№ 9192
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110134447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от В. ВЛ. П., ЕГН **********, срещу .
Н.П., рег. № ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошено
здравословно състояние, стрес, неспокоен сън, световъртеж, ускорено сърцебиене, влошено
аритмично сърдечно усложнение, повишаване нивата на кръвната захар /при наличие на
вече установен диабет, тип 2/, липса на средства за издръжка и прибягване на търсене на
заеми от познати, в резултат на незаконосъобразни действия на . Н.П., рег. № ..., по изп. дело
№ ... с взискател /ЮЛ/, изразяващи се в налагане на запор върху банкова сметка на ищеца по
време на мораториума, установен със Закон за извънредното положение в страната, в
периода от 10.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Ищецът В. ВЛ. П. твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело № ... с
взискател /ЮЛ/. Посочва, че му е бил наложен запор върху сметка в /ЮЛ/, по която
получавал сума за интеграция от /ЮЛ/, район ...н. Посочва, че разбрал за запора, когато не
бил получил сума за социална интеграция за месец август 2020 г. На 23.09.2020 г.
ответникът му бил връчил покана за доброволно изпълнение от 23.09.2020 г. Поддържа, че е
депозирал възражение с вх. № .. от 01.10.2020 г. срещу издадената ПДИ от 23.09.2020 г., тъй
като запорът бил наложен запор върху банкова сметка на ищеца по време на мораториума,
установен със Закон за извънредното положение в страната, в периода от 10.03.2020 г. до
13.05.2020 г. На 06.10.2020 г. ищецът получил Постановление от ответника, с който
1
последният поддържа, че наложеният запор е законосъобразен и е отказал да вдигне същия.
Посочва, че след справка в „/ЮЛ/“ се е запознал със запорното съобщение, като твърди, че
същото е с изх. № ... от 13.03.2020 г., като същото е получено от банката на 24.07.2020 г.
Навежда твърдения, че наложеният запор представлява незаконосъобразно действие на
частния съдебен изпълнител, в резултат на който здравословното му състояние се е
влошило- буди се през нощта с ускорено сърцебиене, нивата на кръвна захар са му се
повишили и като диабетик са му предписали допълнителни лекарства, има влошено
аритмично сърдечно усложнение. Моли за уважаване на иска.
Ответникът . Н.П., с рег. № ..., е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание. Посочва, че срещу ищеца има образувано изпълнително
дело № ... от 12.03.2020 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по НОХД № .../2016 г.,
по описа на 21-и състав, .... Изпълнителното производство било образувано по искане на
взискателя /ЮЛ/ с изх. № .../27.02.2020 г. съгласно чл. 6 от Споразумение за сътрудничество
за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт от 09.07.2018 г.,
сключено между ВСС и К., което е връчено с протокол за предаване на книжа на частен
съдебен изпълнител за събиране на вземания на ... на 12.03.2020 г. Поддържа, че са били
изготвени покана за доброволно изпълнение с изх. № .../13.03.2020 г. и запорно съобщение
до „/ЮЛ/“ с изх. № .../13.03.2020 г., с които да бъде наложен запор и съобщено на ищеца по
настоящото дело за предприеманото изпълнително действие. Посочва, че на същата дата -
13.03.2020 г., е било обявено извънредно положение с решение на НС на Република ... за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., а с ЗМДВИП са въведени ограничителни мерки,
вкл. и за налагане на запори по изпълнителни дела. Поддържа, че процесните Покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ и запорно съобщение до „/ЮЛ/“ са били оставени на
съхранение в кориците по изпълнителното дело до отпадането на ограничителните мерки,
като същите били изпратени на 15.07.2020 г., като запорното съобщение било получено от
банката на 24.07.2020 г. Посочва, че поканата за доброволно изпълнение не била получена
от ответника, извод за което може да се направи от обратната разписка по товарителница №
.... Поддържа, че запорът не бил наложен по време на извънредното положение, респективно
в срока на ограничителните мерки. По изпълнителното дело е била изготвена втора ПДИ с
изх. № .../05.08.2020 г., която също не била получена от ищеца и била върната като
„непотърсена“. Ответникът е изготвил и трета ПДИ с изх. № .../03.09.2020 г., която била
изпратени чрез призовкар, но ищецът не бил намерен, с оглед което на 15.09.2020 г. на
адреса на ищеца е залепено уведомление с покана за явяване в кантората на съдебния
изпълнител в двуседмичен срок за получаване на ПДИ. Ответникът посочва, че на
23.09.2020 г. ищецът се бил явил в кантората и е получил ПДИ с изх. № .../23.09.2020 г., с
която бил уведомен за наложения му запор на банкови сметки. Поддържа, че в запорното
съобщение ответникът е указал на банката, че запорът не следвало да се изпълнява по
отношение на несеквестируемата част на доходите по чл. 446 от ГПК, както и по отношение
на помощите и обезщетенията по чл. 446 „а“, ал. 1 от ГПК, пенсията до размера на
минималната работна заплата и други несеквестируеми средства от социален характер, вкл.
по чл. 520, ал. 1 от ГПК. Твърди, че във възражението на ищеца срещу наложения запор
2
същият не се е позовал на несеквестируемост на постъпващите по банкова сметка средства.
Ответникът обосновава своя отказ да вдигне запора при твърдения, че към 01.10.2020 г.
дългът по изпълнителното дело не бил погасен. Посочва, че отказът не бил обжалван и
същият е влязъл в сила на 21.10.2020 г. Оспорва иска като неоснователен и поради липсата
на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно изпълнение и
претендираните за обезщетяване неимуществени вреди. Счита за недоказани твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, като посочва, че представеното към исковата молба
Експертно решение на ТЕЛК е от 2015 г. и не удостоверява влошеното здравословно
състояние на ищеца да е вследствие на действията по изпълнение на ответника. Поддържа,
че наложеният запор е наложен законосъобразно, както по основание, така и по размер.
С Определение № 6956 от 18.03.2022 г. по делото е конституирано като трето лице-
помагач на страната на ищеца, /ЮЛ/, ЕИК ..., като същото е депозирало становище от
21.04.2022 г., с което оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Посочва, че
ответникът не е налагал запор върху банковите сметки на ищеца по време на обявеното
извънредно положение на територията на страната, респективно по време на наложените
обезпечителни мерки. Оспорва да са настъпили описаните вреди в исковата молба, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника. Моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Доказателствената тежест е разпределена, както следва: Ищецът носи тежестта да
докаже извършени от процесуално легитимирания ответник действия/бездействия при
провеждане на принудително изпълнение в противоречие с процесуалните правила;
настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца; причинна връзка между
вредите и процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. В тежест на
ответника е да докаже възраженията си.
В случая са налице абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като
липсват отрицателни такива. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (З.),
пасивно легитимирани да отговарят, са длъжностните лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при или по повод на тази
дейност. Поради това предявения иск по чл.74 от З. е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По основателността на иска по чл.441 от ГПК, във връзка с чл.74 от З.:
Съобразно константната съдебна практика /Решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по
гр.д.№ 474/2009г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че
фактическия състав на чл.74 от З. обхваща няколко кумулативно дадени елемента:
неправомерни действия на .; вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на
3
дейността на съдебния изпълнител; както и причинна връзка между настъпилата вреда и
действията му. При изпълнението на тези елементи се дължи обезщетение за всички вреди,
пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вредите, ако
не е било налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител. В този смисъл са още и Решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д. №
1123/2010г. II т.о.; Решение № 281 от 2014г. по гр.д.№ 3219/2014г. III г.о. и др.
С доклада по делото, обявен за окончателен с Протокол от 10.05.2022 г., съдът е
отделил като безспорни обстоятелства между страните наличието на образувано
изпълнително дело № ... от 12.03.2020 г., по описа на . Н.П., рег. № ..., срещу В. ВЛ. П., ЕГН
**********, с взискател /ЮЛ/, по което има наложен запор върху сметка на ищеца при ......
от месец август, 2020 г.
Във връзка здравословното състояние на ищеца по делото е приложено единствено
писмен документ под формата на препис от Експертно решение на ТЕЛК от 28.10.2015 г., с
което на ищеца му е призната трайно намалена работоспособност в размер на 72 % за срок
от три години. Следователно същото е издадено на дата, предхождаща образуването на
изпълнителното дело при ответника и налагане на процесния запор и по никакъв начин чрез
него не може да се установи какво е било здравословното състояние на ищеца към момента
на налагане на запора, респективно дали се е влошило впоследствие и то в резултат на
действията на съдебния изпълнител – ответник по делото. По отношение наведените
твърдения за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно
състояние, стрес, неспокоен сън, световъртеж, ускорено сърцебиене, влошено аритмично
сърдечно усложнение, повишаване нивата на кръвната захар, както и връзката им с
действията на ответника, ищецът не е приложил относими писмени доказателства, нито е
поискал събирането на гласни такива чрез разпит на свидетел, за да се установят
твърденията му във връзка емоционалното и здравословното му състояние, с оглед което
същите остават недоказани.
По делото не се установява и . Н.П. да е извършил действия по изпълнението, които да
са неправомерни или предприети в периода на извънредното положение, в разрез с
предвидената в чл.5, ал.2 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., забрана. Напротив, от приетите
по делото писмени доказателства се установява, че след образуване на ИД № ... по описа на .
Н.П., на 13.03.2020 г., съвпадащ с обявяването на извънредното положение в страната, са
били изготвени ПДИ и запорно съобщение до „/ЮЛ/ ...“ .., като последното е изпратено за
налагане на запора една след отпадане на извънредното положение и съответно е било
получено едва на 24.07.2020 г., т.е. повече от 2 месеца след отпадане на извънредното
положение. Установява се от приетото на л.7 от делото уведомително писмо, изпратено от
„/ЮЛ/ ...“ .. /изх. № .../02.02.2021 г./ до ищеца, че първите удръжки от вземанията му по
банковата сметка са направени едва на 05.08.2020 г., а по изпълнителното дело, суми са
преведени едва на 01.10.2020 г., като същите съставляват горница над минималната работна
заплата за страната, т.е. удържаните на ищеца средства не съставляват и несеквестируеми
4
такива.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че не е налице извършено от
ответника противоправно деяние. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав на
исковете с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.74 от З. води до
тяхната неоснователност, поради което и съдът не следва да обсъжда останалите
предпоставки за тяхното уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат на ищеца, като същият бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение, за което е представено платежно нареждане от 30.11.2021 г.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 - 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ВЛ. П., ЕГН **********, , с адрес /АДРЕС/, срещу .
Н.П., с рег. № ... в К. и район на действие ,,,, с адрес на практиката в /АДРЕС/ иск с правно
основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД вр. чл.74 от З. за плащане на сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
влошено здравословно състояние, стрес, неспокоен сън, световъртеж, ускорено сърцебиене,
влошено аритмично сърдечно усложнение, повишаване нивата на кръвната захар /при
наличие на вече установен диабет, тип 2/, липса на средства за издръжка и прибягване до
търсене на частни заеми от познати, в резултат на незаконосъобразни действия по
изпълнението, извършени от . Н.П., с рег. № ..., по образуваното пред него Изп. дело № ... с
взискател /ЮЛ/, изразяващи се в налагане на запор върху банкова сметка на ищеца по време
на мораториума, установен със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., за периода от 10.03.2020 г. до
14.05.2020 г. и два месеца след отмяната му, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, да заплати на . Н.П., рег. № ..., с адрес на практиката в /АДРЕС/ сумата от 600
лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на /ЮЛ/, ЕИК ..., като трето лице-
помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5