Решение по дело №13237/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1185
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20211110213237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213237 по описа за 2021 година

при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 13237 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по жалба от „БМ 01“ ЕООД
представлявано от управителя му И М И срещу Наказателно постановление
№ 22-007593 от 02.09.2021 г., издадено от инж.Д Г И – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с което на „БМ 01“ ЕООД на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда КТ/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата от „БМ 01“ ЕООД, депозирана чрез управителя на
дружеството И М И, се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. С жалбата се инвокират доводи
за неспазване на предписаната от закона форма на наказателното
1
постановление, необсъждане на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и наличието на предпоставки за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ или чл.
28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Моли се
за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател „БМ 01“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. София, се представлява от старши юрисконсулт С
С, редовно упълномощена, пледира съдът да потвърди обжалваното
наказателното постановление, излагайки доводи за липса на пороци в
атакуваното наказателно постановление /НП/. Според старши юрисконсулт С
са правилно определени датата и мястото на нарушението, като последното се
е изразило в неизпълнение на точно и ясно дадено задължително
предписание. Според процесуалния представител на Дирекция "Инспекция по
труда" /Д „ИТ“/ не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл.
415в, ал. 1 КТ и чл. 28 ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е
процесуално допустима.
От фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател „БМ 01“ ЕООД е със седалище и адрес
на управление гр. С, район „Т“, бул. „П Е“ № , представлявано от И М И с
основна дейност - на ресторанти и заведения за бързо обслужване.
От контролните органи на дирекция „Инспекция по труда“ – С, сред
които била свид. Р. А. – главен инспектор в ДИТ – С била извършена
проверка в периода от 25.01.2021 г. до 09.02.2021 г. на „БМ 01” ЕООД, ЕИК
, във връзка със спазване на трудовото законодателство. В резултат на
проверката е съставен Протокол с изх. № ПР 2103777 от 09.02.2021 г., в който
2
били дадени конкретни предписания на дружеството, едно от които под № 15,
а именно: “Работодателят да изплати на И П И, възнаграждение за времето,
през което лицето е ползвало платен годишен отпуск, именно 1 работен ден
през месец ноември 2020 г., съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда“ със
срок за изпълнение 22.03.2021 г. Протоколът бил връчен на представителя на
дружеството на 09.02.2021 г.
Междувременно след приключването на проверката, на 14.07.2021 г.,
е постъпил сигнал (жалба) от лицето С Д С - служител в дружеството-
жалбоподател.
При извършена последваща проверка от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – С , за периода от 15.07.2021 г. до
18.08.2021 г., по спазване на дадени от Дирекция „Инспекция по труда“ С с
протокол с изх. № ПР 2103777 от 09.02.2021 г., предписания се установило
неизпълнение на задължително предписание под № 15. Съгласно посоченото
предписание дружеството- работодател е следвало да изплати на И П И
възнаграждение за времето, през което лицето е ползвало платен годишен
отпуск, а именно 1 работен ден през месец ноември 2020 г. Срокът за
изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.03.2021 г. За извършената
проверка бил съставен протокол № ПР 2123816/18.08.2021 г.
След като било установено, че предписанието не било изпълнено, на
18.08.2021 г. Д. А. Я., на длъжност старши инспектор при Д „ИТ“ С,
съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-
007593/18.08.2021 г. в присъствието на двама свидетели. В акта е посочено, че
не е изпълнено предписание под № 15, дадено с протокол изх. № ПР2103777
от 09.02.2021г. При така описаната фактология извършеното от „БМ 01”
ЕООД, ЕИК ********* е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/.
Въз основа на така съставения акт, Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – С издал обжалваното наказателно постановление № 22-
007593/02.09.2021 г., с което на „БМ 01“ ЕООД е наложена "имуществена
санкция", в размер на 2 000 /две хиляди / лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа гласните и
писмени доказателства по делото – показанията на свидетеля Р. В. А.,
3
участвала в извършването на проверката и установила наред с
актосъставителката неизпълнението на задължителното предписание, 2 броя
протоколи за извършена проверка, разчетно-платежна ведомост, Заповед № 3-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., Заповед № ЧР-
1315/28.05.2019г., придружена от длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“, както и останалите съдържащи се по
административнонаказателната преписка, писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Р.
А., която в пълнота и хронологична последователност изяснява
обстоятелствата около извършената проверка на „БМ 01“ ЕООД, както и
констатираното нарушение. Видно от показанията на свидетеля А., както и
приложените по делото писмени доказателства, е че дружеството-
жалбоподател не е изпълнило даденото му от контролните органи
предписание, а именно да изплати в срок до 22.03.2021 г. възнаграждение за 1
работен ден платен годишен отпуск на лицето И П И. Заявените от свидетеля
възприятия в съдебно заседание се потвърждават от приложените протоколи
за извършена проверка, както и платежен фиш, от който се извежда,
качеството на "работодател" на „БМ 01“ ЕООД и качеството на "работник" на
лицето И И.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени
както процесуалният, така и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на
двата, основни за настоящото производство акта – АУАН и Наказателното
постановление.
Видно от приложените по делото - Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., длъжностна характеристика, Заповед
4
№ ЧР-1315/28.05.2019 г., придружена от длъжностна характеристика за
длъжността „инспектор“, както и съобразно чл. 416 и чл. 399 КТ, АУАН и НП
са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са
установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно изготвяне
на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на представител на
дружеството-жалбоподател, с оглед гарантиране на правото му на защита.
Спазени са изискванията за форма и съдържание, като словесното
описание на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано, точно и
ясно, като е налице пълно съответствие между установените факти и дадената
им от контролните органи, цифрова (правна) квалификация. В този смисъл
ясно е посочено липсата на действия, при съществуване на задължение за
осъществяването им от дружеството-жалбоподател, с които същото е
нарушило норми от трудовото законодателство. Посочени са както
конкретните условия, които жалбоподателят „БМ 01“ ЕООД не е изпълнил,
така и разпоредбите, визиращи тези условия. Поради горното съдът счита, че
изложения в жалбата довод за неизясняване и необсъждане на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е неоснователен.
По наведения с жалбата довод за липса на посочено място на
изършване на нарушението, съдът приема същия за неоснователен, доколкото
в НП са ясно посочени седалището и адреса на управление на дружеството-
жалбоподател, където с оглед начина на констатиране на нарушението,
очевидно е извършено то. На следващо място напълно достатъчно е
обозначението на мястото на извършване на нарушението като
„предприятието на работодателя“, доколкото в НП се говори единствено за
предприятието на дружеството-работодател, като се сочат неговото седалище
и адрес на управление.
По приложение на материалния закон, съдът намира, че от обективна
страна е безспорно доказано, че „БМ 01“ ЕООД , в качеството си на
"работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекс на труда /КТ/, на 23.03.2021 г., като не е изпълнил в срок до 22.03.2021
г., даденото с протокол за извършена проверка № ПР 2103777/09.02.2021 г.,
предписание под № 15, а именно да изплати на И П И, възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск 1 работен ден през месец ноември 2020 г., е
нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
5
Видно от събрания доказателствен материал, протоколът с
предписанията на контролните органи, е надлежно връчен на представителя
на дружеството – И М И. По делото липсват данни предписанието да е било
оспорено и съответно отменено по съответния административен или съдебен
ред, от което следва, че същото е влязло в сила. В рамките на дадения срок за
изпълнение (до 22.03.2021 г.), както и до завършване на втората проверка
(18.08.2021 г.) дружеството „БМ 01“ ЕООД не е изпълнило предписание под
№ 15 – да изплати дължимото възнаграждение на И И за времето, през което
лицето е ползвало платен годишен отпуск в размер на 1 ден.
С оглед характера на нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ, скрепено с
налагането на "имуществена санкция" в размер от 1500 лв. до 10 000 лв. и
факта, че се касае за множество неизпълнени предписания от страна на
дружеството-жалбоподател, в резултат на пасивното поведение на което са
засегнати интересите на множество служители, съдът намира, че санкцията в
размер на 2 000 лева се явява законосъобразно определена.
В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен, с оглед характера на обществените отношения,
които се засягат от процесното нарушение и факта, че то е с типичната за
вида си обществена опасност, като с нищо не разкрива по-ниска степен на
засягане на обществените отношения от конкретния вид. Отделно от това
следва да се има предвид, че нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ е формално, на
просто извършване. Деянието, обявено от КТ за наказуемо, не е резултатно и
не предполага наличието на вредни последици, за да е възможно тяхната
липса или маловажност да обусловят приложението на чл. 28 от ЗАНН и
специалната разпоредба на чл. 415в от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
жалбата срещу същото оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, то и направеното от въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател "БМ 01" ЕООД
следва да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" –
6
София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007593 от
02.09.2021 г., издадено от инж.Д Г И – Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, с което на „БМ 01“ ЕООД, ЕИК на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда КТ/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА „БМ 01“ ЕООД, ЕИК да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд –
София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

7