ПРОТОКОЛ
№ 181
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Вера Ив. И.а
Емилия Ат. Брусева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600185 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е образувано по частна жалба на служебния защитник
адв. И. И. срещу определение по ЧНД № 718/2022 г. на ПОС, с което по
отношение на обвиняемия М. ЗЛ. ИВ. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. ЗЛ. ИВ. се явява лично, доведен от Следствения арест – П. и със
служебния си защитник адв.И.И.от АК – П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.И.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
1
Адв.И.: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете като
писмено доказателство експертиза от отделение по нервни болести, издадено
на майката на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Нямам искания за отводи. Да се приеме
експертизата.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се, не възразявам да се приеме.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че представеното от защитата на
обвиняемия писмено доказателство е относимо към предмета на делото,
поради което следва да бъде прочетено и приложено към материалите, а след
това предвид липсата на други доказателствени искания, следва да се даде ход
на делото по същество, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмено доказателство представената от
защитата на обвиняемия М.И. епикриза от отделение по нервни болести към
МБАЛ „Д-р ***“ – гр.Г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата на
подзащитния ми М.И. и моля да я уважите, като отмените определението на
ПОС, с което му бе определена най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, и му наложите „Подписка“ или „Парична гаранция“.
Неоспорваме фактическата обстановка и обстоятелството, че подзащитният
ми е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем.
Независимо от тежестта на обвинението, той има постоянен адрес, на който
може да бъде открит. Няма събрани доказателства, че той може да се укрие
или да извърши друго престъпление. Доброволно връща телефона и никога не
е имал намерение да го задържи. Не оказва съпротива и съдейства за
разкриване на обективната истина. Той е млад човек, в трудоспособна
възраст и работи, макар без трудов договор, грижи се за болната си майка, тъй
като баща му работи извън града и не винаги е в къщи, а тя има нужда от
постоянни грижи. ПОС произнесе определението, акцентирайки и върху
обстоятелството, че той може да се укрие или да извърши друго
престъпление, но, доказателствата по делото не сочат, че той ще се укрие или
ще извърши престъпление.
Моля да постановите мярка за неотклонение на обв.И. „Подписка“ или
„Парична гаранция“, тъй като смятам, че неговото искрено разкаяние и
признание на вината, съдействат за разкриване на истина, ще постигнат
целите, визирани в чл.57 от НПК, а именно той да се явява при призоваване
от страна на разследващия орган и да не се укрие. Считам, че по-лека мярка
за неотклонение „Подписка“ или „Парична гаранция“ в най-голяма степен би
2
съчетала, както интересите на органите на ДП за приключване на
разследването, така и правата на обвиняемия.
По тези съображения, моля да ревизирате опреде на ПОС и, ако
прецените, че мярката за процесуална принуда има за цел не предварително
осъждане на лицето, да му определите по-лека мярка за неотклонение
„Подписка“ или „Парична гаранция“.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. /за лична защита/: Просто сдърпах се с
приятелката ми, с която живеем две години заедно и в деня, в който дойдох,
дойдох да я видя дали не е извършила някакво престъпление. Изминал съм
140 км. просто само да я видя и да поговорим, за да се разберем за напред
какво ще се случва. И, понеже предния път, когато идвах в П., тя звънна от
телефона на някакви си момчета и за да не станат големи бели, да се получат
сбивания или нещо такова, за това й взех телефона, а не, за да го присвоявам
за мен или за някаква подобна цел. Съжалявам за всичко, което е станало,
но… Работя в строителството като охранител, но нямам трудов договор.
Приятелката ми работи като сервитьорка. С барманката просто сме се чували,
за да питам как е приятелката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да
потвърдите първоинстанционното определение по съображения, различни от
тези, изложени от защитата.
В конкретния случай по-скоро разковничето е в това – дали е извършено
престъпление изобщо или не, за което е необходимо да бъдат събрани и
допълнителни доказателства. Но, същевременно е налице обосновано
предположение за това, че е извършен грабеж и при условията на опасен
рецидив. Тоест, налице са предпоставките на чл.63 ал.2 т.1 от НПК. Не е
оборена презумпцията, визирана там, и действително съществува реална
опасност този обвиняем, при положение, че е с друга мярка за неотклонение,
да се укрие или да извърши престъпление. Осъжданията му няма да
коментирам, едно от тях е отново за грабеж. В случая обаче считам, че и след
проведен разговор с наблюдаващия прокурор, делото е елементарно от
фактическа страна, необходимо е да бъдат извършени допълнителни бързи
действия в рамките на предстоящата седмица, след като бъде получено
делото, свързани с това дали е налице субективния елемент при извършеното
деяние и дали е налице изобщо престъплението грабеж, което включва
разпит на пострадалата, допълнителен такъв, за мотивите за отнемането на
телефона, във връзка и с днес заявеното от обвиняемия, което обаче не е
закрепено в ДП, като обяснения. Тоест, предстои негов допълнителен разпит.
Едва след това ще се прецени дали е налице престъпление или не и дали
изобщо да е с мярка за неотклонение. Към настоящия момент обаче, по това
производство, имайки предвид съдържимото в кориците на делото е твърде
прибързано да бъде направен извод за това, че не е извършено престъпление.
Напротив, налице е обоснованото предположение, като тепърва трябва да
бъде изследвано дали ще е в степен, такава, каквато да доведе до извод от
3
страна на прокуратурата за внасяне на обвинителен или за приключване на
делото по друг начин по разпоредбите на НПК за този обвиняем.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ И.: Моля да ми бъде
изменена мярката в по-лека.
Наистина миналото ми не е добро, но съм си взел поука и в периода, в
който съм на свобода не съм извършил нито едно престъпление. Започнал съм
да изкарвам пари с честен труд и благодарение на хората, които ми вдъхват
доверие, понеже в нашия край се приема трудно това да си цветнокож и
трудно подават пространство, за да покажеш, че си от добрите хора. Бих
искал да ви помоля да бъда освободен, за да се видя с майка ми, да я
прегърна, ако е възможно.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните съдебният си акт.
Въззивно наказателно производство по чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
Предмет на въззивен контрол е Протоколно определение № 549 от
25.04.2022 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ЧНД № 718/2022
г., с което спрямо обвиняемия М. ЗЛ. ИВ. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по ДП № 215/2022 г. по описа на *** РУ при ОД на
МВР - П..
Недоволен от така постановеното определение е останал обвиняемият
И., който чрез служебния си защитник – адв. И.а И. от АК – П. го е обжалвал
в законоустановения 3 –дневен срок с искане да бъде отменено, като се
измени мярката за неотклонение в по-лека такава. Основният довод на
защитата се състои в обстоятелството, че от доказателствата по делото не е
установено наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление, защото има постоянен адрес по местоживеене и
е съдействал за разкриване на обективната истина.
В съдебно заседание обв. М.И. и служебния му защитник - адв. И. от АК
– П. заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея
съображения. Предлагат да се отмени атакуваното определение и се вземе по-
лека мярка „Парична гаранция“, с която биха се постигнали целите по чл.57
от НПК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
се потвърди атакуваното определение, като правилно, обосновано и
законосъобразно, а жалбата на защитата да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направените
оплаквания в жалбата и преценявайки изцяло правилността на атакуваното
определение, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
4
Първоинстанционният съд е преценил, че от събраните по делото
доказателства може да се направи обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия И. към повдигнатото му обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Окръжният съд е счел, че на този начален етап от разследването,
законът не поставя изискване, повдигнатото обвинение да бъде доказано с
категоричността, характерна за постановяване на краен съдебен акт по чл.301
НПК. Или целта на производството по чл. 64 НПК е единствено формирането
на заключение за съпричастност към извършено престъпление, а не и
обосноваване на недвусмислен извод за виновността на обвиняемите лица. В
тази насока са показанията на разпитаните свидетели – Г.И.а, Д.р А., Л. Т., С.
Г., писмените доказателства – протокол за доброволно предаване и справка за
съдимост за обвиняемия.
Според настоящия въззивен състав, обаче доказателствата по делото,
макар и на твърде ранен етап от досъдебното производство, трудно могат да
обосноват извода за наличието на обосновано подозрение за авторството на
деянието, за което е привлечен обвиняемият М.И..
Безспорно от същия е била упражнена противозаконна принуда спрямо
пострадалата Г. И.а, в резултат на което е бил отнет мобилния й телефон, но
същевременно с това се изисква от страна на дееца от субективна страна и
наличието на намерение за противозаконното й присвояване. Касае се за
лица, които преди инкриминирания инцидент са имали дълготрайна близка
връзка, след което са се разделили, без да уредят напълно своите
взаимоотношения. Впоследствие И. е потърсил и открил пострадалата на
местоработата й, като при протеклия разговор се е стигнало до словесен
конфликт, при който след заканата на свидетелката да се обади на тел. 112,
обвиняемият я е стиснал за ръката и е отнел мобилния й телефон, след което
се е отдалечил с него. И тъй като при посредничеството на св. Т. е отказал да
й го върне, се е наложило да се съобщи за станалото на полицията. В резултат
на последвалото обаждане от дежурния полицейски служител по телефона на
обвиняемия, същият доброволно се е върнал на мястото на инцидента, като
доброволно е предал отнетата преди това вещ на пострадалата.
Действително обв. И. е бил многократно осъждан за умишлени
престъпления от общ характер, за които са му били налагани наказания
лишаване от свобода, вкл. ефективно и за идентично престъпление. И в този
смисъл при него е налице формирано съзнание за трайно нарушаване на
законоустановения ред.
Същевременно спрямо И. не е налице оборимата презумпция по чл.63,
ал.2, т.1 от НПК за наличието на реалната опасност по ал.1, единствено
поради привличането му като обвиняем за престъпление при условията на
опасен рецидив. И това е така, тъй като от събраните до момента
доказателства по делото, не може да се установи с нужната категоричност
5
наличието на съпричастността на обв. И. към вмененото му престъпление. А
преценката за наличието на друг състав на престъпление е въпрос от
компетентността на разследващите органи и наблюдаващия прокурор.
Отделно, поведението на обвиняемия след извършване на инкриминираната
проява по удовлетворяване на поканата на полицейските органи да се върне
на местопроизшествието и доброволно връщане на отнетата вещ, не сочат на
реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление. В този
смисъл и взетата от първоинстанцинния съд най-тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ не се явява най-адекватната към настоящия ранен
етап на разследването, като визираните в чл.57 от НПК цели биха могли да се
постигнат успешно с вземането спрямо него на по-лека мярка за
неотклонение. Най-подходяща за обв. И. се явява мярката за неотклонение
„Гаранция в пари“, която съобразно данните за неговата трудова
ангажираност, семейно и имуществено състояние да се определи в размер от
500 лева, като след внасянето й по сметка на Апелативен съд – Пловдив ще
следва същият да се освободи, съобразно чл. 64, ал.9 от НПК.„
Затова и настоящият въззивен състав счита, че следва да се отмени като
необосновано и незаконосъобразно, атакуваното определение, с което е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв. М.И., като се
вземе горепосочената, по-лека мярка за неотклонение „Гаранция в пари“.
Предвид на изложеното и на основание чл.64, ал.7 и сл. от НПК,
Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 549 от 25.04.2022 г. по ЧНД №
718/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която спрямо обвиняемия
М. ЗЛ. ИВ. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия М. ЗЛ. ИВ. по ДП № 215/2022 г. по описа
на *** РУ при ОД на МВР - П. мярка за неотклонение „Гаранция в пари “ в
размер на 500 лв., като след внасянето им по сметка на Апелативен съд –
Пловдив, същият следва да бъде освободен.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Ареста - Пловдив за
сведение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.20 часа.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7