№260050
гр.
Силистра, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 378 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба на П.Д.С. с ЕГН ********** против Разпореждане
от 21.09.2020 г. на ЧСИ Георги Георгиев за приключване на производството по
изп.д.№ 20187670400182. Предмет на делото е и жалбата на НАП ТД-Варна против
същото разпореждане, след като с Определение от 23.11.2020 г. производството по
в.гр.д.№ 379/2020 г. на СсОС е прекратено и делото е присъединено на основание
чл. 213 от ГПК към настоящото за съвместно разглеждане.
Жалбоподателката С., като взискател по изпълнителното дело, излага
доводи, че съдебният изпълнител го е приключил, без да ѝ е изплатена
цялата сума по изпълнителния лист. Моли за назначаването на икономическа
експертиза за установяване на размера на дълга, както и за отмяна на
обжалваното разпореждане.
Държавата, като присъединен по право взискател, упражнява процесуалните
си права в производството чрез НАП ТД-Варна. Обжалва приключването на
изпълнителното производство с оплакването, че не са изплатени всички публични
задължения на длъжника, които са останали неизвестни на съдебния изпълнител,
заради неговото незаконосъобразно действие, с което е приел, че вземането към
първоначалния взискател е валидно погасено, извън изпълнителното производство.
Навежда доводи, че по делото има още един присъединен взискател – Кооперация
„Кредитмакс“, спрямо когото изпълнителното производство не е прекратено. Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане.
Длъжникът Р.Х.Т. с ЕГН ***********, получил чрез адв. Д.Б. на 15.10.2020
г. възможност да вземе отношение по жалбите на взискателите, не изпраща
отговор.
Частният съдебен изпълнител счита жалбите за неоснователни. П.С. не е
посочила каква част от вземането ѝ не е погасена. ЧСИ излага начинът, по
който е изчислил размера на вземането ѝ и постъпилите суми от длъжника,
обосновавайки извода си, че дългът му към нея е погасен. По отношение жалбата
на НАП намира същата за неоснователна, тъй като към момента на приключването на
изпълнението той не е бил информиран за налични публични задължения на
длъжника. До липсата на информация се е стигнало, след като самият съдебен
изпълнител не е поискал такава по причина, че има задължението да стори това
само в два задължителни етапа от развитието на изпълнителното производство,
съгласно чл. 458 от ГПК: първият – при започване на изпълнението, което е
сторено; и, вторият – за всяко разпределение, което задължение е изпълнено по отношение на разпределението
на сумата от 5245 лева. Последващо разпределение е нямало, тъй като остатъкът
от дълга си към С. длъжникът е превел директно по нейната сметка, а не по
сметка на съдебния изпълнител. Затова, според последния, е отпаднала необходимостта
да уведомява НАП. Счита, че извънсъдебното (каквото и НАП приема, че е
плащането направено на взискателя С.) погасяване на задълженията на длъжника не
представлява заобикаляне на закона. Голяма част от изпълнителните дела
приключват с плащания на дълга между страните, без дължимите суми да постъпват
по специалната сметка на ЧСИ. Това е нормално развитие на отношенията между
взискател и длъжник по повод погасяването на задълженията. По отношение на
Кооперация „Кредитмакс“ намира, че на основание чл. 475, ал. 3 от ГПК
съобщенията и призоваванията се извършват само на първоначалния взискател.
Кооперацията е присъединен взискател въз основа на удостоверение по чл. 456,
ал. 3 от ГПК, което не е изпълнителен титул, и след приключване на
производството спрямо първоначалния взискател, ЧСИ няма основание да продължи
изпълнителните действия само въз основа на удостоверението по чл. 456, ал. 3 от ГПК.
От фактическа страна съдът намира следното:
След образуване на изпълнителното дело по молба на П.С. и по представен
изпълнителен лист, ЧСИ е поискал удостоверение от НАП по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, с което е уведомен за публичен дълг на Р.Т. в размер на 530 лева
(Удостоверение изх.№ 1903718003300292/16.02.2018 г. на НАП ТД-Варна).
На 14.10.2019 г. по сметката на ЧСИ, посочена в поканата за доброволно
изпълнение, са преведени 5245 лева, за което е представена вносната бележка и
молба от адв. Д.Б. – упълномощен представител на длъжника. В платежния документ
е посочено основанието „20% по ид 20187670400182 Р.Х.Т.“.
За разпределението на сумата от 5245 лева е уведомена НАП ТД-Силистра с
техен вх.№ 13778/16.10.2019 г. Вземането на НАП в размер на 530 лева е
погасено.
По молба с вх.№ 15275/10.09.2020 г. на ЧСИ и по представено удостоверение
по чл. 456 от ГПК, с постановление от 11.09.2020 г. е присъединена като
взискател Кооперация „Кредитмакс“.
На 27.11.2019 г. е извършен превод от Д.Б.Д. на 2630 лева към П.С. за
изплащане на дълга на Р.Т. по изп.д. 182/2018 г. на ЧСИ Г.Георгиев.
Взискателката потвърждава това в имейл до ЧСИ от 05.01.2020 г., входиран с №
549/09.01.2020 г. на ЧСИ. Последният съставя на 27.11.2019 г. протокол за
извършено погасяване със сумата от 2630 лева, посочвайки че същата представлява
„извършено плащане от длъжника по изпълнителното дело направо по сметка на
взискателя“.
В рамките на един и същи ден – 21.09.2020 г. ЧСИ е издал Удостоверение на
длъжника, че размерът на дълга му към П.С. е 21560,90 лева; Р.Т. внася на каса
по сметка на взискателката тази сума с основание „Пълно пог. На задължението по
ид 201876704007216“; предоставя вносната бележка на ЧСИ и го моли да приключи
изпълнителното дело; ЧСИ съставя протокол за извършено погасяване със сумата от
21650 лева, посочвайки познатото вече, че същата представлява „извършено
плащане от длъжника по изпълнителното дело направо по сметка на взискателя“;
констатира с подробна сметка-рекапитулация, че вземането на П.С. е погасено; и
издава обжалваното разпореждане.
Впоследствие с жалбата си НАП представя доказателство, че към 08.10.2020
г. актуалните публични задължения на Р.Т. са в размер на 10266,47 лева, но те
не са станали достояние на съдебния изпълнител преди приключването на
производството по изпълнителното дело.
От правна страна Силистренският окръжен намира следното:
П.С. е подала своята жалба в срок. За НАП такъв изобщо не е започнал да
тече, защото съдебният изпълнител не е изпратил съобщение до присъединения по
право взискател – държавата, за приключването на изпълнението. Установеното
в чл. 457, ал. 3 ГПК отклонение от принципа на чл. 8 от ГПК намира своето
обяснение в обстоятелството, че присъединяването на някои кредитори става по
тяхна молба и няма пречка да им бъде възложена грижата сами да се информират за
движението на делото. Такова изключение от принципа на чл. 8 ГПК не може и не е
уредено по отношение на кредиторите, които са присъединени по право, като
държавата (не по тяхна молба) – така е прието в тълкувателните мотиви към т. 5
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Оттук следват два
извода: че жалбата на НАП не е просрочена и че няма значение дали
присъединеният взискател Кооперация „Кредитмакс“ е бил уведомяван за
приключването на изпълнението, първо, защото на присъединените по тяхна молба
взискатели не се дължи уведомяване и призоваване за действията по изпълнителното
производство и, второ, защото НАП няма правен интерес да изтъква този довод в
защита на чужди права дори ако те действително са накърнени.
Жалбите са процесуално допустими, подадени са от надлежни страни, имащи
правен интерес от отмяната на обжалваното разпореждане. Същите са основателни.
Не се налага назначаването на експертиза за точния размер на дълга, тъй
като не той е от значение за основателността на жалбите.
Същността на спора се състои в отговора на въпроса какви са правните
последици на извършеното доброволно изпълнение извън изпълнителното
производство, по времето когато същото е било образувано, но не е приключило.
Съдът приема, че няма пречка длъжникът да изпълни директно на взискателя. Ако последният
счита себе си за удовлетворен в резултат на това изпълнение, законосъобразното
развитие на процесуалните отношения по образуваното изпълнително производство,
изисква той да отправи молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното
изпълнение – чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Представянето на писмо от банката
(вносна бележка), от която да е видно, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя, представлява основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК само ако
доброволното изпълнение предхожда образуването на изпълнителното производство.
В случая това не е така, следователно не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК. От аргумент за противното, когато доброволното изпълнението е след
образуването на изпълнителното производство, последното не следва да се
прекратява на основание доброволното изпълнение. При липса на молба от
взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК съдебният изпълнител е обвързан от
процесуалното си задължение да продължи с принудителното изпълнение, игнорирайки представените доказателства за
извънпроцесуалните плащания към взискателя. Това е така, защото съдебният
изпълнител, като орган по изпълнението, е компетентен да установява и
съобразява само онова изпълнение, което е осъществено в резултат на изпълнителните
действия по изпълнителното производство. Или, образно казано, което е
„минало през ръцете му“. Всяко друго изпълнение излиза извън компетентността на
изпълнителния орган. Няма съмнение, че след като длъжникът е внесъл
първоначално 5245 лева по сметката на ЧСИ и е посочил като основание номера на
изпълнителното дело, значи той е узнал за него. Оттам насетне, плащайки
директно на взискателя, сам е поел риска това плащане да не бъде зачетено като
направено по изпълнителното дело. За такива случаи е предвиден искът по чл. 439
от ГПК, възможността за спиране от съда на принудителното изпълнение като
обезпечителна мярка и, евентуално, ако впоследствие се докажат надсъбрани суми,
на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за онези от тях, които са събрани
по принудителен ред и които представляват двойно плащане. Само в условията на
състезателността на исковия процес може да се прецени дали действията на
длъжника извън изпълнителното производство, насочени към погасяване на
задължението му, са изпълнили предназначението си. Респективно органът,
компетентен да направи тези преценка, е съдът.
Като си е присвоил компетентността на съда по този въпрос, частният
съдебен изпълнител е нарушил закона и това ясно личи от използвания от него
юридико-терминологичен оксиморон „плащане от длъжника по изпълнителното дело
направо по сметка на взискателя“, с което е целял да оправдае последващото си
действие по приключване на изпълнителното производство. Приключването е уредено
в чл. 433, ал. 2 от ГПК и изисква изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. Систематичното обособяване на
разпоредбата, извън хипотезите за прекратяване по чл. 433, ал. 1, в това число,
и най-вече, на т. 1 и т. 7 от ГПК, води до извода, че изпълнението, за което
става въпрос в ал. 2, трябва да е осъществено в рамките на изпълнителното
производство пред или от надлежния за това орган – съдебният изпълнител. Същият
извод следва и от изискването да са събрани разноските по изпълнението. В
случая не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 2 от ГПК за
приключването на изпълнителното производство, което обуславя отмяната на това
действие и връщане на изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните
действия по него, така, все едно извънпроцесуално плащане от длъжника към
кредитора не е имало. Вече в дискрецията на страните по изпълнението е дали да
упражнят правата си по чл. 433, ал. 2, т. 1 или т. 7 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения, Силистренският окръжен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането от
21.09.2020 г. на ЧСИ Георги Георгиев за приключване на производството по
изп.д.№ 20187670400182 и връща същото за продължаване на изпълнителните
действия по него.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.