Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 21.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №519 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Кооперация Потребителна кооперация
„Напредък”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Владиня,
Община-гр.Ловеч, представлявана от Председателя Магдалена Найденова Борисова,
чрез мл.адвокат К. ***-Ирена Николова”, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявана от Управителя Ирена
Ангелова Николова, в която изтъква, че в изпълнение на Разпореждане №945/23.02.2017 год. по Ч.гр.д.№279/2017 год.
по описа на РС-гр.Ловеч в срок предявява настоящия иск против ЕТ”Нира-Ирена
Николова”.
Пояснява, че Кооперация Потребителна
кооперация „Напредък",
представлявана от Председателя Магдалена Найденова Борисова сключила
договор за наем от 01.09.2009 год. с ЕТ”Нира-Ирена Николова" със срок на
договора 5 години и размер на месечния наем - 90 лева. Обектът на наемния
договор е хранителен магазин в с.Владиня. Твърди, че през м.септември
Заявява, че за срока на договора
наемателят ЕТ”Нира-Ирена Николова" е заплащал наем до м.февруари
Въпреки многократните опити да се
изплатят доброволно дължимите суми, ответникът и до момента не е заплатил
наемни вноски, поради което за ищеца е налице правния интерес от завеждане на
настоящата искова претенция.
Моли съда след разглеждане на
приложените доказателства и преценка на приложимите норми да постанови решение,
с което да признае за установено, че ЕТ „Нира-Ирена Николова", ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление с. Владиня, Община-гр.Ловеч,
представлявана от Управителя Ирена Ангелова Николова дължи на Кооперация
Потребителна кооперация „Напредък", ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : с. Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявана от Председателя
Магдалена Найденова Борисова сумата в размер на 2 700 лева, представляваща
дължим и незаплатен наем за периода м.февруари 2012-м.август
Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищцовата коопарация и сторените по делото разноски -
адвокатско възнаграждение и държавни такси, както и разноските по Ч.гр.д. №
279/2017 год. по описа на PC-гр.Ловеч.
В законният
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор на исковата
молба от ответника, чрез пълномощника му адв.Н., който от името на доверителя
си, счита иска за процесуално недопустим, но по същество неоснователен.
Позовава се на представения с исковата молба договор за наем и счита, че
липсват основни и индивидуализиращи страни по него, а именно точното
наименование, ЕИК, кои са представляващите лица, поради което, не е налице,
както активна, така и пасивна процесуална легитимация на страните по спора. Споменава,
че ЕТ”Нира-Ирена Николова", ЕИК : ********* не е страна по договора и
оспорва същият. Оспорва и наведеното в исковата молба твърдение, че договора не
е сключен за 5 години, изтъквайки че такъв срок не е договарян между страните.
Оспорва и твърдението на ищеца в исковата молба, че е бил страна и собственик
на процесният имот. Прави възражение за погасяване на исковете – главен и
акцесорен по давност, на основание чл.111, б.„в” от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си мл.адв.Кривошиява и преупълномощения от
нея адв.Кривошиява поддържа исковата молба така, както е предявена като по
отношение петитума на исковата молба прави допълване относно периода на
претендираната главница, който следва да се счита, че е за времето от
01.02.2012 год. до 31.08.2014 год. Съдът с протоколно определение от 14.06.2017
год. е допуснал допълване на петитума на исковата молба по цитирания по-горе
начин. По същество моли съда да се произнесе с решение, с което уважи исковата
претенция като основателна и доказана. Позовава се на събраните по делото
доказателства, от които се установявало, че межу страните по делото има сключен
договор за наем, като от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза се установява и размера на дължимиянаем и този на претендираната
мораторна лихва.
В две
поредни заседания пълномощникът на ответника адв.Н. от името на доверителя си
поддържа отговора и изтъква, че съгласно разпределената доказателствена тежест,
ищеца следва да докаже претендираното от него вземане. От представения от ищеца
нотариален акт се установява, че действително той има нотариален акт за
собственост за търговско помещение – смесен магазин в с.Владиня със застроена
площ от130 кв.м., но счита, че по никакъв начин не е успял да докаже, че това е
било търговско помещение, предмет на договора с ЕТ”Нира-И. Николова”. Позовава
се на приложения към исковата молба договор, в който липсвала индивидуализация
на представлявания търговски обект на ЕТ”Нира-И. Николова”, но видно от същия
на ЕТ”Нира-И. Николова” е отдаден обект с площ от 115 кв.м., а в нот.акт е
посочено, че търговският обект, на който ищеца е собственик е 130 кв.м. Освен
това се позовава и на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, от което се установява, че в счетоводството на ищеца няма издадени
фактури, т.е. няма задължения. В този смисъл моли съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и недоказана като съдът приложи и 3-годишната
погасителна давност. Моли да му се присъдят и сторените по делото разноски
съгласно приложен по делото списък на разноските.
Настоящият
съдебен състав като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните,
както и събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Пасивната
процесуална легитимация се установява от извлечението от ТР, представено като
доказателство с исковата молба, от което се разбира, че фирма „Нира-Ирена
Николова”, ЕИК : ********* е с правна форма – Едноличен търговец, със седалище
и адрес на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представляван от Ирена
Ангелова Николова. Предметът на дейност на фирмата е : търговия на едро и
дребно с всякакъв вид стоки в страната и чужбина; производство и търговия със
селскостопанска продукция, превозна, спедиторска и складова дейност, пътнически
и товарен транспорт в страната и чужбина, ресторантска дейност и други услуги.
Като
доказателство по делото ищеца е представил копие от Договор за наем, сключен на
01.09.2009 год. в с.Владиня между ПК”Напредък”-с.Владиня, представляввана от
Председателя Никола Енчев Генов /наемодател/ и фирма ЕТ”Нира”, представлявана
от Ирена Николова /наемател/, на основание чл.288 от ЗЗД. Предметът на договора
е следния : наемодателят предоставя за срок от 5 години собственото си
помещение, намиращо се в с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представляващо обект
хранителен магазин с обща квадратура около 115 кв.м. на наемателя при месечна
наемна цена 90 лева при условие, че ще се ползва като хранителен магазин. При
нарушаване на настоящото условие е посочено, че договора се прекратява. В
договора са записани какви са задълженията на страните, като едно от тях на
наемателя е да заплаща сумата за текущия месец не по-късно от 5 число от
месеца, като при закъснение да заплаща неустойка в размер на 30% за всеки
просрочен ден, а при закъснение от 15 дни в размер на 50% върху неиздължената
сума за всеки просрочен ден. Заплащането следва да се извършва в брой на касата
на ПК”Напредък”-с.Владиня. Договорът влизал в сила от 01.09.2009 год. и можело
да се прекрати с писмено предизвестие на една от страните като срока е равен на
един месец при неспазване на клаузите, договорени между страните,
прекратяването на договора нъстъпва с изтичане на срока, ако не бъде подписан с
писмено споразумение най-късно преди изтичане на последния ден от договорния
срок. Страните са договорили възможността прекратяване на договора да
предприеме всяка от страните с плащане на дължимите разходи помежду им или
според уговореното в предходните алинеи и достатъчно забавяне на една дължима
вноска. Разваляне може да се иска и при системно нарушаване на договорните
задължения като това става с писмено предизвестие за срок от един месец след
констатираните нарушения с вредни последици. Договорът е подписан и от двете
страни.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, още
повоче че не бе оспорено от представителите на страните, се установява, че последната
фактура за наем, издадена от наемодателя на ЕТ”Нира-И.
Николова” е с №15/29.02.2012 год., с коята са фактурирани наеми за м.април,
м.май, м.юни и м.юли 2011 год. Същата е платена от последния с вносна бележка
по банковата сметка на кооперацията на 29.02.2012 год. След тази дата фактури
за наем на ЕТ”Нира-Ирена Николова” не са издавани и съответно не са плащани. За
периода от 01.02.2012 год. до датата на срока на договора – 31.08.2014 год., за
който период наемодателят има претенции, че наемателя е ползвал процесното
помещение, неплатените месечни наемни вноски са 30 по 90 лева или общо
2 700 лева. Размерът на мораторната лихва вещото лице е изчислило, че е
671,34 лева за периода от 31.08.2014 год. до 09.02.2017 год. При ответника няма
налични данни за плащане наем на ищеца за процесния период.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №279/2017
год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че на основание чл.410 от ГПК,
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №178/10.02.2017 год.,
по силата на която длъжникът Ирена Ангелова Николова, действаща като
ЕТ”Нира-Ирена Николова”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
с.Владиня, Община-гр.Ловеч следва да заплати на кредитора Кооперация
Потребителна кооперация „Напредък”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявана от Магдалена Найденова
Борисова сумите 2 700 лева главница, 671,81 лева лихва за забава за период
от 31.08.2014 год. до 09.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2017 год. до изплащане на вземането, както и сумите 350 лева
разноски по делото за адвокатски хонорар и 67,44 лева разноски по делото за
държавна такса. Изрично в заповедта е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства : незаплатена наемна цена по Договор за наем от
01.09.2009 год., сключен между кредитора и длъжника, със срок 5 години, с
предмет на договора – хранителен магазин в с.Владиня и уговорена месечна наемна
цена в размер на 90 лева. От м.февруари 2012 год. до края на договора –
31.08.2014 год. наемни вноски не са били заплащани, като наемателят – длъжник е
използвал обекта през периода на целия договор и с изтичане на срока му, е
освободил наетия обект.
Тъй
като в срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от Ирена Ангелова
Николова, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, позовавайки се на изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД, съдът с разпореждане №945/23.02.2017 год. по Ч.гр.д.№279/2017 год. е указал
на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, като довнесе
дължимата държавна такса. Предупредил го е също за последиците по чл.415, ал.2
от ГПК, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законният
срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 23.02.2017 год. и получен
от Магдалена Борисова на 09.03.2017 год., видно от разписката, приложена като
доказателство по Ч.гр.д.№279/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Исковата
молба, с която съдът е сезиран е с вх.№3721/21.03.2017 год., т.е. подадена е в
законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна
и доказана.
В
настоящото исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК, чиято цел е да установи
съществуване на вземането, в предходно проведеното заповедно производство, в
тежест на ищцовата страна е да докаже, че спорното право е възникнало, а на
ответната - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Наличието
на договорни отношения между страните се доказа от представения с исковата
молба Договор за наем от 01.09.2009 год., сключен между страните по делото за
срок от 5 години. Съдът намира, че този договор отговаря на изискванията на
чл.228 и сл. от ЗЗД, тъй като съдържа всички задължителни реквизити, а именно :
между кои страни е сключен, за какъв срок, при какви условия, каква е дължимата
цена от наемателя по него и в какъв срок е дължима, какви са задълженията на
страните и начин на прекратяване. В този смисъл съдът намира за неоснователни
доводи на пълномощника на ответника, изтъкнати в писмения отговор на исковата
молба, че в договора липсват основни индивидуализиращи страните признаци като
точно наименование, ЕИК, представляващи ги лица в който смисъл не е налице,
както активна, така и пасивна процесуална легитимация. Не без значение е и
факта, че ответната фирма, чрез пълномощника си не оспори истинността на този
документ по начина и в срока, предвиден по чл.193, ал.1 от ГПК, което дава
основание на съда да приеме за достоверни вписаните в него обстоятелства и да
се позове на него за действително възникналите между страните договорни
отношения. При така възникналите облигационни отношения неизправна страна се
явява ответника, който като наемател на помещението не е заплащал наемната
цена, в нарушение на договорните клаузи и на чл.232, ал.2 от ЗЗД. Затова и ищцовата
претенция е основателна, но не и в размера и за периода от време, в който се
претендира.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника, направено още в отговора
наисковата молба, че иска е погасен по давност, тъй като действително текста на
чл.111, б.в” от ЗЗД предвижда, че с изтичане на тригодишната давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Безпорно е,
че облигационните отношения между страните произтичат от сключения на
01.09.2009 год. договор за наем на конкретно посочен обект – хранителен магазин
в с.Владиня. Срокът на договора изтича след пет години от дата на сключването
му, т.е. на 01.09.2014 год.
След
направеното от ищцовата страна и прието от съда допълване на петитума на
исковата претенция, съдът е останал сезиран с претенция за заплащане на
2 700 лева главница за период от време считано от 01.02.2012 год. до
31.08.2014 год. Имайки предвид факта, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано Ч.гр.дело №279/2017 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е подадено на 09.02.2017 год., то непогасени по давност са
вземанията, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. станалите изискуеми след дата 09.02.2014 год.
или конкретно за период от 6 месеца /м.февруари-м.август 2014 год. Изхождайки
от факта, че месечна наемна цена е договорена между страните в размер на 90
лева, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата в размер на 540 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на завеждане на исковата молба - 21.03.2017 год. до окончателното й изплащане,
а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 2 700 лева и за периода
от време от 01.02.2012 год. до 08.02.2014 год. искът с правно основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, се явява неоснователен и недоказан и
като такав следва да бъде отхвърлен.
Съдът
е сезиран и с претенция за заплащане на лихва за забава с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като основателността й произтича от нейния акцесорен характер. Тъй
като в конкретния случай се доказа, че е налице неизпълнение на парично
задължение, произтичащо от сключен договор за наем, неизправната страна в
случая ответника дължи на ищеца обезщетение в размер на законнта лихва от деня
на забавата. Поради това, че съдът е уважил главницата частично и с помощта на BG калкулатор
за изчисляване на законна лихва, съдът изчисли, че размера й възлиза на 134,37
лева за претендирания в петитума на исковата молба период от време
31.08.2014год. до 09.02.2017 год., като за разликата до пълния претендиран
размер от 671,81 лева тази искова претенция като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съдебно-делодни разноски в размер на сумата 257,11 лева, изчислени съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата 417,44 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство, тъй като съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство.
Водим от
тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че ЕТ”Нира-Ирена Николова”, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявано от Управителя Ирена
Ангелова Николова дължи на Кооперация Потребителна кооперация „Напредък”, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч,
представлявана от Магдалена Найденова Борисова сумата 540 /петстотин и
четиридесет/ лева, представляваща дължим и неплатен наем за периода 09.02.2014
год. до 31.08.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
завеждане на исковата молба – 21.03.2017 год. до окончателното й заплащане, а
за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 2 700 лева за
периода от 01.02.2012 год. до 08.02.2014
год. исковата претенция като погасена по давност, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че ЕТ”Нира-Ирена Николова”,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Владиня,
Община-гр.Ловеч, представлявано от Управителя Ирена Ангелова Николова дължи на
Кооперация Потребителна кооперация „Напредък”, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявана от Магдалена
Найденова Борисова сумата 134,37 /сто тридесет и четири лева тридесет и седем
стотинки/, представляваща дължима лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода
от 31.08.2014 год. до 09.02.2017 год., а за разликата до пълния претендиран
размер на сумата 671,81 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ”Нира-Ирена Николова”, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявано от Управителя
Ирена Ангелова Николова да заплати на кооперация „Напредък”, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : с.Владиня, Община-гр.Ловеч, представлявана
от Магдалена Найденова Борисова сумата 257,11 /двеста петдесет и седем лева и единадесет стотики/,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство,
изчислени съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
както и сумата 417,44 /четиристотин и седемнадесет лева четиридесет и четири
стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски за заповедното
производство,
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението след влизането му в сила да се приложи по Ч.гр.дело №279/2017 год.
по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :