелствената част на наказателното
постановление съдът приема, че жалбоподателят П. не се е съобразил с
изискването да представя на контролните органи изискуемите документи / СУМПС /
при управление на МПС, от което следват изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят П.
като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.Задължението за активно
действие произтича от разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
-
Това деяние е
противоправно – в нарушение на чл.6 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно
управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата
на чл. 183, ал. 1 е обявено за наказуемо.
-
Деянието е
извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено
опасния характер на деянието / че управлява МПС и има задължение при поискване
да представи СУМПС / предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и е искал настъпването им – не е изпълнил задължението си .
Следователно жалбоподателят П.
с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени
всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл. 100, ал. 1
т. 1 ЗДП .
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение
по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП .
В съответствие с нормата на
чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН административно наказващият орган е посочил законовите
норми, които са нарушени, както и тези въз основа на които се налага
административно наказание.Обструкциите от страна на защитата в тази част са из
цяло неоснователни. Изложените фактически обстоятелства съответстват на
правните квалификации, които са достатъчно ясно и точно конкретизирани.
И двете наложени
административни наказания / едното е кумулативно / са от категорията на
абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация. Същите са съобразени
с предвидената санкция.
С оглед разпоредбата на
чл. 18 ЗАНН правилно и законосъобразно е постановено наложените административни
наказания да се изтърпят отделно.
Неоснователно е
възражението , че не е посочено дали деянието е малозначително. Установената
фактическа обстановка и изключително високата степен на обществено опасния
характер на деянията не дават повод да се обсъжда малозначителността на
деянията. В този смисъл няма никакво
основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Видно от обстоятелствената
част на АУАН и наказателното постановление в двата акта фактическата обстановка
е идентична.Тя съответства и на установената в с.з. Коректно и вярно е посочено
в наказателното постановление въз основа на кой АУАН / № 20559/ е
издадено.Всичко това прави възраженията в тази част също неоснователни.
Претенциите, че при
съставяне на АУАН е нарушен чл. 42 т. 6 ЗАНН / непосочване на местоработата на
нарушителя/ с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не могат да бъдат
възприети.
Съдът приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице
по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В
наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която издателят е
упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни
постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма
основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация
на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1228 -002357 /18 от 19.06.2018 година на началник сектор при ОД на МВР
град Стара Загора, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 500/ Петстотин / лева и ШЕСТ месеца
лишаване от право да управлява МПС, ГЛОБА в размер на 10 / ДЕСЕТ / лева на И.К.П.
***, ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ