МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г.
с ЕГН **********- по чл. 155, ал. 3, във
връзка с ал. 1, предл. второ от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че в
периода от края на м.юли 2007г. до края на м.октомври 2007г. е свождал към съвкупления
(чрез намиране на клиенти) Д.М. ***, като деянието е извършено с користна цел-
получаване на материални облаги от дейността по проституция.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г.
с ЕГН **********- по чл. 159а, ал. 2, т.
2, във връзка с ал. 1 от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че през
м.декември 2007 г.,
в гр. Велинград, обл. Пазарджик, е набрал отделни лица- В.М.К. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия и деянието е извършено чрез използване на принуда.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 155, ал. 5, т. 3, във връзка с ал.
3, във връзка с ал. 1, предл. второ от НК.Подсъдимият се обвинява в
това,че в периода от м.декември 2007
г. до края на м.март 2008 г. е свождал към
блудствени действия и съвкупления (чрез намиране на клиенти) В.М.К. ***, като
деянието е извършено по отношение на две лица и с користна цел- получаване на
материални облаги от дейността по проституция.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 142а, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК. Подсъдимият се
обвинява в това,че в края на м.март и
началото на м.април 2008 г.,
в гр. Велинград, обл. Пазарджик, противозаконно е лишил от свобода В.М.К. ***,
като деянието е продължило повече от две денонощия.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че
през м.април 2008 г., в гр. Велинград, обл. Пазарджик, по
телефона се е заканил на В.М.К. *** с престъпление (убийство) против нейната
личност и личността на нейна ближна (дъщеря), като заканата е обективирана с
думи: че ще я запали, че къщата й ще изгори, че ще обеси дъщеря й, а тя самата
ще бъде обезглавена и тази закана е възбудила основателен страх за
осъществяването й.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и 2, във връзка с
ал. 1 от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че през
м.декември 2007г. е набрал отделни лица- ЕВТЕМИЯ М.Т. *** с цел да бъде
използвана за развратни действия и деянието е извършено спрямо лице ненавършило
18 години и чрез използване на принуда.
Обвинението
е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 155, ал. 5, т. 2 и 3, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1,
предл. второ от НК.Подсъдимият се обвинява в това,че в периода от
м.декември 2007 г.
до края на м.декември 2008г. е свождал към блудствени действия и съвкупления
(чрез намиране на клиенти) ЕВТЕМИЯ М.Т. ***, като деянието е извършено по
отношение на лице ненавършило 18 години, по отношение на две лица и с користна
цел- получаване на материални облаги от дейността по проституция.
Обвинението
е против подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********- по чл. 155, ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ от НК. Подсъдимият
се обвинява в това,че в периода от началото на м.юни до края
на м.септември 2008 г.
е свождал към съвкупления (чрез намиране на клиенти) Д.В.Д. ***, като деянието
е извършено с користна цел- получаване на материални облаги от дейността по
проституция.
Обвинението е против подсъдимия М.М.Г.
с ЕГН **********- по чл. 354а, ал. 2,
изречение 1-во, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това,че в периода от края на м.май 2008 г. до края на
м.октомври 2008 г.,
при условията на продължавано престъпление, в гр. София и в гр. Велинград, обл.
Пазарджик, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение голямо
количество наркотични вещества- общо 288 грама кокаин (24 седмици по 12 грама) и общо 480 грама амфетамин (24
седмици по 20 грама),
като в същия период от време в гр. Велинград, обл. Пазарджик е разпространил на
Д.И.Г. *** общо 480 грама
амфетамин с активно вещество 8% на стойност 14 400 лева.
Подсъдимият Г. признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като е дал
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и
направеното от него лично и чрез защитника му искане делото е разгледано по
реда на глава 27-ма от НПК-по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с чл.373,ал.2 от НПК.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направеното от
подс.Г. самопризнание относно фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства и приетите
и прочетени в съдебно заседание писмени доказателства,и като ги обсъди при
съобразяване с разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
І. Св. Д.М.,***007г. работела като стрийптизьорка в бар „Бони” в курорта
Боровец. През м.април на същата година, след като свършил туристическия сезон в
курорта, лица, неустановени по делото, посочени от свидетелката с имената Иван,
Илиян Манекена и Жоро Ефтимов, й предложили да започне работа в хотел „Рич” в
гр. Велинград, обл. Пазарджик като проститутка. Свидетелката се съгласила и в
периода от м.април 2007 г.
до м.юни 2007 г.
св. М. *** през уикенда (петък и събота) и се занимавала с проституция, като
50% от спечелените от тази дейност пари предавала чрез трети лица на
споменатите Илиян Манекена и Жоро Ефтимов.
През м.юли 2007
г., за две седмици, св.М. заминала за к-с „Златни
пясъци”, а към края на м.юли 2007
г. се върнала отново в гр. Велинград, където се установила
в хотел „Кисловодск” при подс. М.Г., когото познавала
като служител на Илиян Манекена и Жоро Ефтимов.
От края на м.юли 2007 г. до края на м.октомври 2007 г. св. М. работела в
таверна „Омар” в гр. Велинград, обл. Пазарджик като ориенталска танцьорка,
както и в бара на хотел „Рич” като танцьорка и проститутка. В този период почти
всяка вечер подс. М.Г. й се обаждал и я
пращал по различни адреси из града, за да обслужва клиенти. Според показанията
на свидетелката, тарифата за един час платен секс била 100 лева. Спечелените от
проституция пари св. М. деляла с подс.
Г., като много често той вземал предварително парите от клиентите, тъй като
свидетелката се опасявала да не я излъжат. Подс.
Г. намирал клиенти и на други момичета в гр. Велинград,като
установените случаи са посочени по-долу..
В края на м.октомври 2007 г. собственичката на
хотел „Рич” разбрала, че св. М. се занимавала с проституция и отношенията им се
влошили, което станало причина последната да преустанови тази си дейност и да
напусне гр. Велинград.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 155, ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ от НК,като в периода от края на м.юли 2007г. до края на м.октомври 2007г. е свождал
към съвкупления (чрез намиране на клиенти) Д.М. ***, като деянието е извършено
с користна цел- получаване на материални облаги от дейността по проституция.Деянието
е осъществено при пряк умисъл като форма на вината.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им.Користната цел е налице в
извършеното от подс. М. Г. деяние, тъй като
същият е свождал св. М. към съвкупление чрез намиране на клиенти, за да се
получават срещу това съответните суми по предварително определените тарифи,
като доходите от проституцията на М. са били поделяни между подсъдимия и свидетелката.
ІІ. Св. ЕВТЕМИЯ Т. *** и е родена на *** г. През 2007 г. свидетелката
посетила гр. София, където се запознала със св. В.К..***, но по онова време
работела в магазин в гр. София. Независимо, че св. К. била значително по-голяма
от св. Т., двете се сприятелили и често общували. В този момент св. К. била
затруднена финансово, имала дете, което отглеждала сама. От друга страна св. Т.,
въпреки, че била непълнолетна, искала да живее и да се издържа сама. От своя
приятелка св. Т. научила, че можела да работи в нощния бар на хотел „Рич” в гр.
Велинград, обл. Пазарджик като танцьорка и да печели добри пари. Тази
информация св. Т. споделила със св. К. и двете решили да заминат за гр. Велинград,
където да спечелят повече пари. Това те сторили през м.ноември 2007 г., като приятелката на св. Т. предварително им била намерила квартира и ги
запознала със собственика на хотел „Рич”.Свидетелките Т. и К. провели разговор
със собственика на хотела, като му обяснили, че били танцьорки и искали да
танцуват в нощния бар. Собственикът се съгласил, без да поема ангажимент да им
плаща заплати, като било уговорено, че това ,което
момичетата получели като бакшиш от клиентите, щяло да си остане за тях.
Още на следващия ден свидетелките започнали да танцуват в
бара на посочения хотел, като на вечер всяка една от тях печелила между 100-200
лева. Няколко дни след това в бара с тях се
запознал подс. М.Г., който се
представил като охрана на хотела. През м.декември 2007 г. подсъдимият започнал да обяснява на св. Т. и св. К., че ако искали да продължат да
танцуват в бара, трябвало да правят и секс за пари, т.е. да работят като
проститутки за него. До този момент нито една от двете свидетелки не била
проституирала и естествено всяка една от тях отказала отправеното й
предложение. Тогава подс.Г. започнал да отправя
сериозни заплахи. Св. Е. Т., която тогава била на 16 години, подсъдимият заплашил, че щял да я пребие и да направи така, че да я изгонят от бара. Свидетелката
приела сериозно отправената й заплаха, тъй като знаела, че подс. Г. бил много влиятелен и правел това ,което
решял, без някой да е в състояние да го спре.
На св. В. К. ***Г.
отправил заплахата, че щял да се обади на „хора в София”, които щели да ги
пребият, да потрошат краката и ръцете на нея и на св. Т.. Заплашил я също, че
щял да запали къщите им, а детето й да обеси.
След така отправените им заплахи двете свидетелки
обсъдили помежду си ситуацията и мотивирани от страх взели решение да започнат
да проституират за подс. Г..Тогава той им
обяснил, че цената за стандартен секс била 100 лева на час, а за орален секс 50
лева, като парите, които свидетелките щели да изкарат от проституция, щели да
делят с него наполовина (50/50). През
м.декември 2007 г.
св. К. и св. Т. започнали да проституират, като подс. Г. им намирал клиенти. Спечелените от проституция пари и двете свидетелки
отчитали пред подсъдимия и делели с него. Много
често той самият предварително вземал парите от клиентите. В някои от случаите подс. М. Г. се обаждал на свидетелките и им казвал да отидат на посочен от него
адрес, в други случаи лично ги откарвал с автомобила си до мястото, където бил
отседнал клиента.
Св. К. проституирала за подс. Г. *** 2007 г.
до м.март 2008 г.,
като през този период от време последният непрекъснато я контролирал, държал се
с нея собственически и заповеднически. Забранявал й да излиза на кафе, да
контактува със св. Т., следял я. Подсъдимият дори проверявал телефонните обаждания на свидетелката и триел номерата от
мобилния й телефон. Когато св. К. се противопоставила и поискала подс. Г. да спре да контролира живота й, той я пребил жестоко. Това се случило
в края на м.март 2008 г.
в дискотека „Пикадили” в гр. Велинград, като подсъдимият удрял свидетелката с юмруци, шамари, ритници, а накрая стоварил и стол
върху й, като свидетелка на инцидента станала св. Е. Т.. След побоя подс. Г. отвел св. К. в една стая на хотел „Кисловодск” в града и я държал там
против волята й в продължение на три денонощия. Когато излизал от стаята, подсъдимият заключвал свидетелката вътре и вземал със себе мобилния й телефон. Тя била
принудена да се държи покорно, за да не го дразни. Едва на четвъртия ден подс. Г. позволил на св. К. да отговори на телефонните обаждания на дъщеря си. Впоследствие
свидетелката успяла да убеди подсъдимия
да я пусне да отиде да види детето си в гр. Сливен, като обещала, че щяла да се
върне. Така в началото на м.април 2008 г. с една малка част от багажа си св. К.
заминала и повече не се върнала в гр. Велинград. По телефона подс. Г. не спирал да я притеснява, а когато разбрал, че тя нямала намерение да
се връща в гр. Велинград, подновил заканите си. В телефонен
разговор, проведен през м.април 2008
г., подс.
Г. заплашил св. К., че щял да я запали, че къщата й щяла да изгори, че щял да
обеси дъщеря й, а тя самата щяла да бъде обезглавена. Тези закани били
възприети сериозно от свидетелката и тя много се уплашила както за собствения
си живот, така и за живота на детето си. Тъй като не издържала повече на
оказвания й от подсъдимия психически натиск, К.
била принудена да изключи телефона си, а в последствие да смени и телефонния си
номер.
Св. ЕВТЕМИЯ Т. проституирала за подс. Г. *** 2007 г.
до м.декември 2008 година.Подсъдимият много добре знаел
по това време, че свидетелката била непълнолетна (на 16 години) и
неколкократно в различни разговори й предлагал, когато навършела пълнолетие, да
я изведе зад граница, където тя да проституира срещу много по-добро заплащане. Отделно
от това подс.Г. неколкократно уговарял
св. Е. Т. да предлага кокаин на клиентите, които й намирал, но свидетелката не
се съгласявала.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на следните
състави на престъпления против личността на св. В.М.К.:
- престъпление по чл.
159а, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като през м.декември 2007 г., в гр. Велинград,
обл. Пазарджик, я е набрал с цел да бъде използвана за развратни действия и
деянието е извършено чрез използване на принуда (заплахи към нея и семейството
й);
- престъпление по чл.155,
ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ, от НК, като в
периода от м.декември 2007 г.
до края на м.март 2008 г.
я е свождал към блудствени действия и съвкупления (чрез намиране на клиенти),
като деянието е извършено по отношение на две лица (спрямо нея и св. ЕВТЕМИЯ Т.,
тъй като двете са били свождани към въпросните действия по едно и също време) и
с користна цел- получаване на материални облаги от дейността по проституция (и
тук за користната цел важат аргументите, изложени по-горе);
- престъпление по чл.
142а, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК, като в края на м.март и началото на
м.април 2008 г.,
в гр. Велинград, обл. Пазарджик, противозаконно я е лишил от свобода, като
деянието е продължило повече от две денонощия;
- престъпление по чл.
144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, като през м.април 2008 г., в гр. Велинград,
обл. Пазарджик, по телефона й се е заканил с престъпление (убийство) против
нейната личност и личността на нейна ближна (дъщеря), като заканата е била
обективирана с думи: че ще я запали, че къщата й ще изгори, че ще обеси дъщеря
й, а тя самата ще бъде обезглавена и тази закана е възбудила основателен страх
за осъществяването й.
Всяко едно от деянията е осъществено при пряк умисъл като
форма на вината.Подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тях и е искал настъпването им.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на следните
състави на престъпления против личността на св. ЕВТЕМИЯ М.Т.:
- престъпление по
чл.159а, ал. 2, т. 1 и 2, във връзка с ал. 1 от НК, като през м.декември 2007 г., в гр. Велинград,
обл. Пазарджик я е набрал с цел да бъде използвана за развратни действия и
деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18 години чрез използване на
принуда;
- престъпление по
чл. 155, ал. 5, т. 2 и 3, вр. ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ, от НК,
като в периода от време от м.декември 2007 г. до края на м.декември 2008 г. я е свождал към
блудствени действия и съвкупления (чрез намиране на клиенти), като деянието е
извършено по отношение на лице ненавършило 18 години, по отношение на две лица (на св. Т. и св. В. К.)
и с користна цел- получаване на материални облаги от дейността по проституция
(вж. изложеното по отношение на св. В. К.).
Всяко едно от деянията е осъществено при пряк умисъл като
форма на вината.Подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тях и е искал настъпването им.
ІІІ. През м.май 2008 г.
в Студентски град гр. София св. Д.Д. се запознала с подс. М.Г.. Тъй като тя и приятелят й имали финансови проблеми, свидетелката
била решила да работи известно време като проститутка. Подс. Г. й обяснил, че тя щяла да проституира в Лоби бара на хотел „Рич” и в
дискотека „Най клуб” в гр. Велинград, обл. Пазарджик, като за стандартен секс
тарифата била 100 лева на час. Подсъдимият
обяснил също на свидетелката, че 50% от заработените пари щели да са за него. Св.Д.
се съгласила с така предложените й условия от подс. М. Г. и непосредствено след постигнатата договорка заминала с него за гр.
Велинград.В гр. Велинград, обл. Пазарджик подс. М.Г. осигурил на свидетелката квартира и започнал да й води клиенти. Клиентите
давали парите за извършените от св. Д. сексуални услуги директно на подс. Г., който първоначално давал на свидетелката договорените 50%. Това
продължило в периода от в м.юни до м.септември 2008 г. Впоследствие подс. Г. спрял да дава на св. Д. 50% от заработените от нея пари под предлог,
че двамата щели да се разплатят в края на месеца. Това станало причина св. Д.
да откаже да работи за него и да напусне впоследствие гр. Велинград,
обл. Пазарджик.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 155, ал. 3, във връзка с ал. 1, предл.
второ от НК, като в периода от началото на м.юни до края на
м.септември 2008 г.
е свождал към съвкупления (чрез намиране на клиенти Д.В.Д.), като
деянието е извършено с користна цел- получаване на материални облаги от
дейността по проституция. Видно е и тук, че користната цел, преследвана от подс. М. Г. и
фактически постигната от него е получаването на половината от придобитите чрез
проституция доходи от св. Д. Д..Деянието е осъществено
при пряк умисъл като форма на вината.Подсъдимият е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им.
ІV. През м.май 2008 г., в комплекс „Зора” в
гр. Велинград, обл. Пазарджик, св. Д.Г. се запознал с подс. М.Г.. Още
преди това свидетелят знаел, че подсъдимият се
занимавал с разпространение на наркотици и държал проститутки. В проведен между
двамата разговор подс. Г. предложил на св. Г. да стане
наркопласьор. Последният поискал време за размисъл и към края на м.май 2008г.
приел предложението. Подс. Г. обяснил на свидетеля, че щял да продава
наркотични вещества (амфетамини), като зареждането щяло да става от гр. София
по 20 грама
на седмица срещу 200 лева, като това, което изкара свидетеля над тази сума
оставало за него. Подсъдимият показал на Г. също и начина, по който
трябвало да разфасова дозите- по 0.2 гр.
на пакетче, като по този начин от 1 грам амфетамин излизали по около 4 дози за 40
лева. Св. Г. си направил сметка, че печалбата за него щяла да е двойна.
Така
от края на м.май 2008 г.
св. Г. започнал да получава регулярно доставки с амфетамин от подс. М. Г.,
като разпространявал получения наркотик в гр. Велинград, обл. Пазарджик ( в
хотели, дискотеки и други заведения). Много често св. Г. *** заедно с подс. Г.. Там
последният отивал до неизвестно за свидетеля място и вземал по 20 грама амфетамин и около
12-13 грама
кокаин. Кокаинът оставал у подс. Г. и него той
продавал лично в гр. Велинград, а амфетамина предавал на св. Г.. Амфетаминът
представлявал прах- бял или розов на цвят, на бучка, опакована в найлоново
пакетче, обвито с тиксо.
Подс. М.Г. разпространявал на св. Г. наркотично
вещество- амфетамин по описания по-горе начин до края на м.октомври 2008 г., (т.е. 24 седмици,
включващи крайната седмица на м. май и последната седмица на м. октомври), след
което цената се вдигнала и свидетелят отказал да се „зарежда” от подсъдимия, което довело
до заплахи от страна на подс. Г. спрямо свидетеля и семейството му.
На
13.02.2009 г. св. Г. бил задържан от полицията и срещу него започнало досъдебно
производство за държане с цел разпространение на наркотични вещества- коноп и
амфетамин. Намереният в негово държане амфетамин бил 103.010 гр. с активно вещество
8%. На 18.07.2009 г. по отношение на св. Г. е влязла в сила присъда № 42 от
02.07.2009 г. по НОХД № 418/ 2009
г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик за престъпление по
чл. 354а, ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 354а, ал. 2, изречение 1-во, във връзка с
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
За времето/в
периода/
от края на м.май до края на м.октомври 2008 г., включително,при
условията на продължавано престъпление,в град София и в град Велинград, подс. М.Г.
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение голямо
количество наркотични вещества- общо 288 грама кокаин (24 седмици по 12 грама) и общо 480 грама амфетамин (24
седмици по 20 грама),
като в същия период от време в град Велинград е
разпространил на св. Г. общо 480
грама амфетамин с активно вещество 8% на стойност 14 400
лева. Деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на
вината.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Горната
фактическа обстановка и правни изводи съдът прие въз основа направеното самопризнание на подс.Г. и изявлението му,че признава фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,като се признава за виновен,както и въз основа на
доказателствата от досъдебното производство-показанията на свидетелите Г.,К., Г.,Х.,Т.,Д.,К.,С.,М.,С. и Г.,присъда №42 от
02.07.2009 година.
При определяне на вида и размера на наказанията,които
следва да се наложат на подс.Г. за извършените от него деяния,посочени подробно
по-горе,съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на
наказанието,както и от разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а
от НК-в редакцията му към момента на извършване на всяко едно от престъпленията.
Съдът счита,че обществената опасност на
всички извършени от подс.Г. деяния е висока-същият е извършил осем престъпления
по Глава 2-ра от НК/престъпления против личността/-по отношение личността на
четири отделни лица-Д.М.,В.К.,Евтемия Т. и Д.Д.,за един кратък период от
време-от края на м.юли 2007 година до края на м.декември 2008 година;по
отношение на личността на Д.М. е извършено едно престъпление от раздел Разврат;
по отношение на личността на В.К. са извършени четири престъпления-едно от
раздел Разврат,едно от раздел Трафик на хора,едно от раздел Отвличане и
противозакнно лишаване от свобода и едно от раздел Принуда ; по отношение на
личността на Евтемия Т. са извършени две престъпления-едното от раздел
Разврат,а другото-от раздел Трафик на хора; по отношение на Д.Д. е извършено
едно престъпление-от раздел Разврат.Освен тези осем престъпления против
личността подсъдимият е извършил и едно общоопасно престъпление-свързано с
държане с цел разпространение на голямо количество наркотични вещества-кокаин
иамфетамин,както и разпространение на голямо количество наркотици-амфетамин,на
обща стойност 14400 лева.Това престъпление е извършено при условията на продължавана
престъпна дейност-за период от 6 месеца.
Отегчаващо отговорността обстоятелство
са и множеството осъждания на подс.Г.-същият е осъждан 5 пъти,като четири от
осъжданията му са за престъпления против личността-по чл.144,ал.3 от НК,по
чл.152,ал.3,т.1 от НК,по чл.131,ал.1 от НК,по чл.152,ал.3,т.5 от НК,а едно за
престъпление против собствеността-грабеж-по чл.198,ал.1 от НК.Характеристичните
данни по делото за подсъдимия са крайно негативни,като същият е видно,че
проявява престъпна упоритост,извършва предимно престъпления против
личността,като проявява жестокост при осъществяването им.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
единствено е изразеното пред съда съжаление за извършените престъпления.
С оглед гореизложеното съдът счита,че на
подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 1-ви на обвинителния акт- по чл. 155, ал. 3, във връзка с ал. 1,
предл. второ от НК,следва да се наложи наказание лишаване от свобода и
глоба - във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с
чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК,тъй като
разпоредбите на чл.55 и чл.58а от НК са материалноправни,като следва да се
съобрази приложимия закон към момента на извършване на конкретното деяние,който
в случая се явява и по-благоприятен/предвид императивното приложение на чл.55
от НК/.С оглед многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
счита,че на подс.Г. следва за това престъпления,както и за останалите,посочени
по-горе престъпления,да му се наложи наказание,което е малко под законовия
минимум и е максимално близо до него.С оглед гореизложеното по този пункт за
горепосоченото престъпление съдът определя на подс.Г. наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца и
наказание глоба в размер на 4000 лева,платима в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 2-ри на обвинителния
акт- по чл. 159а, ал. 2, т. 2, във
връзка с ал. 1 от НК,следва да се наложи наказание лишаване от свобода и
глоба- във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с
чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК.При определяне
размера на наказания лишаване от свобода и глоба съдът съобрази и действалата към момента на
извършване на престъплението редакция на чл.159а,ал.2 от НК и предвидения в нея
минимум на тези наказания. С оглед многобройните отегчаващи отговорността
обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определя на подс.Г. по
този пункт наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 10 месеца и наказание глоба в размер на 90 лева,платима
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 3-ти на обвинителния
акт- по
чл. 155, ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ от
НК,следва
да се наложи наказание лишаване от свобода и глоба - във връзка с чл.373,ал.2
от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка
с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК.С оглед многобройните отегчаващи отговорността
обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определя на подс.Г. по
този пункт наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години и 10 месеца и наказание глоба в размер на 9000 лева,платима
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 4-ти на обвинителния
акт- по
чл. 142а, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл.2,ал.1
от НК,следва да се
наложи наказание лишаване от свобода - във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а от НК,във връзка с чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка с
чл.55,ал.1,т.1 от НК.Съдът съобрази действалата към момента на извършване на деянието
редакция на чл.142а,ал.4 във връзка с ал.1 от НК.С оглед многобройните
отегчаващи отговорността обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът
определя на подс.Г. по този пункт наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 10 месеца.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 5-ти на обвинителния
акт - по
чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл.2,ал.1 от НК,следва да се наложи наказание пробация
- във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с §65 от
ПЗРЗИДНК.Съдът съобрази действалата към момента на извършване на деянието
редакция на чл.144,ал.3 от НК във връзка с ал.1.С оглед момента на вземане на
решение от съда за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК и
това,че разпоредбата на чл.144,ал.3 от НК към момента на извършване на деянието
предвижда алтернативни наказания,съобразно разпоредбата на чл.58а от НК в
предишната й редакция на подсъдимия по този пункт следва да се наложи по-лекото
от двете предвидени като алтернатива наказания-пробация. С оглед многобройните
отегчаващи отговорността обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът
определя на подс.Г. по този пункт следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ
адрес при периодичност на явяването 2 пъти седмично за срок от 2 години и 10 месеца
-задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 2 години и 10 месеца.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 6-ти на обвинителния
акт- по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и 2, във
връзка с ал. 1 от НК,следва да се наложи наказание лишаване от свобода и
глоба- във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с
чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК.При определяне
размера на наказания лишаване от свобода и глоба съдът съобрази и действалата към момента на
извършване на престъплението редакция на чл.159а,ал.2 от НК и предвидения в нея
минимум на тези наказания. С оглед многобройните отегчаващи отговорността
обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определя на подс.Г. по
този пункт наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 10 месеца и наказание глоба в размер на 90 лева,платима
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 7-ми на обвинителния
акт- по
чл. 155, ал. 5, т.2 и 3, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. второ
от НК,следва
да се наложи наказание лишаване от свобода и глоба - във връзка с чл.373,ал.2
от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка
с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК.С оглед многобройните отегчаващи отговорността
обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определя на подс.Г. по
този пункт наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години и 10 месеца и наказание глоба в размер на 9000 лева,платима
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 8-ми на обвинителния
акт- по чл. 155, ал. 3, във връзка с ал.
1, предл. второ от НК,следва да се наложи наказание лишаване от свобода и
глоба - във връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с
чл.2,ал.1 и 2 от НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК. С оглед
многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства и изложените по-горе
съображения съдът определя на подс.Г. по този пункт наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца и
наказание глоба в размер на 4000 лева,платима в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед гореизложеното съдът счита,че
на подс.Г. за извършеното от него престъпление по пункт 9-ти на обвинителния
акт- по чл. 354а, ал. 2, изречение 1-во,
във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл.2,ал.1
от НК,следва да се наложи наказание лишаване от свобода и глоба - във
връзка с чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК,във връзка с чл.2,ал.1 и
2 от НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 от НК.Съдът съобрази и действалата към момента на
извършване на престъплението редакция на чл.354а,ал.2,изр.1-во от НК. С оглед
многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства и изложените по-горе
съображения съдът определя на подс.Г. по този пункт наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и
11 месеца и наказание глоба в размер на 9900 лева,платима в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт.
Тъй като подс.Г. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и не е реабилитиран,съдът не обсъжда
приложението на чл.66,ал.1 от НК.Наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г.
следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя
СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като подс.Г. бъде настанен в
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23,ал.1 и ал.3 от НК
съдът определя и налага на подс.Г. едно
общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 11 месеца и наказание глоба в размер на 9900 лева,платима
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
Наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода подс.Г. следва да изтърпи ефективно,като съдът на основание
чл.61,т.2 от ЗИНЗС определя СТРОГ първоначален режим за изтърпяването му,като
подс.Г. бъде настанен в затворническо общежитие от закрит тип.
Подс.Г.
следва да заплати и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
110 лева - в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Причините за извършване на престъпленията от подс.Г. са
трайно изградените му престъпни навици,незачитането на правата на
личността,стремежът му за набавяне на средства по бърз и непозволен от закона
начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: